Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2 0 7 4
гр. Пловдив, 03.12.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5845/2018г. по описа на ПРС, X нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 820/21.06.2018г., издадено от З.
И. В. , на длъжност *** „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на К.А.С. с ЕГН **********,
на основание чл. 43, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив /Наредбата/ е наложено
наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредбата.
В
жалбата се застъпва становище за незаконосъобразност и нищожност на наказателното
постановление като излага съображения в подкрепа на твърдяното. Прави искане за
отмяна на атакуваното НП и за заплащане на направените разноски за адвокатското
възнаграждение. В съдебно заседание се явява процесуалния му представител адв.С.,
която поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения и прави същото
искане.
Въззивемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба излага доводи за
правилно, обосновано и издадено при спазване на законовите изисквания НП и
пледира същото да бъде потвърдено.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 19.04.2018г.
в 10:48 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Копривщица“ № 18, свидетелят Д.П.П., в
качеството му на охранител към ОП „Общинска охрана“ установил, че на същото
място било паркирано МПС марка „Рено“ с *** , върху тротоара на посочения адрес,
без разрешение от администрацията. Ето защо, на място и в отсъствието на лице
нарушител, свидетелят П. съставил фиш № ********** от 19.04.2018г. за глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
Като нарушител бил отразен собственикът на установеното МПС - К.А.С..
Срещу
същия фиш постъпило наименовано от К.С. заявление до *** по обществен ред към
Община Пловдив. С писмо изх.№ 18ОР-587/1/ от 18.05.2018 г. нарушителят бил
поканен в ОП „Общинска охрана“ гр.Пловдив за съставяне на Акт за установяване
на административно наказание /АУАН/. На 13.06.2018 г. в отсъствие на
жалбоподателя бил съставен АУАН № КТ 037653/13.06.2018 г. за извършено от него нарушение
по чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив. Акта бил предявен и връчен на
нарушителя на 14.06.2018 г. В акта било отразено че нарушението било установено
с глоба с фиш № ********** от 19.04.2018г.
Въз
основа на същия акт било издадено облажваното наказателно постановление за
нарушение на чл.6, ал.2 от Наредбата като на основание чл.43, ал.3 от същата
Наредба на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
В
проведеното съдебно производство беше разпитан актосъставителят – свидетелят Д.П.П.,
който си спомня процесния казус. Мястото на нарушението не било централен път,
но представлявало отбивка към блоковете, обособена като тротоарна площ. Мястото
се намирало между бул.“Копривщица“ и локалното платно, откъдето се влизало за
жилищните блокове. Свидетелят сочи, че там се движели пешеходци и нямало
велоалея. Там бил паркиран въпросния лек автомобил между блоковете и локалното
платно, което било вход към блоковете. Свидетелят твърди, че имали снимка.
Уточнява, че автомобилът бил паркиран перпендикулярно на пътното платно на
булеварда, а не успоредно. Свидетелят не си спомня какво е било точното
разстояние за минаване от двата края на автомобила, но не било много в
сантиметри. Актосъставителят е категоричен, че е абсолютно забранено спирането
върху тротоарите, като уточнява, че можело да се спре при определени условия.
Отново потвърждава, че лекият автомобил бил спрян перпендикулярно на булеварда
върху тротоара и го запушвал почти целия. Автомобилът бил спрял на по-широката
част от тротоара, който се намирал пред самия блок. Потвърждава, че той е съставил
фиша и акта, но няма спомен дали АУАН е съставен в присъствието или отсъствието
на нарушителя. След предявяване на приложения към преписката АУАН, св.П. сочи,
че след като в акта било писано, че жалбоподателят не е присъствал при връчване
на акта, означава, че не е дошъл, но е бил поканен. Не може да каже кой е
написал възраженията и кой се е подписал на мястото за подпис на нарушител.
Потвърждава, че подписът на актосъставител е негов. Сочи, че нарушителят бил поканен на 13.06.2018 г. и след като не
се явил, на същата дата бил съставен акта. Нарушителят бил дошъл на 14.06.2018
г. и тогава му бил връчен АУАН. Актосъставителят уточнява, че лицето, посочено
в акта като свидетел не бил очевидец на нарушението и на установяването му, а
бил свидетел на съставяне на акта.
Допълва, че поканването на лицата да се явят за съставяне на акт се
извършвало по принцип от ръководството писмено с писмо, в което се
определяли датата и часа за явяване. В случая от акта и положения в него подпис
ставало ясно, че нарушителят бил дошъл на 14.06.2018 г. Когато свидетелят
изготвил и залепил фиша, в колата нямало шофьор. Установяване собствеността на
автомобила се извършвало от полицията. Фишът се съставял без присъствието на
нарушителя, като впоследствие се установявало на кого е автомобила. Когато
полицията установяла кой е собственика, тогава свидетелят съставял акт на това
лице. Актосъставителят сочи, че след като работи в Общинска охрана, значи има
право да издава фишове и АУАН-и, което влизало в служебните му задължения. Не
може да каже дали имало монтирана камера на процесното място.
Съдът
кредитира показанията на св.П. като обективни, подробни и съответни на останалите
доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С
оглед на така изложената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на К.С.
е налице неизпълнение на въведеното с нормата на чл.6, ал.2 от горепосочената
Наредба недопускане паркирането върху тротоар на моторно превозно средство без
разрешение от собственика на пътя или местната администрация, тъй като на 19.04.2018
г. в 10.48 ч. е паркирал лек автомобил „Рено“ с *** на тротоара на бул. „Копривщица” № 18 в гр.
Пловдив, без нормативно изискуемото разрешение. В случая собственик на
въпросното МПС е жалбоподателят, видно от изисканата по делото
справка от Сектор „ПП“ Пловдив, в която като собственик на автомобила е записан
именно С.. В тази връзка доколкото последният не се е възползвал от правото си
по чл.39, ал.2, изр.2 от Наредбата и не е посочил лице, на което е предоставил
ползването на лекия автомобил, както и предвид общата разпоредба на чл.39, ал.2
от Наредбата, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, като собственика на автомобила по регистрацията му.
Въпреки
установеното нарушение, съдът констатира
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, което нарушава правото на защита на
наказаното лице и се явява основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя К.А.С. е започнало с допускане на съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН бланков № КТ 037653 от 13.06.2018
г., въз основа на който е издадено атакуваното НП. Съгласно разпоредбите на чл.
40 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите които
са присъствали при установяването на нарушението или при извършването му. Ако
при извършване на нарушението не е имало свидетели /какъвто е конкретния
случай/ или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал. 3 на чл. 40
от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели,
които в този смисъл са свидетели на АУАН, а не свидетели на извършеното
административно нарушение. От показанията на актосъставителя се установява, че лицето,
вписано като свидетел, не е очевидец и свидетел по установяване на нарушението.
Същото не е възприело непосредствено обстоятелствата по извършване на
нарушението, нито е присъствало при неговото установяване. Вписаното в
процесния акт лице е свидетел по съставяне на административния акт, потвърдено от
св.П.. Това е породило необходимостта от осигуряване на двама свидетели, така
както повелява разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, което в случая не е
сторено. При така установеното, липсата на втори свидетел в АУАН се явява
съществено нарушение на административнонаказателната процедура и е основание за
отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Относно
направеното в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатски
хонорар, следва да се посочи, че същото се явява и недопустимо, доколкото не е
предвиден ред за присъждане на направените от жалбоподателя разноски. В чл. 84 ЗАНН се препраща към НПК по неуредените въпроси, като дори и наказателното
постановление да се отмени, съответният чл. 190 НПК не предвижда присъждане на
разноски за подсъдимия, поради което искането за това, като неоснователно не
следва да бъде уважено.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 820/21.06.2018г., издадено от З. И. В. , на длъжност *** „Транспорт“
в Община Пловдив, с което на К.А.С. с ЕГН **********, на основание чл. 43, ал.3
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на град Пловдив /Наредбата/ е наложено наказание - ГЛОБА в
размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
П. С.