О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260015
гр. Н. п., 26.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Н. п., в закритото си съдебно заседание
на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, разгледа
докладваното от районен съдия Галина Николова ч.н.д. № 21/ 2021 г. по описа на
НПРС и постъпилото по реда на чл.243, ал.4 от НПК постановление за прекратяване
на наказателно производство и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Постъпила
е жалба от ДГС „Н. п.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н. п.,
ул. „Цар Освободител“ № 44, срещу постановление за прекратяване на наказателно
производство, водено по БП *. при РУ Н. п..
В
жалбата се сочи, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно и
необосновано.
Жалбоподателят
сочи, че постановланието за прекратяване е в нарушение на чл. 243, ал.3 от НПК,
т.к по делото било безспорно установено, че лицето М. М. М. съхранява 4 куб.м. нарязани
дърва за огрев от вида „цер“, немаркирани с контролна горска марка,
респ.производствена марка и непридружени от превозен билет, които макар и да не
са престъпление по см.чл. 235, ал.2 от НК, осъществяват състава на
административните нарушения по чл. 213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ.
Жалбоподателят
твърди, че прекратявайки производството по делото, прокурорът е следвало да
изпрати материалите по делото на съответния административнонаказващ орган.
Предвид
на горното жалбоподателят моли съда да отмени постановлението за прекратяване
на наказателното производство, а с оглед на установените по делото осъществени
от лицето М. М. М. действия, представляващи административно нарушение да бъде
постановено да се изпратят материалите по делото, ведно със задържаните
веществени доказателства, на административно наказващия орган – РДГ Шумен.
По допустимостта на жалбата.
Воденото
БПП е било за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК, изразяващо се в
съхранение на 4 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер“, върху които
няма контролна горска марка.
Постановлението
за прекратяване на БП *. при РУ Н. п. е от 04.12.2020 г. и видно от приложеното
по делото копие от съпроводително писмо до Директора на ТП ДГС Н. п., същото е получено
от жалбоподателя на 06.01.2021 г.
Постъпилата
срещу постановлението жалба е от 11.01.2021 г., което я прави подадена в закооноустановения
7-дневен срок.
Жалбата
е допустима, т.к е подадена от легитимно лице, по смисъла на чл. 243, ал.3 от НПК, в указания от закона срок.
На основание чл. 243, ал.5 от НПК, съдът в рамките на контролно – отменителните си
правомощия по чл. 243, ал. 5 от НПК по проверка на обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване, след като се запозна с
материалите по делото и мотивите, отразени в постановлението установи следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
На
27.11.2020 г. полицейски служители при РУ К. са извършили оглед в с. И., ул. „Р.“
№ 12, в частен дом, където открили 4 куб.м дърва за огрев, с приблизителна
дължина около 30см., които били немаркирани с горски марки. Извършен е оглед на
местопроизшествието и е изготвен фотоалбум. По делото е разпитано лицето М. М.
М., живущ в имота на посочения в протокола за оглед адрес, който обяснил, че се
отоплява на дърва и че преди около 2 седмици от разпита му, т.е в началото на
м. ноември, някакви непознати са му предложили да му продадат дърва за огрев, с
което той се съгласил. След 2-3 дни непознатите му докарали дърва, около 5
куб.м., „метровки“ от бяло меше. Дърветата били разтоварени в двора на къщата
му. След няколко дни, свидетелят нарязал дърветата и ги нацепил и ги сложил в
двора си. Самият свидетел е посочил, че е предположил, че дървата са крадени, т.к
не му бил предложен никакъв документ за тях и нямали контролна марка.
С
протокол за доброволно предаване от 27.11.2020 г. са предадени 4,5 куб.м. дърва
за огрев от дървесен вид „меше“, нарязани и нацепени без държавна мака
/контролна. Дърветата били откарани в двора на ДГС Н. п., където били измерени
и е установено, че се равняват на 4 куб.м. дървета.
По
делото е приложена справка от РУ Н. п. за налагани на лицето М. М.
административни наказания по чл. 218б от НК, от която се установява, че няма
налагани такива.
По
делото е назначена оценителна експертиза, съгласно която стойността на намерените
дърва е 237,60 лв.
От
проведените издирвателни дейности по делото, не са установени лицата, които са
продали на св. М. дървата.
Разпитания
по делото св. Ф. Ф., служител на ТП- ДГС Н. п., л. 11 от ДП, сочи, че не може
да се твърди, че тези дърва за огрев са добити от горския фонд или са от някъде
другаде.
Съдът
намира, че изводите на наблюдаващия прокурор са обективни и подкрепени с
доказателствата по делото – разпити, протокол за доброволно предаване,
експертиза и пр.
Съдът намира, че извода направен от наблюдаващия прокурор е обективен и законосъобразен, доколкото по делото не се установява, както принадлежността на намерените и извозени в двора на ДГС Н. п. дървета да принадлежат към горския фонд, така и не се установяват лицата, които са ги продали на св. М. и реда и начина на придобиването на дърветата от тях. Установяването само на обективните признаци, характеризиращи състава на престъплението по чл. 235, ал.2 от НК, изискващ наличие на поне една от посочените форми на изпълнителното деяние „укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва“, като в конкретния случай от обективна страна е установено съхраняване на дърветата, не е достатъчен за да обуслови наказателната отговорност на конкретно лице. Необходимо е и установяване на реда, по който този дървен материал е бил придобит от другиго, в частност от лицата, от които е купил дърветата св. М.. Липсата на възможност за установяване на лицата и начина, по който те са добили дърветата, които са продали, прави незавършен от обективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 235, ал.2 от НК.
От субективна страна за отговорността на лицето, което съхранява такъв дървен материал е необходимо знание. От снетото от разпитания св. М. сведение на л. 8 от ДП, той заявява, че много добре знае, че „тези дърва най – вероятно са крадени, но можеше да са по – евтини, заради това ги купих“. От това следва, че той само е можел да предполага, че дървата са крадени, но категорични доказателства за техния произход и начин на добиване няма.
За съставомерността на деянието по чл.
235, ал. 2 от НК е достатъчно от обективна страна да бъде установено, че
подсъдимият е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние, както и че
дървеният материал е незаконно добит от другиго, а от субективна страна - пряк умисъл. Законът не изисква задължително
разкриване на предикатното деяние, нито личността на неговия извършител. Следва
да бъде доказан обаче незаконният произход на предмета на престъплението. Дали
добивът е законен или не, се определя от специалните нормативни актове - Закона за горите, Правилника за прилагане
на Закона за горите, Наредба
№ 8/2011 г. за сечите в горите. Решение № 182 от 17.10.2016 г. на ВКС по н.
д. № 578/2016 г., II н. о., НК, докладчик председателят Б. Ч.; Решение № 237 от
13.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 681/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Л.
П.; решение № 255 от 31.01.2020 г. на ВКС по н.д. І 1051/2019 г., І н.о, НК и мн.др.
От посоченото в
съдебната практика по категоричен начин се установява, че от обективна страна
съставомерността на деянието по чл. 235, ал.2 от НК изисква, както доказването
на някой от шестте възможни изпълнителни деяния, осъществени от привлеченото
към наказателна отговорност лице, но и доказването на незаконния произход на
дървения материал от другиго. Липсата на доказателства за втория елемент от
обективните признаци на деянието не дава основание да се твърди и претендира
наказателна отговорност от лицето, в дома на което са били съхранявани
дърветата.
Съдът намира, че изводите на наблюдаващия прокурор относно липсата на изискуемите признаци от обективна страна на деянието по чл. 235, ал.2 от НК. Както е посочено в постановлението на прокурора, съгласно чл. 303 от НПК, присъдата, а от там и обвинението не могат да почиват на предположения. Противното води до нарушаване на правата на обвиняемото лице и съставлява съществено процесуално нарушение.
От това следва, че постановлението за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т.2 от НПК е законосъобразно и правилно.
Във връзка с посоченото в жалбата, че безспорно установеното по делото деяние на св. М., изразяващо се в съхраняването на 4 куб.м. дърва за огрев, които не са маркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка и не са били придружени с превозен билет представлява административно нарушение по смисъла на чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите, съдът съобрази, че този текст на ЗГ забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет. Забраната, установено в чл. 213, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за горите съдържа от обективна страна факти, идентични с част от изискуемите за отговорността по чл. 235, ал.2 от НК, с тази разлика, че за административно наказателната отговорност по чл. 213, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗГ не е необходимо да се доказва незаконния произход на дърветата. Самата административно наказателна отговорност се санкционира с посоченото в чл. 266, ал.1 от ЗГ наказание. Съгласно чл. 273, ал.1 от ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.
От посоченото в мотивите на постановлението се установява, че не е била обсъдена възможната административно наказателна отговорност на св. М., но това само по себе си не е основание за изменение на постановлението или за неговата отмяна, доколкото е безспорно установено липсата на съставомерност на деянието по чл. 235, ал.2 от НК, а реализирането на административнонаказателната отговорност е по преценка за наличието на такава, извършена от административно наказващия орган, в случая от Директора на ДГС Н. п.. Съдът намира, че въпреки, че е правилен извода на прокурора за прекратяването на наказателното производство, то веществените доказателства по делото следва да останат по него, т.к евентуалното им връщане на лицето, от което те са били предадени, ще препятства реализирането на евентуалната административна отговорност на същия. Съдът обаче, не е оправомощен да се разпорежда с тях, такова разпореждане може да направи само прокурора, съгл. чл. 243, ал. 3 от НПК, както и административно наказващия орган би могъл да изиска след влизане в сила на постановлението материалите по делото. Преждевременното връщане на вещите, дървата за огрев, би препятствало реализацията на отговорността по чл. 273, ал.1 от ЗГ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.243, ал.6 и във вр. чл.32, ал.1, т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ постановление от 04.12.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство по БПП № 521/2020 г. на РУ Н. п., образувано по чл. 235, ал. 2 от НК, като го потвърждава в частта в
която е прекратено наказателното производство по делото и го отменя в частта, с която е разпоредено да бъдат върнати на М.
М. М. с ЕГН **********, приобщените по делото като веществени доказателства –
дърва за огрев от вида „цер“, предадени от с протокол за доброволно предаване
от 27.11.2020 г.
Определението подлежи на протестиране и обжалване от
обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или
от ощетеното юридическо лице пред Шуменски окръжен съд в 7 (седем) дневен срок
от съобщаването му.
Препис от определението да се
изпрати на районна прокуратура Н. п., на жалбоподателя и на обвиняемия.
Районен
съдия :........................................
Галина Николова