О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 29.01.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 270 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 4814
от 08.11.2019г. по гр.д. № 1931/2019г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 4 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Щорис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Одесос, бул. “Иван Драсов“ № 13, вх. А, ет. 2, ап. 5 искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че дружеството ответник дължи на ищеца
парични суми, както следва: сумата от 174.87 лева, представляваща
главница за неплатена ел. енергия, начислена за периода от 18.03.2018г. до
17.09.2018г., за обект на потребление, находящ се в гр. Котел, цех за дограма, АП 92, с ИТН: 2218459, с кл.
№ **********, както и сумата от 5.73 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 12.05.2018г. до 27.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от подаване на заявлението в съда - 28.11.2018г. до окончателно плащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8993/30.11.2018г. по ч.гр.д. №18010 по описа за 2018г. на ВРС, XIV-ти състав.
Въззивната жалба съдържа оплаквания
за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и на
процесуални правила, за постановяване в противоречие с доказателствата по
делото и съдебната практика. Двукратно по делото е депозирал молби преди първо
съдебно заседание, обективиращи искане за допускане на съдебна експертиза. За
допуснатата СТЕ не било уведомено при извършената в деловодството справка по
телефона, нито по друг начин. Искането за събиране на експертни знания е
направено за доказване на фактите, приети за недоказани в обжалваното решение,
а релевираните от ответника възражения в първото по делото съдебно заседание са
преклудирани и не следва да се разглеждат. След като съдът е допуснал до
разглеждане същите е следвало да даде възможност на въззивника да изрази
становище по тях. Моли поради изложеното да се приеме, че исковете са останали
недоказани поради допуснати от първата инстанция съществени нарушения на
процесуални правила и на това основание да се допуснат поисканите доказателства.
Отправя искане да се отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него
се постанови друго, с което исковете бъдат уважени в цялост.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от „Щорис“ ЕООД.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК с изключение на чл. 261, т.
4 от ГПК – дължимата държавна такса на основание чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК по
въззивната жалба е в размер на 50 лв., като е представено доказателство за
платена такса от 25 лв. На въззивника следва да се предостави възможност за
доплащане на разликата до пълния дължим размер на таксата за въззивно обжалване
или още 25 лв. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
В жалбата е обективирано искане за
допускане на комплексна СТСчЕ със задачи, относими към предмета на доказване по
делото. За да се произнесе, ВОС съобрази следното: разпоредбата на чл. 266, ал.
1 от ГПК урежда принципната забрана за посочване на нови факти и доказателства от
страните във въззивното производство, които са могли да посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство. По изключение съгласно ал. 3 на чл.
266 от ГПК, страните могат да искат събиране на доказателствата, които не са
били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В
разглеждания случай, своевременно направеното от ищеца/въззивник
доказателствено искане за ангажиране на специални знания по делото е било
уважено, като по делото е било допуснато провеждане на СТЕ и ССчЕ в с.з. от
18.07.2019г., за което страната е била редовно уведомена на основание чл. 56,
ал. 2 от ГПК. Разпоредбите на ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007г., в сила от 1.03.2008г.
имат за цел установяване на процесуална дисциплина и в хипотези, при които едно
процесуално действие е извършено по искане на страните, последните имат
задължението да се запознаят с постановения от съда акт и сами да следят за
изтичането на процесуалните срокове, които произтичат от това и обуславят
настъпването на съответните правни последици, които законът свързва с тяхното
процесуално поведение. С получаването на призовката за първото съдебно
заседание, изпратена при спазване изискванията за призоваването й, независимо,
че ход на делото в него не е бил даден, с оглед процесуална дисциплина,
икономия и обезпечаване спазването на основните положения на ГПК /чл. 3, чл. 6,
чл. 8/, ищецът/въззивник е бил длъжен сам да следи за насрочването на
следващото съдебно заседание и произнасянето на съда по доказателствените му
искания и да обезпечи своевременното им събиране. Доколкото
страната не е сторила това, то приложение следва намери правилото, че никой не
може да черпи права от собствената си небрежност. Несъбирането на допуснатите от съда
доказателства в случая не е резултат от допуснато нарушение на процесуални
правила, а от зависещи от страната причини. По тези съображения не са налице
предпоставките за приложение на изключението от допустимостта на
доказателствата във въззивното производство по чл. 266, ал. 3 от ГПК и исканията
на това основание следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
09.03.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните по делото.
УКАЗВА
на основание чл. 261,
т. 4 от ГПК вр. чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД в срок до съдебно заседание да представи по делото доказателство за
доплатена държавна такса в размер на още
25 лева, представляваща разликата между внесената и пълния дължим размер на
държавната такса по въззивната жалба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК доказателственото искане,
обективирано във въззивната жалба за допускане провеждането на комплексна
СТСчЕ със задачи, посочени в нея.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.