Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 126/30.11.2009 г., постановено по гр. дело № 256/2009 г. по описа на Районен съд – П. е признал, по реда на чл. 360 и сл. от КТ, спрямо С. С. С., ЕГН * в качеството й на с фирма „А. – С. С.“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Р.” № .... уволнението по заповед № .... от 11.05.2009 година на с фирма „А.– С. С.“, с която Д. И. К., ЕГН * от гр. П., ул. “Т. М.” № .... – със съдебен адрес гр. П., пл. “С.” № ... – кантора адв. С. Я., е уволнена от длъжността “Началник склад” за незаконно, като е отменил, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, заповед № .....от 11.05.2009 година на с фирма „А. – С. С.“, с която Д. И. К., ЕГН * от гр. П., ул. “Т. М.” № 15 – със съдебен адрес гр. П., пл. “С.” № ..... – кантора адв. С. Я., е уволнена от длъжността “Началник склад”. Със същото решение е възстановена, по реда на чл. 344, ал. 1,т. 2 от КТ Д. И. К., ЕГН * от гр. П., ул. “Т. М.” № 15 – със съдебен адрес гр. П., пл. “С.” № ... – кантора адв. С. Я., на заеманата преди уволнението длъжност “Началник склад”. С решението е осъдена С. С. С., ЕГН * в качеството й на с фирма „А. – С. С.“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Р.” № ... да заплати на Д. И. К., ЕГН * от гр. П., ул. “Т. М.” № .... – със съдебен адрес гр. П., пл. “Свобода” № ... – кантора адв. С. Я. сумата от ..... лв., обезщетение за времето през което последният е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 11.05.2009 год. до 11.11.2009 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2009 година до окончателното й заплащане, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, като е отхвърлил претенцията за разликата от присъдената сума до първоначално предявения размер от ........ лв., като неоснователен и недоказан. С посоченото решение е осъдена С. С. С., ЕГН * в качеството й на с фирма „А. – С. С.“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Р.” № ... да заплати на Д. И. К., ЕГН * от гр. П., ул. “Т. М.” № 15 – със съдебен адрес гр. П., пл. “С.” № – кантора адв. С. Я. сумата от 150 лв., разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен предявения от Д. И. К., ЕГН * от гр. П., ул. “Т. М.” № 15 – със съдебен адрес гр. П., пл. “С.” № ... – кантора адв. С. Я. против С. С. С., ЕГН * в качеството й на с фирма „А.– С. С.“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Р.” № 8, иск, с който на основание чл. 224 от КТ, търси присъждане на сумата от 258 лв., като неоснователен и недоказан. С посоченото решение е осъдена С. С. С., ЕГН * в качеството й на с фирма „А. – С. С.“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Р.” № 8 да заплати държавна такса от 189.76 лв.. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. И. И. от ВТАК, като пълномощник на „А. – С. С.“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Р.” № ..., представлявано от С. С. С. против Решение № 126/30.11.2009 г., постановено по гр. дело № 256/2009 г. по описа на Районен съд – П.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно – постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Решението било постановено при непоследователно излагане и при погрешно възприятие на фактическата обстановка установена в хода на процеса, при неправилно тълкуване и прилагане на относимата към спора законова нормативна база. Съдът бил допуснал грешки и при формиране на вътрешното си убеждение относно осъществяване на релевантните по делото факти. В атакуваното решение, съдът бил възприел механично тезата на ищцовата страна без конкретно до посочи причините за това и да съобрази доказателствата. Направеният от съда извод за основателност на исковата претенция не се подкрепял от действителната фактическа обстановка и събрания доказателствен материал. За да уважи предявените искове и да отмени уволнението районният съд приел, че работодателят не бил спазил процедурата по чл. 195, ал. 2 от КТ, като при невъзможност за лично връчване работодателят бил длъжен да изпрати на ищцата заповедта писмено с обратна разписка. Правният извод на районният съд бил неправилен и необоснован. Налице били писмени и гласни доказателства, които доказвали релевантния по делото факт, че работодателят бил изпълнил задължението си да връчи лично на работника заповедта за дисциплинарно уволнение, но ищцата отказала да удостовери с подписа си извършеното връчване, като по този начин работодателят бил изпълнил задължението си да връчи заповедта и нямал задължение да й я изпраща по пощата с обратна разписка. Решението не било мотивирано, като постановено без правен анализ на представените по делото доказателства – съществени процесуални нарушения съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлени предявените искове. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. С. Я. от ВТАК, като пълномощник на Д. И. К., ЕГН * от гр. П., ул. “Т. М.” № 15 против Решение № 126/30.11.2009 г., постановено по гр. дело № 256/2009 г. по описа на Районен съд – П.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в частта за разноските. От представените по делото доказателства се установявало, че ответникът заплатил на ищцата дължимото й обезщетение по чл. 224 от КТ след завеждане на исковата молба, поради това по-късното плащане на посоченото обезщетение не освобождавал ответника от задължението да понесе санкцията за заплащане на пълния размер на направените от ищцата разноски по делото. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважена претенцията на ищцата за направените разноски изцяло. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата въпреки предоставената му възможност не се е явил и не е взел становище по същата. ВТОС, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 256/2009 година по описа на Районен съд – П. е образувано въз основа на предявени от адв. С. Я. от ВТАК, като пълномощник на Д. И. К. от гр. П. против на „А. – С. С.“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Р.” № 8, представлявано от С. С. С. искове с посочени правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. В исковата молба се излага следното: Ищцата Д. И. К. заемала длъжността “Началник склад” в „А. – С. С.“, гр. П. по силата на трудов договор. Със Заповед № 7-18/11.05.2009 г. на управителя на „А. – С. С.“, гр. П. трудовото правоотношение между страните било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на ищцата. В заповедта било конкретизирано, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2008 година – 4 дни и за 2009 година – 8 дни. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна. На първо място в заповедта било посочено, че същата се издава на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от КТ. Законовият текст на т. 6 от чл. 190 от КТ конкретизирал нарушение, свързано с участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието, като такова нарушение не било извършвано от ищцата, ни то обсъдено в заповедта. На следващо място заповедта на била връчена на ищцата съгласно изисквания та на чл. 195, ал. 2 от КТ. Същата следвало да се връчи срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязвала датата на връчването, а при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпращал с писмо с обратна разписка. В заповедта не били описани нарушенията и техните обективни и субективни признаци. Не било конкретизирано времето на извършването им, не било индивидуализирано правното основание, не бил конкретизиран субективния елемент от фактическия състав на всяко нарушение. Твърди се още, че посоченото в т. 1 от заповедта нарушение не било извършвано от ищцата, тъй като през този период същата ползвала отпуск, поради временна нетрудоспособност. По посочените нарушения по т. 2, 3 и 4 от заповедта се излага, че вече са санкционирани от работодателя със заповед от 12.02.2009 г.Твърди се, че ищцата не е извършвала нарушенията посочени в заповедта. Излага се също, че санкцията обективирана в заповедта била несъразмерно строга спрямо тежестта на нарушенията. Твърди се, че ищцата получавала при ответника брутно трудово възнаграждение в размер на 428.89 лв., като след прекратяване на трудовото правоотношение в резултата на дисциплинарното уволнение същата останала без работа за периода 12.05.2009 г. – 21.05.2009 г. От 21.05.2009 г. ищцата започнала работа при друг работодател “Д. А.”, гр. П., като получавала месечно възнаграждение в размер на 350 лв.. На 21.06.2009 г. било прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, т. 3 от КТ, поради което от 22.06.2009 г. ищцата не престирала труд, при който и да й работодател и поради това ответникът дължал на ищцата обезщетение в размер на 2 060 лв. Ищцата твърди, че към датата на подаване на исковата молба не й било изплатена и сумата от 258 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2008 година – 4 дни и за 2009 година – 8 дни. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае уволнението на Д. И. К. за незаконно и да отмени Заповед № 7-18/11.05.2009 г. на управителя на „А. – С. С.“, гр. П.; да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „началник склад” при „А. – С. С.“, гр. П.; да осъди ответника да заплати на Д. И. К. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа вследствие уволнението - за период от шест месеца, в размер на 2 060.00 лв.; да осъди ответника да заплати на Д. И. К. обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2008 година – 4 дни и за 2009 година – 8 дни, в размер на 258.00 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е оспорил предявените искове. Твърди, че издадената заповед е правилна и законосъобразно. Посоченото основание чл. 190, ал. 1, т. 6 от КТ се дължало на техническа грешка. Заявява, че бил изпълнил задължението си по чл. 195, ал. 2 от КТ. Твърди, че посочените в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от ищцата и заповедта е мотивирано, съгласно изискванията на КТ. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените разноски. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение /Трудов договор № 7/01.09.1995 год. и Допълнително споразумение № 7 - 17/01.10.2008 г. /л. к. д. на ищцата/, по силата на което ищцата е работила в „А. – С. С.“, гр. П., на длъжността “началник склад”. От представената по делото Заповед № 7-18/11.05.2009 г. на управителя на „А. – С. С.“, гр. П. се установява, че трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение. В заповедта е изложено, че фактическите обстоятелства, свързани с извършените нарушения са: 1. Неявяване на работа повече от 2 последователни работни дни и несвоевременно уведомяване на работодателя за това за 4, 5, 6 7 и 9 М. 2009 година – без уважителна причина; 2. Злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на неверни за него сведения; 3. Неизпълнение на законните нареждания на работодателя – предаване на продукция незаплатена от клиента; 4. Несъответствие на складови наличности липси и излишни количества; 5. Унищожаване на фирмена документация. Мотиви за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение са: Не уведомява работодателя за отсъствието си за 5 работни дни за неявяването си на работа. След изтичане на датата на първия болничен лист на 02.03.2009 г. и първия работен ден 04.03.2009 г. до 10.03.2009 г. няма уведомление за причините за неявяване на работа. В същото време взема с автомобила си служители на фирмата от местоработата. На 10.03.2009 г. донесен болничен лист, който е продължение на първия. За периода на болничния лист продължава пред Т. лица да коментира, че фирмата ще фалира и разпространява невярна информация. Служителят се държи неуважително с управата на фирмата и при правене на устни забележки от работодателя и коментира с работниците неверни факти за работата на фирмата. Същите факти и неуважение се коментират пред Т. лица извън фирмата. След направени устни забележки, е направена заповед за дисциплинарно наказание и предупреждение за уволнение 12.02.2009 г., за което служителката е информирана подробно за причините и не е отрекла същите. При изрично предупреждение да не предава продукция на фирма Р., с. Н., без да е извършил заплащане на фирмата за продукция, служителката предава същата с обяснение, “че ще платят”, което след 5 месеца не е изплатено. При извършване на ревизии на 19.02.2009 г. на складови наличности и установени разлики служителката не може да обясни произхода на излишъците и липсите. По своя инициатива през януари 2009 е унищожила фирмена документация, за която й е разпоредено да не унищожава. При подреждане на фирмена документация от управителя, намираща се на работното място на служителката липсва опис на имуществото на фирмата. Върху заповедта е отбелязано, че служителят отказва да се запознае със съдържанието на заповедта и/или отказва да я получи срещу подпис, поради което настоящата заповед му е връчена в присъствието на свидетеля Ю.Б. – леяр и Н. С. на 11.05.2009 г. От представеното по делото заверено копие от ЛАК на ищцата и справка за извършвани посещения в Индивидуалната практика за първична медицинска помощ д-р П. Л., гр. П. се установява, че на 10.03.2009 г. е издаден болничен лист № 0518004/10.03.2009 г. за времето от 02.03.2009 – 31.03.2009 г. От представеното по делото заверено копие от дневник за представените болнични листове на „А. – С. С.“, гр. П. се установява, че ищцата Д. И. К. е представила болничен лист за времето от 02.03.2009 – 01.04.20009 г. на 10.03.2009 г. На 03.04.2009 год. ищцата Д. И. К. представила писмени обяснения Вх. № 502/03.04.2009 год. /л. 60 от д./ до „А. – С. С.“, гр. П.. От представеното по делото заверено копие от трудов договор № 4/21.05.2009 г. се установява, че ищцата Д. И. К. е сключила трудов договор с “Д. А.”, гр. П. за длъжността” Диспечер транспортни средства”, с трудово възнаграждение в размер на 350 лв., считано от 21.05.2009 г. Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 4/21.06.2009 г. на управителя на “Д. А.”, гр. П., на основание чл. 328, т. 3 от КТ – намаляване обема на работата, считано от 21.06.2009 г. От представеното заверено копие от трудова книжка се установява, че след прекратяване на трудовия договор с “Д. А.”, гр. П. ищцата не е работила по трудово правоотношение. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че евентуалното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 12.05.2009 г. до 21.05.2009 год. е в размер на 204.70 лв. Вещото лице дава заключение, че евентуалното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 22.05.2009 г. до 21.06.2009 год. е в размер на 79.95 лв., а за периода 22.06.2009 – 11.11.2009 г. е в размер на 1 949.05 лв. Вещото лице дава заключение, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск би било в размер на 245.28 лв. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 126/30.11.2009 г., постановено по гр. дело № 256/2009 г. по описа на Районен съд – П. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Дисциплинарното уволнение е едно от наказанията, които предвижда чл. 188 от КТ за нарушаване на трудовата дисциплина. То е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника (служителя). Неблагоприятните за наказания последици възникват веднага - незабавно и безусловно. Дисциплинарното уволнение се налага при съобразяване с критериите, визирани в чл. 189, ал. 1 КТ, именно работодателят е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ вменява в задължение на работодателя, преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. На 03.04.2009 год. ищцата Д. И. К. представила писмени обяснения Вх. № 502/03.04.2009 год. /л. 60 от д./ до „А. – С. С.“, гр. П.. Основателно е възражението на жалбоподателя, че неправилно районният съд приел, че работодателят не бил спазил процедурата по чл. 195, ал. 2 от КТ, като при невъзможност за лично връчване работодателят бил длъжен да изпрати на ищцата заповедта писмено с обратна разписка. Видно от приложеното към трудовото й досие копие от заповедта, на 11.05.2009 г. в присъствието на двама свидетели тя е отказала да я приеме. В исковата молба се твърди, че не е налице валидно връчване на заповедта, понеже в чл. 195 КТ е посочено, че когато не е възможно заповедта да бъде връчена на лицето, работодателят му я изпраща с писмо с обратна разписка. В случая обаче съдът не споделя становището, че валидно връчване няма. Това, че работникът или служителят е отказал да получи заповедта си за уволнение, не сочи на невъзможност да му бъде връчена. Настоящият състав на въззивната инстанция приема, че невъзможност би била налице, ако адресатът се укрива, умишлено избягва връчването или има други причини, за да се приеме, че работодателят е в невъзможност да му я връчи. Личното явяване на работника при работодателя, макар и по друг повод и документираният отказ, което обстоятелство е установено с подписите на двама свидетели, според съда е достатъчно, за да се приеме спазване на процедурата и наличие на прекратено трудово правоотношение. В случая, заповедта е връчена лично на ищцата на 11.05.2009 г., по реда на чл. 195, ал. 2, пр. 1 от КТ, като липсата на подпис е последица от нейното поведение и отказът й да я приеме, което обстоятелство е удостоверено с подписите на посочените в заповедта лица. Съгласно закона - чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Текстът е от императивен порядък и регламентира заповедта като стриктно формален акт. Липсата на който и да е от реквизитите й води до незаконност на наложеното наказание и следващото го прекратяване на трудовото правоотношение, когато санкцията е уволнение. В мотивите на Заповед № 7-18/11.05.2009 г. на управителя на „А. – С. С.“, гр. П., като правно основание за налагане на дисциплинарното уволнение са посочени разпоредбите на чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от КТ. По разума на чл. 195, ал. 1 от КТ, мотивите са фактически твърдения на работодателя, от които той прави извод за наличието на определен вид нарушение. Тяхното значение е да гарантира работника с възможността да изгради защитата си против дисциплинарната санкция, ако я счита за незаконна. За да е възможно това, нужно е работодателят да посочи конкретните факти, обстоятелства, при които са осъществени, времето на извършването им и всичко друго, което релевира определен дисциплинарен състав по чл. 190 от КТ. Освен нарочното изискване за мотиви, в заповедта за дисциплинарно наказание законодателят косвено определя и тяхното съдържание - да се посочи конкретното нарушение като фактология и времето на извършването му. В разглеждания случай, в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарните нарушения са подведени под нормата на чл. 190, т. 4 и т. 7 от КТ - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения - изразяващи се в за периода на болничния лист продължава пред Т. лица да коментира, че фирмата ще фалира и разпространява невярна информация. Служителят се държи неуважително с управата на фирмата и при правене на устни забележки от работодателя и коментира с работниците неверни факти за работата на фирмата. Същите факти и неуважение се коментират пред Т. лица извън фирмата и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – изразяващи се в: след направени устни забележки, е направена заповед за дисциплинарно наказание и предупрежденÞе за уволнение 12.02.2009 г., за което служителката е информирана подробно за причините и не е отрекла същите. При изрично предупреждение да не предава продукция на фирма Р., с. Н., без да е извършил заплащане на фирмата за продукция, служителката предава същата с обяснение, “че ще платят”, което след 5 месеца не е изплатено. При извършване на ревизии на 19.02.2009 г. на складови наличности и установени разлики служителката не може да обясни произхода на излишъците и липсите. По своя инициатива през януари 2009 е унищожила фирмена документация, за която й е разпоредено да не унищожава. Липсва обаче конкретизация на нарушенията откъм време и място на извършването им. В хипотезата на чл. 190, т. 4 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, в тежест на последния е да докаже, че работникът е използувал служебното си положение и оказаното му доверие за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго или за увреждане на работодателя. Липсва виновно неизпълнение на служебните задължения, което съгласно чл. 186 от КТ да представлява нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание. От данните по делото не може да се направи категоричният извод, че соченото от работодателя нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ - първа хипотеза, е извършено умишлено от работника. Цитираното в заповедта не може да бъде подведено и под втората хипотеза на чл. 187, т. 8 КТ - уронване доброто име на предприятието. За да бъде налице последното, е необходимо работникът да прояви нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред Т. лица, което в случая обаче не е налице. За да бъде осъществено и третото нарушение - разпространяване на поверителни за предприятието сведения, е необходимо работодателят да докаже, че работникът е съобщил сведения, които са поверителни и са обявени за такива по съответния ред, на лица, които нямат право да ги получат. Такива сведения могат да бъдат производствена или търговска тайна, клиенти на фирмата, като цяло информация, която е станала известна при или по повод изпълнението на трудовите задължения. В случая, работодателят не доказа, че работникът е разпространил сведения, които са обявени за поверителни по съответния ред - било в нормативен акт, било в длъжностната характеристика на работника, било в друг акт на предприятието. Визираният в мотивите на заповедта за уволнение текст на разпоредбата на чл. 190, т. 7 от КТ, сочещ други тежки нарушения на трудовата дисциплина, също не запълва законовото изискване на заповедта за мотиви. Липсва конкретизация на нарушението, времето и мястото на извършването му. По отношение на нарушението - чл. 190, ал. 1, т. 2от КТ – Неявяване на работа повече от 2 последователни работни дни и несвоевременно уведомяване на работодателя за това за 4, 5, 6 7 и 9 М. 2009 година – без уважителна причина, настоящата инстанция намира, че такова не е извършено. От представеното по делото заверено копие от ЛАК на ищцата и справка за извършвани посещения в Индивидуалната практика за първична медицинска помощ д-р П.Л. гр. П. се установява, че на 10.03.2009 г. е издаден болничен лист № 0518004/10.03.2009 г. за времето от 02.03.2009 – 31.03.2009 г. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Видно от представеното по делото заверено копие от дневник за представените болнични листове на „А. – С. С.“, гр. П. се установява, че ищцата Д. И. К. е представила болничен лист за времето от 02.03.2009 – 01.04.20009 г. на 10.03.2009 г., т.е. в деня, в който е издаден. Възражението на работодателя, че болничният лист е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността е ирелевантно в настоящия случай, тъй като същият е имал правомощията по чл. 122 от Закона за здравето. Поради изложеното, съдът намира, че Заповед № 7-18/11.05.2009 г. на управителя на „А. – С. С.“, гр. П. е в противоречие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2, 4 и 6 от КТ, с оглед на което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като уволнението въз основа на нея да бъдÕ признато за незаконно и да бъде отменено. С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения иск с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и доказан. По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Пряка и непосредствена последица от признаването на уволнението за незаконно, е възстановяване на работника на длъжността, която е заемал преди уволнението. От изложеното е видно, че уволнението на Д. И. К. е извършено незаконосъобразно, поради което предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, точка 2 от КТ са основателен и доказан. Правото на работника или служителя да бъде възстановено съществуването на трудовото правоотношение между него и работодателя предпоставя признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. С оглед на това, ищцата следва да бъде възстановена на предишната й работа, която е изпълнявала до уволнението – „началник склад” при „А. – С. С.“, гр. П.. По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. За да бъде уважен този осъдителен иск, предпоставя преди всичко наличието на незаконно уволнение. Предвид изложеното по-горе тази първа предпоставка в настоящия случай е налице. С оглед основателността на иска обаче е необходима и втората предпоставка – работникът или служителят да е останал без работа. Не е спорно по делото, че през периода 06.10.2008 год. до 27.02.2009 год. ищцата е останала без работа. Поради изложеното, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за основателен и доказан по своето правно основание. По отношение на неговия размер, съдът счита, че максималният срок за това обезщетение за вредите и загубите, които незаконно уволнения работник или служител е претърпял от оставането си без работа, е за не повече от 6 месеца. Освен това, обезщетението се изчислява въз основа на брутната работна заплата и при условията на чл. 228 от КТ, т.е. тази брутна заплата, която работникът или служителят е получил за месеца предхождащ уволнението. Безспорното по делото обстоятелство, че ищцата е останала без работа за исковия период от 12.05.2009 година до 21.05.2009 година, работила на по-ниско платена длъжност за периода 21.05.2009 година – 21.06.2009 година и отново останала без работа от 21.06.2009 – 11.11.2009 г. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 12.05.2009 г. до 21.05.2009 год. е в размер на 204.70 лв. Обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 22.05.2009 г. до 21.06.2009 год. е в размер на 79.95 лв., а за периода 22.06.2009 – 11.11.2009 г. е в размер на 1 949.05 лв., т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2 233.70 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Пропуснатата полза намира основание в чл. 225, ал. 1 КТ, а искът за обезщетение не зависи от наличието и броя на трудовите договори с друг работодател, нито от размера на възнагражденията за основното и допълнителни правоотношения или от броя на последните, каквото е възражението на жалбоподателя /ответник в първоинстанционното производство/. По отношение иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Наличието на прекратено трудово правоотношение е елемент от фактическия състав на разпоредбата, от който зависи основателността му. Няма процесуална пречка обаче той да се съедини за общо разглеждане с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Известно е, че евентуалното съединяване на исковете е способ за постигане на процесуална икономия и доколкото съдът е приел за съвместно разглеждане исковете дължи произнасяне по тях съобразно особеностите на този вид сезиране. След като е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, съдът правилно и законосъобразно е отхвърлил предявения иск, макар и по други съображения. С оглед на гореизложеното и жалбата в частта, относно присъдените разноски се явява неоснователна. Крайните изводи на въззивната инстанция, макар и по други съображения, съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 126/30.11.2009 г., постановено по гр. дело № 256/2009 г. по описа на Районен съд – П., следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд „А. – С. С.“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Р.” № 8, представлявана от С. С. С., ЕГН * следва да заплати на Д. И. К., ЕГН * от гр. П., ул. “Т. М.” № 15 – със съдебен адрес гр. П., пл. “С.” № – кантора адв. С. Я., сумата от 200 лева - направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, ВТОС Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 126/30.11.2009 г., постановено по гр. дело № 256/2009 г. по описа на Районен съд – П., в останалата му част. ОСЪЖДА „А. – С. С.“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Р.” № ..., представлявана от С. С. С., ЕГН * да заплати на Д. И. К., ЕГН * от гр. П., ул. “Т. М.” № .... – със съдебен адрес гр. П., пл. “С.” № ... – кантора адв. С. Я., сумата от .... лева - направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |