РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Златоград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100225 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба вх. № 2027/30.06.2025 г. от И. Б. К., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. С., ж.к. ,,Л.‘‘ №**, ет. **, ап. **, ел. поща
************** срещу ОБЩИНА Н., Булстат *********, представлявана от
Б. К. – Кмет на Община Н., адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № ***, с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищецът сочи, че от 01.06.1996г. до настоящия момент владее поземлен
имот с идентификатор 51319.12.27 по КККР на гр. Н., одобрени със Заповед
№ РД-18-75/19.11.2021г. на Изпълнителния директор на АГКК. Посоченият
имот се намира в гр. Н., местност ,,Т. р.‘‘, с площ от 895кв.м, начин на трайно
ползване на територията – земеделска; НТП – нива.
И. Б. К. сочи, че след направен преглед на кадастралната карта е
установил, че като собственик на имота е вписана Община Н..
Ищецът посочва, че ползва целия имот като свой, владее същия явно,
несъмнено, необезпокояван от никой, като не е имало претенции и възражения
от трети лица. Поради това е придобил по давност гореописания имот към
09.04.2022г. Никога не е прекъсвал или губил своето владение. Всички съседи
са знаели, че този имот е негов и никога не са попречили на владението му.
Същият имот го е облагородил, като е засял овощни дървета и го поддържа.
1
Ищецът моли съда, да признае за установено по отношение на Община
Н., ЕИК *********, с адрес гр. Н., обл. С., представлявана от кмета Б. Р. К., че
той – И. Б. К. е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Н., местност ,,Т.
р.‘‘, съставляващ имот с идентификатор 51319.12.27, с площ 895кв.м, начин на
трайно ползване на територията – земеделска; НТП – нива, съгласно Заповед
за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от изпълнителен
директор на АГКК.
В срока, след изпращане на разпореждане по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н., чрез юрк. И. Д.
признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същият
да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото,
тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради
което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест. Сочи,
че записването на имота по чл. 19 от ЗСПЗЗ е по повод проведена кампания
преди време, при която масово имоти, които са нямали документ за
собственост са записвани като стопанисвани от общината, но практически са
си владени от хората, живущи в гр. Н.. Сочи също, че общината не е владяла
процесния имот и същия не представлява интерес за община Н..
В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.
Д., представляваща Община Н., която поддържа направеното признание.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и заявява, че ще се ползва
от признанието на иска.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
2
признание на иск, в отговора на исковата молба изрично заявява, че процесния
имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота.
Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19
ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат
собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са
си владели имотите. Имотите имат ясни граници или синори.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Следва също да се посочи, че законодателят е предвидил, че при
признание на иск се прекратява съдебното дирене. Тоест, то следва да е
започнало и да са събрани доказателства.
Настоящият случай е точно такъв, съдебното дирене е започнало,
съдът е приел писмени доказателства, след което във връзка с направеното
признание съдебно дирене е прекратено.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на
спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по
време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да
признае иска
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес.
Ищецът не претендира разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъдени.
Скицата на АГКК гр. С. за процесните имоти, приложена на лист 4 по
делото, приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от
решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че
той – И. Б. К. е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Н., местност ,,Т.
р.‘‘, съставляващ имот с идентификатор 51319.12.27, с площ 895кв.м, начин на
трайно ползване на територията – земеделска; НТП – нива, съгласно Заповед
за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от изпълнителен
директор на АГКК.
Скицата на АГКК гр. С. за процесният имот, приложена на лист 4 по
делото, приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
4