РЕШЕНИЕ
№ 8511
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявена е молба с правна квалификация, чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК),
вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).
Молителят А. М., ЕГН **********, поддържа, че с ответницата М. Б. Н., ЕГН
**********, са родители на малолетното дете Иша А. М., ЕГН **********. Молителят
твърди, че е пакистански гражданин с разрешение за постоянно пребиваване в Република
България. Сочи, че двамата нямат сключен или прекратен граждански брак. Твърди, че са
живели съвместно и са отглеждали детето до 2017 г., когато ответницата напуска жилището
и преустановява всякакъв контакт с молителя и общата им дъщеря. Сочи се, че детето не
поддържа никаква връзка с майка си от близо шест години. Молителят твърди, че
безуспешно се опитва да намери ответницата, като предполага, че тя е напуснала страната и
към настоящия момент пребивава в чужбина. Изтъква, че от този момент полага сам грижи
за малолетната Иша М., която учи в Палестинско училище „ИБНСИНА“. Молителят сочи,
че има издаден паспорт, чийто срок на валидност е изтекъл на дата 08.01.2019 г. Поддържа,
че няма никакъв контакт с ответницата и поради тази причина не може да получи съгласие
за издаването на необходимите документи и съгласие за пътуване на детето в чужбина.
Посочва, че иска неговата дъщеря да се запознае с неговите роднини в Пакистан. Твърди, че
роднини канят малолетното дете да посети и Великобритания през ваканциите.
В дадения от съда едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
1
исковата молба от особения представител на ответницата в които заявява, че се
противопоставя да бъде издадено разрешение за пътуване на малолетното дете до Ислямска
Република Пакистан, тъй като това би изложило детето във висока степен на риск за
физическото и психическото му здраве. Заявява, че към момента на депозиране на
настоящия отговор МВнР на РБ на официалната си страница е определило индекс на риска
за пътуване до Пакистан – ниво 4, което представлява предупреждение за преустановяване
на пътуванията в цялата страна, като последната актуализация е от дата 24.10.2023 г.
Твърди, че моментната ситуация в Пакистан попада в хипотезите, изрично предвидени в
мотивите към т. 1 от ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. Дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС. Сочи,
че искането за неограничен брой пътувания без ограничение във времето влиза в
противоречие с разрешението прието в цитираното ТР. Също така посочва, че в държави с
които Република България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на
ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на
международното отвличане на деца, българската държава не би могла да гарантира
изпълнението на собствените си решения за осъществяване на мерки за лични отношения
между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.
Заявява, че се противопоставя и срещу искането за даване на разрешение за пътуване на
детето до Обединеното Кралство за неопределен период и за неограничен брой пътувания.
Изтъква, че при липсата на предпоставки за даване на разрешение за пътуване на детето в
чужбина, не е налице и основание за даване на разрешение за издаване на паспорт на
малолетното дете. Моли за отхвърляне на така предявения иск.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са родители на детето И. А. М., ЕГН **********, родена на 21.02.2012 г. (л.
5 от делото).
Видно от издаденото Удостоверение от Палестинско училище „ИБНСИНА“ в полза
на малолетното дете И.А. М., ЕГН ********** се установява, че същата е записана като
ученичка в пети клас в Палестинско училище „ИБНСИНА“ през учебната 2022/2023г. и е
вписана в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16 – годишна възраст.
Установява се още, че посещава редовно учебните занятия и няма неизвинени отсъствия към
датата на издаване на документа.
От представения по делото Паспорт с № ********* на малолетното дете И. А. М. се
установява, че същият е бил издаден на дата 21.02.2014 г. и е със срок на валидност до дата
08.01.2019 г.
От показанията на свидетелката Петрова се установи, че свидетелката познава
ответницата. Споделя, че често общува с детето и бащата. Твърди, че ответницата й се
обадила преди 6 години и свидетелката й споделила, че малолетното дете е болно, но
ответницата отговорила, че детето има баща които да се оправя. Свидетелката заявява, че
към настоящия момент не знае къде е ответницата. Споделя, че в месеца вижда поне веднъж
бащата и детето по повод пазаруване. Сочи, че бащата отглежда сам малолетното дете от 5
2
годишно. Разказва, че преди две години детето е искало да види своите баба и дядо в
Пакистан. Сочи, че на бащата снахата има роднини в Англия и Германия и бащата заедно с
детето искат да отидат там. Съдът намира показанията на свидетелката за последователни,
логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал поради
което ги кредитира изцяло.
По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет е представен социален
доклад на ДСП – Сердика с изх. № ПР/Д-С-СК/21-001 от 29.01.2024 г. Установява се, че
грижи за детето полага бащата, като за него са подсигурени всички условия за правилното
му отглеждане. Посочва се, че живеят в едностаен апартамент под наем, като за
малолетното дете е пригодена самостоятелна стая. Сочи се, че между бащата и детето има
силно изградена емоционална връзка, като детето няма връзка с майката. Установява се още,
че майката е напуснала семейството, като към момента връзката й с малолетното дете е
прекъсната. При социалното проучване детето е споделило на социалния работник, че иска
да пътува в чужбина с баща си и да се запознае с неговите роднини в чужбина. (л. 74 - 75 от
делото).
По делото е постъпил и социален доклад на ДСП – Велико Търново с изх. № ПР/Д-
ВТ/13-004 от 01.02.2024 г. Установява се, че ответницата е прекратила фактическото си
съжителство с молителя през 2017 г., след което е заминала в чужбина, като след
завръщането й в страната е имало период в който ежедневно се е чувала с детето по
телефона. Сочи се, че не е полагала грижи за детето от 2017 г. Установи се още, че след
проведени разговори майката демонстрира емоционална привързаност към малолетното
дете. При социалното проучване майката е споделила, че не е съгласна с намерението на
бащата да извежда малолетното дете в чужбина, тъй като съществува вероятност бащата
повече да не го върне в България или да го отведе в зона на военни конфликти. Майката
споделя още, че бащата ограничава контактите с детето, като не позволява да общува с
близките на майката.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет, детето е изслушано от съда, като му е
осигурил необходимата информация за формиране на мнението му и го е уведомил за
евентуалните последици от поддържаното мнение и изразеното желание. Последното е
заявило, че учи в Арабско – Палестинско училище. Споделя, че живее с баща й. Твърди, че
майка й не идва да я вижда. Сочи, че желае да пътува в Дубай и Пакистан, тъй като има
роднини и на двете места.(л. 90 от делото).
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр.
първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от
родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена
3
държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз
основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един
от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско
естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от
страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните
интереси трябва да бъдат от първостепенно значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/2016
г. от 03.07.2017 г. на ВКС, ОС на ГК).
Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид следното: От
показанията на разпитаната по делото свидетелка безспорно се установи, че родителите на
малолетното дете са разделени от години родителите на детето са разделени, на майката са
предоставени родителските права, а на бащата е определен режим на лични отношения, по
силата на влязло в сила съдебно решение. Молителят, въпреки желанието си и положените
от него усилия, не е получила съгласие от ответницата за пътуване на детето им в чужбина.
Това се установява от свидетелските показания и от изложеното в представения по делото
социален доклад.
От друга страна пътуванията на детето не трябва да възпрепятстват неговите учебни
занятия, освен ако не е свързано с тях.
Като взе предвид горното, съдът счита молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2
СК за основателна и следва да я уважи, като замести съгласието на майката за пътуване на
малолетното дете И. А. М., ЕГН **********, придружавано от своя баща А. М., ЕГН
**********, извън територията на Република България в страните членки на Европейския
съюз, Обединеното Кралство Великобритания, за не повече от 30 дни на всяка календарна
година, считано от влизане на настоящото решение в сила и да не възпрепятства учебните
занятия на детето, освен ако пътуването не е свързано с тях. Освен това всички изброени
държави са ратифицирали и страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (наричана по-нататък
,,Конвенцията от 1980 г.“),
Следва да се отбележи, че Пакистан също е страна по ,,Конвенцията от 1980 г.“), но
към настоящия момент Ислямска република Пакистан не е държава, която е безопасна за
извеждане на детето, тъй като ноторно известен е фактът, че индексът на риска от пътуване
към момента е Ниво 4: Предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна
(освен при крайна необходимост), тъй като обстановката по сигурността в Пакистан е
сложна и променлива и е налице висока терористична опасност, особено в граничните
райони с Афганистан. Тази информация може да бъде проследена на официалния сайт на
МВнР на Република България ...
Следва да се има предвид, че настоящото производство е такова по спорна съдебна
администрация и съдът не е обвързан от исканията на страните. В този смисъл и като
съобрази най-добрия интерес на детето, счита, че определеният срок е подходящ съобразно
възрастта на която се намира малолетната Иша, като по-продължително време, още повече
4
неограничено в годината, каквато е претенцията на молителя, в което да отсъства от
страната, не би било в негов интерес.
Молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, с която се
иска заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето, следва да бъде
уважена, тъй като не се установи по делото детето да има валиден международен паспорт.
Установи се, че малолетното дете разполага с паспорт № ********* с дата на валидност до
08.01.2019 г.
По изпълнението на решението
С разпоредбата чл.127а, ал.4 СК е предвидена възможността за допускане на
предварително изпълнение на решение, постановено по спор при разногласие между
родители за пътуване на дете в чужбина и издаване на документи за такова пътуване. Според
установената съдебна практика това основание за допускане на предварително изпълнение е
самостоятелно. То е изрично предвидено от законодателя и се различава от основанията по
чл. 242, ал. 2, т.1-3 ГПК. Преценката за допускане на предварителното изпълнение е на съда
(така Определение № 685/28.11.2011 г. по дело №591/2011 на ВКС, ГК, IV г.о.; Определение
№ 271/08.07.2013 г. по дело №3205/2013 на ВКС, ГК, II г.о.). В конкретния случай, съдът
като съобрази интересите на детето и доколкото не се установява належаща нужда от
пътуването му чужбина, то искането за допускане на предварително изпълнение на
решението следва бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Относно направените разноски по делото
Претенции за присъждане на разноски има от ищцовата страна.
Следва да се има предвид обстоятелството, че за разлика от исковото производство, в
настоящото производство (спорна съдебна администрация) не се решава със сила на
присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (Така Определение №
385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.отд.).
-ви
Така мотивиран, Софийският районен съд, Трето гражданско отделение, 181
състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
на майката М. Б. Н., ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете И. А. М., ЕГН
**********, придружавано от своя баща А. М., ЕГН **********, извън територията на
5
Република България в страните членки на Европейския съюз, както и в Обединеното
Кралство Великобритания, за не повече от 30 дни на всяка календарна година, считано от
влизане на настоящото решение в сила, по време, което не възпрепятства учебните занятия
на детето, освен ако пътуването не е свързано с тях, както и свързаното с това пътуване
издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6