Р Е Ш Е Н И Е
… / 19.2.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 14 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 18660 по опис на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени кумулативно съединени искове, както следва:
1/ ревандикационен с пр.осн.чл.108 ЗС от „К.Г.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***0,
представлявано от Таня Христова Настева за признаване за
установено по отношение на ответника Медицински
университет – Варна „Проф.Д-р Параскев Стоянов“, седалище и адрес на управление
***, че е собственик на следните движими
вещи, представляващи: 1.Аспирационен чадър стенен с размери 1500x1170x500 с пазарна
цена към датата на придобиване 300 лева.
2.Аспирационен чадър стенен с размери 1900x1170x500 с пазарна
цена към датата на придобиване 380 лева.
3.Климатична инсталация /с климатизатори - Mitsubishi
- 12.5кВт/14 кВт
- два броя и NEO - 5 кВт/5.4 кВт - един брой с пазарна цена към датата на придобиване 7
270 лева.
4.Вентилационна инсталация - кухня с пазарна цена към датата на придобиване
1100 лева.
5.Вентилационна инсталация - WC с пазарна цена към датата на придобиване
250 лева и за осъждането на ответника да предаде на ищеца
владението върху същите вещи;
2/ осъдителен с пр.осн.чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2550 /две хиляди
петстотин и петдесет/ лева, представляваща
част от дължимо обезщетение за ползите от които ищецът е лишен вследствие на
ползването на същите вещи без основание от ответника за периода от 15.11.2016
г. до подаване на молбата 08.12.2017 г.,
изразяващи се в неполучен наем в общ
размер на 9000 лева, след допуснато изменение на иска с протоколно определение
от 08.01.2019 г.
Ищецът
моли ответникът да му заплати разноски за производството.
Твърденията
от които ищецът черпи права са, че на 06.11.2012 г. търговското дружество "К.Г." АД е придобило правото на собственост за описаните
движими вещи от бившия
акционер-учредител „КРАМЕР" ЕООД с ЕИК ********* (заличено като търговец
на 14.11.2016 г.) чрез апортирането им като непарична
вноска в капитала, извършено при учредяването на "К.Г." АД. Вещите са
оценени от три вещи лица, същите са записани в устава на дружеството, като
срещу посочените по-горе пазарни цени са записани акции от акционера, апортирал ги като непарична вноска в капитала на "К.Г."
АД. Вещите са описани в чл.8, ал.4, т.2, подт.72, подт.73, подт.83, подт.84 и подт.85 от актуалния
устав на "К.Г." АД, който е достъпен на електронния сайт на Агенцията
по вписванията - Търговски регистър по партидата на "К.Г." АД с ЕИК
*********. Към датата на апортиране на процесните
вещи същите се използвали от
техния собственик и бивш акционер на ищеца „КРАМЕР" ЕООД в търговската му дейност,
осъществявана в търговския му обект, представляващ заведение за обществено
хранене „Табла" в град Варна, разположен в двора на ответника на ул. Марин
Дринов 55, стопанисван по силата на договор за наем с
ответника. След апортирането им в капитала на ищцовото дружество страните се споразумяли процесиите вещи да продължат да се използват от „КРАМЕР" ЕООД в
същия търговски обект до прекратяване на наемното му правоотношение с
ответника. Наемното правоотношение между
ответника и „КРАМЕР" ЕООД е прекратено на 15.11.2013 г. поради
изтичане на срока на договора. Вещите са останали в търговския му обект, представляващ заведение
за обществено хранене „Табла" в град Варна, разположен в двора на
ответника на ул.Марин Дринов 55. На 15.11.2013 г. „Крамер Център“ ЕООД с ЕИК
********* е влязъл във владение на
описания търговски обект по силата на договор за наем, сключен с ответника. По
уговорка с „Крамер Център“ ЕООД ищецът му предоставил
за послужване вещите за периода от 15.11.2013 г. до 30.11.2013 г. На 01.12.2013
г. подписали анекс № 1 към договора за наем на движими вещи от 01.05.2013 г.,
описани в приложение № 2 позиции 18, 19, 28, 29 и 32 и ищецът е издал фактури
за периода 31.12.2013 г. – 30.11.2016 г., задълженията по които са платени
изцяло от „Крамер Център“ ЕООД. Описаните в същия
движими вещи продължават да се използват от посоченото дружество и се намират
в търговския обект. Договорът за наем с
ответника Медицински университет Варна е прекратен на 15.11.2016 г. поради
изтичане на срока. От следващият ден 16.11.2016 г. ответникът владее вещите без
основание и отказва да ги предаде на собственика. От придобиването на вещите
06.11.2012 г. до 15.11.2016 г. процесните вещи са били в непрекъснато владение от ищеца, а
преди това от неговия праводател. През периода от 06.11.2012 г. до 15.11.2013
г. същите са били в негово държане чрез „Крамер“
ЕООД, ЕИК *********. През периода от 15.11.2013 г. До 15.11.2016 г.
същите са били в негово
държане чрез „Крамер Център“ ЕООД, ЕИК *********. На 09.10.2017
г. в качеството на собственик ищецът е изпратил покана до ответника за
доброволно предаване владението на вещите, както и да му заплати обезщетение за
ползването за периода от 15.11.2016 г. до подаване на молбата в размер на 9000
лева. Получил отговор, че същите са държавна собственост, тъй като са трайно
прикрепени към сграда с идентификатор 10135.2557.152.7, която е публична
държавна собственост съгласно АПДС № 924/18.01.2017 г. Ищецът е направил запитване до Областен
управител и получил отговор, че същите
вещи не са държавна собственост. От тези
твърдения за него е налице правен интерес от завеждане на предявените искове против ответника.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по иска МУ-Варна с който
оспорва предявените искове като
неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и ищецът бъде осъден да му заплати разноски за
производството.
Твърди, че
не държи движими вещи, собственост на ищеца, както и вещи за които има
задължение за връщане след прекратяване на договора за наем с „Крамер Център“ ЕООД. След проведен търг с тайно наддаване
през 2007 г. комисията е класирала на първо място „Крамер“
ЕООД. В офертата е посочено, че за преустройство на обекта в ресторант ще бъдат
направени необходимите вентилационна и климатична инсталации. С оглед приетите
условия на офертата и за да може да функционира обекта като заведение за
хранене е извършено преустройство, описано в приетата оферта заради която е
сключен договора. Съгласно договора всички подобрения са за сметка на наемателя
и се извършват в полза на наемодателя. Преустройството е извършено в периода
17.01.2008 г. – 01.09.2008 г., като през този период наем не се дължи. Поради изтичане срока на договора на
15.11.2013 г. е съставен приемо-предавателен протокол
и обекта в състоянието в което се намира ведно с всички подобрения е предаден
от „Крамер“ ЕООД на Медицински университет Варна.
Видно от същия обектът е с инсталационна и технологична осигуреност вкл.с
монтирана вентилационна инсталация, климатизация с климатици,
монтирани на покрива на сградата и с монтирани местни смукателни устройства – 2
бр.смукателни чадъри. На 15.11.2013 г. е
подписан договор за наем между
Медицински университет Варна и „Крамер Център“
ЕООД и е подписан приемо-предавателен протокол като
последният е получил обекта с цялото оборудване включително и с процесните вещи.
Договорът е изтекъл на 15.11.2016 г., наемателят е поискал срок за демонтиране
на съоръженията, получил е отказ от ректора и на 21.12.2016 г. е извършено
изземване на обекта за което е съставен констативен протокол. Процесните вещи не подлежат на връщане и те са част от
декларираното в офертата на „Крамер“ ЕООД
преустройство на обекта, заради което той е класиран на първо място. Сключеният
с дружеството договор е със смесен характер като извършеното преустройство е
част от офертата и е заложено в чл.22 на договора. За ответника е без значение
извършения апорт на движими вещи от „Крамер“ ЕООД в капитала на „К.Г.“ АД, *** не е страна в
тези правоотношения. Прави възражение за
липса на идентичност на вещите, описани в чл.8, ал.4, т.72, 73, 83, 84 и тези, находящи се
в обекта и представляващи изградените инсталации. От 01.09.2008 г. когато е
приключило преустройството на обекта в ресторант за бързо хранене, владението
върху тях се осъществява от Медицински университет Варна. Представляващият
двете дружества „Крамер“
ЕООД и „Крамер Център“ ЕООД е едно също лице Радослав
Чобанов, който е подписал приемо-предавателните
протоколи без възражения.
В случай, че се приеме, че вещите не са неразделна
част от изградените инсталации, ответникът заявява права като релевира, че с
изтичане на 5-годишния срок по чл.80 ЗС
вещите са станали негова собственост.
Оспорва исковата претенция за обезщетение по
основание и по размер като възразява, че представените фактури не удостоверяват
получаване на наем за процесните вещи. Договорът за
наем и анексите към него са без достоверна дата и описанието на вещите в тях е
извършено с цел да се създадат привидни права върху тях.
На осн.чл.298, ал.4 ГПК във вр.чл.103 ЗЗД в случай на уважаване на предявените искове ответникът прави възражение за
прихващане с негово вземане от ищеца за заплащане на суми, представляващи
направени разходи за отстраняване на повреди по вещите и извършен ремонт за
тяхното функциониране според предназначението им, а именно: ответникът е
заплатил следните суми: 660 лева с ДДС
за ремонт на климатичната инсталация,
184.80 лева с ДДС за диагностика и поддръжка на климатичната
инсталация и 450 лева с ДДС за смяна на филтри на
смукателните чадъри за вентилацията. Насрещното парично вземане на ответника от
ищеца е в размер на 1294.80 лева с вкл.ДДС, представляваща заплатена сума за
нормалното функциониране на 2 броя климатици и 2 бр.аспирационни чадъри за вентилация.
В съдебно
заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и
отговора.
Ищецът
оспорва твърдението в отговора, че изграждането на
процесните вещи е било условие на
проведената обществена поръчка, тъй като между страните не са налице правоотношения
във връзка изпълнение на обществена поръчка. Действително Правилника за
приложение на Закона за държавната
собственост дава възможност да се
поставят специфични условия, но такива
доказателства не са
представени с отговора.
Съдът след преценка по реда на
чл. 235 от ГПК на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Искът
с правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен, петиторен и ищецът носи
тежестта на доказване относно твърдяното от него право на собственост, както и
относно твърдението, че ответникът осъществява фактическа власт върху процесния имот без основание.
Предвид твърденията в отговора и възраженията
направени от ответника, съдът приема за установено по безспорен начин, че
ответникът държи процесните
движими вещи, монтирани в търговски обект, който е изграден в държавен недвижим
имот.
Представен е устава на ищцовото
акционерно дружество „Крамер груп“
в който е посочено, че частта от капитала в размер на 97000 лева е внесена от
чрез извършената от акционера-учредител „Крамер“ ЕООД
непарична вноска, представляваща притежаваните от него движими вещи и превозни
средства, описани подробно в т.1-т.86. Процесните
движими вещи са описани в т.72 т.73, т.83, т.84, т.85 и т.86 от устава на
дружеството.
С договор за наем на движими вещи от
01.05.2013 г. между „К.г.“ АД и „Крамер център“
ЕООД, с ЕИК ****, двете дружества са се споразумяли за
това наемодателят „К.г.“
АД и да предостави на наемателя „Крамер център“ ЕООД, с ЕИК **** за временно и възмездно ползване движими вещи съгласно списък –
приложение № 1 към договора. Договорът е сключен за неопределен срок и същият
може да се прекрати и развали при условията на чл.11. С анекс № 1 към същия
договор страните са се споразумяли за наем на описаните в приложение № 2 движимите вещи, които се предоставят от наемодателят „К.г.“ АД за временно и възмездно
ползване на наемателя „Крамер
център“ ЕООД, с ЕИК ****. В същото приложение № 2 са описани вещи от № 1 до № 32. Процесните вещи са записани под №№ 18, 19, 28, 29 и 32 на
същото приложение № 2 – лист 27 от делото. С анекс № 2 към договора за наем на движими вещи страните
са се споразумяли
за увеличение на наемната цена и за
наем на вещи, описани в приложение № 3. С последващ анекс № 4 страните са
добавили приложение № 4 за наем на описаните в същото движими вещи. Представени
са фактури за периода от 31.12.2013 г. до 30.11.2016 г. за получени доставки на
стоки от доставчик „К.г.“ АД с получател „Крамер
център“ ЕООД.
От покана за доброволно предаване на вещи,
изпратена от „К.г.“
АД до Медицински университет Варна изх.№ 22 от 19.10.2017
г. се установява, че дружеството е уведомило адресата, че описаните в същата
движими вещи, съответстващи на процесните вещи са
негова собственост от 06.11.2012 г., като същите са придобити чрез апортиране като непарична вноска в капитала му, извършено
от бившия акционер-учредител „Крамер“ ЕООД при
учредяването на „К.г.“ АД. Същите са оценени от три вещи лица и са вписани в
устава на „К.г.“ АД в чл.8, ал.4, т.72,
т.73, т.83, т.84 и т.85. По силата на
договор за наем на движими вещи от 01.05.2013 г. между „Крамер
груп“ с ЕИК *** като наемодател и „Крамер Център“ ЕООД с ЕИК *** като наемател и
анекс № 1 към от 01.12.2013 г. първото дружество е предало на второто дружество
описаните в приложение № 2 движими вещи за временно и възмездно ползване.
Наемателят е уведомил наемодателят, че същите вещи се ползват от наемателя при
осъществяване на търговската му дейност в бившия търговски обект „Табла“,
намиращ се на територията на Медицински университет Варна по силата на договор
за наем с университета. Договорът за наем между „К.г.“ АД *** за бившия търговски
обект „Табла“ е прекратен на 15.11.2016 г.
поради изтичане на уговорения срок. След прекратяване на договорните отношения,
Медицински университет
Варна отказва да
предаде на наемателя „Крамер център“ ЕООД описаните
движими вещи, собственост на „К.г.“ АД, получени по силата на договор за наем на движими
вещи подписан от двете дружества. Същите вещи са индивидуализирани в поканата.
