№ 8083
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110152829 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД.
Ищецът Д. П. Б. твърди, че с ответника бил сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 581537 от 13.01.2018 г. Страните се съгласили отпуснатият заем да
бъде в размер на 400 лева при срок на погасяване на заема 6 месеца. Бил посочен годишен
процент на разходите в размер на 49,66 %. Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено,
че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на
ответника. Сочи, че при сключването на процесния договор никъде не бил посочен размер
на възнаграждението за предоставяна на гаранция. След като усвоил сумата, установил, че
освен заемната сума дължал и такса за обезпечение с поръчителство в размер на 200 лева.
Твърди, че процесният договор бил недействителен, не бил подписан нито с квалифициран,
нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Не бил подписвал
договор за поръчителство, както и такъв не му бил представян. Счита, че процесният
договор бил нищожен и на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма. Договорът бил недействителен и по смисъла на чл. 22 ЗПК,
тъй като противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на
изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същия, респ. каква била общо
дължимата сума по него. На следващо място, бил посочен грешен ГПР като сумата по
предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора. Счита, че клаузата на
чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит била нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10,
ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Въз основа на изложеното иска да бъде признато за установено между страните, че
Договор за потребителски кредит № 581537 от 13.01.2018 г. е нищожен поради противоречие
1
със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. При условията на
евентуалност е предявен установителен иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 5
от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 581537 от 13.01.2018г. поради
противоречие със закона и добрите нрави. Претендира разноски.
Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че
твърдението, че поръчителството от Мултитюд Банк /Малта/ било задължително условие за
сключване на кредитен договор било неоснователно. Длъжникът можел да избере свой
поръчител или този, предложен от кредитора. Предвид което сключването на договор за
гаранция не било задължително. Сочи, че исковете за нищожност или унищожаване на
договора за гаранция били недопустими, тъй като били насочени срещу неправилна страна.
Твърди, че Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция,
лицензирана в Малта, която предоставяла услуги съгласно взаимното признаване на единния
паспорт и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил
отделно облигационно правоотношение, по което Ф.Б. не бил страна. Поддържа, че ищецът
сам бил избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като бил
информиран за дължимите такси бил подал заявление за кредит. Бил получил
преддоговорната информация по имейл, както и документи от Мултитюд Банк, вкл. договор
за гаранция. След като бил информиран, потвърдил чрез SMS желанието си да сключи
договора. Поддържа, че не бил въвел в заблуждение ищеца относно избора на поръчител
или дължимите суми. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а
разходът по нея не се включвал в ГПР, тъй като бил незадължителна услуга. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение – поръчителство от трето лице.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него,
наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне
на обезпечение – поръчителство от трето лице, както и че клаузата, от която произтича
процесното вземане е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването
на сумата.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между
тях е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 581537 от 13.01.2018 г.
От представения Договор за потребителски кредит № 581537 от 13.01.2018 г. се
2
установява, че предоставеният кредит е с размер от 400 лева, платим в тридесетдневен срок,
считано от датата на превеждане на сумата по заема, съобразно чл. 3.2 от общите условия
/или едно плащане в размер на 413, 52 лв./, годишният лихвен процент е в размер на 41, 12
%, а ГПР е в размер на 49,85 %.
Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Фератум Банк в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Съгласно чл. 4.3 от Преддоговорната информация изискването за обезпечение, което
следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 4, т. 4.3 от СЕФ е
посочено, че очакваните разходи за кредитополучателя по договора за поръчителство ще
бъдат в размер на 118, 48 лева. Посочените разходи не се включвали в ГПР по кредита, тъй
като не влизат в общия разход по кредита съгласно пар. 1.1 от ЗПК, доколкото касаели
допълнителна услуга, която не била задължително условие за предоставянето на кредита.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР, като на ищеца е представена
дължимата преддоговорна информация и е спазено изискването относно шрифта на
договора, като се вземе предвид спецификата на сключване на договора от разстояние по
електронен път.
По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване
възнаграждението на поръчителя в ГПР, съдът намира следното.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал
осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за
потребителски кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение от трето юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство
по правило не се включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията
на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на
годишния процент на разходите.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
3
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази насока, съдът намира следното.
В преддоговорната информация, конкретно в т. 4.3 е посочено, че разходите за
поръчителство не се включвали в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по
кредита съгласно пар. 1.1 от ЗПК, доколкото касаели допълнителна услуга, която не била
задължително условие за предоставянето на кредита.
Съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за
общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения
годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г.
по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и 2 400 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие, в чиято т. 4 е посочено, че
договореното адвокатско възнаграждение е заплатено при подписване на договора.
Приложена е и Фактура № 01000001826/21.02.2025 г. и Фискален бон за извършеното
плащане с дата 21.02.2025 г. Ответното дружество не е направило възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде
присъдено в цялост.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
4
„Н 3“, бл. 326, вх. А, ет. 7, ап. 19, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „М 3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 581537/13.01.2018 г. за нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „М 3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на Д. П. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н 3“, бл. 326, вх. А, ет. 7, ап. 19, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 2 450 лв. – разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5