Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….06.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание
проведено на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря
Христина Х.,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. №
1032/2016 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.И.К., ЕГН **********,*** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”, № 2, с която са предявени искове с пр. осн. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които
ищцата моли да бъде осъден ответника, да заплати сумата 150000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди - болки и страдания
в резултат от смъртта на Л. И.К., ЕГН **********, нейна сестра, настъпила при
ПТП на 17.07.2011 г., причинено по вина на Д., ЕГН **********, при управление
на мотоциклет „Хонда CBR 600 F“, ДК № В 2899 К, сумата 45799.88 лв., обезщетение за забава върху главницата, считано от
14.07.2013 г. – 14.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска до изплащането, както и разноските по делото. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа предявените искове.
Ищецът
твърди, че за описаното по-горе ПТП
отговорността на виновното лице е ангажирана като му е наложено наказание по нохд № 455/2013 г., по описа на ВОС, ТО, присъдата, по
което е влязла в сила на 21.03.2016 г. Отговорността
на ответника се обосновава с наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, обективирана в полица №
111111008С044632/27.06.2011 г., сключена с ответното дружество, с период на
валидност обхващащ и датата на произшествието.
Ищцата твърди, че в резултат на смъртта на сестра й животът й се
превърнал в кошмар, били й причинени необратими неприятни усещания, спомени,
терзания, психични болки и страдания, които въпреки изминалото време не
отминават, а напротив се засилват.
Ответникът „ЗАД Армеец” АД, по реда на
чл. 367 ГПК, оспорва предявеният иск
по основание и размер. Признава наличието на действително към момента на
събитието застрахователно правоотношение между него и собственика на
мотоциклета, при управление на който е настъпило ПТП. Твърди наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата, изразяващо се в наличие на алкохолно опияние
в размер на 1.27 промила, което е повлияло на поведението и преценката на
починалата, в резултат от което приближаващите МПС не са били възприети и е
предприето пресичане, въпреки опитите на придружаващите я да я спрат. Счита, че
претендираното обезщетение е завишено по размер, не е
съобразено със съдебната практика, нито с условията в страната, а твърдяните вреди са недоказани. В с.з. чрез процесуален
представител поддържа изложените в отговора възражения.
В срока по чл. 372, ищцата депозира
допълнителна искова молба, в която репликира възражението на ответник за несъобразяване са
размера на претендираното обезщетение с действително претърпяните вреди и от своя страна навежда твърдения за
влошаване на общото здравословно състояние на ищцата, в резултат на претърпяния стрес.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището,
възраженията и твърденията изложени в отговора.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, че с Присъда № 100/28.10.2013 г., постановена по нохд № 455/2013 г., по описа на ВОС, НО, Д., род. на *** г.,
е признат за виновен затова, че на 17.07.2011 г. в гр. Варна, при управление на
МПС – мотоциклет „Хонда", с ДК № В 2899 К,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 119, ал. 1
и чл. 21, ал. 1 и по непредпазливост причинил смъртта
на Л. И.К., престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години. Решението е влязло в законна сила на 21.03.2016 г.
Не
е спорно между страните и наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застрахователна полица № 111111008С044632/27.06.2011 г. със срок на действие
до 27.06.2012 г., по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за мотоциклет „Хонда”,
с ДК № В 2899 К.
По делото е назначена
съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, се кредитира от съда като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че не са
налице документални данни за психичното здраве на ищцата преди м. 07.2011 г.
Вещото лице посочва, че смъртта на сестра й е предизвикала у ищцата
първоначално Остра стресова реакция, която по-късно е преминала в Реакция на
скръб. Към момента на изследването при ищцата при ситуационни провокации се
появяват единични симптоми на посттравматично
стресово разстройство, без състоянието да е разгърнато цялостно като клинична
картина.
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните, се кредитира от
съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява,
че при ищцата лабораторните стойности, характеризиращи метаболитния
синдром са в нормални стойности. Към м. 12.2013 г., предвид възрастта на
ищцата, за да се постави подобна диагноза, приложими са критериите за
възрастни, от които налице е само затлъстяване без категорично да може да се
определи като абдоминално, а останалите критерии не
са налице. Налице са данни за наднормено тегло от 2007-2008 г. Към момента на
експертизата състоянието на ищцата не покрива критериите за поставяне на
диагноза метаболитен синдром като е налице е редукция
на телесното тегло с 5.5 кг.
За установяване
твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
по делото назначена комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза,
чието заключение, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към
доказателствения материал. Вещото лице-автоексперт
описва подробно механизма на настъпилото ПТП. Посочва, че по делото няма данни възоснова, на които да се установи дали мотоциклета е
извършвал маневра поради настъпилата ситуация, или вектора на движение относно
издиранията на асфалта се дължи на изменение на лентите на движение на
мотоциклета. Посочва още, че не са налице данни за естествени или изкуствени
прегради, намаляващи видимостта под 100 м., относно движещи се моторни превозни
средства с включени светлини. Установява се
още от заключението, че пешеходката е била в опасната зона на спиране на процесното превозно средство, съобразно скоростта му на
движение, надвишаваща ограничението от 50 км./ч., както и че водачът не е
разполагал с техническа възможност да избегне удара, посредством аварийно
спиране или маневра като удара е бил непредотвратим при конкретната скорост от
88 км./ч. от момента на стъпване на пешеходката на пътното платно до момента на
точката на удара. От заключението се установява, че приживе и взета кръвна
проба, в която е установена концентрация на алкохол 1.27 промила. Тази концентрация
при тегло на пострадалата около 50 кг., съответства на употреба в порядъка на
100-150 мл., 40 градусов концентрат. Вещото лице-медик посочва, че при употреба
на такова количество етилов алкохол пострадалата се е намирала в лека степен на
алкохолно опиянение, при което е налице еуфория, известни нарушения в
адекватната преценка на собствените постъпки, околната действителност, известни
нарушения в координацията на движенията и др.
По делото е представена медицинска документация, във връзка с изложени твърдения за здравословното състояние на ищцата.
За установяване на твърдяните болки и
страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели на страната на ищцата - Н.Р.П., майка на ищцата, чиито
показания съдът кредитира, отчитайки близката й връзка с ищцата и доколкото не
противоречат на приети за установени факти и обстоятелства и – М.В. Х., чиито
показания съдът кредитира като непосредствени и доколкото не противоречат на
останалите приети за установени факти по делото.
При
тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Настоящият
състав, намира че производството по предявения иск е допустимо, предвид това,
че въпросът дали едно лице е легитимирано да получи застрахователно обезщетение
по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), касае материалноправната
легитимация по правоотношението, а не процесуалната такава, както погрешно
счита ответника. Разрешаването на този въпрос е относимо
към основателността на иска, а не към неговата допустимост.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените
в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Както
бе посочено по-горе, към основателността на иска се отнася и установяването на
обстоятелството, че ищцата попада в кръга на лицата, легитимирани да получат
застрахователно обезщетение. На настоящият състав е известно, че кръгът от
лицата е очертан с ППВС №№ 4/1961 г., 5/1969 г. и 2/1984 г. Съдът счита, че към
настоящият момент обществено-икономическите и социални отношения са драстично
изменени, както е изменена и уредбата на застрахователните правоотношения, поради
което и въпросът за правоимащите лица се нуждае от
преосмисляне. Индиция в тази насока е и образуваното
т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по
въпроса „Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на
починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен?“. По тази
причина настоящият състав намира, че на ищцата като сестра на починалата и при
липса на низходящи следва да бъде признато правото да получи обезщетение за
неимуществени вреди.
Както бе посочено в приетата фактическа установено,
фактът че управлявания от виновния водач, мотоциклет „Хонда“,
ДК № ДК № В 2899 К, е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица № 111111008С044632/27.06.2011 г.,
както и валидността й към датата на произшествието.
Не са спорни между страните и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на 17.07.2011 г., както
и че представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на
чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Постановената
от наказателния съд, влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва
преценката на настоящият състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е
то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба,
съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпросът
относно причините, поради което настъпило произшествието, тъй като причините са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на произшествието,
в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само досежно
евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установява,
че смъртта на сестрата на ищцата е трагедия, отразила се тежко на последната в психоемоционален план, предвид мястото, което починалата е
заемала в живота на ищцата. Част от преживяванията от периода на скърбене се активират и към настоящият момент, близо шест
години след загубата, при ситуационни провокации. Това активизиране е
характерно за посттравматичното стресово
разстройство, без това състояние да е разгърнато цялостно като клинична
картина. (заключението на СПЕ). Не се установи еднозначна и категорична връзка между появилите се
проблеми на ищцата с теглото и преживяната трагедия. В тази насока, вещото лице
по СМЕ, заявява че липсват данни за развитието и здравословното състояние на
ищцата преди 2011 г. и след 2011 г., за да може да бъде преценено налице ли е
влошаване и би ли могло то да бъде отнесено само и единствено към преживяната
трагедия.
При
анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –причинените болки
и страдания в резултат на загубата на близък, настъпила в ранна възраст за
ищцата; продължителността на негативните преживявания, част от които се
активизират в определени ситуации и в настоящия момент; отражението им върху
психиката на ищцата и при съобразяване с конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент,
които
следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012
г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС,
ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т.
д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове, съдът счита иска за причинените
неимуществени вреди за доказан в размер на 60000.00 лв., като за разликата до претендираните 150000.00 лв., следва да бъде отхвърлен.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на ответника възражение за съпричиняване, изразяващо се в наличие на алкохолно опияние в размер на 1.27 промила, което е повлияло на
поведението и преценката на починалата, в резултат от което приближаващите МПС
не са били възприети и е предприето пресичане, въпреки опитите на
придружаващите я да я спрат.
С
оглед на това възражение, съдът следва да разгледа доколко
поведението на ищцата е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който наред с проявеното от
виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г.,
т.д. №
762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
Не е спорно между страните, че въпроса за наличие на
съпричиняване във вредоносния резултат от страна на починалата, е обсъждано и
при ангажиране на наказателната отговорност на деликвента по нохд № 455/2013
г., по описа на ВОС, НО, при инстанционното му разглеждане, в т.ч. и пред ВКС.
Макар и да е прието, наличие на такова, в тази част присъдата не е задължителна
за настоящият състав, тъй като обсъждането е досежно смегчаващите вината
обстоятелства, а не като елемент от състава на престъплението, поради което в
настоящото производство съпричиняването подлежи на самостоятелно главно
и пълно доказване.
В конкретния случай, приносът
на пострадалата за причиняване на вредоносния резултат, който в случая е
собствената й смърт, не е доказан. Събраният по делото доказателствен материал,
не води до извода за наличие на противоправно
действие или бездействие от страна на пострадалата. Фактът на установената
алкохолна концентрация в кръвта на починалата и нейния размер, не е спорен по
делото и е безспорно установен чрез съдебна експертиза. Сама по себе си,
употребата на алкохол от пешеходците, не се санкционира от ЗДвП,
а по делото не се установиха твърденията на ответника за конкретното отражение
на употребения алкохол върху възприятията и поведението на починалата, нито за
предприемане от нейна страна на пресичане на пътното платно, въпреки опитите на
съпътстващите я лица да я спрат. Задължителната практика е ориентирана към
становището, че изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалата по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р № 98/24.06.2013
г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г., т. д. № 35/2009
г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата практика).
Поради
уважаване на претенцията за неимуществени вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск за заплащане на законна лихва, съобразно
уважената главница в размер на 60000.00 лв., която макар и да се дължи с
начален момент от датата на деликта, е ограничена от
ищцата за срок от три години, преди предявяване на иска, а именно 14.07.2013 г.
– 14.07.2016 г., чиито размер изчислен с лихвен калкулатор възлиза на 18316.45
лв. като за разликата до предявения размер от 45799.88 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Дължимо се явява и обезщетението за забава от
датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.
84, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 223 КЗ (отм.). (в тази насока е и задължителната
за съдилищата практика на ВКС – Р № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II
ТО; Решение № 126/ 02.10.2009 г., по т. д. № 290/2009 г., II ТО).
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, представен
списък по чл. 80 ГПК и доказателства, на ищцата се следват, направените по
делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, възлизащи на 2559.89
лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и в съответствие с
направеното искане и представени доказателства, на ответника се следват
направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете,
възлизащи на 540.02 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещи лица и призоваване на свидетели. При изчисляване на
разноските на ответника е включено юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. Чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в размер на 350.00
лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 3132.66 лв. и 550.00 лв., възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”, №
2 ДА ЗАПЛАТИ на М.И.К., ЕГН **********,***,
сумата 60000.00 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Л. И.К., ЕГН **********,
нейна сестра, настъпила при ПТП на 17.07.2011 г., причинено по вина на Д., ЕГН **********,
при управление на мотоциклет „Хонда CBR 600 F“, ДК №
В 2899 К, сумата 18316.45 лв. (осемнадесет хиляди триста и шестнадесет лева и 45 ст.), обезщетение
за забава върху главницата, за периода 14.07.2013 г. – 14.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.07.2016 г.
до изплащането. както и сумата 2559.89
лв. (две хиляди петстотин петдесет и девет
лева и 89 ст.), представляваща разноски по делото, на осн. чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за разликата над присъдения размер обезщетение
за неимуществени вреди 60000.00 лв.
до претендираните
150000.00 лв.
(сто и петдесет хиляди лева), както и
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
разликата над присъдения размер 18316.45
лв., до претендираните 45799.88 лв. (четирдесет и пет хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и
88 ст.).
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”,
№ 2, сумата 540.02 лв. (петстотин
и четирдесет лева и 02 ст.), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”,
№ 2, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 3132.66 лв. (три хиляди сто тридесет и два лева и 66 ст.), дължима държавна
такса и сумата 550.00 лв. (петстотин и петдесет лева), възнаграждение
за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: