Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело № 640 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба
на дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, подадена чрез пълномощник- старши юрисконсулт Б.Н. , срещу
Решение № 260173/05.02.2021 г. по нахд № 4521/2020 г. на Районен съд Варна, с
което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-012383/05.02.2020 г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна по санкциониране на „Е. “
ООД с „имуществена санкция“ от 2 000 лева на основание чл.414, ал.3 във вр. с
чл. 63, ал.2 от КТ.
В жалбата е заявено оплакване за
допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК
във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Според касатора събраните доказателствени
източници сочат за полаган труд от М.Ц.
в полза на наказаното дружество, респ.
възникнало трудово правоотношение, обективирано в трудов договор от
16.01.2020 г. , но без да работодателят да е предоставил преди допускане до
работа на работника на копие от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62
от КТ.
Иска се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да се потвърди НП
.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни
инстанции.
Ответникът - „Е. “ ООД, депозира
писмен отговор на касационната жалба, в който се твърди неоснователност на
същата. Излага се позиция за правилна
теза на ВРС за несъответствие между
установената фактическа обстановка и наложеното наказание. Полагането на труд без сключен трудов договор
между страните по трудово правоотношение представлява друго нарушение на
разпоредбите на КТ, за което административно-наказателна отговорност на
дружеството не е ангажирана с процесното наказателно постановление.
Отправеното към съда искане е да
се остави в сила обжалваното решение на Районен съд Варна. Претендира се присъждане
на съдебни разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура–Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият касационен състав на
Административен съд - Варна счита
подадената касационна жалба за процесуално допустима , тъй като е
депозирана при спазване на срока по чл. 211 от АПК, изхожда от от надлежна
страна и с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е
основателна поради следните съображения:
ВРС е приел от фактическа страна,
че на 16.01.2020 г. около 12.00 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект обществена пералня и
химическо чистене „Пепеляшка“, находящ се на ул. „Илинден“ №25 в гр. Варна,
стопанисван от „Е. “ ООД, при която
установили свид. М.Ц. да полага труд, като зареждала пералня и сушилна машини,
сгъвала и пакетирала пране, без да й е предоставен от работодателя екземпляр от
сключен трудов договор и уведомление по чл. 62 от КТ. Ц. е изготвила декларация , в която е вписала
, че работи от 16.01.2020 г. на длъжност „перач“ в съответния обект с работно
време от 10.30 ч. до 14.00 ч., както и че няма сключен трудов или граждански
договор, че е запознава с работния процес, както и че извършва дейност по
пускане на пералня, сгъване и пакетиране на дрехи.
Видно от изготвена справка в
системата на НАП на 16.01.2020 г., 13.17 ч. е бил регистриран трудов договор на
Ц. с „ Е. “ ООД №100 от 16.01.2020 г.
На 24.01.2020 г. е бил съставен
АУАН за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, изразяващо се в допускане до работа на М.Ц.
на длъжност „перач“ в обект обществена пералня и химическо чистене „Пепеляшка“,
стопанисвана от „Е. “ ООД, преди да й е представен екземпляр от сключен трудов
договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.
Според предходната съдебна
инстанция АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
За да отмени издаденото НП, ВРС е
приел, че към момента на проверката трудов договор не е бил сключен и не е бил представен като неговото сключване по- късно в деня на
проверката „ не променя факта , че към момента на същата трудово правоотношение не е съществувало . Полагането на труд без сключен
трудов договор между страните по трудово правоотношение представлява друго
нарушение на КТ, за което административно-наказателна отговорност на въззивника
не е ангажирана с процесното НП.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо, но неправилно поради
погрешно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби.
Районният съд е достигнал до
погрешно правно заключение за несъставомерност на деянието поради
невъзникнало трудово правоотношение между М.Ц. и „ Е. “ ООД към момента
на проверката на контролните органи . Проверката от ДИТ-Варна е осъществена на 16.01.2020 г. , към 12 ч. , когато Ц. е сгъвала и пакетирала дрехи ,
установено с показанията на актосъставителя и попълнена писмена декларация от
работничката Ц. , а час и половина по-късно трудовият договор между нея и „Е. “ ООД е регистриран в НАП. След като Ц. е полагала труд като перач към
момента на проверката на 16.01.2020 г., след като на същата дата е бил сключен
писмен трудов договор , който е регистриран след приключване на проверката се
налага извод за възникнало трудово
правоотношение. Приобщеният като писмено доказателство трудов договор № 100/ 16.01.2020 г. сочи, че работничката М.Г.Ц. се е задължила да постъпи на работа на 16.01.2020 г. Същата ,полагайки подпис в
договора, е удостоверила ,че е постъпила на работа на 6.01.2020 г. т.е. доказано е фактическото
твърдение на органа за трудово правоотношение между М.Ц. и „Е. “ ООД ,
възникнало на 16.01.2020 г.
Според правилото на чл. 63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му
на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Работничката Ц. е престирала труд
при проверка на контролните органи на
16.01.2020 г., 12.00 ч. , но не й е бил
връчен екземпляр от писмен трудов договор , защото той е бил съставен след
приключване на проверката . Освен това не й е било връчено и уведомление по чл. 62 от КТ, защото трудовият
договор е бил регистриран след края на проверката - в 13.17 ч. на 16.01.2020 г.
С противоправното си поведение
работодателят не е спазил не само нормативното предписание на чл. 63, ал.1 от КТ, но също така и задължението по чл. 62, ал.1 от КТ за сключване на писмен
трудов договор . Това се две от формите на изпълнително деяние на нарушението
по чл. 414 , ал. 3 от КТ и подлежат на
самостоятелно санкциониране . Налице е идеална съвкупност, т.е. с
противоправното си поведение работодателят е осъществил две административни
нарушения. Това е възможна правна конструкция предвид правилото на чл.18 от ЗАНН, според което когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
В този контекст неспазването на
чл. 62, ал.1 от КТ , което е административно
нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ,
не изключва възможността по санкциониране на работодателя за неспазване
и на предписанието на чл. 63, ал.1 от същия кодекс.
Административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на
2 000 лв. т.е. над минималния такъв по чл.414, ал.3 от КТ от 1500 лв. , но в
издаденото наказателното постановление не са изложени никакви мотиви ,обосноваващи
справедливост на този размер на санкцията. Подобен подход свидетелства за
порочна практика по реализиране на административнонаказателна деятелност ,
понеже не дава възможност не само на адресата
на НП да узнае мотивите за определяне на
размера на наказанието , но също така препятства и съда да провери
обосноваността и законосъобразността при определяне на размера на санкцията. В
контекста на гореизложеното при отсъствие на данни за извършени предходни нарушения
на трудовото законодателство от работодателя или други отегчаващи отговорността
обстоятелства , както и предвид забраната по чл. 415в от КТ за квалифициране на
подобно нарушение като маловажен случай справедливият размер на санкцията е минималният
такъв по чл. 414, ал.3 от КТ.
Предвид изхода на делото,
искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две съдебни
инстанции е основателно и следва да бъде уважено, понеже както в производството
пред районния съд , така и в кас. производство ДИТ-Варна се е представлявала
ст.юрисконсулт Б.Н. . В тази връзка и на
основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗППП и чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ (НЗПП) на ИА „Главна инспекция по труда „
следва да се присъди юриск. възнаграждение от 160 лв.
Мотивиран от изложеното и
съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260173/05.02.2021 г. по анд. №4521/2020 г. по описа на Районен съд Варна, като
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 03-012383/05.02.2020 на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с
което на „Е. “ ООД , Булстат *********, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложена имуществена санкция от 2 000 / две хиляди/ лева като я намалява
на 1500 / хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „Е. “ ООД Булстат
*********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател:
Членове: