№ 897
гр. Велико Търново, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110103870 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Й. Г., с която се иска
да бъде прието за установено по отношение на „Е. М.“ ЕООД, че ищцата не
дължи сумата от 22 002.83 лева по изпълнителен лист, издаден по ЧГД №
2610/2013 г. на Районен съд – Велико Търново, за събирането на която е
образувано изпълнително дело № 1239/2013 г. по описа на ЧСИ Силвия
Косева.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист по ЧГД № 2610/2013
г. на Районен съд – Велико Търново, издаден в полза на „Обединена
българска банка“ АД, срещу нея и срещу солидарния длъжник *** е
образувано изпълнително дело № 1239/2013 г. по описа на ЧСИ Силвия
Косева. Заявява, че впоследствие вземането по изпълнителния лист е
прехвърлено на „Е. М.“ ЕООД, както и че понастоящем същото е погасено по
давност по отношение на нея.
Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че
спирането и прекъсването на давността по отношение на солидарния длъжник
*** е оказвало влияние и върху теченето на погасителната давност по
отношение на ищцата, доколкото при успешното реализиране на
изпълнителен способ по отношение на единия длъжник не е необходимо да се
1
предприемат действия по отношение на другия длъжник, още повече, че
подобни действия ще доведат до заплащането на допълнителни такси към
ЧСИ. Изразява становище, че погасителната давност е институт, който следва
задължението, а не отделните лица, а в случая две лица отговарят солидарно
за едно неделимо задължение.
В проведеното открито заседание ищцата не се явява и не изпраща
представител, като с писмена молба пълномощникът й поддържа исковата
молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител, като с писмена
молба поддържа заявеното оспорване.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2610/2013 г. на Районен съд – Велико
Търново, по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД от
30.8.2013 г. срещу *** и И. Й. Г. е образувано изп. дело № 1239/2013 г. по
описа на ЧСИ Силвия Косева.
След образуване на изпълнителното дело е изготвена покана за
доброволно изпълнение, получена от длъжниците на 16.9.2013 г., като на
същата дата е наложен запор върху банкова сметка на И. Й. Г..
На 26.9.2013 г. е наложена възбрана върху ¼ ид. ч. от недвижим имот,
собственост на длъжника ***.
На 14.7.2015 г. по искане на взискателя е насрочен опис на движими вещи
в жилището на длъжниците.
На 5.10.2016 г. по искане на взискателя е наложен запор върху банкови
сметки на длъжниците.
На 28.10.2016 г. по искане на взискателя е наложен запор върху банкови
сметки на длъжниците и е насрочен опис на движими вещи в жилището на
длъжника ***.
На 1.9.2017 г. по искане на взискателя е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника ***, след което са започвали да постъпват
парични преводи от работодателя.
На 18.2.2021 г. по делото е постъпила молба от длъжниците с искане за
2
прекратяване на производството по делото, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, по което искане липсва произнасяне.
На 22.4.2021 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника ***,
какъвто запор е наложен и на 23.4.2021 г.
На 5.5.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника ***.
На 27.5.2021 г. и на 10.6.2021 г. са постъпили молби от
новоконституирания взискател „Е. М.“ ЕООД, с които се иска
предприемането на изпълнителни действия срещу длъжника Гечо Гечев, по
които молби липсва произнасяне.
На 20.2.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Гечо Гечев, както и запор върху банкова сметка на същия.
На 7.4.2023 г. е наложен поред запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Гечо Гечев.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил
факта, от който извежда основанието за отричане правото на ответника –
изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното
начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е
реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото
реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение,
поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5-годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено
3
в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга
страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изп. дело № 1239/2013 г. по описа на ЧСИ Силвия
Косева е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС,
поради което в периода от образуването му до приемането на 26.6.2015 г. на
ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. Както е
посочено в ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК,
погасителната давност относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г. В случая давността относно
длъжника И. Й. Г. е започнала да тече на 28.10.2016 г., когато е извършено
последното изпълнително действие /запор върху банкови сметки/ и е изтекла
на 28.10.2021 г., което прави основателен предявения иск.
Възражението на ответника, че спирането и прекъсването на давността по
отношение на солидарния длъжник *** е оказвало влияние и върху теченето
на погасителната давност по отношение на длъжника И. Й. Г. е
неоснователно, доколкото влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл.
125, ал. 1 ЗЗД, според която прекъсването и спирането на давността срещу
един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноските по същото следва да се възложат в
тежест на ответника, който следва да заплати на ищцата такива в размер на
880.11 лева – заплатена държавна такса за производството.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
*********, че И. Й. Г., ЕГН ********** не дължи сумата от 22 002.83 лева по
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2610/2013 г. на Районен съд – Велико
Търново, за събирането на която сума е образувано изпълнително дело №
1239/2013 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, поради погасяване на
задължението по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на И. Й. Г., ЕГН ********** сумата от 880.11 лева –
разноски за платена държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5