№ 117
гр. Пазарджик, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря Петя Кр. Б.а
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225200600492 по описа за 2022 година
С Присъда № 52 от 23.05.2022 година, постановена по НЧХД № 668/2021 година на
Пазарджишкия районен съд, е призната подсъдимата С. В. А. за виновна в това,че на
20.11.2020 година около 22,30 часа в сградата на „********в“ ****-град Пазарджик е казала
нещо унизително за честта и достойнството на Г. И. Ч. в нейно присъствие,а
именно:“********************************“,като обидата е нанесена публично -
престъпление по чл.148, ал.1 ,т.1 от НК, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а,ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева,платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Пазарджик.
Осъдена е подс.С. А. да заплати на тъжителката Г. Ч. сумата 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146,ал.1 от НК , ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 20.11.2020 година до окончателното
изплащане на сумата.
Осъдена е подс.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пазарджик сумата 21,58 лева – съдебно-деловодни разноски,както и
държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 160 лева,а на
тъжителката Ч. 692 лева за платен адвокатски хонорар и държавна такса.
1
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на
подс.С. В. А. – адв.И. Б. от АК-Пазарджик.Твърди се,че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и постановена при превратно тълкуване на събраните по
делото доказателства.Твърди се,че обвинението не е доказано по ясен и категоричен начин.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.Не се сочат
нови доказателства.
По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв.Б..Твърди се,че
никой от непредубедените свидетели не бил чул подсъдимата да казва точно описаните в
тъжбата думи на тъжителката,като това се твърдяло само от съпруга й и майка й.Анализират
се подробно показанията на свидетелите по делото.Твърди се,че и предявеният и уважен
граждански иск не е доказан нито по основание,нито по размер.Твърди се,че здравословното
и психическото състояние на тъжителката по никакъв начин не може да се свърже с
отношенията й с подсъдимата.Твърди се,че първоинстанционният съд не е извършил анализ
на всички свидетелски показания,като ги е тълкувал превратно.Твърди се,че съдът е
постановил неправилна присъда в нарушение на материалния и процесуалния закон.Иска се
отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда.Алтернативно се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. Не се сочат нови доказателства.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски и платен адвокатски хонорар
и за двете инстанции.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Иска се отхвърляне изцяло и на
предявения граждански иск.
Повереникът на частната тъжителка и частната тъжителка поддържат становище,че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение,като се потвърди
първоинстанционната присъда. Претендират се сторените разноски от частната тъжителка
пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на
чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подс.С. А. на 20.11.2020
година около 22,30 часа в сградата на „********в“ ****-град Пазарджик е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Г. И. Ч. в нейно присъствие,а
именно:“********************************“,като обидата е нанесена публично.
За да направи горните изводи,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал
показанията на свидетелите Ч. и С., включително и тези при проведената очна ставка между
свидетелите Ч. и А.,както и отчасти показанията на свидетелите А.,П.,А.,И.,В.-К.,като
обосновано не е кредитирал показанията на свидетелите Т. и Й..Съдът е кредитирал и част
2
от събраните по делото писмени доказателства.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката Г. Ч. работи в „********в“ **** – град Пазарджик от 29.10.2017 година,
а подсъдимата С. А. от 20.02.2017 година,съгласно Писмо от 21.12.2020 година на св.В. -
мениджър ********* в дружеството.
Към инкриминираната дата 20.11.2020 година /ден петък/ тъжителката Ч. и
подсъдимата А. изпълнявали длъжността „***********“, ръководейки екип от около 15-20
души. Техни преки началници били свидетелите К. П. и И. И.. Работата на тази позиция
била организирана на смени. Втора смяна, която приключвала вечер в 23,00 часа , била
ръководена от тъжителката Г. Ч. , а трета смяна - от подсъдимата С. А..За да стане
физическата смяна на работниците и служителите, било необходимо тези от трета смяна да
дойдат на работа поне 15-20 минути , преди да застъпят смяната си в 23,00 часа.
На 16.11.2020 година тъжителката Г. Ч. се оплакала на съпруга си - св.М. Ч.-
организатор ********* в „********в“ ****- град Пазарджик ,че нейната колежка С. А. я
обижда и нагрубява пред колеги, като извършва психически тормоз спрямо нея.Тъй като
тези оплаквания продължили в следващите 3-4 дни, св.М. Ч. решил лично да се убеди, какво
се случва.
Така на 20.11.2020 година вечерта около 22,30 часа св.М. Ч. отишъл в близост до
работната линия, на която работела съпругата му ,заставайки отстрани.Скоро щяла да
приключи нейната смяна и трябвало да бъде заменена от смяната, ръководена от
подсъдимата А..
Подсъдимата А. дошла на работа около 22,30 часа и се насочила към тъжителката Ч.,
крещейки и викайки по нея, като използвала думи и изрази в следния смисъл:
„************“.Подсъдимата А. държала и един химикал, с който сочела в близост до
лицето на тъжителя Ч., която в един момент се обърнала с гръб към подсъдимата А., при
което последната бутнала тъжителя Ч. по гърба.Намиращите се на работната линия
работници спрели работа и насочили вниманието си към случващото се.
След като станал свидетел на тази сцена, св.М. Ч. не се намесил веднага, но на
22.11.2020 година / ден неделя/ изпратил имейл/л.8 и л.144-145 вкл. от НЧХД№668/2021 г./
до прекия началник на Г. Ч. - св.К. П. и до св.И., в който имейл описал какво е видял,
цитирайки и част от обидните думи и изрази, които подсъдимата А. изрекла спрямо
тъжителката Ч..
На 21.11.2020 година Д.А., също служител в „К.“ , изпратил имейл в 11.54г. ,
включително до С. А. и Г. Ч., с който ги сигнализирал за проблеми в производствената
линия - относно произвеждани прости или сложни варианти на модул 2 от 20.11.2020
година.В отговор подсъдимата А. изпратила имейл/л.51-51 от делото/ същият ден -
21.11.2020 година в 12,55 часа, включително до Д.А., св. И. А. и тъжителката Г. Ч., с който
поставила пред колегите си въпроса за работата на сложни варианти.В този имейл
конкретно към св. И. А. има обръщение,част от което е със следното съдържание :
3
..**********************///*** а ******************* ********* *****.*****... ***** -
*********ата ***.. .****** *********“.
На 08.12.2020 година тъжителката Ч. депозирала до Мениджър „*********“ - св.Р. В.
Уведомление, относно извършван спрямо нея психически тормоз от С. А.,изразяващ се в
обиди,закани и заплахи, сочейки като най - фрапантен случая от 20.11.2020 година, както и
обстоятелствата, че е в напреднал етап на инвитро процедури, като по преценка на
лекуващия лекар д-р П. от Болница „*********“ следващият етап следва да бъде спрян -
поради случващото се на работното й място/като психически тормоз и стресова ситуация/.В
това Уведомление е налице ръкописно изписване на имената и подписите на 5 лица - св.М.
Ч.,И.Д.И.,Н. и М.И. и св.И. Г. А..
На 09.12.2020 година с нарочен имейл до свидетелите К. П. и И. И. св.В.
сигнализирала за полученото Уведомление от 08.12.2020 година от тъжителката Ч. - с
разпореждане за събиране на писмени обяснения от подписалите се хора, както и от С. А.,
което било изпълнено.
Същият ден - на 09.12.2020 година била организирана среща,на която присъствали
тъжителката Г. Ч., Р.М. - мениджър отдел производство, св.И. И. - мениджър отдел, св.К. П.
- ръководител екип и св.Р. В. - мениджър „ *********“.След датата 09.12.2020 година
тъжителката Г. Ч. излязла в дългосрочен болничен.
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
Настоящата фактическа обстановка въззивната инстанция възприе,кредитирайки
изцяло показанията на свидетелите Ч. и С.,в това число показанията на св.Ч. при
проведената очна ставка между него и св.А.,отчасти показанията на свидетеля
А.,включително и тези по време на проведената очна ставка,както и отчасти показанията на
свидетелите П., А., И. и В.-К.,както и отчасти приетите по делото писмени
доказателства.Настоящата инстанция също като първоинстанционния съд не кредитира
показанията на свидетелите Т. и Й..
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е дал изцяло В. на
свидетелите Ч. и С..Вярно е,че тези свидетели са съответно съпруг и майка на тъжителката и
в този смисъл са заинтересовани от изхода на делото.От друга страна обаче техните
показания си кореспондират,не си протИ.речат и се допълват,като те кореспондират и с част
от показанията на свидетелите А.,П.,А.,И. и В.-К.,както и с част от приетите по делото
писмени доказателства.Св.Ч. е очевидец на случилото се на 20.11.2020 година около 22,30
часа,лично е възприел агресивното поведението на подсъдимата спрямо тъжителката и
изречените от подсъдимата спрямо съпругата му-тъжителката Ч. обидни думи и
изрази,цитирани по-горе.Този свидетел установява и времето,и мястото,когато те са били
отправени от подсъдимата спрямо тъжителката,както и съдържанието им,като част от това
съдържание той е изложил два дни след случилото се и в имейл,изпратен от него до
свидетелите П. и И..Съдържанието на имейла е налично по делото.
Св.С. установява,какво й е разказала дъщеря й-тъжителката Ч. за случилото се на
4
процесната дата,като това е станало веднага,след като тъжителката се е прибрала след
работа у дома.Св.С. сочи и думите,с които дъщеря й й е разказала,че е била наречена от
подс.А.,която се била държала грубо с нея.Показанията на св.С. кореспондират изцяло с
показанията на св.Ч.,като обосновано първоинстанционният съд е отбелязал,че е нормално
показанията на св.Ч. като очевидец на случилото се да са по-подробни от тези на св.С..
Така от показанията и на двамата свидетели се установява,че подс.А. на процесната
дата е изрекла публична обида по отношение на тъжителката Ч..Това е станало в
присъствието на тъжителката, на нейния съпруг - св.Ч.,като по това време на работната
линия,която е публично място и където са се намирали тъжителката и подсъдимата, са се
намирали и другите работещи от неприключилата към този момент втора смяна в
дружеството „********в“****.
Обосновано първоинстанционният съд е коментирал показанията на св.А. като
уклончиви и необективни,като при проведената очна ставка между този свидетел и св.Ч. е
кредитирал показанията на св.Ч.,който сочи,че св.А. е бил също пряк очевидец на
нанесените на процесната дата обиди от страна на подсъдимата на тъжителката.Това е
така,тъй като от една страна св.А. е подписал Уведомлението на тъжителката,цитирано по-
горе,до мениджъра ЧР/л.7 от делото/,в което е посочено,че и св.А. е присъствал на
отправени от подсъдимата обиди по отношение на тъжителката.Същевременно св.А. е
подписал и Обяснение на 01.12.2020 година/л.43 от делото/,в което сочи,че не бил свидетел
на „**********“,но бил чул за него от колеги.Също така този свидетел се е подписал под
Подписка срещу Г. Ч./лист 40 от делото,най-горе/,като в съдебно заседание при разпита си
този свидетел заявява,че не знае за такава подписка/която носи и неговия подпис/,а за
Уведомлението - че не бил обърнал внимание на какво се подписва,понеже имал много
работа.Обяснението пък бил написал,тъй като неговият началник го бил накарал,но не бил
му оказван натиск.
В крайна сметка от показанията на този свидетел и от написаното от него Обяснение
става ясно,че очевидно е имало конфликтна ситуация между тъжителката и подсъдимата
през процесната вечер,като за нея св.А. също е чул от колеги,цитирайки двамата украинци
Л.,които също са подписали Уведомлението на тъжителката,като сочи,че те му били
казали,че е имало голям скандал и че двете са се карали много.
При тези уклончиви и протИ.речиви показания на св.А. обосновано
първоинстанционният съд е дал В. на показанията на св.Ч.-че св.А. също е бил очевидец на
публичните обиди,а от показанията на св.А. става ясно,че и украинците Л.,които са писали
писмени опровержения относно положените от тях подписи под Уведомлението на
тъжителката,също са станали свидетели на тези обиди.Всичко това е в подкрепа на
изложеното в тъжбата и в подкрепа на показанията на свидетелите Ч. и С.-че на
тъжителката е била нанесена обида от подсъдимата на процесната дата и това е станало
публично.
От показанията на свидетелите П. и И. също се установява,че тъжителката веднага
след случилото се им се е оплакала от поведението на подсъдимата,като св.П. не отрича,че е
5
получил и имейла,цитиран по-горе,от св.Ч.,а св.И. установява,че тъжителката се е
разплакала пред него и св.П.,като им е разказала,“че С. се е държала грубо с нея,ставаше
въпрос ****…каза,че С. е ******“.Тази част от показанията на тези двама свидетели изцяло
кореспондира с показанията на свидетелите Ч. и С.,както и с част от обидите,изложени в
тъжбата.
Обосновано първоинстанционният съд във връзка с направеното „вътрешно
разследване“ на инцидента от свидетелите П. и И. е отбелязал,че тези свидетели са
заявили,че всички били отричали да е имало такъв инцидент,а дори не са прегледали
записите от камерите от процесната вечер,което е в техните правомощия и което е следвало
да сторят,ако наистина са искали да проведат една обективна проверка по случая.
За постъпил сигнал до нея не отрича и св.В.-К.,която към инкриминираната дата е
била мениджър ЧР в дружеството „К.“.Сочи,че тъжителката е имала оплакване по
отношение на подсъдимата и била казала,че имало между нея и подсъдимата
неразбирателство.Съдът счита,че показанията на тази свидетелска са твърде
неконкретни,нелогични протИ.речиви и уклончиви – тя от една страна в началото говори за
спор между тъжителката и подсъдимата и че била инициирала по този повод среща;че
молбата на свидетелката била до техния началник да не работят заедно тъжителката и
подсъдимата,а впоследствие пък свидетелката заявява,че не била чувала,за какво бил спорът
между двете и в крайна сметка становището на тази свидетелка е,че нямало конфликт между
тъжителката и подсъдимата в работата – извод,който се опровергава по категоричен начин
от показанията както на свидетелите Ч. и С.,така и от показанията на свидетелите П. и И..
Че „инцидент“ между тъжителката и подсъдимата е имало,се установява и от
показанията на св.А..Същата не конкретизира подробности за инцидента,но очевидно знае и
си спомня за него.
За поведението на подсъдимата спрямо тъжителката тъжителката е подала и жалба в
Районна прокуратура-Пазарджик и до Инспекцията по труда-Пазарджик,което е видно от
приетите по делото документи от тези две институции.
Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелките
Т. и Й..От показанията на св.Ч. се установява,че процесната вечер по времето,когато
подсъдимата е отправила обидните думи и изрази по отношение на тъжителката,св.Р. Й. не е
била в близост,а същата се е намирала в хале №4 на бюрото си.Самата свидетелка заявява,че
тази вечер е била и на бюрото си,и на линиите,където работят тъжителката и
подсъдимата,като не била присъствала на „*****“,свързана с двете.Същевременно св.П.
установява,че от бюрото си в хале №4,където установява св.Ч.,че по време на инцидента се е
намирала св.Й.,същата не е имала видимост към линията,където са се намирали тъжителката
и подсъдимата по време на отправянето на обидите.Тази свидетелка заявява,че не е чувала
за конфликт между тъжителката и подсъдимата,както и ръководството на предприятието да
се било занимавало с такъв конфликт.Тези показания на св.Й. се опровергават както от
показанията на свидетелите Ч. и П.,така и от показанията на свидетелите А.,А.,И. и В.-
6
К.,които не отричат,че между двете е имало конфликтна ситуация/или инцидент,или
скандал/,като включително и от част от писмените доказателства по делото,цитирани по-
горе,става ясно,че ръководството е било информирано от тъжителката и съпруга й-св.Ч. за
случилото се,като е било провеждано вид вътрешно разследване.
Показанията на св.Н. Т. обосновано не са кредитирани.Тази свидетелка първоначално
заявява,че е абсолючно сигурна,че не имало на процесната дата скандал или случка между
страните по делото,а впоследствие заявява,че нямала спомени за отправени обиди от
подсъдимата на процесната дата към тъжителката.Показанията на тази свидетелка се
опровергават и от показанията на свидетелите Ч. и С.,които установяват,че подсъдимата е
отправила обиди спрямо тъжителката процесната вечер,както и от показанията на
свидетелите А.,А., И.,П. и В.-К.,които не отричат,че знаят,че между двете е имало
конфликтна ситуация/или инцидент,или скандал/.
При така правилно възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
същият законосъобразно и обосновано е приел,че подсъдимата А. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1 ,т.1 от НК, във
връзка с чл.146, ал.1 от НК,като по описаното в тъжбата време и на описаното там място е
нанесла публична обида на тъжителката, в нейно присъствие,с думите и изразите,посочени
по-горе.
Безспорно е,че така отправените думи и изрази,цитирани по-горе и в тъжбата,са
обидни и са такива,които са унизителни за честта и достойнството,те са засегнали дълбоко
тъжителката,още повече,че същата по това време е била одобрена и е била започнала
процедура за подпомагане за извършване на асистирана репродукция/трети опит за ин
витро/.Обидата безспорно е публична - предвид мястото,където са били изречени думите и
изразите от подсъдимата,както и множеството лица,които са присъствали в близост.Освен
тъжителката там са били в непосредствена близост св.Ч.-неин съпруг,св.А.,двамата
украинци Л.,като в близост на тази линия са били и работещите от втора смяна в завода.По
това време са били започнали да пристигат и работещите от следващата трета смяна.
Деянието е извършено от подс.А. при пряк умисъл-същата ясно е съзнавала
естеството на изречените от нея обиди,като ги е отправила спрямо тъжителката,целейки
постигане на обществено-опасните последици от това си поведение.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита,че първоинстанционият съд
правилно е приложил материалния закон,като е признал подс.А. за виновна в извършване на
публичната обида,описана в тъжбата.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за незаконосъобразност на
присъдата и за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.Горните
обосновани изводи за виновността на подс.А. първоинстанционният съд е направил,след
като е обсъдил подробно поотделно и в съвкупност всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства.
Съдът законосъобразно е приложил спрямо подс.А. и разпоредбата на чл.78а,ал.1 от
7
НК,освобождавайки я от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление,като
й е наложил административно наказание глоба в минимален размер - 1000 лева.
Присъдата е законосъобразна и в частта,с която подсъдимата А. е осъдена да заплати
обезщетение за причинените вследствие извършеното от нея горепосочено престъпление
неимуществени вреди на тъжителката Ч. – в размер на 4000 лева,ведно със законната лихва,
считано от 20.11.2020 година до окончателното изплащане на сумата.Обосновано
предявеният граждански иск е уважен в пълен размер,като при определяне на този размер
законосъобразно съдът е съобразил нормата на чл.52 от ЗЗД.Съдът е отчел,че голямата част
от обидните думи и изрази са засегнали чувствителна тема за всеки човек като
възможността и желанието да има дете,и то по време,когато тъжителката е била започнала
поредната процедура по ин витро.Останалите обидни думи и изрази като
„**********************“ ,отправени от подсъдимата към тъжителката,са също немалко на
брой,поради което техният обем също следва да бъде отчетен при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.В този смисъл присъденото обезщетение от
първоинстанционния съд се явява справедлИ. и обосновано.
Първоинстанционната присъда е законосъобразна и в частта,с която подс.А. е
осъдена да заплати на тъжителката сторените от нея разноски пред първата
инстанция,държавна такса върху уважения граждански иск,както и съдебно-деловодни
разноски.
С оглед гореизложеното първоинстанционната присъда като
правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива следва да бъде потвърдена,като
въззивната жалба следва да се остави без уважение-като неоснователна.
При разглеждането и решаването на делото от първоинстанционния съд не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които на това основание да
налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Предвид неоснователността на въззивната жалба ще следва подс.А. да бъде осъдена
да заплати на тъжителката Ч. сторените от нея разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение-в размер на 800 лева.
Настоящата инстанция констатира,че жалбоподателката-подсъдима А. не е внесла
при депозиране на въззивната си жалба против първоинстанционната присъда дължимата
държавна такса в размер на 6 лева.Ще следва същата да бъде осъдена от настоящата
инстанция да заплати държавна такса в размер на 6 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 52 от 23.05.2022 година, постановена по НЧХД №
668/2021 година на Пазарджишкия районен съд.
8
ОСЪЖДА С. В. А. от с.****,Пазарджишка област,ул.“*****“№33,с ЕГН
**********,да заплати на Г. И. Ч. от град Пазарджик,ул.“****“№39,с ЕГН **********,
сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция-в размер на 800
лева.
ОСЪЖДА С. В. А. от с.****,Пазарджишка област,ул.“*****“№33,с ЕГН
**********,да заплати държавна такса за въззивно обжалване-в размер на 6 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9