Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3112 20.11.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
шести ноември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6022 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявенияте от И.Д.С. против ГД „Национална полиция” на
МВР и изменени в открито съдебно заседание искове, с които се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 995,22 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 140,56 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 08.03.2017 г. - 25.07.2019 г., сумата от 78,66 лв. – сборна мораторна
лихва върху отделните задължения по главницата, дължима за периодите от
настъпване на тяхната изискуемост до предявяването на иска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжност „********”
в група „******” в Зонално жандармерийско управление на Дирекция „Жандармерия”
към ГД „Национална полиция”, на 12-часови работни смени, включително и през
нощта, съгласно предварително утвърдени графици. Твърди също така, че след
преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен
с коефициент 1,143 се получава разлика от 140,56 часа (след направеното
изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за
извънреден труд в размер на 995,22 лв. (след направеното изменение в размера на
иска), което не му е заплатено от ответника. Процесуалният представител на
ищеца поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а
акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се твърди, че искът е допустим. Не се оспорва, че през процесния период
ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди се обаче, че
през процесния период са действали наредби на министъра на вътрешните работи,
регламентиращи разпределянето на работното време, отчитането и компенсирането
му, т.е. не е налице празнота в нормативната уредба и НСОРЗ не следва да се
прилага по аналогия. Твърди се също така, че доколкото през процесния период
основание за умножение с коефициент 0,143 е имало само за времето от 29.07.2016
г. до 02.08.2016 г., то исковете на ищеца са частично основателни и то ако в
резултат на умножението се формира извънреден труд, който не е заплатен, а
извън посочения период исковете са изцяло неоснователни. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а това се
установява и от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал и е полагал труд на посочената в исковата молба длъжност.
Не се спори също така, че ищецът е
работил на 12-часови смени, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч.
до 06,00 ч., по предварително утвърдени графици,
при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, през периода 08.03.2017 г. – 25.07.2019 г. ищецът е отработил 123 смени, в които има положен нощен труд в периода
22,00 ч. – 06,00 ч., като през този период е положил общо 983 часа нощен труд. Според вещото лице, реално
положеният от ищеца през процесния период 983
часа нощен труд след преизчислението му с коефициент 1,143 се равнява на 1 123,56 часа дневен труд, като е налице разлика между
преизчисления и положения труд в размер на 140,56 часа, за която дължимото
възнаграждение за извънреден труд, изчислено съгласно методиката, по която се
заплаща извънредния труд при ответника, е в размер на 995,22 лв., но такава
сума не е платена на ищеца. В експертизата също така е посочено, че лихвата за
забава върху сумата от 995,22 лв., изчислена по тримесечия от последно число на
месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на завеждане на делото, е в общ
размер от 78,66 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и
безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради което следва да бъде
кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – протоколи за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки, които са използвани от
вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да ги
обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно
чл. 179, ал. 1 от същия закон, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5,
т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е
предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове
нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била
регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 983 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 123,56
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 140,56 часа, за които на ищеца не е
било платено допълнително възнаграждение, като дължимото за тези часове
възнаграждение, изчислено по прилаганата от ответника методиката за заплащане
на извънреден труд, възлиза на 995,22 лв. По делото липсват твърдения и
доказателства такова допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, което води до извода за основателност на предявената искова претенция
за главницата и налага уважаването й в пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и поисканата
мораторна лихва в общ размер от 78,66 лв., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
предявяването на иска – 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, като съдът намира, че същото не е прекомерно и не са налице
условия за неговото намаляване, в какъвто смисъл е налице искане на ответника в
представената преди последното съдебно
заседание писмена защита.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове – общо 100 лв., както и платеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 230 лв., или общо 330 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Александър Малинов” № 1, да заплати на И.Д.С., ЕГН **********,***,
сумата от 995,22 лв. (деветстотин деветдесет и пет лв. и двадесет
и две ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 140,56 часа извънреден труд, представляващи разликата между
реално положения от него нощен труд през периода 08.03.2017 г. - 25.07.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, сумата от 78,66 лв. (седемдесет и осем лв. и шестдесет и шест ст.) –
сборна мораторна лихва, дължима върху отделните задължения по главницата от
настъпване на тяхната изискуемост до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от
995,22 лв., считано от 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лв.), представляваща направените
от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Александър Малинов” № 1, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса и
разноски по делото в общ размер от 330,00 лв. (триста и тридесет лв.).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 20.11.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА