№ 5499
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509128 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9128/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ТП на НОИ
София- град гр.София срещу решение №8916 от 15.05.2024 г постановено по гр.д.
№18219/22 г на СРС , 170 състав , с което е признато за установено на основание чл.3 във
вр.чл.1 ал.1 т.1,2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ;
че С. Г. С. ЕГН **********, има трудов и осигурителен стаж за работа на длъжност
"регионален мениджър" при ”В.” ЕООД ЕИК ****, при пълно работно време от 8 часа, за
периода от 18.02.2019г.- 20.06.2019г.
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . За да е
допустим иска трябва да липсва първична и вторична документация за трудовия стаж , а в
случая ищецът е представил доказателства с материална доказателствена сила - трудов
договор , заповед за прекратяване на трудовото правоотношение , копие и оригинал от
трудова книжка , копие от ведомости и пр. С влязъл в сила административен акт е
установено , че ищецът не е полагал труд във ”В.” ЕООД. Незаконосъобразно са
кредитирани показанията на св.Т.. Липсват доказателства ”В.” ЕООД да е извършвало реална
стопанска дейност , а дружеството е било в неплатежоспособност .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва
същата с доводи аналогични на тези пред СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
1
16.05.2024 г и е обжалвано в срок на 21.05.2024 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че според представен трудов договор от 03.12.2019 г ищецът
е работил във “В.” ЕООД на длъжността “регионален мениджър”, при трудово
възнаграждение в размер на 2800 лева.
Според трудова книжка за периода 18.02.2019 г-20.06.2019г. ищецът е бил в трудово
правоотношение с “В.” ЕООД на длъжността “регионален мениджър”, при трудово
възнаграждение в размер на 2800 лева.
Според удостоверение изх. № 22 от 06.06.2021г., образец УП- 2 на “В.” ЕООД за периода
19.02.2022г.- 19.06.2019г. ищецът е получил трудово възнаграждение в размер на сумата 11
408,04 лева.
От представените платежни ведомости се установява, че за периода м. февруари 2019г.- м.
юни 2019г. работодателят “В.” ЕООД е начислил трудово възнаграждение на ищеца и е
плащал същото е брой, което е удостоверено с подписа на работника.
Със заповед за прекратяване на трудов договор №3 от 19.06.2019г., считано от 20.06.2020г.,
по взаимно съгласие, на основание чл. 325 т. 1 КТ.
Според удостоверение изх. № 5510- 21- 34 от 04.08.2022г., издадено от Териториално
поделение на Националния осигурителен институт гр. София в осигурителния архив на
Националния осигурителен институт липсват писмени данни за положен от ищцата трудов/
осигурителен стаж при “В.” ЕООД (заличен).
Според СРС абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове
представянето на удостоверение, издадено от работодателя/ осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността
си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата
му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт,
издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5,
ал. 2 ЗУТОССР).
2
Според СРС в случая не е спорно между страните, че осигурителят, за който се твърди да е
бил работодател на ищеца- “В.” ЕООД, е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, поради което е налице хипотезата на чл.5 ал.2 ЗУТОССР, при която за
допустимостта на иска е необходимо представяне на удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж. Ищецът е представил удостоверение,
издадено от Териториалното поделение на Националния осигурителен институт- София-
град, видно от което в ТП на НОИ- София- град липсват писмени данни за положен от
ищеца трудов/ осигурителен стаж при “В.” ЕООД (заличен).
Според СРС в тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1, т.1 и
т.2 ЗУТОССР е да установи твърденията си, че за периода от 03.12.2019г. до 11.05.2020г. е
работил във “В.” ЕООД, на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време
и начина на заплащане на труда, както и че през процесния период са внесени или дължими
осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение. По делото са представени писмени доказателства- трудов
договор, трудова книжка, заповед за прекратяване на трудовия договор, удостоверение,
образец УП- 2, от които се установява, че в периода м. декември 2019г.- м. май 2020г. между
ищеца и “В.” ЕООД е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на
трудов договор. Посочените документи представляват начало на писмено доказателство по
смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, при което е допустимо събиране на гласни
доказателствени средства за претендирания стаж.
Според СРС от показанията на свидетеля П. Т. се установява, че ищецът е работил във “В.”
ЕООД на длъжността “регионален мениджър” за претендирания период от време. За периода
от м. февруари 2019г.- м. юни 2019г. св. Т. виждал ищецът да изпълнява трудовите си
функции. По делото е доказано еднозначно, че ищецът е работил без прекъсване във “В.”
ЕООД за твърдения в исковата молба период.
Според СРС не може да се сподели доводът на ответника, че за процесния период ищецът
не е извършвала трудова дейност. Представените констативни протоколи са съставени от
служители на ответника и удостоверяват изгодни за последния факти, поради което не се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти. Ищецът не е
страна в административното производство. От друга страна, подадената жалба срещу
индивидуалния административен акт не е разгледана по същество, поради което валидността
и законосъобразността на акта не са били предмет на съдебен контрол. Изложеното обуславя
извод за основателност на предявения искове за установяване на трудов и осигурителен стаж
.
Решението на СРС е валидно и допустимо . При служебна проверка не се установяват
основания за нищожност на първоинстанционното решение . Същото е и допустимо , тъй
като е налице правен интерес на ищеца за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред. Представено е и удостоверение от от ответника , че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж (чл.5, ал. 2 ЗУТОССР).
3
Решението на СРС е неправилно . В отговора на исковата молба ответникът е оспорил
иска . Посочил е , че производството по чл.3 ЗУТОССР се използва превратно , защото
ищецът формално разполага с множество – и на практика с всички възможни - писмени
доказателства за трудово правоотношение с „В.” ЕООД /заличен търговец/. От друга страна
това дружество е констатирано от НОИ като „фиктивен осигурител“ , защото няма данни да
е извършвало реална дейност . Вместо това дружеството е документирало „назначаване“ на
лица на длъжности с висок осигурителен доход с цел облагодетелстване и ощетяване на
фондовете на ДОО .
При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е указал на ищеца , че е в негова
доказателствена тежест да докаже при условията на пълно доказване , че е полагал труд
при „В.” ЕООД /заличен търговец/ , за който да е получавал трудово възнаграждение.
Според настоящия съд такова доказване по делото не е осъществено от ищеца . Последният
е представил , както и останалите първоначални ищци по разделеното производство пред
СРС ; трудов договор , трудова книжка , заповед за прекратяване на ТПО , копие от
платежни ведомости и удостоверение за получено трудово възнаграждение . Същевременно
ищецът не е ангажирал по делото убедителни доказателства , че „В.” ЕООД /заличен
търговец/ е извършвал реална стопанска дейност , както и че действително е полагал
труд и че е получавал трудово възнаграждение .
Не могат да се кредитират - като недостоверни и заучени за целите на процеса - показанията
на св.Т. . Същият е един от първоначалните ищци и води аналогично дело срещу ответника,
от което следва косвената му заинтересованост от изхода на делото . Свидетелят признава ,
че води и други дела срещу НОИ за установяване на трудов стаж в други дружества
/вероятно създадени от същите лица /. Дадените показания , че ищецът бил мениджър на
„мобилен автосервиз“ не установяват конкретно място на извършване на стопанската
дейност , нито в какво се е състояла тя. Свидетелят посочва - без никаква конкретика -
общоизвестни центрове за продажба на автомобилни гуми , но не става ясно каква е била
дейността на дружеството „В.” ЕООД /заличен търговец/ , нито какво конкретно е работил
ищецът , имал ли е необходимото образование и опит за „мениджър“ и пр. Не са
представени от ищеца убедителни писмени доказателства , че въпросните центрове за
гуми са работили с „В.” ЕООД или с ищеца о лично като „регионален мениджър“ – данъчни
фактури , касови бележки , преводни нареждания от банки и пр. Прави впечатление , че в
противоречие с общоприетата съвременна търговска практика свидетелят твърди , че „В.”
ЕООД е изплащало заплати на ръка и са разписвани ведомости , вместо да се извършат
плащания по банков път по разплащателни сметки . Очевидно е , че ведомостите за заплати
могат лесно да бъдат антидатирани и да се оформят несъществуващи плащания , както и че
като цяло е възможно всички т.нар.писмени доказателства за съществуване на трудовото
правоотношение да са изготвени формално и само за нуждите на финансови злоупотреби .
По делото са налице косвени данни , че е злоупотребено с личните данни на управителя на
„В.” ЕООД , който описва себе си като „клошар“ и лице пребиваващо в общински приют .
Налага се изводът , че ищецът не е доказал по убедителен начин , че реално е полагал труд
4
по трудово правоотношение при „В.” ЕООД за процесния период . Решението на СРС трябва
да се отмени и искът да се отхвърли . Пред СРС и СГС разноски се дължат от ищеца .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8916 от 15.05.2024 г постановено по гр.д.№18219/22 г на СРС , 170
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Г. С. ЕГН ********** срещу ТП на НОИ София- град гр.София ,
който иск е с правно основание чл.3 във вр.чл.1 ал.1 т.1,2 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ; да се признае за установено , че С. Г. С. има
трудов и осигурителен стаж за работа на длъжност "регионален мениджър" при ”В.” ЕООД
ЕИК ****, при пълно работно време от 8 часа, за периода от 18.02.2019г.- 20.06.2019 г .
ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ София- град гр.София
сумата от 100 лева разноски пред СРС и 140 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.3 ГПК / .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5