Р Е Ш Е Н И Е
623/11.7.2012г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На
четвърти юли през две хиляди и
дванадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар:
Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД
№410 по описа на ШРС за 2012 год.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.59, ал. 9 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от И.Х.Й. , с ЕГН ********** срещу М.Р. Д , с ЕГН**********.
Ищецът излага, че бракът
му с ответницата е прекратен с решение постановено по гр. д. № 2233/09 на
ШРС, с което решение било предоставено на него
упражняването на родителските права,
по отношение детето МИ Х. , с ЕГН
**********.
С решение по ГД №
760/2009г. на ШОС, родителските права над детето били предоставени на майката М.Р.
Д. Твърди, че по време на бракоразводния процес детето
е живеело при него и е продължило да
живее и след постановяване на решението на ШОС, защото желанието на детето било такова и също така е поддържало редовни контакти с майката. На 12.06.10г детето било предадено
на ответницата, поради образувано от нея изпълнително дело № 120108770400223 на
ЧСИ №877. Няколко дни по късно, детето изразило желание отново да живее при
баща си и от тогава- средата на м. юни 2010г, детето живеело при бащата, който осъществява
грижите по неговото отглеждане и възпитание. Контактите с майката продължили по
два дни в седмицата или в почивните
дни, в зависимост от желанието на
самото дете. Ищецът сочи, че с детето живеят в дома на родителите му,
където МИ Х. разполага със собствена стая обзаведена съобразно нуждите му. Бащата
помага в подготовката за училище, разговаря с класния ръководител 2 пъти
седмично, посещава родителски срещи, закупува му всичко нужно –храна, дрехи,
обувки, учебни помагала и му дава средства
за ежедневни разходи . Твърди, че
откакто детето е при него, ответницата
му е купила обувки и му е дала 20 лв за учебници, както и че му дава по
5 лв седмично. Твърди, че при него
детето е добре, спокойно е и оценките от училище потвърждават това.
Счита, че са налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал.9 от СК налагащи промяна на постановените по рано мерки, относно упражняване на родителските
права върху детето МИ Х. , с ЕГН **********.
Моли съда, да постанови
решение с което да измени мерките относно упражняване на родителските права
върху детето МИ Х. ЕГН **********, като същите
бъдат предоставени на бащата И.Х.Й., с ЕГН **********, а на майката да бъде определен режим за контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 часа до 18 часа в
неделя с преспиване и 1 месец през
лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск. Моли съда да осъди ответницата да заплаща на детето МИ Х.,
с ЕГН **********, чрез неговия баща И.Х.Й. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 150 лв и издръжка за минало време със същия размер
на месец, считано за 1 година назад от
завеждане на иска до настъпване на законни причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка
. Претендират
се направените по делото разноски.
Препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата,
като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен
отговор, към който са представени писмени доказателства.
В отговора ответницата
оспорва фактите, на които искът се основава. Излага, че детето е еднакво
привързано и към двамата родители и така е било и към постановяване на
решението на ШОС. Именно поради това тя не създава пречки за контактите на детето с баща му и пуска детето при бащата във всеки случай когато то пожелае. Заявява , че към момента
детето живее по равно и при двамата
родители . Твърди, че по професия е психолог по професия и е наясно, че
лошите отношения между родителите могат
да повлияят на детето зле и полага всички физически и възпитателни грижи, като се
справя финансово сама, защото ищеца не заплаща определената му от съда издръжка
.
Заявява, че подкрепя запазването на контактите на
детето с родителите на бащата и се старае,
те да са равни с тези на нейните
родители. Твърди, че за разлика от нейното поведение, ищецът
проявява негативно отношение към връзката на детето с майката, като не е позволявал контакти на детето извън регламентираните, преди
постановяване на първото по делото решение и този период е бил много
тежък за М. Сочи, че детето навлиза в
период в който е особено уязвимо и промените в начина му на живот биха могли да се отразят негативно на развитието му, като изтъква, че в
случая претенцията на ищеца не е съобразена с интересите на детето . Претендират се
направените по делото разноски.
В първоначалния
си доклад Дирекция “Социално
подпомагане” – Шумен изразява становище,
че доколкото детето е еднакво привързано
и към двамата си родители е изразило желание да живее както досега са живели,
което не е в смисъла на постановеното
решение по ГД № 760/2009г. на ШОС.
В допълнителният
си доклад Дирекция “Социално подпомагане” – Шумен изразяват становище, че евентуалното
изслушване на детето е в негов интереси, като по добре би било да бъде
извършено в специално подготвена за
изслушване “Синя стая” към КСУДС Шумен.
На 04.07.2012 бе
проведено изслушване в “Синя стая” към КСУДС Шумен на детето М, при
което детето неколкократно изрази
желанието си лично той да определя
кога и при кого от двамата си родители
да бъде, както и че е удовлетворен от начина си на живот и пребиваване при всеки от родителите си .
ШРС, след като
взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно то
приложеното по делото Удостоверение за раждане
страните са родители на детето МИ Х.
ЕГН **********.
С решение от по
гр. д. № 760/2009г на ШОС упражняването
на родителските права по отношение детето МИ Х.
ЕГН ********** са предоставени на майката М.Р. Д, с ЕГН**********, а на бащата е определен режим на лични отношения.
По делото не се спори, че след постановяване на решение от по гр. д. №
760/2010г на ШОС контактите на ищеца с малолетния му син не са
преустановени, напротив установен е един много разширен режим, като детето пребивава при ищеца когато пожелае. В този смисъл не беше установено ответницата да
е препятствала режима на лични отношения между детето и неговия баща, а се
установи, че тя толерира много по разширен
режим на срещи и контакти между двамата.
Видно от приложеното
копие на ученическа книжка, че детето МИ Х.
ЕГН ********** е ученик в СОУ “П. Волов “
Шумен в четвърти клас.
От удостоверение
№ 599 от 29.11.2011 г. се установява, че
ищецът работи в Община Шумен като старши
експерт , като за периода от м. юни 2011
г. до м. ноември 2011 г. вкл., е получил брутно трудово възнаграждение в общ
размер на 324,11 лева. От приложено копие на заповед №3499 от 28.12.2011 е
назначен на длъжност началник на отдел “Инф. обсл.технологии” при Община Шумен
.
От копие на
трудов договор № 53 от 27.04.11г е
видно, че ответницата работи като възпитател социален център към ЕМЕЦ в
България с месечно трудово възнаграждение 500лв .
Променените
обстоятелства за които се твърди в ИМ са
свързани с по голямата възраст на детето – навършило 10 г , привързаността му
към бащата , факта че са налице добри условия в дома в който живее бащата и че
приятелите му са наблизо. Основните аргументи които се изтъкват от ищеца са ,
че ежедневните грижи за детето
полага не ответницата, а той. В същото време ответницата заявява , че
благосклонното й отношение към контактите на детето с бащата е свързано с
решението й детето да запази емоционалната връзка с баща си . Целта й е детето
винаги да се чувства добре и да е спокойно .
По искане на страните, с оглед
доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите М.И /майка на ищеца /, Ю Й. /брат на ищеца/, Г К/съсед
и приятел на ищеца/, М.С /работодател на
ответницата/, Д. Т /сестра на ответницата/ чиито показанията съдът възприема в
частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
От
приложения по делото социален доклад от Дирекция Социално подпомагане
гр. Шумен се установява също, че ответницата живее в жилище под наем, в много
добро техническо състояние,
обзаведено съвременно и функционално и има обособена стая за детето
, като хигиенно битовите условия в
жилището са оценени като много добри .
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба
на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки
и да определи нови. Има се предвид
нови обстоятелства, които са настъпили след постановяване на решението досежно
предоставянето на родителските права и същите са променили съществено
обстановката и начина на отглеждане и възпитание на децата, влошили са ги така,
че с оглед интересите им се налага изменение на взетите мерки и предписване на
нови.
Необходимите
предпоставки, които обуславят възможността за изменение по реда на чл. 59, ал.
9 от СК постановения режим относно упражняването на родителските права са както
следва: да са настъпили нови обстоятелства след постановяване на решението и те
да са предизвикали трайна промяна в положението на детето. Под “изменение на
обстоятелствата” се разбира, както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението им при
ново решение. Съдът счита че при така изяснената фактическа обстановка,
предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да отхвърлят. Съдът намира че предоставените по делото писмени и събраните гласни доказателства подкрепят недвусмислено горният му извод.
По
делото не се установи майката да е дезинтересирана от отглеждането и
възпитанието на детето М. Напротив, от събраните писмени и гласни доказателства
се установи, че детето пребивава по свое
желание и при двамата си родители и този
факт се дължи именно на решението на
майката да не се прекъсва емоционалната
връзка между баща и син. Не се доказа обаче, че майката се е дезинтересирала от
отглеждането на сина си и той изцяло е бил оставен на грижите на ищеца.
В
тази насока съдът кредитира показанията на свидетелката Т, като без
противоречиви, от които се установява, че детето пребивава при баща си и при ответницата според неговото желание. По делото
бяха разпитани и св И- майка на ищеца, св. Й. -
брат на ищеца, и св К – съсед и
приятел, като техните показания съдът
кредитира в частта относно съществуващата привързаност на детето М с неговия
баща. От показанията на св. С –работодател на ответницата се установява, че
детето пребивава и при майката по свое желание, както и че съществува
привързаност между тях .
Всички разпитани по делото свидетели са възприели от различен
ъгъл и съобразно житейския си опит отношенията между родителите и детето, като
показанията им бяха преценени, предвид изискванията на чл. 136 от ГПК, с оглед
на всички други данни по делото, като се имаше предвид възможната тяхна
заинтересованост предвид роднинските връзки на някои от тях със ищеца и
ответницата. Доколкото част от показанията
им са едностранни е очевидно, че това е така за да обслужват каузата на страните, които са
ги довели да свидетелстват в съдебно заседание, също така част от свидетелите са силно заинтересовани от изхода на делото,
поради което показанията им разгледани в
тяхната съвкупност, всъщност дават ясна картина на наблюдаваните от тях моменти
от живота на детето и бащата респ. детето и майката, като същевременно са логични, без противоречиви и кореспондират
с установеното по делото.
Преценка на съда е, че и двамата родители имат добри
възпитателски качества и достоен морален облик, като разполагат със нормални за
българските стандарти материални възможности, и двамата са полагали и полагат
големи грижи за детето през периодите, в които то е било при тях. И на двамата
родители социалното обкръжение, жилищно -битовите
и другите материални условия на живот допълнително благоприятстват за
правилното формиране на личността на детето им. Освен това, могат да разчитат и
на помощта на свои близки при отглеждането на детето М , което несъмнено е
обстоятелство, увеличаващо възможностите им за лични грижи. Налице е и силна
взаимна привързаност между всеки от тях поотделно със синът им, което е важна
предпоставка, както за съвместното му живеене с тях, така и за самото
упражняване на родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват
възпитанието и родителските грижи по отглеждането на детето, когато в основата
им лежи взаимна привързаност между възпитател и възпитаник. Законът овластява родителите да се грижат за
децата си, да ги отглеждат, възпитават, надзирават, представляват. Но родителите
са не само овластени да осъществяват тези функции, но и са задължени да вършат
това. Всеки един родител има правото и същевременно задължението да вижда детето си, да контактува
с него, да го възпитава, да му отделя
нужното внимание и да засвидетелства
своите чувства към него. Тези контакти на родителите с децата се отразяват
благоприятно на психическото развитие на подрастващите и оказват влияние върху
оформянето на характера и възприятията към обкръжаващия ги свят, както и
създаването на социално -битови навици и възгледи. От друга страна, правата и
задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки един
от тях е носител на права и задължения в пълния им обем само въз основа на
своето родителско качество.
При настъпилата раздяла между родителите, родителят, на когото
не е поверено детето не се лишава от родителски права, нито се освобождава от
родителските си задължения. Безспорно, ищецът следва да осъществява лични контакти с детето и да упражнява своите
родителски права спрямо него, както и да изпълнява родителските си задължения и
видно от доказателствата по настоящото
дело, а и не се оспорва от него
факта, че той осъществява тези свои контакти с детето дори в по силна
степен от отразеното по решението на
съда . Водейки се предимно от интересите на детето, съдът приема категорично,
че в негов интерес е поддържането на лични отношения както с бащата така и с майката . Личният контакт дава
възможност на родителя да задоволява своето естествено родителско качество, да
изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него
непосредствени грижи, да участва във възпитанието му. Но този контакт е
необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува със
своите родители, да търси тяхната подкрепа, както и да изгради своя модел на
поведение, първоначално подражавайки модела на поведение на родителите си.
Поддържането на лични отношения на детето с родителя, на когото не са
предоставени родителските права осуетява опасността от създаване в съзнанието
на детето на неправилна представа за този родител. Поддържането на лични
отношения и с другия родител позволява на детето да изживее по-безболезнено
раздялата между родителите и липсата на единия от тях, което се отклонява от
общоприетия модел за семейство, където се констатират грижите, подкрепата и
авторитета и на двамата родители.
Съгласно нормата на чл. 59 ал.9 от СК, ако обстоятелствата, с оглед на които е взето решението за упражняването
на родителските права се изменят, съдът по молба на единия от родителите или
служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. В тази
връзка Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на
ВС, обобщавайки
съдебната практика по предоставяне
упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата
и родителите при развод, развива и подробни съображения относно
обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда, както при
първоначалното определяне на мерки относно упражняването на родителските права,
така и при искане за тяхното изменение. Постановлението сочи, че решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основава на
интересите на детето, преценени с
оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения
за възпитание; подпомагане за придобитите знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално
обкръжение и битови условия; възраст, помощ на трети лица и т.н., а изменени обстоятелства по смисъла на чл. 59 ал.9 от СК са, както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при
ново разрешение. Съдът отчита, че макар и приет преди повече от 35 години, този съдебен акт има безспорно своите
достойнства, които са актуални и при сега действащия семеен кодекс.
От приложените по делото писмени
доказателства и събраните в хода на съдебното следствие гласни такива,
настоящият съдебен състав не отчете наличие на обстоятелства, които влошават
положението на детето при неговата майка, на
която са
предоставени родителските права, както и не
намери обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново решение на въпроса за евентуална промяна
на родителските права и предоставянето им на бащата .
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че в интерес на детето М
е да продължи да живее както досега с оглед създадения стереотип на контакти и с двамата
родители съобразен с желанието на детето Мартин и подкрепян от решението на
майката да не прекъсва емоционалната връзка между баща и син , и поддържайки същевременно такава между нея и детето, като родителските
права останат на неговата майка .
С
оглед изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че не са налице основания за изменение постановените мерки съгласно решение
№160 постановено по решение по ГД №
760/2000г. на ШОС тъй като не е налице промяна на обстоятелствата, поради което
и предявеният иск, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното и съгласно приложното
поле на чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответницата направените по
делото разноски в размер на 500.00 лева
съразмерно с отхвърлената част от иска, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 59 ал.9 от СК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.Х.Й.
, с ЕГН ********** по чл. 59 ал. 9 от СК
за изменение постановените мерки съгласно решение по ГД № 760/2009г на ШОС по
отношение на упражняване на родителските права върху роденото дете –
малолетният МИ Х., с ЕГН ********** е, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.Х.Й. , с ЕГН ********** да заплати на М.Р. Д , с ЕГН********** направените по делото разноски в размер на 500.00 /петстотин / лева съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред окръжен съд гр. Шумен в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: