Р Е Ш Е Н И Е
06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N17104 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба срещу решение от 26. 07. 2018 г. по гр. д. № 66974 от 2017 г. на
Софийски районен съд, 159 състав, с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Н. ЕООД, ЕИК *******, представляван от А.А.А., с
адрес ГР.СОФИЯ,
бул.*******, ОФИС
7В, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.59,
ал.1 ЗЗД, сумата от 586.43 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ГР.СОФИЯ, ул. "*******, банков офис, аб.№ 418052, за периода от
м.6.2014 г. до м.4.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 5.7.2017 г.
до изплащане на вземането, и сумата 35.85
лв., за дялово разпределение през периода от м.6.2014 г. до
м.4.2016 г., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за имота, с
които суми ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищеца и за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
10.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 44830/2017 г. по описа на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за мораторна лихва в размер на 110.87
лв. начислена върху главницата за периода от 30.7.2014 г. до
27.6.2017 г., както и за лихва в размер на 7.87
лв. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение,
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. ЕООД, ЕИК *******,
представляван от А.А.А., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.*******, ОФИС 7В, ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.С." ЕАД, *** 23, сумата 566.83
лв., представляваща сторени разноски в производството пред
първата инстанция, и сумата 62.98
лв. сторени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Н. ЕООД, ЕИК *******, сумата от 16.02 лева - разноски в исковото
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението се обжалва в осъдителната част
от ответника.
В
жалбата си въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на
решението,както и че е постановено при нарушение на процесуалните
правила.Съдът постановил,че сумите са
дължими на основание чл.59 ЗЗД,което било недопустимо,не е спазен процесуалният
ред за предявяване на иск по чл.415 ГПК.Не било истина,че ответникът е получил
писмо изх.№П-2300/30.04.2014 г.Не били доказани исковите претенции.Ответникът
не е получавал ежемесечните фактури,СТЕ и ССЕ се основавали на оспорени
документи,не били представени отчетни картони с подпис на ответника,оспорено
било извлечението от сметка на ответника
Моли да се отмени
решението и се постанови ново,с което да се отхвърлят исковете.Претендира
разноски.
По жалбата не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не взима становище по жалбата.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени
от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални
предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск.
Атакуваното съдебно решение е правилно . Правилността му е предмет на
въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба /чл. 269
от ГПК/ и в рамките, очертани от императивните материалноправни норми,
приложими към процесните правоотношения.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС като правилни и
законосъобразни.
За пълнота следва да
се отбележи следното:
Съобразно чл.149
ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2 от ЗЕЕЕ
/отм./ -договорът за продажба на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия,сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя ,извършващ стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и
съобразно чл.6 ал.1 от действащата тогава Наредба за ползване на топлинна
енергия за производствени цели и за отопление,вентилация и горещо
водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения.По делото няма представени
договори за продажба на ТЕ за стопански нужди за съответния обект.Ответникът е
собственик на процесния имот,който е топлофициран и сградата,в която се намира имотът
е присъединен към топлопреносното предприятие.Действително, липсва съгласие
ответникът да приема предоставената услуга,но сумите,които са му начислявани са
на база реален отчет,установено от вещото лице топлотехник.Топлоенергия е
доставена и потребена в процесния имот,въпреки липсата на договор между
страните.Заведеният иск не е за признаване за установено,че ответникът дължи на
основание договорни отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно
обогатяване.Основанието е ясно заявено още със заявлението по чл.410 ГПК-заявява
се ,че длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи
да му върне онова,с което се е обогатил до размера на обедняването.В исковото
производство претенцията е определена именно като такава по чл.59 ЗЗД
Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на
едно лице,обогатяване на друго,наличие на връзка между обедняването и обогатяването
и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията
между субектите.Когато се твърди,че в отношенията между страните е било
постигнато съгласие за извършване на определено действие,то е налице договорна
отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва поради субсидиарния му
характер.Само когато кредиторът не разполага с друг иск,той може да прибегне
към чл.59 ал.1 ЗЗД.
Щом ответникът не е приел,не е подписал договор,да стане небитов клиент ,то няма договорни отношения с
топлопреносното предприятие и единствен иск остава субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по размер,каквато ищецът би получил от ползващото без
основание тази услуга лице,ако помежду им беше сключен договор за стопански
нужди.
На основание чл.59 ал.1 ЗЗД правилно е ангажирана отговорността
на ответника,който е консумирал реално доставена топлинна енергия и се е
обогатил за сметка на топлопреносното предприятие.От допълнителната СТЕ се установява,че
ответникът-собственик на имота, има открита партида за процесния период и
фактурите са издавани на негово име.
Неоснователно е
възражението,че не било истина,че ответникът е получил писмо
изх.№П-2300/30.04.2014 г./уведомление за служебно открита партида и предложение
за сключване на договор за стопански нужди/.Същата е получена на 14.05.2014
г.,видно от приложената обратна разписка,върху която изпращачът е записал и
номера на изпратения документ.
Документите за главен
отчет,издадени от ФДР ,подписани от потребител, са били предоставени на вещото
лице.
При определяне на
дължимата цена,вещите лица са взели предвид стойностите по фактури,а не сумите
по изравнителните сметки,тъй като в случая,съобразно чл.155 ал.1 ЗЕ
потребителите на топлинна енергия в сграда ЕС заплащат енергията по реална
месечна консумация.Извършван е реален ежемесечен отчет и фактурите отразяват
ежемесечното реално потребление на ТЕ.
Не са налице
твърдяните пороци на обжалваното решение.
Като
е стигнал до същия резултат СРС е постановил валидно, допустимо и правилно
решение ,което следва да бъде потвърдено,а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26. 07. 2018 г. по гр. д. № 66974 от 2017 г.
на Софийски районен съд, 159 състав .
ОСЪЖДА
Въззивното решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.