Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.10.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в открито
съдебно заседание при закрити врата на двадесет и пети септември две хиляди и
седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 9450 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от длъжник
за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ и чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Молителят „Д.“ ЕООД твърди, че не е в състояние да
изпълнява паричните си задължения по евентуални търговски сделки, тъй като има
задължение към държавата за данъци, друг фиск и осигуровки в размер на
28 000 лева, като кредитор на вземането е Националната агенция за
приходите, гр. София. Посочва, че освен това дружеството е в състояние на
свръхзадълженост, тъй като имуществото му не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения. Фактически в дружеството няма никакви пари, а няма и
да има, тъй като то не извършва търговска дейност. Ето защо заявява своята
неплатежоспособност и свърхзадълженост. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се обяви неплатежоспособността по отношение на „Д.“ ЕООД,
като се определи началната й дата, да се открие производство по
несъстоятелност, да се назначи временен синдик и да се определи дата за първо
събрание на кредиторите.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника; 2/ Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите,
предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако
е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/ Затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно –
аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „Д.“
ЕООД. Не се спори, а същото е видно и от постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, че е налице установено и изискуемо публично вземане по
изпълнително дело № 22150023109/2015 г. по описа на ТД на НАП в размер на
22 391,87 лева, в това число лихва 3 299,95 лева и главница
19 091,92 лева. С оглед изложеното съдът намира, че са налице изискуеми
публичноправни държавни вземания, произтичащи от търговската дейност на
длъжника „Д.“ ЕООД.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си. От изисканите и приложени по делото
справки от централната база на АИС-КАТ към 20.03.2017 г. и от Агенция по
вписванията – Служба по вписванията, гр. София е видно, че на името на „Д.“
ЕООД няма данни за регистрирани пътни превозни средства, както и вписвания,
отбелязвания и заличавания по отношение на недвижими имоти, собственост на
дружеството, за периода от 01.01.2007 г. до 07.03.2017 г. На 11.10.2016 г. по
сметки на дружеството „Д.“ ЕООД е наложен запор от НАП, ТД София, поради
затруднено събиране на установеното и изискуемо публично вземане в общ размер
на 22 391,87 лева. Установява се, че на 14.02.2017 г. с постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК
на главен публичен изпълнител при НАП, ТД София са наложени запори върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи и
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за
доверително управление в конкретно посочени банки за сумата от 347 574,56
лева. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентна изготвена, се установява, че към
31.12.2016 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2013 г. и към
31.12.2012 г., основен дял в структурата на активите на дружеството „Д.“ ЕООД
за първите четири периода са имали краткосрочните вземания, които към
31.12.2016 г. представляват 99,6% от общите активи, към 31.12.2015 г. са 96,4
%, към 31.12.2014 г. са 87,2 %, а към 31.12.2013 г. възлизат на 71,6 % от
общите активи, докато към 31.12.2012 г. основен дял са имали наличните парични
средства възлизащи на 330 000 лева и представляващи 75 % от общите активи.
За изследвания период от 2012 г. до 2016 г. е видно, че основен дял в
структурата на пасивите на дружеството са имали краткосрочните задължения, които
са към 31.12.2016 г. в размер на 97,1 %, към 31.12.2015 г. са 64,3 %, към
31.12.2014 г. са 98 %, към 31.12.2013 г. са 98,7 % и към 31.12.2012 г. възлизат
на 98,2 %. Съгласно изготвената от молителя справка за задълженията на
дружеството към 23.05.2017 г. към НАП същите възлизат общо на 247 522,53
лева, в това число главница в размер на 235 338,11 лева и лихви, възлизащи
на 12 184,42 лева, а в баланса към 31.12.2016 г. данъчните задължения са
отразени в размер на 235 000 лева за главница. При изслушване на
първоначалното заключение в съдебно заседание вещото лице допълва, че съгласно
баланса наличните активи са само вземания в размер на 242 000 лева и само
1 000 лева налични парични средства, като дружеството не притежава нито
дълготрайни, нито краткотрайни материални активи. Към 31.12.2015 г. вземанията
са били в размер на 28 000 лева, а задълженията са били 18 000 лева,
като през 2016 г. се появяват осчетоводявания на вземания на дружеството. В
съдебно заседание управителят на дружеството заявява, че за вземанията са
изготвени фактури към трети лица, които отказват плащане. Вземанията са
несъбираеми, тъй като фирмата, с която е работил преценила, че не е изпълнил
правилно ремонта, поради което им дължи повече пари на тях, отколкото те на
дружеството. В хода на производството от молителя е представена коригирана ГДД
по чл. 92 ЗКПО и ГФО, подадени от дружеството „Д.“ ЕООД за отчетната 2016 г. От
изслушаното допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено съгласно коригирания баланс на дружеството към 31.12.2016 г., се
установява, че към 31.12.2016 г. основен дял в структурата на активите на
дружеството са имали разходите за бъдещи периоди, възлизащи на 85 хил. лв.,
представляващи 100 % от общите активи. Към същата дата 31.12.2016 г. основен
дял в структурата на пасивите на дружеството са имали краткосрочните
задължения, възлизащи на 265 хил. лв., представляващи 311,8 % от общите пасиви.
Коефициентът на обща ликвидност, съобразно данните по коригирания баланс, към
31.12.2016 г. възлиза на 0,0000. Към посочената дата коефициентът на финансово
автономност на „Д.“ ЕООД е „-0,6792“, като коефициентът на задлъжнялост също е
отрицателна величина, защото собственикът капитал е декапитализиран. Вещото
лице дава заключение, че общата балансова стойност на притежаваните активи от
молителя към 31.12.2016 г., съгласно коригирания баланс към 31.12.2016 г., на
са били достатъчни за покриване на всички негови задължения. По същия начин и
краткотрайните активи на „Д.“ ЕООД не са били достатъчни за покриване на
неговите краткосрочни задължения. Съдът намира, че следва да се съобрази
подадения от молителя коригиран баланс, предвид изявленията направени в съдебно
заседание и данните по делото, че вземанията на дружеството са несъбираеми,
поради което не могат да бъдат превърнати в парични средства, чрез които да се
покрият задълженията на дружеството. За изясняване на значението на
коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показателни в
производството, образувано по молба за откриване производство по
несъстоятелност, е постановено решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013
г. на ВКС, ТК, І Т.О., в което е прието, че по правило коефициентът на обща
ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при
действителната ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи,
участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара
на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е
налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение
за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В
разглеждания случай следва да се съобрази отписването на вземанията на
дружеството като несъбираеми и да се приеме, че финансовото-икономическото
състояние на дружеството към 31.12.2016 г. е такова, че не предполага покриване
на неговите краткосрочни задължения, които са за данъчни задължения и към
осигурителни предприятия и са в общ размер на 265 хил. лв. Установи се по
делото, че дружеството няма дълготрайни материални активи, нито е отчело
наличие на краткотрайни материални запаси и не развива никаква дейност. Това
предполага, че влошеното икономическо състояние на дружеството е трайно и не
може да бъде преодоляно.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е изпаднал
в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
С оглед всичко изложено съдът намира, че дружеството
молител „Д.“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не е в
състояние да покрива задълженията си с наличните активи.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения – решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. Предвид липсата на данни кога
са станали изискуеми публичноправните задължения на молителя и установеното от
вещото лице в допълнителната експертиза, съдът намира че началната дата на
неплатежоспособност, следва да се определи на 31.12.2016 г.
С решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ трябва да се назначи временен синдик
и да се насрочи първо събрание на кредиторите.
Необходимо е
също така за обезпечаване развитието на производството по несъстоятелност да се
определи сума за начални разноски по чл. 629б ТЗ, която да бъде предплатена в определен срок от кредиторите на дружеството. Кредиторите
и длъжникът следва да бъдат предупредени, че ако не сторят това в определения
срок, съдът ще се произнесе на основание
чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 ТЗ и производството по несъстоятелност ще бъде
спряно. Съобразно определеното по-горе възнаграждение на временния
синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на
търговеца, съдът намира, че началните разноски
следва да бъдат определени в размер на 7 000 лева, които се укаже да бъдат
внесени в двуседмичен срок от обявяване на решението в търговския регистър при
Агенцията по вписванията.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „Д.“ ЕООД, с ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2016
г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на Д.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на Д.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Т., вписана в Списъка на лицата, които могат
да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по търговския
закон, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в Държавен вестник, която да бъде
уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2
ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на
временния синдик в размер на 1 000 лева /хиляда лева/ месечно, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в
длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на
препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на Д.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 11.12.2017 г. от 13:30 часа в Съдебната палата на Софийски градски
съд, гр. София, бул. “********, в залата за провеждане на съдебните
заседания на VІ-1 състав, Търговско отделение, с
дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
УКАЗВА на кредиторите на Д.“ ЕООД,
с ЕИК: ********, в двуседмичен срок от обявяване на решението в Търговския регистър
при Агенцията по вписвания, да предплатят по сметката на Софийския градски съд
сумата от 7 000 лева /седем хиляди лева/, представляваща начални разноски
в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и
чл. 629б, ал. 2 ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства,
удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на Д.“ ЕООД,
с ЕИК: ********, че ако в определения от съда
срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и
не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на
основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ и производството
по несъстоятелност на дружеството ще
бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество
или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския
регистър.
УКАЗВА на кредиторите, че на основание чл.
632а ТЗ, предплатените по реда на чл. 629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да им
бъдат възстановени незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи
достатъчно.
Решението да се впише в Книгата по чл.
634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: