Р Е Ш Е Н И Е
1.10.2019 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд На втори септември |
Шести наказателен състав две хиляди и деветнадесета година |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело номер 1297 по описа за 2019 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №423089-F477614 от 27.03.2019г. Директорът н.Т.н.Н.Т.о.П. е наложил на основание чл.18, ал.3 от Валутния закон на “Ф.К.“ ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят “Ф.К.“ ***, представлявано от Е.Х.А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна ТД на НАП-Велико Търново, като процесуален представител се явява юрк.***, която изразява становище, че обжалваното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди като такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт № F477614 от 18.03.2019г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че при извършена проверка на 21.02.2019 г. в 14:00 часа във валутно обменно бюро, находящо се в гр.***, ул.“ ***“ №***, експлоатирано от „Ф.К.“ *** с ЕИК *** е установено, че издадения разширен фискален бон с №***/21.02.2019г. за сключена сделка в обекта за обмяна на валута /покупка/ на 50 евро по курс купува 1,94 лева на стойност 97,00 лева, изплатени от касиера, не съдържал всички реквизити на бордеро съгласно Приложение №7 от чл.13, ал.2 от Наредба №4/2003г. на МФ, а именно - адреса и имената на клиента. Проверката е документирана с ПИП №0373749/21.02.2019г. и ПИПОБ №0001940/21.02.2019г., в които подробно са отразени констатациите от извършените проверки.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Г.А.П., свидетелката П.В.Т. и свидетелката М.Р.С., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – договор за лицензиране на информационна система между „***“ *** и „Ф.К.“ *** с вх.No 1410/12.12.2011г.; протокол за извършена проверка №0373749 от 21.02.2019г.; протокол за извършена проверка на обменно бюро №0001940 от 21.02.2019г., фискален бон за покупка на 50 евро; служебен бон – дневен финансов отчет; справка за извършени продажби от Western Union за дата 21.02.2019г.; резолюция за извършване на проверка № П-04001519092800-ОРП-001/23.05.2019г. на Началник сектор при ТД на НАП- Велико Търново, пълномощно на ***, издадено от едноличния собственик на капитала на „Ф.К.“ *** Е.А.; три броя описи на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП №0001940; декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение - ***и заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. От разпита на актосъставителя П. се установява, че същият в качеството на „инспектор по приходите“ заедно с колежката си М.С. на 21.02.2019г. в 14:00 часа извършили проверка във валутно-обменно бюро, находящо се в гр.***, ул.“***“ №***, експлоатирано от „Ф.К.“ *** с ЕИК ***. По време на проверката била извършена обмяна на валута в размер на 50 евро, за която бил издаден разширен фискален бон с №***/21.02.2019г., но същият не съдържал необходимите реквизити на валутно бордеро съгласно приложение №7 от чл. 13, ал.2 от Наредба №4/2003 г. на МФ. И актъставителят П. и свидетелката С. са категорични, че издадения разширен фискален бон с №***/21.02.2019г. за сключена сделка в обекта за обмяна на валута /покупка/ на 50 евро по курс купува 1,94 лева на стойност 97,00 лева, изплатени от касиера, не съдържал всички реквизити на бордеро съгласно Приложение №7 от чл.13, ал.2 от Наредба №4/2003г. на МФ, а именно - адреса и имената на клиента. Това обстоятелство се установява и от приобщения като писмено доказателство по делото фискален бон № *** от 21.02.2019г., 15:52:36 ч., находящ се на л.19 от делото. Актосъставителят П. депозира показания, че при издаването на обикновена фискална бележка се издава бордеро, написано на ръка, но при издаване на разширена фискална бележка, какъвто е конкретният случай, същите данни се описват в нея, но вече в електронен вид. Според показанията на актосъставителя П. при издаване на разширена фискална бележка следва да се впишат имената и адреса на клиента. От показанията на актосъставителя се установява, че при извършената проверка от него и колежката му свидетелката С. са издали два протокола: за проверка в търговски обект и за проверка във валутно-обменно бюро, в които били описани всички констатации от проверката. Според актосъставителя П. свидетел при съставянето на Акта в офиса на ТД на НАП е била колежката му П.Т., което съставяне е извършено в присъствието на упълномощен представител на фирмата – жалбоподател в настоящото производство – „Ф.К.“ ***. Последното се потвърждава и от показанията на свидетелката П.