Отправено е искане за предаването им в тридневен срок на собственика и за заплащане на обезщетение за
времето през което са ползвани без основание от МУ Варна
и ползите от които дружеството е лишено вследствие
на ползването им в размер на 9000 лева. Поканата е получена от служител на
ответника. Последният не оспорва твърдението, че такава покана е получена.
Ответникът
Медицински университет Варна е изпратил отговор изх.№ 023-915/11.10.2017 г. с
който е заявил, че сграда с
идентификатор 10135.2557.152.7 по КККР на град Варна със ЗП 164 кв.м. и
предназначение сграда за обществено хранене, разположена в ПИ с идентификатор 10135.2557.152, с предоставени права за управление Медицински университет „Проф.д-р
Параскев Стоянов“ - Варна е публична държавна собственост за която е съставен
акт за публична държавна собственост № 9241/18.01.2017 г. Съоръженията и
инсталациите, трайно закрепени към сградата също са държавна собственост.
С искане изх.№ 24/31.10.2017 г. ищцовото дружество е поискало съдействие от Областен
управител на област Варна за получаване от МУ-Варна на описаните в същото
движими вещи, които са процесните вещи.
Областен управител на област Варна е изпратил
на ищеца отговор изх.№ РД-17-2600-236/1/ от 10.11.2017 г. с който заявява, че Държавата не е страна в
наемното правоотношение по договор за наем на движими вещи от 01.05.2013 г.
между „К.г.“ АД и „Крамер Център“ ЕООД и няма
надлежно основание за предаване на описаните в искането движими вещи, поради
което не може да окаже съдействие за връщането им.
В подкрепа на възраженията си ответникът е
представил писмени доказателства, а именно: акт за публична държавна
собственост № 1878/12.11.1998 г., заповед № Р-100-413 от 29.10.2007 г. на
ректора на Медицински университет Варна, издадена на основание чл.16, ал.2 и
чл.19, ал.1 от ЗДС и ППЗДС и решение на ректорския съвет по протокол от
29.10.2007 г. на Медицински университет Варна с която е наредено
провеждане на търг с тайно наддаване за определяне на наемател на обект „Клуб
на преподавателя“ с площ 105 кв.м., надодящ се в град
Варна , ул.Марин Дринов № 55, за срок от 5 години –
лист 94 от делото. Търговско дружество „Крамер“
ЕООД /праводател
на ищеца/ е подало чрез управителя Р.Чобанов
заявление за участие в търг с приложения съгласно обявена тръжна
документация. В приложение № 1 към офертата
е посочено какъв ще бъде обекта, а именно малък ресторант на самообслужване, каквъ ще бъде конструкцията – метална с външни тухлени
стени, вътрешни стени и таван – панелни сандвичи тип „суматерм“.
Дограмата ще бъде алуминиева със стъклопакет.
Лицето на заведението ще е с окачена фасада. В заведението ще има бар,
кухня, миялно помещение, тоалетна за персонала,
склад. Сервизни помещения с теракот, осветлението ще
е луминисцентно. Търговската зала ще бъде с 50 седящи
места, подова настилка ламиниран паркет, интериорно
осветление. Предвиждат се две тоалетни за клиентите. Обзавеждането ще еподходящо за типа
заведение. Ще бъде изградена необходимата ВиК, Ел.
и климатична инсталация. Предвижда се и вентилация на помещенията. Към офертата
са приложени идеен проект, размер на инвестициите.
С протокол от 05.12.2007 г. на комисия са разгледани и класирани постъпилите
оферти за определяне на наемател на посочения по-горе обект по приет критерий
от комисията „размер на оферираната цена“. Представени са 3 броя запечатани в
плик оферти с номера от 1 до 3. На първо място е класиран участника „Крамер“
ЕООД поради предложена най-висока наемна цена 750.00
лева с ДДС.
На основание
договор от 16.01.2008 г. между Медицински университет Варна и „Крамер“
ЕООД е възникнало наемно правоотношение за временно
ползване срещу заплащане наем на обект „Клуб на
преподавателя“ с площ 105 кв.м., надодящ
се в град Варна , ул.Марин Дринов № 55. С анекс от 17.01.2008 г.
страните са се договорили наемателят да извърши ремонт и
подобрения в имота в срок до
01.09.2008 г., съгласно одобрен от наемодателя примерен проект и при спазване
изискванията на чл.14 от договора. В същият е посочено, че преустройства и
трайни подобрения се извършват след писмено одобрение от наемодателя и
разрешение от съответните технически служби на общината, като всички
подобрения са за сметка на наемателя.
С
протокол от 15.11.2013 г. обекта е предаден на собственика Медицински
университет Варна от Радослав Чобанов, управител на наемателя „Крамер“
ЕООД като са описани подробно техническите
характеристики и състоянието в което се
е намирал към същата дата. Протоколът е подписан от страните.
На
основание договор от 15.11.2003 г. между Медицински университет Варна и „Крамер Център“ ЕООД е възникнало наемно правоотношение за временно ползване срещу заплащане
наем на обект „Клуб на преподавателя“
с площ 105 кв.м., находящ се в град Варна , ул.Марин Дринов № 55. Обектът е предаден с протокол от 15.11.2013
г. от наемодателя МУ Варна на наемателя „Крамер
Център“ ЕООД, представлявано
от управителя Радослав Чобанов в
състоянието в което се е намирал
към същата дата. Протоколът е подписан от страните.
Ответникът
е представил преписката по узаконяване на строеж „едноетажна сграда – снек бар“, находящ се в ПИ с
идентификатор 10135.2557.152, кв.694-а по плана на 2 м.р., ул.Марин Дринов № 55, град Варна. В същата се съдържат обяснителна
записка, удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 87/03.08.2015 г., издадено от Община Варна.
С констативен протокол от
16.11.2016 г., издаден в изпълнение на Заповед №
Р-100-1053/08.11.2016 г. на Ректора на МУ Варна след изтичане на срока на
договора е констатирано при извършен оглед на обекта в 11.00 часа от комисия, назначена със заповед на ректора, че обектът е заключен, видимите отвън части на помещенията са
освободени от движими вещи. Представител на наемателя „Крамер
Център“ не се е явил за предаване на обекта.
На същата
дата е извършен оглед в 15.00 часа за което е съставен констативен протокол от
16.11.2016 г. от
комисията в същия състав. При извършения оглед на обекта в 15.00 часа
е установено, че няма промяна в обстоятелствата,
отразени в протокола от 16.11.2016 г., 11.00 часа. Представител на наемателя „Крамер Център“ не се е явил за предаване на обекта.
Същият е
уведомил наемодателя с уведомление вх.№ 023-1229/18.11.2016 г., че към края на
работния ден на 15.11.2016 г. е изнесъл обзавеждането и оборудването от наетия
обект и съгласно протокол от 15.11.2016 г., подписан между страните епоискал
допълнителен 20-дневен срок в който да демонтира и изнесе от двора на МУ Варна преместваем обект с площ 155 кв.м., поставен в ПИ
10135.2557.152 по кад.карта на град Варна. Посочено е
в уведомлението, че до момента няма отговор и оказано съдействие от страна на
ответника.
В отговор на същото ответникът е уведомил
дружеството, че същото следва да предаде незабавно обекта и ключовете за него
поради прекратяване на срока на договора, като следва да се отчетата показанията на водомера и електромера. Посочено е, че обектът е публична държавна собственост
и съгласно чл.29 от договора за наем от 15.11.2013 г. наемателят е длъжен да
върне обекта в състоянието в което го е получил за което се съставя протокол в
който се отразяват евентуалните възражения на страните. Заявено е, че няма да
се предостави достъп на работници и
техника за изнасяне на обекта.
Обектът е
иззет от наемателя в изпълнение на заповед № РД-16-7706-250/12.12.2016 г. на Областен управител на област Варна и в
присъствието на служители на МВР за което е съставен протокол от 21.12.2016 г.
в който е описано неговото техническо състояние.
Ответникът
е представил разходни документи – 4 фактури за
ремонт и обслужване по договор за обществена поръчка от 16.05.2017 г. –
листи 125 – 132.
С отговора на исковата молба е представена преписката по съставянето на АДС и декларация по чл.14 ЗМДТ за недвижим
имот земя и сграда в гр.Варна, ул.Марин Дринов № 55.
От писмо от Министерство на финанасите от 01.06.2018 г.
установява, че в министерството не се съхраняват документи, съдържащи
информация за описаните в депозираното от ищеца искане въз основа на издадено
съдебно удостоверение по настоящото дело. В същото е посочено, че на основание
чл.29 от ЗДС новопридобитите държавни вещи се ползват
от съответните ведомства и се управляват от областните управители.
От
удостоверение от Областен управител на
област с административен център Варна от
31.05.2018 г. установява, че описаните в
искането движими вещи не са предадени на Държавата.
От
показанията на свидетелите Радослав Чобанов и Емил Желязков се установява, че след
подписване на договора за наем между МУ и „Крамер
Център“ през 2008 г. била премахната стара постройка от 110 кв.м., която била
ламаринена и дружеството изградило нова
сграда с основи и фундамент. Направили се всички комуникации и климатизацията с
монтирани на покрива три климатика от които два марка
„Мицубиши“ и един марка „Нео“. От университета не са
предавали никакви документи за сградата. След изграждането на обекта нямали
никакви забележки и се радвали защото се направило нещо хубаво. Инсталациите са
поставени от „Крамер“ ЕООД с фактури и договори,
които са подписвани от тогавашния управител Радослав Чобанов. По време на
действието на договора процесните вещи са били в
обекта, а през 2012 г. били апортирани в „Крамер груп“. Между двете
дружества бил подписан договор за наем на движими вещи. През 2013 г е подписан договора за наем между
МУ и „Крамер център“ ЕАД и тогава е подписан договор
за наем на вещите между „Крамер
център“ ЕАД и „Крамер
груп“. След изтичане на
договора за наем с университета през 2016 г. поискали да си вземат вещите, но
не им разрешили. Обжалвали са заповедта на областния управител за изземване на
имота. По време на експлоатацията на обекта не е имало документи за постройката
и за новия обект, който бил изграден. Имали уговорка с университета за отдаване
под наем на новоизградения обект за 25 години, но
концесията не била разрешена и имали уговорка с ректора срокът да бъде 5 плюс 5
години. От университета им отправили голяма молба да построят новия обект на
мястото на стария и след това да го експлоатират. В обекта се хранели
служителите и , преподавателите с отстъпка. Хранели се и студентите и всички
били много доволни. Ако от МУ са имали
добра воля е имало възможност да се продължи договора. Вещите могат да се
демонтират. Ширмовете са на болтове и могат да се
демонтират.
Свидетелите Желева, Кулекова и Орленко са служители на ответника. Разказват, че стария
обект е представлявал метална конструкция върху постамент и се е ползвал за
книжарница. Бил съборен и се изградила
нова постройка от фирма „Крамер“ след търга през 2007
г. и подписване на договора. Обекта бил „Клуб на преподавателя“ и се използвал
за хранене на студенти и служители, както и на външни лица. През 2013 г.
обектът е бил приет от комисия, назначена от ректора от първия наемател „Крамер“ ЕООД с управител тогава г-н Чобанов и бил предаден
на новия наемател „Крамер център“ също с управител
тогава г-н Чобанов. Тогава не е имало
спорове по отношение на сградата и на ползването й. При прекратяване на
договора били уведомени като всички наематели и имали срок да изнесат вещите. В
протокола за изземване е описано състоянието на обекта в това число и климатиците и
вентилационните вещи. Тъй като липсвали филтри, маслени видии
и дистанционните и обектът не можел да функционира като заведение за хранене.
Наложило се е да обявят обществена
поръчка за закупуване на липсващите елементи. Външните тела на климатиците били захванати здраво за покрива, тип „таванни касети“, а самите климатици
били монтирани в окачен таван.
Вентилацията е за цялото заведение. Едната част включва салона за хранене,
втората част тоалетните и третата част -
кухнята в която се намират т.н. „чадъри“. В кухнята има и стенен климатик, а вентилаторите и моторите са монтирани на
покрива за безопасност. След изземването на обекта се наложило да се прави
профилактика на климатиците и вентилацията, филтрите
били за смяна, сменили се касети на климатици, лагери
и турбини, тъй като били амортизирани. В кухнята имало два вентилационни
чадъра, които са неразглобяеми.
От приетото
и приложено като доказателство по делото заключение по допуснатата СТЕ, изготвено
от инж. Д.Й., неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се
установява, че процесните
вещи се идентични с вещите апортирани от „Крамер“ ООД и
описани в чл.8, ал.4, т.2, подт.72, 73, 83,
84, 85 на устава на „К.г.“ АД. Същите са трайно прикрепени към постройката.
Външните тела на климатичната инсталация са монтирани на покрива на сградата,
вътрешните тела тип касета са монтирани над окачения таван в залата, съобразени
са с интериора на помещението, те са елемент от ограждащата конструкция. Този
тип съоръжения позволява да бъдат отделени от постройката без същественото й
повреждане, но залата за посетители не може да бъде експлоатирана без такава
инсталация и ако съоръженията биват демонтирани, следва да бъдат заменени с
подобни такива, осигуряващи нормативно необходимите параметри на микроклимата в
помещението. Изградената в кухненския блок вентилационна инсталация съдържаща аспирационен чадър стенен с размери 500/1170/500 и аспирационен чадър стенен с размери 19000/1170/500 също са
трайно закрепени към конструкцията на сградата. Тяхното отделяне е също
възможно, но за тях следва да се има предвид, че те се оразмеряват в зависимост
на отделяните от съоръженията под тях топлина, влага и други вредности, така,
че ако бъдат демонтирани, те могат да се използват само на място където ще
обслужват идентични съоръжения. Не е възможно експлоатацията на кухнята без
вентилационни чадъри, както и без вентилационна инсталация на сервизните
помещения. Без наличие на изградените вентилационни и климатични системи, които
са обичайни за този тип обекти не е възможно неговото функциониране. Всяка една
от тези системи е задължителна за нормалната експлоатация за обекти от този
тип. Ако бъдат демонтирани, те следва да бъдат заменени с идентични такива.
От приетото
и приложено като доказателство по делото заключение по допуснатата ССЕ /основно и допълнително/, изготвено от вещото лице М.П., неоспорено от страните и кредитирано от съда като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че в счетоводните книги на ищеца „К.г.“ АД са взети записвания по ДМА по
дебита на счетоводни сметки от група 20 и завеждане на малоценни и малотрайни
предмети по сметка 609.1 срещу кредитиране на счетоводна сметка 426 – вземания
по записани дялови вноски – таблица 1-1. Същите са апортирани
и заприходени съобразно пазарни стойности, определени от вещите лица по апорта. На вещото лице не са представени движения по счетоводните
книги на ищеца от които да се установяват записвания във връзка с отчуждаването
на процесните вещи. Изследваните фактури по таблица
3-1 са включени в дневниците за продажби на „К.г.“ АД в месеците в които са
издадени и са осчетоводени, като е отразен разчет с получателя „Крамер център“ и приход, с начислен ДДС от продажби. Ищецът
има вземания от „Крамер център“ във връзка с
изследваните фактури, описани в задачата по т.3 съгласно счетоводните
записвания. Същите са заприходени като ДМА – част от
актив едноетажна сграда. От представен допълнителен амортизационен план на „Крамер груп“ за 2018 г. се
установява, че процесните вещи са с натрупана
амортизация за същия период общо 5113.72 лева. На вещото лице не е представен
амортизационен план от счетоводството на Медицински университет Варна. По
договор за обществена поръчка от 16.05.2017 г. е издадена фактура №
**********/16.06.2017 г. на стойност 450 лева с ДДС. Същата е издадена от ЕТ „Пиеро-К.Киряков“,
която фактура е осчетоводена от ищеца МУ Варна и е платена с два банкови
превода на 10.07.2017 г. и на 12.07.2017 г.
Фактура № 7925/05.06.2017 г. на
стойност 660 лева с ДДС е издадена от „Деймос корект“ ООД с предмет
„плащане по протокол от 05.06.2017 г.“, представен на лист 130 от делото. Фактура
№ 478/05.12.2017 г. на стойност 184.80 лева с ДДС е издадена от „СГ
Клима“ ЕООД с предмет „диагностика на кр.инсталация, провелка на теч, тариране и
зареждане с фреон, фреон“. Двете фактури са осчетоводена от МУ Варна
и са платени по банков
път с правод
на 07.06.2017 г. и
на 11.12.2017 г.
От приетото и приложено като доказателство по делото заключение
по допуснатата СОЕ, изготвено
от вещото лице инж.Ж.Б., което е оспорено от ответника се установява, че пазараната
стойност на процесните вещи към момента на изготвяне
на експертизата е 7567.83 лева. Пазарният наем на същите вещи към момента на
експертизата е 201.30 лева. Съдът цени заключението като пълно, ясно, обосновано и компетентно с оглед
разпоредбата на чл.202 ГПК.
Представените две преписки от Главния архитект
на Община Варна и от Кмета на Община Варна са във връзка с процедура по узаконяването на сградата в
която се намират процесните вещи и доколкото
предметът на разглеждания спор е свързан
с принадлежността на правото на собственост за описаните в молбата движими вещи
съгласно определение на съда на осн. чл.146 ГПК
доказателствената тежест е на ищеца да установи,
че е
собственик на същите движими вещи и че придобивното основание за това право е противопоставимо
на заявеното от ответника право на
собственост, както и да установи, че
същите вещи се владеят от ответника без основание.
Съгласно
установената практика на ВКС в решение № 297 от 22.12.2014 г. по гр.д.№
4004/2014 г. на ВКС, първо г.о преценката дали една вещ е движима вещ или
представлява подобрение може да се извърши от съда въз основа на заключение на
СТЕ. В мотивите на същото са изложени съображения, че подобренията подлежат на
делба отделно от главната вещ към която са прикрепени само ако същите имат самостоятелен
характер и ако е налице възможността вещта да бъде отделена без повреждането й.
Тази констатация изисква специални знания и изследване естеството на свързаните
вещи, начина на прикрепянето им и възможните обичайни повреди при отделянето
им. От заключението на вещото лице по
СТЕ, притежаващо специални знания, които съдът и страните не притежават може да
се направи обоснован извод, че макар да могат технически да бъдат отделени от постройката, процесните
вещи са трайно прикрепени към нея, доколкото те представляват отделни елементи на обща за цялата сграда
вентилационна инсталация и климатична инсталация, последната е и елемент
от ограждащата конструкция на
помещението за посетители. Съгласно норми
и правила за проектиране на заведения за обществено хранене, утвърдени с решение
на Комитета по архитектура и благоустройство по протокол № 65 от 1961 г. в сила
от 01.01.1962 г. и вида
на търговския обект, а именно заведение за хранене
тези системи и съоръжения са не
само обичайни, но и задължителни за функционирането на обекта като
такъв. В представената от ищцовото дружество оферта –
приложение 1 към заявление за участие в търг, обявен със заповед №
Р-100-413 от 29.10.2007 г. на Ректора на
МУ Варна същият е посочил, че обзавеждането на обекта, който ще се изгради ще
бъде подходящо за типа заведение като ще се изградят необходимите за това ВиК, електрическа и климатична инсталация, както и
вентилационна система за помещенията. От
така установеното от фактическа страна може да се направи извод, че процесните вещи като елементи
на една
обща вентилационна
и климатична
инсталация имат характеристики на подобрения в имот, какъвто е изградената нова едноетажна сграда на мястото
на старата такава, т.н.
„Клуб на преподавателя“, находяща се в двора на МУ Варна, гр.Варна, ул.Марин Дринов № 55. Поземленият имот в който е изградена сградата е
публична държавна собственост съгласно АДС № 1878/12.11.1998 г. Съгласно
подписания договор за наем от 16.01.2008
г. в чл.14 страните са постигнали
съгласие, че извършването на преустройства и
трайни подобрения в имота от наемателя се допуска след писмено съгласие
от наемодателя и всички подобрения са за сметка на наемателя.
С оглед
изложеното и от анализа на събраните в производството доказателства, съдът намира, че не е налице
неоснователно фактическо владение от страна на ответника МУ Варна на процесните вещи. Извършеното отразяване в счетоводните
книги на ищеца „К.г.“ АД и на свързаните с него търговски дружества, както и апортиране в капитала на търговското дружество не променят
горния извод за техническите
характеристики на процесните вещи и принадлежността
им към главната вещ – едноетажна сграда, предоставена за управление *** от
собственика Държавата. Предявеният ревандикационен
иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. При този извод
неоснователен се явява и предявеният иск за обезщетение, който също следва да
се отхвърли.
По въпроса за разноските:
Ответникът
е направил искане за присъждане на разноски за производството в размер на общо 2004.00
лева от които 600.00 лева за заплатено възнаграждение за вещи лица и 1404.00
лева възнаграждение за един адвокат. Ищецът е възразил за размера на същото на осн.чл.78, ал.5 ГПК.
По
възражението на ищеца с пр.осн.чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира следното:
Договореният
и заплатен адв.хонорар от ответника на процесуалния
му представител адв.В.Джамбазова е в размер на 1404 лева. Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на всеки от съединените искове възнаграждението е в размер на 795 лева за първия иск и в размер на 408.50
лева за втория иск или общо за производството
възнаграждението в минимален размер по Наредбата е 1203.50 лева. На осн.чл.7, ал.8 при защита по
дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се дължи допълнително възнаграждение по 100 лева. Пред РС са проведени повече от две съдебни заседания и така определеното и заплатено възнаграждение на процесуалния представител на ответника съответства
на фактическата и правна сложност на
делото, на цената на иска и на положения
от адвоката труд по договора за правна защита и съдействие, поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК
на ищеца е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен иск от „К.Г.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***0, представлявано от Таня Христова Настева за признаване за установено по отношение на ответника Медицински университет – Варна
„Проф. Д-р Параскев Стоянов“, седалище и адрес на управление ***, че ищецът е
собственик на движими вещи,
представляващи: Аспирационен чадър стенен с размери
1500x1170x500 с пазарна цена към датата на придобиване 300 лева ; Аспирационен чадър стенен с размери 1900x1170x500 с пазарна
цена към датата на придобиване 380 лева; Климатична инсталация /с климатизатори
- Mitsubishi - 12.5кВт/14 кВт - два броя и NEO - 5 кВт/5.4
кВт - един брой с пазарна цена към датата на
придобиване 7 270 лева; Вентилационна инсталация - кухня с пазарна цена към
датата на придобиване 1100 лева; Вентилационна инсталация - WC с пазарна цена
към датата на придобиване 250 лева и за
осъждане на Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ да предаде владението
на същите вещи на „К.Г.“ АД, ЕИК ****, на осн.чл.108
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.Г.“ АД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление ***0, представлявано от Таня Христова
Настева за осъждане на Медицински университет
– Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“,
седалище и адрес на управление *** да му заплати сумата
2550 /две хиляди петстотин и петдесет/ лева, представляваща част
от дължимо обезщетение за ползите от които ищецът е лишен вследствие на
ползването на същите вещи без основание от ответника за периода от 15.11.2016
г. до подаване на молбата 08.12.2017 г.,
изразяващи се в неполучен наем в общ
размер на 9000 лева, на осн.чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Г.“ АД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление ***0, представлявано от Таня Христова
Настева да заплати на Медицински университет – Варна
„Проф. Д-р Параскев Стоянов“, седалище и адрес на управление
*** разноски за производството
пред първата инстанция в
размер на 2004.00 /две хиляди и четири/ лева, на осн.чл.78, ал.3,
вр.ал.5 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Районен съдия: