РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500317 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 267960/11.06.21г. на
БОС от Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2, чрез В.Ч., прокурор в
ОП – Бургас, против решение № 182/19.05.2021г. по гр.д.№ 2773/20г. на БОС в частта, с
която е уважен предявеният от З. Н. АТ., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: ****,
адв.З.К., иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди. Твърди, че определеното от съда обезщетение е прекомерно и не
отговаря на стандарта на живот към процесния период. Също така счита, че не е съобразено
с общовъзприетите принципи за справедливост на обезщетението. Моли решението да бъде
изменено, като бъде определено обезщетение в намален размер, ведно със законната лихва
върху него, считано от влизане в сила на оправдателната присъда. Няма доказателствени
искания.
Въззиваемата по тази жалба страна - З. Н. АТ., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: ****, адв.З.К., не оспорва въззивната жалба. Не изразява становище по нея.
От своя страна З. Н. АТ., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: ****, адв.З.К., също
е депозирала въззивна жалба вх.№ 268044/15.06.21г. на БОС. Обжалва решение №
182/19.05.2021г. по гр.д.№ 2773/20г. на БОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от
нея против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение на основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, така, както е посочено в самото решение. Твърди, че
1
при разглеждане на първоинстанционното производство БОС е допуснал съществено
процесуално нарушение, като не е изискал всички посочени от страната дела, за да съобрази
направените от А. разноски по тях. Също така твърди, че претърпените неимуществени
вреди надвишават възприетите от съда. Ето защо моли в съответните части решението да
бъде отменено и да бъде уважен искът изцяло така, както е предявен, като бъдат присъдени
и съдебно-деловодните разноски. Въпреки твърдените процесуални нарушения от страна на
Окръжния съд, няма доказателствени искания.
Въззиваемата по тази жалба страна – Прокуратурата на РБ, не я оспорва, не изразява
становище.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция и са допустими.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1,т.3, предл.І
ЗОДОВ.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба от З. Н. АТ., чрез адв.З.К., против
Прокуратурата на Република България. Въззивницата-ищца твърди, че по образувано
против нея ДП/ЗМ № **** на Първо РУП Бургас, е привлечена като обвиняема за
престъпление по чл.201, ал. НК – длъжностно присвояване. С присъда № 112/16.06.2016г.
по НОХД № 2228/2014г. по описа на БРС е призната за невинна. С решение
№ 277/16.02.2017г. по ВНОХД № 1025/2016г. по описа на БОС присъдата е отменена и
делото – върнато за ново разглеждане от прокурора при БРП. С последваща присъда №
163/30.10.2019г. по НОХД № 3460/2018г. на БРС отново е призната за невинна. Присъдата е
протестирана и е образувано ВНОХД № 1356/2019г. по описа на БОС. С решение №
9/03.08.2020г. по него присъдата е потвърдена и решението е влязло в сила в деня на
постановяването, като окончателно.
Твърди, че досъдебното производство е образувано на 12.09.2012г. и в хода му
многократно е разпитвана. В качеството на обвиняема е привлечена на 13.03.2014г. и от
този момент са извършвани многобройни следствени действия. Разпитвана е многократно и
много пъти са й предявявани доказателствените материали.
Твърди, че през периода на висящност на производството – 19.05.2014г. – 03.08.2020г.
е била под изключителен стрес и непрекъснат страх, че би могла да бъде осъдена за
престъпление, което не е извършила. Тревожността и безпокойството й се засилвали, преди
всяко от действията по разследване. По време на съдебната фаза съвсем се сринала
психически, защото започнала да се страхува, че не само ще бъде осъдена, но и ефективно
ще изтърпи наказанието. Действията на Прокуратурата по протестиране на постановените
оправдателни присъди подсилвали агонията й.
Образуваното производство имало медиен отзвук – в местните електронни медии били
2
публикувани статии и въззивницата-ищца започнала да се срамува от всичките си познати и
бивши колеги. Освен това имало отражение и върху трудовата й заетост – останала без
работа през целия горен период и се засилило чувството й на психическа неуравновесеност
и малоценност. Сериозно били накърнени честта и достойнството й, мнозина близки и
познати се отдръпнали от нея, било потъпкано доброто й име в обществото.
С исковата молба е въведено оплакване и за нарушаване на принципа за разглеждане на
делата в разумен срок, обсъдено от първата инстанция, като обстоятелство, определящо
размера на дължимото обезщетение.
При така изложеното, претендира заплащане на обезщетение за претърпени вреди в
размер на 57 500лв., от които 50 000лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 03.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата и 7 500лв. –
за имуществени (разноски по наказателното производство), ведно с лихвата за забава,
считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски по делото. Ангажира доказателства.
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Прокуратурата на Република България в
срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо място относно настъпилите
неимуществени вреди се твърди, че исковата молба не е подкрепена от убедителни
доказателства, а тежестта на доказване пада върху въззивницата-ищца. Оспорва се и в
частта, относно претендираните имуществени вреди по причина, че в книжата към исковата
молба е приложен само един договор за правна помощ, като не е ясно дали сумата по него е
заплатена. Оспорва приложените разписки, като съставени за целите на настоящото
производство. Оспорва претендираното по това дело адвокатско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност. Също ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на иска за
присъждане на обезщетение изцяло, а в случай, че съдът го прецени като основателен – за
намаляване на претендираното обезщетение.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:
Между страните не се спори, че с Постановление за образуване на ДП от 12.09.2012г.
при БРП е образувано ДП № **** против виновно лице за извършено престъпление по
чл.201, ал.1 НК – длъжностно присвояване. Постановено е разследването да бъде извършено
от разследващ орган при Първо РУП – гр.Бургас и по този повод е образувано ДП/ЗМ №
**** по описа на Първо РУП – гр.Бургас.
С протокол от 15.10.2012г. – стр.52, т.І по ДП № **** по описа на Първо РУП –
гр.Бургас, въззивницата-ищца е разпитана в качеството й на свидетел.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
13.03.2014г. – стр.62, т.V по ДП № **** по описа на Първо РУП – гр.Бургас, въззивницата-
ищца е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК,
извършено в условията на продължавано престъпление в периода 18.03.2009г. –
19.03.2012г. На лицето е *********************
На стр.61, т.V по ДП № **** по описа на Първо РУП – гр.Бургас е приложен договор
3
за правна помощ на З.А. с процесуален представител З.К., но в него не е вписан никакъв
хонорар.
На 24.03.2014г. е проведен разпит на въззивницата-ищца в качеството й на обвиняема
– стр.68, т.V по ДП № **** по описа на Първо РУП – гр.Бургас, а на 28.03.2014г.,
02.04.2014г. и 09.04.2014г. й е предявено разследването – стр.78 - 81.
При тези процесуални действия е била защитавана от адвокат. На стр.77 е приложен
договор за правна помощ, с договорено възнаграждение от 500лв., но отново липсват данни
за извършено плащане.
На 19.05.2014г. е изготвен обвинителен акт против въззивницата-ищца – стр.29 по гр.д.
№ 2773/2020г. БОС за извършено престъпление по чл.201, ал.1 НК. Актът е внесен в съда и
е образувано НОХД № 2228/2014г. на БРС, приключило с оправдателна присъда. На стр.21
по гр.д.№ 2773/2020г. по описа на БОС е приложен договор за правна помощ от 11.06.2014г.
между въззивницата-ищца и адв.К. с договорено възнаграждение в размер на 1000лв.,
платимо в брой до 30.10.2014г.
При извършване на въззивната проверка на оправдателната присъда по НОХД №
2228/2014г. на БРС, БОС е констатирал липса на обстоятелства в обвинителния акт,
индивидуализиращи престъпното деяние и недостатъчна конкретизация на обвинителния
акт. Присъдата е отменена и делото – върнато за ново разглеждане от прокурора при БРП.
С постановление от 16.10.2017г. по ДП № ЗМ-148/2017г. по описа на ОД на МВР
Бургас, пореден № **** по описа на БРП, въззивницата-ищца повторно е привлечена като
обвиняема за извършени при условията на продължавана престъпна дейност в периода
18.03.2009г. – 14.02.2012г. престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК
и по чл.205, ал.1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 НК. На лицето е **************** по ДП № **** по
описа на Първо РУП – гр.Бургас.
Постановлението е предявено на 16.10.2017г. на обвиняемата, в присъствието на адв.К.
и адв.Б. и е извършен разпит. Липсват данни за сключен договор за правна помощ и
заплащане на адвокатски хонорари, дори напротив – на стр.165, т.V по ДП № **** е
приложено заявление от адв.Б.-А. за отказ от пълномощия, поради противоречия между нея
и подзащитната й и неплащане на договорения адвокатски хонорар.
С постановление от 15.01.2018г. на Районния прокурор на БРП мярката за
неотклонение ************
Обвинителният акт е внесен в Бургаски районен съд, с мнение за предаване на А. на
съд за извършени престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК и по
чл.205, ал.1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 НК.
Образувано е НОХД № 968/2018г. по описа на БРС, прекратено с протоколно
определение № 488 от 11.04.2018г. и върнато на БРП за отстраняване на допуснати
нарушения, чрез извършване на нови процесуални действия – стр.183 по т.V по ДП № ****
С определение № 120/03.05.2018г. по ВЧНД № 363/2018г. определението е потвърдено.
4
С постановление от 18.06.2018г. по ДП № ЗМ-148/2017г. по описа на ОД на МВР
Бургас, пореден № **** по описа на БРП, въззивницата-ищца за трети път е привлечена
като обвиняема за извършено при условията на продължавана престъпна дейност в периода
18.03.2009г. – 14.02.2012г. престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1
НК. В същия ден лицето е разпитано в качеството му на обвиняем, в присъствието на
адвокат – стр.187 – 191. Липсват данни за извършени плащания за адвокатската защита.
На същата дата на обвиняемата е предявено разследването – стр.197. Впоследствие тя е
предадена отново на съд и с присъда № 163/30.10.2019г. по НОХД № 3460/2018г. по описа
на БРС, потвърдена с решение № 9/03.08.2020г. по ВНОХД № 1356/2019г. по описа на БОС
А. е призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Разноските по делото са останали за
сметка на Държавата. Решението на БОС е влязло в сила на датата на постановяването му.
Видно от приложените разпечатки от електронни медии, случаят е популяризиран на
регионално ниво, налице са множество публикации с отразяване на развитието му.
Събраните гласни доказателства сочат, че въззивницата-ищца понесла тежко
обвиненията. От разпита на св. Ч. се установява, че в началото А. силно се стресирала и се
срамувала. Не искала да се вижда с никой и се чувствала толкова унизена и потисната, че
неколкократно споделяла намеренията си да скочи от покрива на блока, за да отърве
семейството си от този срам. С развитието на процеса и отминаването на годините, в които
наказателното производство било висящо, въззивницата-ищца загубила обичайната си
жизненост, променил се веселият й характер, според свидетелката се „смачкала“ и загубила
самочувствие. При всяко съдебно заседание рухвала психически и преживявала
отдръпването на близки и познати, в резултат от процеса, още повече, че голямата част от
тях вярвали, че всъщност е осъдена за присвояване. По повод делото изпадала в депресии и
кризи, затваряла се в себе си, не излизала и не допускала посетители у дома. За да се види с
нея, св.Ч. стояла долу пред входа и чакала някой от домашните й да се прибере, за да може
да влезе с него, защото въззивницата-ищца стояла в къщи затворена и плачела. Случилото
се й се отразило толкова тежко, че дълго време не могла да започне работа. Това също било
повод за срам, защото децата растели, а не можело да обяснят, че майка им не работи,
понеже я съдят. А. постоянно била много разстроена и започнала да пие успокоителни.
Аналогични, макар и не толкова подробни, са показанията и на втория разпитан свидетел –
св.П.. От тях се установява, че е имала няколко предложения за работа, но не могла да ги
осъществи. При кандидатстването в ГД „Гранична полиция“ се установило, че има висящо
ДП и не я взели на работа, а за летището – също не започнала, но свидетелят не е обяснил
по каква причина.
Големият стрес дал отражение върху психическото състояние на въззивницата-ищца,
което и към изслушването на свидетелите, не било възстановено.
При всичко така изложено от фактическа страна, съдът приема следното: Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ: „Държавата отговаря за вредите, причинени
5
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано...“ Описаното мотивира заключение, че се
доказаха фактите, визирани от хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ - обвинение в
извършване на престъпление и последвала оправдателна присъда на З.А., които
предпоставят основателност на предявения иск.
Налице са два елемента от фактическия състав на деликта – повдигане на
неоснователно обвинение и претърпени в резултат от това вреди, изразяващи се в душевни
страдания.
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена връзка между
вредите и недоказаното обвинение, повдигнато от въззивника.
Затова и като споделя в тази част мотивите на Бургаския окръжен съд, настоящият съд
приема, че искът е доказан по своето основание в частта относно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се определя глобално. Затова БАС
приема, че за определяне на справедлив размер на компенсация трябва да се преценят
всички релевантни обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Наказателното производство по конкретното обвинение против лицето е продължило
приблизително 6 години и 5 месеца - от 13.03.2014г., до влизане в сила на решение № 9 от
03.08.2020г. по ВНОХД № 1356/2019г. на БОС на същата дата. Постановените оправдателни
присъди са били протестирани и по този начин висящността на производството е увеличена
и обвинението е поддържано за цитирания период. А. трикратно е привличана в качеството
й на обвиняема, неколкократно разпитвана и по делото й са проведени седем съдебни
заседания, на които е присъствала. Касае се за обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление по чл.202, ал.2, т.1 НК, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК, за което се предвижда
наказание ЛОС за срок от три до петнадесет години.
Бе доказано, че през процесния период тя понесла тежко и болезнено образуването и
развитието на наказателното производство, преживявала стресово съдебните заседания и
извършваните спрямо нея процесуални действия. Непрекъснатите изпитвала тревоги, още
повече, че се наложило многократно да се явява, за да й бъде предявявано обвинението и да
преживява всеки протест на оправдателните присъди. Заплахата, че ще бъде осъдена, била
преживявана при всяко явяване и станала причина за непрекъснато напрежение, което
оказвало влияние на психиката й и рефлектирало върху самочувствието и начина й на
живот – чувствала се унизена, с накърнено достойнство, застрашена от наказателна
репресия.
За да определи размера на обезщетение, което, според настоящия състав справедливо
ще компенсира А. за всички неимуществени вреди, резултат от неоснователното обвинение,
съдът съобрази следното: Става въпрос за лице, на навършени **** към предявяване на
6
обвинението, по което е постановена оправдателна за нея присъда.
Съдът оценява, че в хода на процесуално-следствените действия се е налагало
многократно явяване в БРП, с оглед конкретизиране на повдигнатото обвинение и
предявяването му, както и многократно явяване пред съда за насрочваните съдебни
заседания по делото. Безспорно А. е имала неприятни изживявания, свързани с
напрежението около описаните процесуални действия, съчетани с очакването за още
неблагоприятни събития, с оглед повдигнатото обвинение.
Въпреки това, не се доказа по безспорен и достатъчно убедителен начин оставането на
А. без работа. От показанията на разпитаните свидетели стана ясно, че две предложения за
работа – към ГД „Гранична полиция“ и „Летище Бургас“ не са реализирани, но от друга
страна липсват данни за най-логичната последваща стъпка при оставане без работа, а
именно: регистрация в Агенция по заетостта – Бюро по труда. Ето защо съдът приема, че
твърдението за оставане без работа не е установено в условията на главно и пълно
доказване, още повече, че тежестта на доказване се носи от ищцата.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът се съобрази с
продължителния срок, в който е приключило производството, с постановяване на две
оправдателни присъди, всяка протестирана и следвана от нови процесуални действия,
преценени в контекста на факта, че случаят е сензационен и макар и А. да не се ползва с
широка известност сред обществото и да не заема публична длъжност, деянието е
разгласявано чрез средствата за масова информация и е станало известно за широк кръг
читатели, включително колеги, близки, познати, съседи и прочее.
Затова настоящият състав, след като обсъди в съвкупност всичко, описано по-горе,
събраните доказателства – гласни и писмени и формираните въз основа на тях правни
изводи, приема, че справедливият размер на обезщетение е 15 000лв., за да бъдат
компенсирани вредите, нанесени й в резултат от неоснователно повдигнатото обвинение от
страна на Прокуратурата на Република България.
Началният момент, от който следва да бъде присъдена лихва върху дължимото
обезщетение, според възприетото в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК, е моментът на влизане в сила на решението, с което е потвърдена
оправдателната присъда по делото, както се претендира в исковата молба.
По отношение на частта от обезщетението за понесени имуществени вреди, БАС
приема следното: Както вече бе описано, по делото липсват убедителни доказателства за
заплащане на претендираните суми за адвокатски възнаграждения за осъществената защита
в наказателното производство. Приложени са два договора за правна помощ с упоменато
възнаграждение на процесуалния представител в размер на общо 1500лв., макар и да
липсват данни за реално извършено плащане. По делото са приложени множество разписки
– стр.7-20 по гр.д.№ 2773/20г. БОС, представляващи частни документи, които следва да
бъдат ценени относно тяхната материална доказателствена сила съобразно разпоредбите на
чл.180 и чл.181, ал.1 ГПК. Разписките са приложени с исковата молба, затова съдът приема,
7
че това е датата, която установява по безсъмнен начин съставянето им. Не се доказа, че те са
изготвени преди това, ето защо и в тази част решението на първата инстанция следва да
бъде потвърдено.
При всичко изложено, следва решение в горния смисъл.
По отношение на разноските: Претендират се като разноски внесената държавна такса
за обжалване, която, съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, се следва изцяло в полза на ищцата, дори
и при частично уважаване на иска, съответно на въззивната жалба. Тази част възлиза на 5лв.
и с решението следва да бъде присъдена на страната. Съдът не зачита погрешно внесената
по набирателната сметка на БАС сума от още 5лв., защото се касае за техническа грешка,
която може да бъде изправена. Претендира се, също така и адвокатско възнаграждение, но с
оглед изхода от въззивната проверка, то ще остане в тежест на страната.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/19.05.2021г. по гр.д.№ 2773/20г. на БОС в
обжалваните части.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на З. Н. АТ., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ********** разноски за настоящата инстанция в размер на
5лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от
него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8