Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 222./гр. Варна, 04.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното
от съдия Георги Йовчев в.т.д.№329/2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София срещу решение №6/26.01.2018 г. по т.д.54/2017 г. по описа на ОС
- Търговище, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на У.Е.П.,
действащ чрез майка си С.И.П. *** е
уважен за горницата над 1000 лева до 6000 лева, както и в частта с която
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на Б.Е.П.,
действащ със съгласието на майка си С.И.П. *** е уважен за горницата над 20 000 лева до 40 000 лева.
Въззивната жалба е депозирана в срок, като е внесена дължимата
държавна такса.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа,
че присъдените
обезщетения са
прекомерно и не отговарят на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в
обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Постъпил
е писмен отговор от процесуалния представител на У.Е.П. и Б.Е.П., който оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението.
В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в
производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните
не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са
доказани по основание.
Въззивните
възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне
на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение
на принципа за справедливост.
В
този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От
съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл.
и експертно заключение се установява, че
въззиваемят У.Е.П., в резултат на
произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания на
дясната лицева половина с кръвонасядане около дясното око, леко степенно
мозъчно сътресение и оток на дясната колянна става. Охлузванията по дясната
лицева половина с отока на меките тъкани около дясното око са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Мозъчното
сътресение е било от по-леките степени без да
е имало изпадане в пълно безсъзнание. Отокът на дясната колянна става е
довел и да нарушена функция на долния десен крайник за кратко време /0~15 дни/
и е причинил на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Установява
се още, че въззиваемият Б. П. в резултат на произшествието е получил контузия
на лицевата част на главата, многофрагментно счупване на двете кости на дясната
предмишница, разкъсване /контузия / на десния бъбрек с оформяне на
субкапсуларен кръвоизлив, счупване на костите на дясната предмишница, което е
довело да загуба на функцията на дясната ръка за 5-6 месеца. Според експерта за
продължителен период от време ще остане болеви синдром в областта на ръката при
застудяване на времето и при тежък физически труд.
Разкъсването
на десния бъбрек със субкапсуларния хематом е причинило на пострадалия разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
При разкъсването на десния бъбрек, функцията му е била нарушена за около 30-40-дни.
От показанията на свидетелите Н.
Б. Я., С. П. С. и Д. Н. Г., които съдът цени като непосредствени и
кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че и двете деца са се
възстановили трудно след произшествието, имали са смущения в съня, в резулат на което им е бил
изписан Пирамем, във високи дози. Дълго време са изпитвали страх от пътуване с
автомобил, като Б. все още отказвал да пътува. Двамата въззиваеми са били
консултирани от психолог, за да преодолеят травмата от случилото се.
Поради
счупването на ръката, въззиваемият Б. П. е имал и допълнителни затруднения в
училище, тъй като не е могъл да пише, не е посещавал и часовете по физическо
възпитание. След катастрофата Б. е отказал да яде месо, сънувал е кошмари и е
бълнувал през нощта.
Гореизложеното,
дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Търговище, за
определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на
6000 лева за У.Е.П. и 40 000 лева за Б.Е.П..
Тази
сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените
болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД
е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата
на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване - § 4,
ал. 3 и 4
от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на
застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
В
този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР
1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от
26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. №
211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о.
и редица други. Наред
с това, следва да се съобрази, че болките
и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в
момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това,
като нанесените травми не са отшумели. Преценката
за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай
по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определените от ТОС
обезщетение отговарят в максимална степен на гореопределените критерии, поради
което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от
автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.
С
оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ТОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло в разглежданата част.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, на въззиваемия У.Е.П. се следват разноски за
процесуално представителство, в размер на 580 лева, а на въззиваемия Б.Е.П. се
следват разноски за процесуално представителство, в размер на 1130 лева които
следва да бъдат заплатени от въззивника.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №6/26.01.2018 г. по т.д.54/2017 г. по описа на ОС
- Търговище, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на У.Е.П.,
действащ чрез майка си С.И.П. *** е
уважен за горницата над 1000 лева до 6000 лева, както и в частта с която
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на Б.Е.П.,
действащ със съгласието на майка си С.И.П. *** е уважен за горницата над 20 000 лева до 40 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №51Д ДА ЗАПЛАТИ на заплати на У.Е.П., ЕГН **********,
действащ чрез С.И.П. ***, ЕГН **********, като негова майка и законен
представител сумата от 580 (петстотин и
осемдесет) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №51Д ДА ЗАПЛАТИ на заплати на Б.Е.П., ЕГН**********,
действащ със съгласието на майка си С.И.П. ***, ЕГН **********, сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет) лева,
представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: