Р
Е Ш Е Н И Е № 150/8.9.2022 г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, четвърти състав, в публично заседание на първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
при
Секретаря Стела Гюмлиева, разгледа докладваното от Съдията
адм. дело № 152 по описа за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба вх. № 1316/13.05.2022 г. (пощенско клеймо 12.05.2022 г.)
от ЕТ „Е. - Д.А.“, ЕИК *, чрез адвокат Ж.К. и адвокат П.С. ***, против Решение
№ 24/312/02723/3/01/04/02 с изх. № 001-6500/8607#20
от 26.04.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
С доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска прогласяването му
за нищожен, алтернативно – отмяната му. Конкретно се твърди, че решението е
нищожно поради липса на компетентност на административния орган за издаване на
акт от категорията на процесния. Това твърдение се
обосновава с обстоятелството, че атакуваното решение от 26.04.2022 г. е издадено
при действието на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП след изменението на закона (ДВ, бр.
51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) и тъй като е изтекъл установения по
смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 г. мониторингов период, правомощията на
административния орган както по извършване на проверки, така и по образуване на
административно производство и издаване на акт за финансова корекция по реда на
ЗПЗП и ЗУСЕСИФ, са преклудирани, т.е. органът е лишен
от компетентността и правата, вменени му по посочените приложими нормативни
актове, което според оспорващия ЕТ сочи на извод за нищожност на оспореното решение.
В жалбата се излагат и твърдения, че спорния административен акт е произнесен
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводстевните
правила, което твърдение се аргументира с обстоятелството, че в конкретния
случай не е извършена проверка, в която да са констатирани нарушения, даващи
основание за образуване на административно производство и налагане на финансова
корекция. В тази връзка се сочи, че позоваването на констатациите от
предходната проверка от 2019 г., приключила с издаване на изцяло отменения
АУПДВ, е незаконосъобразно и не може да бъде основание за начало на настоящото
образувано през 2022 г. административно производство. В допълнение се посочва,
че оспореното решение е издадено извън установения от чл. 73 ал. 3 от ЗУСЕСИФ
едномесечен срок от представяне на възраженията на търговеца-жалбоподател. При
така допуснатите нарушения се счита, че актът е произнесен и в нарушене на материалния закон. На последно място се твърди
и несъответствие с целта на закона, като се сочи, че в конкретния случай
предоставените на административния орган субективни права са упражнени не за
осъществяване на интереса, за който е установено от закона. Претендират се
разноските по делото.
В съдебно
заседание за оспорващия - ЕТ „Е. - Д.А.“, *, се явява адвокат П.С., която
поддържа жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспореното решение,
алтернативно – за отмяната му, като се поддържат и изложените в жалбата
съображения досежно неговата незаконосъобразност.
Заявява се и претенция за разноски по списък.
Ответната
страна – Изпълнителният директор на ДФЗ, не изпраща представител в съдебно
заседание. С депозирана по делото писмена молба чрез процесуален представител
Главен юрисконсулт Д.К.жалбата се оспорва с искане за отхвърлянето ѝ като
неоснователна; заявена е претенция за присъждане на разноски по
делото, алтернативно е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На
09.10.2014
г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Е. - Д.А.“ е сключен Договор № 24/312/02723 за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони. Според уговореното в т.
1.1 и т. 1.2 от Договора фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяване на одобрен проект
№ 24/312/02723
от 23.05.2013 г., при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него
и всички действащи в съответната област нормативни актове. От ползвателя ЕТ „Е. - Д.А.“ е изготвен
Бизнес план за модернизиране, оборудване и въвеждане на дейности по
интегриран туризъм в Къща за гости, находяща се в с. Тъжа, община Павел Баня, област
С.З., с обща сума на инвестицията 535 527,90 лева. Съгласно
разписаното в т. 2.1 от Договора първоначално
одобрената безвъзмездна финансова помощ (БФП) е в размер на 374 869,54 лева,
а окончателният размер се определя от фонда след представяне на всички
изискуеми документи за направените инвестиционни разходи. Договореният краен
срок за извършване на инвестицията - предмет на договора, е 15.09.2015 г.
(т. 3.1).
Видно от съдържащите
се в административната преписка Писмо за оторизация
на плащането и Уведомително писмо за одобрение изх. № 01-6500/4305 от
16.03.2016 г., (приложени на л. 83 и л. 84 от кориците на делото), на 20.11.2015 г. на
ползвателя ЕТ „Е. - Д.А.“ е изплатена финансова помощ в размер на 374 749,18 лева.
Въз основа на Заповед № 374008 от
19.06.2019 г. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат при ДФЗ,
ОД-Хасково (л. 87-88), в периода от 21.06.2019 г. до
27.06.2019
г. на кандидат с УРН 605919 е извършена проверка на място
в обекта, резултатите от която са обективирани в Контролен лист от 27.06.2019 г. (л. 89-106).
След
извършената проверка на изпълнението
на Договор №24/312/02723 от 09.10.2014 г. и установените констатации, с Писмо изх. №
01-6500/8607
от 30.10.2019 г. на
ИД на ДФЗ (л. 187-190) е открито производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно
вземане за сумата от 56 212,38 лева,
представляваща санкция в размер на 15 % от получената субсидия за нарушения на
т. 4.12 и т. 4.18 от Договора. Видно от съдържанието на писмото, в него са
изложени подробно констатациите по повод
неизпълнение на финансовите показатели на одобрения и приложен към Договора бизнес план; предоставен е 14-дневен срок
за възражение от страна на ползвателя ЕТ „Е. - Д.А.“, считано от датата на
получаване на писмото (05.11.2019 г. съгласно приложеното на л. 191 известие за
доставяне). С Възражение вх. № 01-6500/8607 от 19.11.2019 г. (л. 192-193)
кандидатът е изразил становище за неоснователност на инициираното производство
и отразените констатации с излагане на подробни съображения.
С АУПДВ № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх.
№ 01-6500/8607
от 26.08.2020 г., (издаден на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, вр. чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредба
№ 29
от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма
за развитие на селските райони
за периода 2007 – 2013 г., както и на основание т. 8.1, вр. т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 24/312/02723 от 09.10.2014 г., чл. 59 от АПК и чл. 162, ал.
2, т. 8 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 20а от ЗПЗП), Изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие“ определил на ЕТ „Е. -
Д.А.“ подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане, представляващо част от полученото плащане по Договора, в размер на главница от
56
212,38 лева, ведно с лихви
до окончателното му изплащане.
Недоволен от
така произнесения АУПДВ, кандидатът ЕТ „Е. - Д.А.“ го оспорил по съдебен ред. С Решение № 119 от
23.03.2021
г. по адм. д. № 729/2020 г. на Административен
съд-С.З. жалбата е отхвърлена като
неоснователна. С Решение № 12299 от
01.12.2021
г. по
адм. д. № 5465/2021 г. на ВАС атакуваният АУПДВ № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607 от
26.08.2020
г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е отменен изцяло по
съображения за допуснати нарушения на правилата, изразяващи се в сгрешен
процесуален ред за провеждане на административното производство по налагане на
финансовата корекция.
Междувременно
в хода на съдебното оспорване на АУПДВ от ЕТ „Е. - Д.А.“ към ДФЗ-РА
е
осъществено пълно плащане на
установените с АУПДВ суми,
а именно: главница в размер на 56 212,38 лева, и начислена лихва върху посочената главница в размер на 3 200,01
лева. Плащанията са извършени по
банков път с 8 броя платежни нареждания, от които се
установява, че ползвателят е внесъл сума в общ размер на 59 412,39 лева, както
следва: на 09.11.2020 г. – 25 000 лева, на 17.11.2020 г. – 2 800 лева, на
12.08.20211 г. – 1 200 лева, на 19.08.2021 г. – 1 095 лева, на
24.08.2021 г. – 20 980 лева, на 26.08.2021 г. – 7 073,39 лева, на
31.08.2021 г. – 599 лева, на 01.09.2021 г. – 665 лева. В преводните нареждания
са посочени следните данни: име на получателя (ТД на НАП-Ямбол ПДВ), IBAN *** (BG18UBBS88883322802100,
UBBSBGSF), основание за плащане - АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, още пояснения
- ДФЗ 01-6500/8607/26.08.2020 г.
След постановяване на окончателното съдебно решение на ВАС, с което издаденият АУПДВ е изцяло отменен, с Искане вх. №
01-6500/8607#12 от 12.01.2022 г. (л.
219), ЕТ „Е. - Д.А.“ подал заявление до ДФ „Земеделие“, с което поискал да
му бъдат възстановени всички недължимо платени суми в размер от
56 212,38 лева главница и 3 200,01лева начислена лихва върху главницата,
ведно с дължимо обезщетение в размер на законната лихва
за забава върху посочената главница.
Във връзка с
постановеното по адм. д. № 5465/2021 г. по описа на
ВАС Решение № 12299 от 01.12.2021 г. е изготвено Становище изх. № 01-6500/8607#14 от 19.01.2022 г. (л. 224.225), с което е направено
предложение фондът да открие ново административно производство по издаване на
решение за налагане на финансова корекция на ползвателя, квалифицирайки
установеното неспазване на показателите на бизнес плана като неизпълнение на
одобрени индикатори на основание чл. 70, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 73 от ЗУСЕСИФ съобразно мотивите на съдебния акт на касационната инстанция.
С Писмо изх. №
01-6500/8607#15 от 27.01.2022 г., връчено на 02.02.2022 г. (л. 242-246), ЕТ „Е.
- Д.А.“ е уведомен, че ДФ „Земеделие“-РА открива производство по налагане на финансова корекция на търговеца. В уведомлението е цитирано Решение № 12299 от 01.12.2021 г. по адм. д. № 5465/2021 г. на ВАС, (влязло в законна сила на
01.12.2021
г.), за отмяна на АУПДВ № 01/312/02723/3/01/04/01 с изх.
№
01-6500/8607 от 26.08.2020 г., като констатациите в уведомлението от 27.01.2022 г. изцяло преповтарят тези
за неизпълнение на финансовите показатели по Договор № 24/312/02723 от
09.10.2014
г., посочени в предходното уведомление с изх. № 01-6500/8607 от 30.10.2019 г. за откриване на
производство по издаване на вече отменения АУПДВ. Видно от съдържанието
на писмото, с което се открива производството по налагане на финансова
корекция, нови проверки
за установяване на факти не
са извършвани от административния орган
- същият се е позовал единствено на осъществената в периода 21.06.2019 г. - 27.06.2019 г. проверка и на констатациите от нея, посочени в отменения АУПДВ, като счел, че същите
представляват основание за образуване на
новото административно производство. Предоставена е възможност на
търговеца да направи възражения, подкрепени със съответни доказателства досежно основателността и размера на финансовата корекция,
която според посоченото в писмото ще бъде общо в размер на 56 212,38 лева
и представлява 15 % от получената субсидия. С Възражение вх. № 01-6500/8607#18 от 16.02.2022 г. (л. 247) кандидатът възразил
срещу инициираното производство и отразените констатации, като позовавайки се
на отменителното решение на ВАС посочил, че с писмото
се определя начало на ново производство за контрол чрез проверки и издаване на
съответни актове за тяхното приключване след изтичане на петгодишния мониторингов период за контол и
налагане на финансова корекция, което е недопустимо и незаконосъобразно. Възразено е също така и срещу направеното в писмото
изявление за недължимост на средства от търговеца
поради погасяването им като изпълнение по АУПДВ № 01/312/02723/3/01/04/01 с
изх. № 01-6500/8607 от 26.08.2020 г., с посочване, че така направеното
прихващане от страна на фонда е недопустимо, тъй като задължението не е
ликвидно и изискуемо поради липсата на влязъл в сила акт за налагане на
финансова корекция с определен размер от получена субсидия в полза на ДФЗ.
С Решение № 24/312/02723/3/01/04/02 с изх. №
01-6500/8607#20
от 26.04.2022 г., (връчено на жалбоподателя на 28.04.2022 г.
– л. 254-261) Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София определил на
ЕТ „Е. - Д.А.“ финансови корекции в размер на 56 212,38 лева и в размер на
37 474,92 лева съответно съгласно т. 30 и т. 18 от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г., като на основание чл. 3, ал. 1 от цитираните Правила наложил на
ЕТ „Е. - Д.А.“ окончателна финансова корекция в размер на 56 212,38 лева, което
вземане като най-голямо по размер представлявало окончателната подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по така издадения акт. Административният
орган посочил още, че в съответствие с допуснатото по закон предварително
изпълнение на понастоящем отменения от съда АУПДВ № 01/312/02723/3/01/04/01 с
изх. № 01-6500/8607 от 26.08.2020 г., издаден за същите нарушения, за които се
издава и решението, дължимата сума била принудително събрана, поради което и
същата е съотнесена за погасяване на задължението, обективирано в това решение, респ. дължимата сума за
възстановяване в следствие на това съотнасяне е нула лева.
На 12.05.2022
г. от ЕТ „Е. - Д.А.“ по пощата е изпратена жалба, с която така произнесеното
Решение за налагане на финансова корекция е оспорено по съдебен ред пред ЯАС и
въз основа на това е образувано настоящото съдебно производство.
При горната
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчване на решението,
от надлежна страна - адресат на акта, неблагоприятно засегнат от разпореденото с него, и против акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по
същество, съдът преценя жалбата и като основателна
по следните съображения:
Съобразно
разписаното в чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган,
одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че управляващите
органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на
програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на
нередности, включително за извършването на финансови корекции, като ръководител
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, а
правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице. Според § 4,
ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ в относимата към датата на
издаване на спорния акт редакция за Програмата за развитие на селските райони
функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се
изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за
подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане.
Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ организира и ръководи дейността на фонда и го представлява, а
според правилата на чл. 20а, ал. 1 и 2 от с.з. Изпълнителният директор на фонда
е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно ал.
5 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. В контекста на цитираната нормативна уредба се налага
извод, че Решение № 24/312/02723/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8607#20 от
26.04.2022 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ е издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията, предоставени му по закон.
Обжалваното
решение е обективирано в писмена форма с излагане на
мотиви от фактическа и правна страна. Неспазването на заложените в бизнес плана
показатели е обосновано с извършената проверка на място, (резултатите от която
са надлежно съобщени на ползвателя на помощта), както и с направените
допълнителни административни проверки, на ползвателя е предоставен срок за
възражение и крайният акт е издаден след този срок, поради което в
производството не са допуснати нарушения, които да са ограничили правото на
защита на адресата на акта.
Не може да
бъде споделено изразеното в жалбата становище за нищожност на атакуваното
решение, наведено и като основание за отмяната му, че след изтичане на мониторинговия период по сключения между бенефициента и ДФЗ
договор административният орган е лишен от правомощия за издаване на акт от
категорията на процесния. Съдът счита, че
обстоятелството, че за констатираните нарушения първо е било проведено
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
приключило с отменен АУПДВ № 01/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607 от
26.08.2020 г., не е пречка за реализиране на производство по налагане на
финансова корекция, доколкото предвидената в Регламент (ЕО, Евратом)
№ 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите
интереси на Европейските общности давност не е изтекла. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, срокът за давност за
процедурите за санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на
Общността, е четири години от момента, в който нередността е извършена. В този
смисъл съдът намира, че в конкретния случай най-ранният начален момент, от който
може да се претендира възстановяване на безвъзмездно получената финансова
помощ, е след изтичане на първата пълна финансова година, в която е следвало да
се изпълнят заложените в бизнес плана на ползвателя приходи - финансовата 2016
г. Следователно, най-ранната дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, е 01.01.2017 г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на
приходите за финансовата 2016 г. При това положение, 4-годишният срок от
извършване на нередността от 2016 г. би изтекъл на 01.01.2021
г. Следва да се има предвид обаче, че съобразно разписаното в чл. 3, § 1 от
Регламента срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните
органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с
разследването или правните действия, отнасящи се до нередността - срокът за
давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва; въпреки
това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок,
равен на двукратния давностен срок, ако компетентните
власти не са наложили санкция. В случая в периода 21.06.2019 г. - 27.06.2019 г.
е извършена проверка от експерти на Държавен фонд „Земеделие“ в Регионален
технически инспекторат-Хасково, при която е констатирано неизпълнение на
задълженията съгласно одобрения с Договор № 24/312/02723 от 09.10.2014 г. бизнес
план, като ползвателят не е осигурил заложените в плана две работни места и не
е реализирал заложените в бизнес плана стойности на приходи от услуги за три
пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; нередностите са установени
при проверка през 2019 г., за резултатите от която ползвателят е надлежно уведомен
на 27.06.2019 г., видно от
положения подпис на контролния лист от проверката (л. 105 от делото), т.е. давността е прекъсната от тази дата и
след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и срок, равен на двукратния
4-годишен давностен срок дори от извършване на
нередността за финансовата 2016 г., тъй като решението за финансова корекция е
издадено през 2022 г., още повече, че случаят касае продължаваща нередност през
три последователни години - 2016, 2017 и 2018, съответно за начален срок на
давността следва да се приеме 01.01.2019 г. Следователно,
не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на
производство за администриране на нередности и за налагане на финансови
корекции. При това положение за административния орган е съществувала
възможност след отмяната на предходно издадения за същите нарушения АУПДВ да
предприеме съответни действия по реализиране на процедурата по налагане на
финансова корекция чрез провеждане на производство по издаване на решение по
смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Ето защо неоснователно е твърдението в
жалбата, че са преклудирани правомощията на
административния орган по издаване на акт от категорията на процесния.
Предвид гореизложеното обобщено съдът приема, че не са
налице нарушения по смисъла на чл. 73, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ по
отношение на формата, вида на акта и проведената процедура. Този извод не се
променя и от обстоятелството, че решението за налагане на финаносва
корекция –
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено на 26.04.2022 г., т.
е. около два месеца след изтичането на едномесечния срок по чл. 73, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ. Само по себе си това нарушение категорично не е съществено и не може
да обуслови незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като
визираният в нормата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) срок е
инструктивен, а не преклузивен, поради което
нарушаването му не води до незаконосъобразност на постановения акт, а би могло
евентуално да обоснове дисциплинарна отговорност на ръководителя на
Управляващия орган. Освен това, в мотивите към решението подробно е обсъдено
подаденото в срок възражение на бенефициента, съгласно изискването на чл. 73,
ал. 3, предл. второ от ЗУСЕСИФ.
Констатациите
на органа за нарушение от страна на ползвателя на помощта се потвърждават от
събраните по делото доказателства.
В одобрения
бизнес план е заложена „нощувка“ с годишни приходи съотвено
от 84 000 лева за 2016 г., 84 000 лева за 2017 г. и 98 000 лева
за 2018 г. При проверката на място са представени документи за три пълни
финансови години - 2016, 2017 и 2018, като конкретните стойности, въз основа на
които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план са както
следва: за финансовата 2016 г. приходите от нощувки са 8 709,61 лева, т.е. общо
реализираните приходи са 8 709,61 лева, което съставлява 10,37 % изпълнение на
одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017 г. приходите от нощувки
са 12 650 лева, или общо реализирани приходи в размер на 12 650 лева,
което съставлява 15,06 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за
финансовата 2018 г. приходите от нощувки са 47 820,22 лева, или общо
реализирани приходи от 47 820,22 лева, което съставлява 48,80 % изпълнение на
одобрения бизнес план за годината. При тези данни, както правилно е посочил
административният орган, установеното изпълнение на бизнес плана средно
аритметично за трите пълни финансови години (2016, 2017 и 2018 г.) възлиза на 24,74
% от заложените приходи. Така изчисленият краен процент спрямо приходите в
бизнес плана сочи за неизпълнение, което правилно е квалифицирано като нарушение
на т. 4.12 и на т. 4.18 от Договор № 24/312/02723 от 09.10.2014 г., задължаващи
ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в
съответствие с одобрения проект и с таблицата за одобрените инвестиционни
разходи, съответно - да спазва одобрения проект за срок от пет години от
сключване на договора. За така констатираното неизпълнение се следва
финансовата корекция съобразно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007–2013 г., а именно – когато реализираните приходи
от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани
пълни финансови години са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е
продължило над две финансови години, се налага санкция в размер на 15 % от
предоставената финансова помощ по договора, или в случая 56 212,38 лева.
Съобразно
изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11,08.2008 г. бизнес планът
трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5
години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2. В чл. 2, т. 1 от Наредбата е посочена една от основните
цели на мярката - насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските
райони, а съгласно т. 4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни места е
генерална цел на програмата, за реализирането на която се предоставя финансова
помощ. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е
залегнало разкриване на две работни места - производствен персонал. При
направени административни проверки в регистрите на НАП е установено, че за 2016
г., 2017 г. и 2018 г. е налично едно работно място, като считано от 19.10.2015
г. на трудов договор като камериерка е назначено едно физическо лице. Очевидно,
налице е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по
отношение на устойчива заетост за период от три пълни финансови години, което
представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните с т. 4.18 от
Договор № 24/312/02723 от 09.10.2014 г., вр. с
дадените в раздел IX ,Други условия“, т. 9.1, буква „г“ от същия определения, вр. § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
задължения. При това положение налице е нарушение по смисъла на т. 8.1. от Договор
№ 24/312/02723, вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 29/11.08.2008 г., за което съобразно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г. се следва санкция в размер на 10 %
от предоставената финансова помощ по договора, (равняваща се в случая на 37
474,92 лева), тъй като ползвателят не е спазил параметрите, заложени в
одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост и неизпълнението е
равно или по-малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри
и тъй като тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по мярката и
времетраенето на неизпълнението е продължило повече от две финансови години.
От
констатациите за нарушение от страна на ползвателя на помощта следва извод за
законосъобразност на финансовата корекция, поради това, че са нарушени
описаните разпоредби от европейското и от националното законодателство и от
договора. Правилно в съответствие с разписаното в чл. 3, ал. 1 от цитираните
Правила е определен размерът на окончателната финансова корекция за сумата от
56 212,38 лева като вземане, което е най-голямо по размер. Съгласно цитираната
норма, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за
допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на
финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на
един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е
подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира - в тези случаи най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
финансова помощ. В този смисъл в конкретния казус сумата от 56 212,38 лева като
най-голяма по размер санкция представлява окончателната подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
Независимо от
изложеното до тук съдът намира, че процесното решение
е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и поради несъответствието
му с целта на закона, доколкото по делото са налице данни, че така определената
с акта като окончателна финансова корекция сума в размер на 56 212,38 лева за
допуснатите нарушения е напълно възстановена от ползвателя на помощта, ведно
със съответната дължима лихва към датата на погасяване на задължението –
01.09.2021 г.
Видно от
съдържанието на решението, административният орган е приел, че в съответствие с
допуснатото по закон предварителното изпълнение на понастоящем отменения от
съда АУПДВ № 01/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607 от 26.08.2020 г.,
издаден за същите нарушения, за които се издава и решението, дължимата сума е
била принудително събрана, поради което и същата е съотнесена
за погасяване на задължението, обективирано в това
решение, респ. дължимата сума за възстановяване в следствие на това съотнасяне
е нула лева. Тези обстоятелства се установяват и от наличните по делото
доказателства. Както се посочи по-горе, в хода на съдебното оспорване на АУПДВ
от ЕТ „Е. - Д.А.“ към ДФЗ-РА е осъществено пълно плащане на установените с акта
суми, а именно: главница в размер на 56 212,38 лева, и начислена лихва върху
посочената главница в размер на 3 200,01 лева, като плащанията са извършени по
банков път с 8 броя платежни нареждания, (последното от които е осъществено на
01.09.2021 г.), с посочване на име на получателя - ТД на НАП-Ямбол ПДВ, IBAN ***
(***), както и основанието за плащане - АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, с още
пояснения - ДФЗ 01-6500/8607/26.08.2020 г.
Съгласно чл.
75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в
които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за
определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане,
финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на
бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество
по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на
срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо
плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие,
а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от
бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния
акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. Ал. 2 на чл. 75 от ЗУСЕСИФ предвижда, че след
окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично
вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Тълкуването на посочената разпоредба съобразно чл. 46, ал. 1 от ЗНА във
връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под „извършване“ на
финансова корекция се разбира „изпълнение“ в смисъл на възстановяване на
средствата от съответния бенефициент, а не „установяване“ по смисъла на чл. 27,
ал. 6 от ЗПЗП (в този смисъл е и отменителното Решение
№ 12299/01.12.2021 г. по адм. д. № 5465/2021 г. на
ВАС, както и решения по адм. д. № 8586/2020 г., адм. д. № 10650/2020 г., адм. д.
№ 13576/2020 г., адм. д. № 12415/2020 г., адм. д. № 10232/2020 г., адм. д.
№ 705/2021 г. и други на Върховния административен съд). При това положение
следва да се приеме, че не са били налице материалноправните
предпоставки за издаване на решение от категорията на процесното,
тъй като въпросната сума от 56 212,38 лева, определена като окончателна
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за констатираните
нарушения, ведно с дължимата лихва върху главницата, към момента на издаване на
решението за налагане на финансова корекция вече е била възстановена, т.е. такова
задължение на практика вече не съществува поради погасяването му. След като е
погасена сумата от 56 212,38 лева заедно с лихвата, то не е следвало да се
открива производство по издаване на решение за финансова корекция. Ето защо оспореният
акт се явява незаконосъобразно издаден и несъответен на установената от
законодателя цел да се предприемат необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
По изложените
съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като се
постанови съдебен акт, с който да бъде отменено процесното
решение за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ като незаконосъобразно издадено.
При този изход
на спора и с оглед своевременно заявената претенция в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноските по делото. Съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на разноските на жалбоподателя за адвокатска
защита, направено от процесуалния представител на ответната страна. Съобразно
разписаните в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения правила адвокатският хонорар се изчислява на
2 216,37 лева.Платеният от жалбоподателя адвокатски хонорар за един
адвокат в размер 2500лв. е близък до тази стойност и тя следва да се присъди
без да бъде намалявана съобразно правната и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия - правната и фактическата сложност на делото
не обосновава заплащане на хонорар, който да е двукратно по-висок от минималния
- събрани са само писмени доказателства,
проведени са две съдебни заседания като участие в едно от тях е взел
процесуален представител на жалбоподателя защитната теза на жалбоподателя не е
нова, а е същата като поддържаната в хода на проведеното административно
производство. Претендираните 5 000 лева от
жалбоподателя не са обосновани в по-високия им размер и съдът ги счита за
прекомерни и по друга причина: те представляват платено възнаграждение по равно
на двама адвокати, а възнаграждение като платени разноски се следва съобразно
платеното за един, в случая в размер на 2500лв. Отговорността за разноски има
за основна цел да възстанови направените разходи, които са предизвикани от
нуждата от правна защита в дадено производство и не може да служи и да се
използва за неоснователно разместване на блага, което би се получило, ако се
присъди целият претендиран размер от 5000лв. Не може
да се отрече като необходима грижа за интересите на жалбоподателя фактът, че е
сключил договор за правна защита с адвокат. Същевременно платеното като общ
размер адвокатско възнаграждение на двама адвокати не се следва като
отговорност за разноски на насрещната страна по делото, тъй като то не е
обусловено от обективни (независещи от волята на жалбоподателя) причини. Той е
избрал да бъде представляван от повече от един адвокат, както заедно, така и
поотделно, не се констатира оттегляне на пълномощия в рамките на целия проведен
съдебен процес пред първата съдебна инстанция, поради което съдът приема, че като
отговорност за разноски нанасрещната страна по делото
се следва платен размер за едно адвокатско възнаграждение. При това положение общата
стойност на разноските в случая възлиза на сумата от 2949.70 лева, като сбор от
2 500 лева платен хонорар за един адвокат и платена държавна такса от 449,70
лева.
Водим от
горното, Я А С, четвърти административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 24/312/02723/3/01/04/02 с изх. № 001-6500/8607#20 от 26.04.2022 г. за
налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. СОФИЯ, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на
ЕТ „Е. - Д.А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен
адрес:***, *, e-mаil: ****, адвокат Ж.К. и адвокат П.С. ***, сумата
от общо 2949.70лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и
седемдесет стотинки), представляваща сбор от 2 500 лева платен хонорар за
един адвокат и 449,70 лева платена държавна такса.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете