Решение по дело №395/2020 на Районен съд - Троян

                             Р Е Ш Е Н И Е

 

                                № 260106

 

                гр. Троян,  10.12.2020 година

 

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд                                    първи състав

на десети ноември                                             две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова

гражданско дело № 395 по описа на съда за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК   

 

Съдът е сезиран с  иск с правно основание чл.422, ал.1, т.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, *****, със седалище и адрес на управление: гр. *******,  представлявано от ***** - Изпълнителни директори, пълномощник юрисконсулт П.П., против М.Н.М., ЕГН **********, с постоянен  и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 134/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираните вземания се основават на Договор за заем CrediGo № **** сключен на 05.12.2018г. между „Микро Кредит“ АД и М.Н.М., вземането по който е прехвърлено от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 10.04.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 година. Твърди се, че длъжникът-ответник е уведомен за продажбата на вземането от името на „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне, получено на 17.04.2019 година лично от ответника.

В ИМ се излага, че по силата на посочения договор  „Микро Кредит“ АД  е предоставил на ответника паричен заем в размер на 2000.00 лева, като кредитополучателят е следвало  да върне тази сума, ведно с уговорена договорна лихва в общ размер 233.08 лева, на   равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 186.09 лева, като падежът на първата вноска е бил на 05.01.2019 г., а падежът на последната –   05.12.2019г. 

Твърди се, че ответникът не е извършвал в срок плащане по сключения договор, поради което е начислена лихва за забава в размер 127.84 лева за периода от 05.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020г.

Ищецът претендира и сума от 1 584.00 лева, представляваща застрахователна премия за периода от 05.01.2019г. до 05.12.2019г. по Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС*****-*****, сключена на 05.012.2018г.

 Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на М.Н.М., ЕГН **********, наличието на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ***** със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов - Изпълнителни директори, за сумата 2 000.00 / две хиляда/ лева, представляваща дължима главница по Договор за заем CrediGo № *******, сключен на 05.12.2018г. между „Микро Кредит“ АД и М.Н.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 233.08 / двеста тридесет и три лева и осем стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2019г. до 05.12.2019г.; сумата 1 584.00 / хиляда петстотин осемдесет и четири/ лева, представляваща застрахователна премия за периода от 05.01.2019г. до 05.12.2019г. по Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № ****** от 05.12.2018г. и сумата 127.84 / сто двадесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2019г. до 12.02.2020г.

 Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата М.М. е представила отговор чрез своя пълномощник адв.В.Г. от ЛАК, в който е взето становище за неоснователност на предявения иск, който процесуалният представител оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.  Пълномощникът на ответника е изложил, че спорното право не принадлежи на ищеца.

В отговора адв.Г. е  посочил, че договорът за заем CrediGo № ****** сключен на 05.12.2018г. между „Микро Кредит“ АД и М.Н.М., е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Пълномощникът е релевирал възражение за нищожност на клаузата на чл.19 от ОУ към посочения договор.

В отговора се твърди, че сключеният от ответника договор за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, като в тази връзка е направено възражение за нищожност на договора.

По отношение на претенцията за застрахователна премия адв.Г. е изложил, че отношенията по договора за застраховка „Живот“ са между застрахователното дружество „УНИКА Живот“ АД и ответницата, като ищецът не е легитимиран да претендира посочената сума.

Адв.Г. е направил искане предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като претендира присъждане на направените от ответницата раноски в заповедното и в исковото производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество “ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск.П. П.С.в която е взето становище по същество на спора и е поискано предявения иск да бъде уважен и на ищеца да бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото производство.

За ответницата М.Н.М.  в съдебно заседание се явява пълномощника й адв.В.Г. ***, който прави искане да  бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, като на ответницата бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство. В представена по делото писмена защита адв.Г. е развил подробни доводи и правни аргументи в подкрепа на възраженията си.

                Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

           Видно е от представения договор за заем, че на 05.12.2018г.   между  „Микро Кредит“ АД и М.Н.М. е сключен Договор за заем CrediGo № ******. По силата на договора заемодателят „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на М.Н.М. заем в размер на 2000.00 лева.

От договора за заем се установява, че е уговорено  кредитополучателят да върне заемната сума, ведно с договорна лихва в общ размер 233.08 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 186.09 лева, като падежът на първата вноска е бил на 05.01.2019 г., а падежът на последната –   05.12.2019г.  В договора е посочено, че ГПР е 49.70 %, а кредитът е предоставен при фиксиран лихвен процент 20.86 %. При подписване на договора е удържана административна такса в размер на 195.00 лв. и такса в размер на 9.02 лв. по Тарифа за допълнителни услуги на „Микро кредит“ , като е посочено, че чистата сума за получаване от ответницата е в размер на 1 795.98 лв. Неразделна част от договора е Погасителен план към договор за заем № ******.

Видно е от представената застрахователна полица за застраховка „Защита“ № *******, че същата е сключена на 05.012.2018г. между „УНИКА Живот“ АД и ответницата М.. Застраховката е сключена на основание чл.383 от КЗ – за застраховане на кредитополучател и в полза на кредитор. В нея е уговорена застрахователна сума в размер на 2 000.00 лв. и застрахователна премия в размер 1 584.00 лв. Ползващо лице по застраховката е „Микро кредит“ АД - до размера на остатъчната стойност по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие. Видно е от полицата, че застрахователната премия е уговорено да се заплати еднократно на датата на отпускане на кредита. В самия договор за заем обаче тази застраховка е уговорена като допълнителна услуга , представляваща финансиране и разсрочване на застрахователната премия по сключен договор за застраховка на 12 месечни вноски, всяка в размер 132.00лв.

                От приложеното   ч.гр.д.  № 134/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 12.02.2020 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като заповедният съд е уважил същото и е  издал заповед за изпълнение на парично задължение № 53 от 17.02.2020 г.,  с която е разпоредено на М.Н.М., ЕГН **********, с постоянен  и настоящ адрес: *** да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ******, сумата 2 000.00 – две хиляда лева, представляваща дължима главница по Договор за заем CrediGo № ******* сключен на 05.12.2018г. между „Микро Кредит“ АД и М.Н.М., вземането по който е прехвърлено от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 10.04.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 233.08 – двеста тридесет и три лева и осем стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2019г. до 05.12.2019г.; сумата 1 584.00 – хиляда петстотин осемдесет и четири лева, представляваща застрахователна премия за периода от 05.01.2019г. до 05.12.2019г. по Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320145342-00020976 от 05.12.2018г.; сумата 127.84 – сто двадесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2019г. до 12.02.2020г.; Посочено е в заповедта, че вземането произтича от  неизпълнение на парично задължение по договор за паричен заем CrediGo № ****, сключен на 05.12.2018г. между „Микро Кредит“ АД и М.Н.М..

В предвидения законов срок е постъпило възражение срещу  издадената заповед за изпълнение от длъжника М., поради което съдът е  указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Възражението срещу заповедта е пречка за влизането й в сила, като претендираното вземане следва да бъде установено по исков ред. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит  и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Ответницата М. оспорва  активната легитимация на ищеца като цесионер на вземанията на „Микро Кредит“ АД ” АД .

С исковата молба ищецът е представил и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „Микро кредит”АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД и Анекс № 1 от 11.12.2015г. към рамков договор от 16.01.2015г., по силата на които вземането на „Микро кредит”АД, произтичащо от  Договор за паричен заем , сключен с ответницата М., е прехвърлено на ищеца с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. и лихви. Съгласно чл.4.4 от рамковия договор, продавачът се е задължил да изпрати от името на купувача писмени уведомления до длъжниците за цесията  в рамките на 6  месеца от датата на прехвърлянето.

По делото са приложени потвърждения за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за индивидуализирани вземания по Приложение № 1/10.04.2019 г. Изпратените до ответника уведомителни писма от „Микро кредит”АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД за извършената цесия са получени от М.М.  на посочения в договора постоянен адрес на 23.04.2019г., видно от известие за доставяне, приложено и прието по делото.

От доказателствата по делото се установява, че „Микро кредит”АД  е цедирал вземането си от ответника на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, правоприемник на което е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По делото не се спори, че между  „Микро Кредит“ АД и М.Н.М. на 05.12.2018г.  е сключен Договор за заем CrediGo № ******. По силата на договора заемодателят „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на М.Н.М. заем в размер на 2000.00 лева.

Спорни  между страните са обстоятелствата дали е получена сумата, предмет на договора за заем от ответницата и по какъв начин.

В исковата молба ищецът твърди, че М.Н.М. е посочила банкова сметка, *** „Микро Кредит" АД е превело заемната сума, предмет на Договор за потребителски кредит CrediGo № ****** от 05.12.2018 г. В самия договор за кредит е посочено, че начина на усвояване на сумата е в брой на касите на Изипей. В подписаното от М.Н.М. Искане за заем CrediGo № ****** от 05.12.2018 г. изрично е посочен начин на усвояване на заема: в брой на касите на Изипей.

Съдът споделя доводите на адв.Г.-пълномощник на ответницата, че в производството не се доказа от ищеца, че заемодателят „Микро Кредит" АД е предоставил на ответницата М.Н.М. заем в размер на 2000.00 лева. По делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде установено, че „Микро Кредит" АД е предоставило в собственост на ответницата М.Н.М. парична сума в размер на 2000.00 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че М.Н.М. е посочила банкова сметка, *** „Микро Кредит" АД е превело заемната сума, предмет на Договор за потребителски кредит CrediGo № ****** от 05.12.2018 г. По делото не са представени доказателства, от които да бъде установено, че ответницата М.Н.М. е посочила банкова сметка *** банка в България или чужбина.

Видно от подписания от „Микро Кредит" АД и М.Н.М. договор за потребителски кредит CrediGo № 5342-00020976 от 05.12.2018 г. , между страните е уговорен начин на усвояване на заема: в брой на касите на Изипей. По делото не са ангажирани доказателства, че „Микро Кредит" АД е наредило по банкова сметка *** М.Н.М. сума в размер на 2000 лв. или че тя   е получила в брой на каса на Изипей парична сума в размер на 2000.00 лева.

                С оглед на което е недоказано твърдението на ищеца за предоставяне от страна на заемодателя „Микро Кредит" АД   на ответницата М.Н.М. заем в размер на 2000.00 лева.

По отношение претенцията за застрахователна премия в размер на 1584.00 лв., съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: Видно от представения договор за застраховка "Защита"  № ******,  същата е сключена на 05.012.2018г. между „УНИКА Живот“ АД и ответницата М.. В случая "Микро Кредит" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя - чл. 313 от КЗ

. Тоест, по договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК "Уника Живот" АД. "Микро Кредит" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на "Микро Кредит" АД в полза на застрахователя. Както в договора за застраховка, така и в искането за сключването на такъв, липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице. Нещо повече, липсват по делото данни дали "Микро Кредит" АД е обвързан към ЗК "Уника Живот" АД застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховането