№ 12
гр. Русе , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20214501000039 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Ю." ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „д.“ № ***, чрез адв. Д.С. С. от АК
– В., със съдебен адрес гр. В., ул. „И.Д.“ № ***, срещу Решение №
260265/16.10.2020 г. по гр.д. № 5146/2019 г. на РС – Русе, с което е бил
отхвърлен предявеният от въззивника иск против "Е." ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „Т., за установяване
дължимостта на сумата от 5 701,92 лв., представляваща неизплатени
възнаграждения по сключени договори за превоз на стоки, за което е издадена
фактура № 1198/27.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане, за която е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. **0 ГПК по
ч.гр.д. № **14/2019 г. на РС – Русе.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Между ищеца и ответника бил сключен договор за превоз
от 17.09.2018 г., по силата на който ищецът събирал пратки от клиенти по
поръчка на възложителя и ги превозвал до склад, находящ се в гр. В., ул. „К.“
1
№ 14. След пристигането на пратките в склада същите следвало да бъдат
подготвени за превоз до гр. П.с транспорт, организиран от въззиваемия, но
тъй като такъв не е могъл да бъде организиран, то въззивникът получил
указания да превози пратките до складова база на друга фирма в гр. А.. В тази
насока били събрани гласни доказателствени средства и в частност
показанията на св. Ш., които не били кредитирани от първата инстанция, без в
мотивите на обжалваното решение да се посочвало в кои части и защо. Тъй
като тя била съпруга на управителя на ищеца, то тя не представлявала
„роднина“ по смисъла на чл. 172 ГПК, което не давало основание за
приложението на тази разпоредба. Убягнало било от вниманието на районния
съд обстоятелството, че транспортираните и фактурираните палети били 240,
а не 594, което се дължало на обстоятелството, че в част от товарителниците
били посочени повече броя палети, макар физически да бил само един.
Поради това фактическата обстановка била непълна, а правните изводи –
неправилни. Изводът на вещото лице за транспортирани 240 бр. палета бил
неправилен, като несъответстващ на събраните писмени и гласни
доказателства. Неправилен бил и изводът на експерта, че процесните
товарителници били фактурирани повторно. Вещото лице не отговорило на
поставените задачи на допълнителната експертиза, поради което не следвало
да се приема като доказателство към делото. Частичните плащания на
ответника по фактура № 1198/27.02.2019 г. в размер на 5 130,96 лв. на
08.04.2019 г. и 891,00 лв. на 01.04.2019 г. представлявали признание на
задължението. Отказът на ответната страна да представи договора с
дружеството „Е.“ ООД създавал пречки за събиране на допуснати
доказателства, поради което фактът за съществуването на такъв договор
следвало да се приеме за доказан на основание чл. 161 ГПК. Моли за
отмяната на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен и да му бъдат присъдени разноските, сторени
в двете инстанции. Прави доказателствено искане за допускането до разпит
на двама свидетели при режим на довеждане.
Въззиваемата страна "Е." ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, бул. „Т., представлявана от адв. Р.С. от АК – Русе, със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „Т.“ № ***, е депозирала отговор на въззивната
жалба в законоустановения 2-седмичен срок, в който излага съображения за
неоснователност на въззивната жалба и моли за оставяне на обжалваното
2
решение в сила. Твърдението на ищеца за извършени превози в посочените от
него обем и стойност останали недоказани. Свидетелските показания били
правилно преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК. Твърденията на
ищеца сочели, че същият осъществявал превози в полза на ответника, но без
да съставя задължителните съпътстващи превоза документи и без да включва
тези превози в месечните фактури. Не е налице и основание за прилагането на
чл. 161 ГПК. Искането за разпит на двама свидетели било преклудирано и не
били налице предпоставките по чл. 266, ал. 2 или 3 ГПК. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на сторените в производството
разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, изчерпателна и съответства на доказателствата по делото,
поради което я възприема изцяло.
По делото безспорно е установено, че между страните "Е." ЕООД, като
възложител, и "Ю." ЕООД, като превозвач, е сключен Договор за превоз на
17.09.2018 г., с което е постигнато съгласие превозвачът да превозва
предадените в склада пратки на възложителя до клиенти, находящи се в
област В., Д и община Обзор, и да събира пратки от клиенти, в същия район
на действие, като ги превозва до склада по поръчка на възложителя. В
договора страните са определили, че „складът“ ще бъде складовото
пространство, находящо се в гр. В., Западна промишлена зона, ул. „К.“ № **.
Като плащане е уговорена цена от 8 лв., без ДДС, за събиране или доставяне
на 1 брой палет на територията на община В. или община А. и цена от 0,60
лв., без ДДС, на километър изминато разстояние от едно транспортно
3
средство за един курс, считано от склада до съответните локации за събиране
или доставяне и обратно до склада, за събиране или доставяне на съответния
брой палети. Превозвачът ищец е посочил в исковата молба, че въпреки
изричните клаузи на договора на него му е било разпоредено да превозва
пратките до склад в гр. А., за което фактурирал цена от 8 лв. на палет за
превоз на пратките от склада в гр. В., ул. „К.“ № **, до гр. А., а в последствие
и до РЦ на „Е.“ във В.. За тези транспортни дейности била издадена фактура
№ **********/27.02.2019 г. за сумата от 11 723,88 лв. с ДДС, която била
частично платена от ответника, но остатъкът от 4 304,48 лв., без ДДС, или
5 701,92 лв. с ДДС все още била дължима и непогасена.
Въз основа на тези обстоятелства ищецът "Ю." ЕООД депозирал пред
РРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. **0 ГПК срещу
"Е." ЕООД за горепосочената сума, но длъжникът по издадената заповед
подал възражение, поради което бил предявен иск по чл. 422 ГПК – предмет
на настоящото дело. В хода на съдебното производство пред първата
инстанция е била разпитана свидетелката Ивелина Иванова Ш. – съпруга на
управителя на ищцовото дружество "Ю." ЕООД. Същата излага
обстоятелства, че между ищеца и ответника действително е имало сключен
договор за превоз, като в него е било уговорено ищецът да превозва
получените по възложение на ответника пратки до склада в гр. В., ул. „К.“ №
**, откъдето възложителят със собствен превоз е щял да превози пратките до
гр. П. Тъй като обаче ответникът не можел да събере достатъчно стока, за да
се напълни изцяло един камион (33 палета), била постигната устна договорка
палетите да се транспортират до склад в гр. А., който бил на дружеството „Е.“
ООД, откъдето същите щели да се извозват до гр. П. Ищецът не включил
транспорта от гр. В., ул. „К.“ № ** до гр. А. в предходните фактури.
По делото са били назначени съдебно-икономическа експертиза, както и
допълнителна такава. Заключенията на същите са в смисъл, че счетоводните
записвания и на двете дружества са редовно водени. От тях става ясно, че
ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 6 021,96 лв. по
процесната фактура, като е ползвало данъчен кредит в размер на 1 003,66 лв.
съобразно признатата част от вземането по фактурата. Извършените
транспортни услуги били отразени в 155 бр. товарителници, издадени в
периода 26.09.2018 г. – 31.01.2019 г., с обща стойност на извършените
4
транспортни услуги 2 672,88 лв. без ДДС и 3 207,46 лв. с включен ДДС.
Транспортираните палети били 240 бр.
От приложените по делото товарителници и от представения списък от
вещото лице става ясно, че макар местата на натоварване по някои от тях да
са различни, но попадащи в района на действие, за място на разтоварване
било посочено гр. А.. Само малка част от товарителниците според вещото
лице адрес на разтоварването бил посочен гр. В., като по останалите нямало
междинен адрес ул. „К.“ № **.
С оглед така направения доказателствен анализ става ясно, че
твърденията на ищеца и жалбоподател в настоящото производство за
извършен превоз на палетни пратки първо до склада в гр. В., ул. „К.“ № **, а
след това до гр. А., за което била издадена и фактура №
**********/27.02.2019 г., са недоказани. Вещото лице е посочило, че в нито
една от проверените товарителници няма междинен адрес гр. В., ул. „К.“ №
**, поради което е изчислило по посочените в договора цени на транспортна
услуга съобразно броя на палетите и разстоянието от точката на товарене до
точката на разтоварване. Изчислената от вещото лице сума възлиза общо на
3 207,46 лв. с ДДС, докато по делото не е спорен фактът, че ответникът е
направил плащане в размер на 5 701,92 лв. с ДДС. От експертизата става ясно,
че фактурите № 810/28.09.2018 г., № 919/31.10.2018 г., № 1991/30.11.2018 г.,
№ 1083/31.12.2018 г. за извършен транспорт и товаро-разтоварни дейности за
периода м.09 до м.12.2018 г. са изплатени изцяло, а дължимите суми по
фактура № **********/31.01.2019 г. за извършен транспорт и товаро-
разтоварни дейности през месец януари 2019 г. били в размер на 259,20 лв.,
която сума била задържана от ответника до връщането на 48 бр. евроскари от
ищеца. Направените от ответника плащания, включително и по фактура №
**********/27.02.2019 обаче не означава, че същият е признал целия дълг,
както твърди жалбоподателят, а само частта от него, която е погасена.
Наведените твърдения от жалбоподателя, че превозените палети били
594 бр., а не 240, както твърдяло вещото лице, също са недоказани, доколкото
друго не е било удостоверявано в товарителниците относно бройката и
размерите им. Не се събраха други доказателства, които да подкрепят
твърденията на ищеца, че действителният брой на палетите е бил 594, а не
240, както е отразено в товарителниците и допълнителната съдебна
5
икономическа експертиза. Съгласно чл. 61 от Закона за автомобилните
превози товарителницата удостоверява условията на договора и получаването
на товара от превозвача до доказване на противното. Предвид липсата на
записвания относно реалния брой на палетите и относно това дали
първоначално пратките са били превозвани до склада в гр. В., ул. „К.“ № **,
твърденията на жалбоподателя за доказаност на исковата му претенция се
явяват неоснователни.
Районният съд правилно е ценил показанията на св. Ш. през призмата на
чл. 172 ГПК, предвид факта, че същата е съпруга на управителя на ищцовото
дружество и следва да се отчете евентуалната заинтересованост. Дори и да
се приеме чисто лексикалното твърдение на жалбоподателя, че съпругата не е
„роднина“ по смисъла на чл. 172 ГПК, то при наличието на брачно
правоотношение с управителя на ищцовото дружество същата може да бъде
определена като възможно заинтересована от изхода на делото. Цененето на
показанията като обективни и незаинтересовани обаче също не би
променило изхода на спора, защото те противоречат на събраните по делото
многобройни писмени доказателства и извършената счетоводна експертиза.
Дори и хипотетично да се приеме, че транспортът е осъществен по описания
от свидетеля начин – до ул. „К.“ № ** в гр. В., а след това до гр. А., а не
директно до гр. А., както е било документирано в почти всички
товарителници, то свидетелката не доказва дали всички от описаните в
товарителниците превози са били извършвани по този начин, като дава само
генерално описание на транспортния и товаро-разтоварния процес на
ищцовото дружество по отношение на пратките на ответника. В самите
показания св. Ш. е посочила, че според нея голяма част от пратките са
минавали през склада в гр. В., с оглед на което е възможно част от тях да не
са минавала през този склад, предвид обстоятелството, че по делото са
удостоверени доставки и по други фактури.
Фактът за съществуване на договор между ответника "Е." ЕООД и „Е.“
ООД не следва да се приема за доказан с оглед разпоредбата на чл. 161 ГПК
поради непредставянето му от ответника. Съществуването на договорни
правоотношения между двете дружества, включително и за транспорт до гр.
П. е ирелевантно за предмета на спора, тъй като целта на настоящото
производство е била установяването на факта дали ищецът е извършвал
6
транспорт от гр. В., ул. „К.“ № ** до гр. А.. Наличието на договор между
ответника и трето лице не би могло да докаже дали същият е сключен именно
за точно доставените от ищеца в гр. А. пратки, доколкото е хипотетично
възможно да съществуват трайни договорни отношения между ответника и
третото лице и за други пратки с местоназначение гр. П.
Поради изложените съображения първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото пред въззивния съд въззивникът дължи на
въззиваемия сторените от последния разноски, които възлизат на 960 лв.
адвокатски хонорар.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260265/16.10.2020 г. по гр.д. №
5146/2019 г. на РС – Русе.
ОСЪЖДА "Ю." ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. „д.“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Е." ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „Т., сумата от 960 лв. –
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7