Т., „инспектор по приходите“ в ТД на НАП офис Плевен. От разпита на последната се установява, че е присъствала единствено при съставяне на акта, но не и по време на извършване на проверката на валутно-обменното бюро. Свидетелката Т. депозира показания, че при съставянето на Акта е присъствало упълномощено от жалбоподателя лице, на когото е било прочетено съдържанието му и същият го е подписал. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетелката С., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях по време на извършената проверка нарушения при издаване на разширен фискален бон от страна на жалбоподателя „Ф.К.“ ***. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Т., доколкото същите се отнасят само до възприетото от нея съставяне на Акта на нарушителя „Ф.К.“ *** и нямат отношение с извършената преди това проверка във валутно-обменното бюро. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя „Ф.К.“ *** в нарушение, което не е извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателят „Ф.К.“ *** е осъществил състава на административно нарушение по чл.13, ал.2 от Наредба 4/08.08.2003г. във вр. с чл. 3, ал.5 от Валутен закон и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.18 ал.3 от Валутния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.2 от Наредба № 4 от 08.08.2003 г. на МФ за всяка сключена сделка в обект за обмяна на валута обменните бюра издават бордеро по образец съгласно Приложение № 7 в два екземпляра, по едно за всяка от страните, и фискална касова бележка или вместо тях - разширена фискална касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото, като печатът на обменното бюро върху бордерото и подписът на валутния касиер не трябва да закриват стойността на сделката. Посочената разпоредба въвежда изискването обменните бюра да издават разширена фискална касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото. С Приложение № 7 към чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/ 08.08.2003 г. на МФ е утвърден образец на това бордеро. От текста на тази норма на Наредбата по императивен начин се установява задължението на обменните бюра да издават документи по образец с необходимото съдържание. Както бе посочено по-горе по безспорен и категоричен начин е установено, че жалбоподателят „Ф.К.“ *** е извършил продажба на 50 EUR по курс купува 1,94 лева на стойност 97,00 лева, за която е бил издаден разширен фискален бон. В последния не са били посочени адреса и имената на клиента на конкретната сделка, което представлява задължителен реквизит на разширените фискални бонове съгласно утвърдения образец на бордеро.
По делото е
безспорно установено, че от обективна страна на процесните дата, място и време,
„Ф.К.“ *** е осъществил сделка за обмяна на валута (продажба на 50 евро), но
без да спази нормативното изискване за съдържанието на издадения разширен
фискален бон – посочване на имената и адреса на клиента, с което съставът на
нарушението е осъществен. Няма спор, че жалбоподателят е именно обменно бюро,
което извършва сделки с валута, изискванията към които са регламентирани чрез
императивни правни норми, което не позволява отклонение от страна на субектите.
Съгласно чл. 3, ал. 5 от Валутния закон Министърът на финансите издава наредба,
с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 3, както и
изискванията към дейността на обменните бюра. От изложеното следва, че всяко
лице, вписано в публичния регистър на лицата, извършващо дейност като обменно
бюро е длъжно да спазва предвидените в закона изисквания и в частност да издава
фискални документи, съдържащи необходимите реквизити. Приложение №7 към чл.13,
ал.2 от Наредба 4/08.08.2003г. представлява бланка на бордеро/разширена
фискална касова бележка, в която са включени следните реквизити: № на бордеро;
наименование и ЕИК на търговец; адрес на управление; адрес на обекта за обмяна
на валута; име, ЕИК и адрес на клиента; вид на операция; код на валута;
количество валута; обменен курс; равностойност в лева; подпис на валутен касиер
и подпис на клиент. Видно от приложения по делото фискален бон, находящ се на
стр. 19, същият отговаря на изброените изисквания, като единствено не са
посочени името и адреса на съответния клиент. Липсващата информация в процесния
разширен фискален бон е част от задължителното му съдържание по закон. Ето
защо, с издаването на фискалния бон без задължителните реквизити в съдържанието
му е осъществен съставът на нарушението по чл.13, ал.2 от Наредба №4/
08.08.2003г. във връзка с чл.3, ал.5 от Валутния закон, които законови
разпоредби регламентират какви задължителни реквизити следва да съдържат
фискалните документи за сключени сделки в обменните бюра - бордеро в два
екземпляра, по едно за всяка от страните, и фискална касова бележка или вместо
тях - разширена фискална касова бележка.
Като не е изпълнил
това задължение, осъществявайки валутната сделка, жалбоподателят е нарушил
императивната норма на чл.
13, ал.2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ, поради което правилно
отговорността му е била ангажирана по реда на Валутния закон. Съставът на това нарушение
не изисква настъпването на вредоносен резултат, същото е на формално
извършване, като следва да се допълни, че то е с висока степен на обществена
опасност, тъй като се нарушава установения ред и начин на водене на императивно
изискуеми документи при валутните сделки, подлежащи на строго регламентиран
режим.
За пълнота на
настоящето решение също следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение
№3 от 03.07.2014г. на ВАС отговорността на юридическите лица по своята правна
същност е своеобразна, безвиновна, обективна отговорност, за разлика от
отговорността на физическите лица, която е лична и е налице само при виновно
извършено деяние, което е обявено от закона за наказуемо. Основното за
ангажиране на отговорността на търговското дружество е неизпълнението на задължения
към държавата или общината при осъществяване дейността на дружеството, и затова
субективната страна на извършеното деяние в конкретния случай е правно
ирелевантно.
Правилно
е приложена и санкционната норма на чл. 18, ал.3 от ВЗ, като на едноличното
дружество с ограничена отговорност е наложено административно наказание
"имуществена санкция". Става дума за търговско дружество, вписано в
публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро по чл. 3,
ал.3 от ВЗ, което е извършило нарушение във връзка с дейността си по този закон или на
наредбата по чл. 3, ал.5, и същият подлежи на санкциониране - с наказание
"имуществена санкция" от 2 000 до 6 000 лева.
При определяне размера на наложеното
наказание административно-наказващият орган незаконосъобразно и необосновано е
преценил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е
извършено и е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
2 500 лв. Според съда при индивидуализиране на наказанието следва да се
отчетат тежестта на нарушението предвид сключената сделка за продажба на 50
евро, засегнатите обществени отношения, както и обстоятелството, че нарушението
е извършено за първи път, поради което наложеното наказание имуществена санкция
в размер на 2500лв се явява завишена и неадекватна за постигане целите на
превенцията. Освен това видно от Протокола за извършена проверка на обменно
бюро №0001940 от 21.02.2019г. валутния касиер на „Ф.К.“ *** ***е издал за
сключената сделка в обекта предвидената в чл.13, ал.2 от Наредба
№4/08.08.2003г. разширена фискална касова бележка, в съдържанието на която не
са били включени единствено реквизитите адрес и имената на клиента съгласно
Приложение №7 към същата разпоредба. Всички останали елементи са обективирани в
така издадената разширена фискална касова бележка. Следва да се вземат предвид
и констатациите, обективирани в двата протокола за проверка : ПИП
№0373749/21.02.2019г. и ПИПОБ №0001940/21.02.2019г., съгласно които
жалбоподателят „Ф.К.“ *** извършва своята дейност като обменно бюро в
съответствие с нормативните изисквания за отчетност, налична е система за управление на продажбите
съгласно договор за лицензия от 12.12.2011г. с фирма „***“ ***, ЕИК *** и
системата е свързана с фискалния принтер в обекта. Последното се подкрепя от
приложения по делото договор за лицензиране на информационната система с вх.No1410/12.12.2011г., съгласно който лицензодателят „***“ *** е предоставил на
лицензодателя „Ф.К.“ *** безсрочна „лицензия“
върху внедрен продукт – правото на лицензополучателя да използва
софтуерно решение в обект обменно бюро град***. От последното следва, че
жалбоподателят „Ф.К.“ *** разполага с внедрена софтуерна система за извършване
на своята дейност, по отношение на която не е била констатирана неизправност. Поради
изложените съображения следва да бъде
намален размера на имуществената санкция от 2500лв на минимално предвидения в
закона размер от 2000лв. Доводите за наличието на "маловажен случай"
по чл.
28 от ЗАНН не се споделят от този съдебен състав, доколкото за наличието на
такъв деянието следва да е със степен на обществена опасност по-ниска от
обикновените случаи на такива нарушения, било поради липсата или
незначителността на вредните последици, било поради наличие на други смекчаващи
обстоятелства. В случая, вредни последици не се изискват и не се явяват
релевантни към деянието, което е с вредоносен резултат самото издаване на
изискуемите документи без необходимото съдържание, като няма множество
смекчаващи обстоятелства, които да занижат степента на обществената опасност на
същото под тази на обикновените случаи на такива нарушения. Затова и липсата на
вредни последици от нарушението и фактът, че нарушението е извършено за първи
път, са обстоятелства, които се преценяват от наказващия административен орган
при индивидуализиране на наказанието (чл.
27, ал.1 - 3
от ЗАНН), и същите са били съобразени от наказващия. Според настоящата съдебна инстанция липсват основания
за приложението на чл.
28 от ЗАНН. Доказателства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност на деянието, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид не са представени. Фактът, че нарушението е за първи път не води
автоматично до извода за неговата маловажност. Налице е неизпълнение на
публично задължение, което според съда създава предпоставки за заблуда на
клиентите, извършвайки покупко-продажба на валута, при която следва да им бъде
издадено бордеро в два екземпляра, по
едно за всяка от страните, и фискална касова бележка или вместо тях - разширена
фискална касова бележка с определени реквизити, които се подписват и от двете
страни и с полагането на подпис от страна на клиента се приема, че същият е
съгласен да извърши сделката или съответно чрез липсата на законоустановените
реквизити липсва индивидуализация на същата, с което се нарушават правата им,
поради което деянието не може да се квалифицира като маловажно.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
След извършената
служебна проверка съдът не установява нарушения със съществен характер при
съставянето на АУАН, съответно при издаването на НП с оглед правилата за
компетентност на съответните длъжностни лица. АУАН е съставен от оправомощено от
Изпълнителния директор на НАП длъжностно лице – инспектор по приходите съгласно
т.2.1 от Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП,
а НП е издадено от оправомощено съгласно т.1.1 от цитираната заповед, и по този
начин изискването на чл.
18, ал.10, предл.2 от ВЗ е спазено.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл.
34, ал.1, изр.2, предл.2
от ЗАНН - Актът е съставен на 18.03.2019г., а датата на нарушението е
21.02.2019г., т.е един месец след датата на нарушението, поради което срокът за
съставяне на акта е бил спазен - три
месеца от откриване на нарушителя, съответно две години от датата на извършване
на нарушението. Обжалваното НП е издадено на 27.03.2019г. или няколко дена след
това и в рамките на срока на чл.
34, ал.3 от ЗАНН.
Изискванията на чл.
40, ал.1 и чл.
43, ал.1 от ЗАНН не са нарушени, тъй като АУАН е съставен в присъствието на
двама свидетели, един от които и на установяване на нарушение, както и на пълномощника
на дружеството съгласно пълномощно, издадено от едноличния собственик на същото
Е.Х.А., находящо се на стр. 23, а след подписването му от актосъставителя и
двамата свидетели - е връчен на пълномощника, който го е подписал, като му е била
предоставена възможност за възражения или обяснения. Съдът счита, че
възраженията на жалбоподателя „Ф.К.“ ***, депозирани от управителя Е.А. за допуснато нарушение на разпоредбата
на чл.40 от ЗАНН при изписването на свидетеля П.В.Т., която не
възприела и не е констатирала извършено
нарушение, а само съставянето на Акта, поради което името й не следвало да
фигурира в последния. В проведеното съдебно дирене безспорно се установи, че
проверката във валутно-обменното бюро, стопанисвано от жалбоподателя „Ф.К.“ ***
е била извършена от актосъставителя Г.П. и свидетелката М.С.. Последното се
потвърждава, както от депозираните свидетелски показания на същите, така и от
приложените като писмено доказателство по делото Протокол за извършена проверка
№0373749/21.02.2019г. и Протокол за извършена проверка на обменно бюро
№0001940/21.02.2019г. От АУАН-а се установява, че свидетел при съставянето на
акта е била свидетелката П.Т.. Следователно, двете свидетелки са присъствали
при установяване на различни факти и същите имат различно процесуално качество
в административно-наказателното производство. Процесуалният закон -
ЗАНН, визира четири групи свидетели, които е допустимо да присъстват при съставянето
на акт за административно нарушение и да го подпишат. Първата и втората група
са посочени в нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно: свидетели присъствали
при извършването на нарушението, т.е. това са свидетели-очевидци, които са
възприели пряко и непосредствено един или повече елемента от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя и в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората група са
свидетели, които са присъствали при установяването на нарушението или това са
лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и
условията, при които контролният орган е възприел елементи от състава на
нарушението или данни за неговия извършител. Показанията на тази втора група
свидетели биха могли да изяснят обстоятелството дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата група свидетели са тези,
които са присъствали при съставянето на акта, визирани в чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
а именно, това са лицата, възприели обстоятелствата, свързани с изготвянето на
акта. Като такива могат да бъдат свидетели от първите две групи, но могат да
бъдат и напълно различно лица, които не са възприели нито извършване на
нарушението, нито установяване на неговите елементи или данни за личността на
нарушителя, а са присъствали единствено при обективиране на посочените елементи
в акта. Четвъртата група свидетели са тези лица, които са само свидетели,
удостоверяващи отказа на нарушителя да подпише акта, визирани в чл. 43, ал. 2
от ЗАНН, като тяхното участие се налага само когато лицето, посочено като
нарушител, се възползва от процесуалната възможност да откаже да подпише акта.
От изложеното следва, че посочените четири групи свидетели имат различна роля в
рамките на административнонаказателното производство, тъй като полагайки своя
подпис на обозначените за това места в акта, те удостоверяват различни факти и
обстоятелства, свързани с нарушението. Поради изложеното не е налице нарушение
на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, доколкото свидетелката С. е удостоверила с
подписа си факта на извършената проверка, с свидетелката Т. – съставянето на
акта в присъствието на упълномощен представител на дружеството. В конкретния
случай е налице хипотезата на чл.40 ал.4 от ЗАНН, тъй като актът е съставен въз
основа на официални писмени документи - ПИП №0373749/21.02.2019г. и ПИПОБ
№0001940/21.02.2019г., което обстоятелство е давало възможност актът да се
състави и в отсъствието на свидетели.
Съдът не намира да
са нарушени разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, доколкото в Акта се съдържат фактически обстоятелства за извършената
проверка, описанието на нарушението и правната му квалификация, съответна на
отразените обективни признаци. В двата протокола за извършена проверка на
обменно бюро ПИП №0373749/21.02.2019г. и ПИПОБ №0001940/21.02.2019г.
също съдържат подробни констатации и всички необходими елементи, с които да
бъде индивидуализирана проверката, като часът на същата е ясно изписан, а
именно – 14:40 часа. НП също отговаря на изискванията на чл.
57, ал.1 от ЗАНН, тъй като в него са отразени фактите, установени при
проверката, описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му с
посочване на правната квалификация. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по Акта и НП съвпадат по признаци.
По отношение на обективираното в жалбата възражение за регламентацията
на съдържанието на разширената фискална бележка, съдът счита, че същото е
напълно неоснователно. На първо място, изискванията при издаване на разширения
фискален бон не се съдържат в Закона за личните данни, а в Наредба
№4/2003г. на Министерство на финансите. В чл. чл.13, ал.2 от последната не се
съдържа разграничения за съдържанието на разширения фискален бон в зависимост
от размера на обменената валута. Изписани и изобразени са реквизитите, без
същите да са обвързани от определени условия при сключване на сделката. От
последното следва, че установеният режим на фискалните документи при
сключването на валутно-обменни сделки е императивен и обхваща всяка една
подобна сделка, извършена от регистрирано в Търговския закон валутно-обменно
бюро, осъществяващо сделки с валута в наличност по занятие. Освен това съгласно чл. 3, ал. 5 от Валутния закон
Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за
вписване в регистъра по ал. 3, както и изискванията към дейността на обменните
бюра, т.е в цитираната наредба се
съдържа регламентацията на дейността на валутно-обменните бюра, а в Приложение
№7 от същата се съдържа утвърден образец на разширения фискален бон. Законът за
защита на личните данни може да съдържа мерки за защита данните на страните по
една сделка, но не може да установява режим на валутните сделки, различен от
установения от органа, на когото по Конституция му е поверена регламентацията
на обществените отношения, свързани с публично-финансовата дейност в държавата
и по-конкретно дейността на валутно-обменните бюра, а именно – Министерство на
финансите.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.18 ал.3 от Валутния закон, като бъде намален размера на имуществената санкция от 2500лв на 2000лв..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №423089-F477614 от 27.03.2019г. на *** н.Т.н.Н.Т.о.П. с което е наложено на основание чл.18, ал.3 от Валутния закон на “Ф.К.“ ***, ЕИК *** със седалище *** административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500лв на 2000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: