№ 362
гр. Плевен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201014 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000551 от 11.05.2021
година на ***, с което на основание чл. 96 Г ал. 1 от Закона за автомобилните
превози на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Р. Т. СТ. е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 7 б а
ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се представлява от в
съдебно заседание. В жалбата, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН и писмени
бележки навежда доводи за материална незаконосъобразност на
наказателното постановление, санкциониращо деяние, което всъщност не
съставлява нарушение на посочената разпоредба на чл. 7 Б ал. 1 изр. 1 ЗАП.
Счита, че първичният документ, който удостоверява придобита от водача
професионална квалификация е не картата на водача, както неправилно е
приел наказващият орган, а удостоверението за професионална
компетентност, която към датата на проверката конкретният водач е имал. По
тези доводи, Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
1
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява. В писмено
становище ангажира позиция, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. СЪДЪТ,
като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Директора на РД „ АА“ Плевен е овластен да издава наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗАП.
На 20.04.2021 година в ***, на ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Р. Т. СТ. бил съставен акт за извършено
административно нарушение а именно: на 26.03.2021 година, дружеството
като лицензиран превозвач е допуснало извършване на превоз на товари с
автомобил *** с рег. № *** от водач ***, който към същата дата не
отговарял на изискванията за квалификация на водача по ЗАП. Този извод
инспектори от *** направили въз основа документална проверка на
дружеството и след справка в информационната система на ИА „ АА“, от
която установили, че за същият е имало издадена карта за квалификация на
водача, удостоверяваща неговата квалификация с валидност до 24.05.2020
година, но с изтекъл срок към датата на проверката.
За така установените обстоятелства на ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р. Т. СТ. бил съставен акт за извършено
административно нарушение по чл. 7 б ал. 1 изр. 1 от Закона за
автомобилните превози. Представляващият дружеството подписал акта без
възражения.
Въз основа на така съставеният акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление, което санкционира *** с имуществена санкция в
2
размер на 3000 лева на основание чл. 96 Г ал. 1 от Закона за автомобилните
превози.
В подкрепа на изложените по горе фактически констатации са
представените по делото писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 35-0000551 от 11.05.2021 година на ***; оригинал на акт за
установяване на административно нарушение № 289117 от 20.04.2021 година
на ***; копие на известие за доставяне от 14.05.2021 година; Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията; оригинал на пощенски плик с дата на пощенското
клеймо 28.06.2021 година.
В горната насока са и събраните гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля Л.Б., разпитан непосредствено в хода на съдебното
дирене.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че
жалбата против атакуваното наказателно постановление е основателна по
следните съображения:
Административно-наказателното производство по ЗАНН има
санкционен характер. От това следва и необходимостта съдържанието на
актовете, посредством които се осъществява като процедура, да имат ясно и
пълно съдържание, за да могат да породят правните си последици. Акта за
установяване на административно нарушение и последвалото го наказателно
постановление, които вменяват извършването на конкретно административно
нарушение следва да съдържат конкретно посочени в процесуалния закон
реквизити, които не могат да бъдат извличани по тълкувателен път било то от
субекта на административно наказателна отговорност или от страна на съда в
хода на въззивното производство.
Безспорно установен в хода както на административно наказателното
производство така и в хода на съдебното дирене е фактът, че на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. Т. СТ. е
лицензиран превозвач.
Представените по делото акт за установяване на административно
3
нарушение и наказателно постановление съдържат като нарушена от страна
на жалбоподателят – в качеството му на лицензиран превозвач разпоредбата
на чл. 7Б ал. 1 ЗАвП.
Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. В акта е
посочено, че превозът е осъществен с товарен автомобил *** с рег. № *** /без
да се посочват данни, кога, къде и как е сторил това и доказателствата
потвърждаващи го/, като не е посочена категорията и подкатегорията на
моторното превозно средство, за да се установи необходимостта от
изискването за квалификация на водача, удостоверена с карта на водача. Ето
защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно
нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл. 42, т.
4 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно. В
наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението,
така както е очертано в акта за установяване на административно нарушение
със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се
приеме, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.
Събраните във въззивната инстанция доказателства не обуславят по
категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по
смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП. Според разпоредбата лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които
се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и
подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на
изискването за квалификация. За съответствие с изискването министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията издава карта за
квалификация на водача със срок на валидност пет години.
Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от
4
изискването на чл. 7б, ал. 4 от ЗАвП, според което водачите, придобили
необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за
усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Съгласно ал. 3 на чл.
7б, изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато водачът
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е
положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на
чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП водачите да притежават изискуемата квалификация,
достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 от
ЗАвП. Издадената карта за квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ ЗАвП
само улеснява доказването им. Същевременно чл. 7б, ал. 2 ЗАвП изрично
определя, че такава карта се издава на водач, притежаващ удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или
периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4.
Предвид горните съображения съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство е нарушена разпоредбата на чл.
52, ал. 4 ЗАНН. При наличието на неизяснени, но относими към въпроса за
решаване отговорността на санкционираното дружество, наказващият орган е
следвало да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил
това, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление при
неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена
установеност на административно нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.
Тук следва да се отбележи и това, че съблюдаването на строго
формалната процедура, предвидена в ЗАНН е гаранция за спазване и
гарантиране в пълен обем правото на защита на субекта, привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за
АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Представените и приети към доказателствата по делото наказателно
постановление № 35-0000551 от 11.05.2021 година на ***; оригинал на акт за
установяване на административно нарушение № 289117 от 20.04.2021 година
на инспектор в *** посочват като дата на извършване на нарушението
5
26.03.3021 година, а именно извършването на превоз от водача *** без
същият да е притежавал карта за квалификация на водач. Нито съставеният
АУОН обаче, нито в последвалият го санкционен акт се съдържат за това
кога, къде и как сочения Симеон Петрунов е извършвал превози и на какво
основание, дали същият е служител на дружеството въз основа на сключен
трудов или друг договор.
Липсата на яснота по горепосочения, пряко релевантен към предмета на
доказване въпрос е пряко относима и към правилното приложение на
материалния закон и наказването на нарушителя посредством съответната
санкционна разпоредба от специалния закон, в случая ЗАП. В конкретния
случай, административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана на основание разпоредбата на чл. чл.96г, ал.1 от Закона за
автомобилните превози. Последната разпоредба предвижда санкция за този,
който назначи на работа или допусне водач, който не отговоря на някое от
изискванията, определени с ЗАП и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари, а именно наказание „глоба”
или „имуществена санкция” в размер от 3000 лева. Следователно, за да се
понесе административно-наказателна отговорност по този текст е необходимо
да се установи по безспорен начин административно нарушение по закона, за
което не е предвидено друго наказание, да се индивидуализира правилно
административната отговорност и да се наложи предвиденото в закона
наказание за това. В хода на проведеното административно производство не
са събрани каквито и да е доказателства за това в какви отношения се намира
посоченото в акта и наказателното постановление лице Симеон Петрунов,
кога, по какъв начин и дали на същия е възложено извършването на
конкретния превоз на товари при наличието на безспорни доказателства за
липсата на изсикуемата по ЗАП и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му квалификация на водач. Такива не бяха събрани и в хода на
въззивното производство.
При така изложените правни и фактически съображения съдът намери
за основателни възраженията на процесуалният представител на
жалбоподателя, обективирани в жалбата и приложените по делото писмени
бележки. Обжалваното наказателно постановление е издадено при
6
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, предвидени в чл. 52 ал. 4 ЗАНН, чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и чл. 42, ал.1, т.3 ЗАНН. В този смисъл наказателно
постановление № 35-0000551 от 11.05.2021 година на ***, с което на
основание чл. 96 Г ал. 1 от Закона за автомобилните превози на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. Т. СТ. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 7 б а ал. 1, изр. 1 от Закона за
автомобилните превози е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000551 от 11.05.2021
година на ***, с което на основание чл. 96 Г ал. 1 от Закона за автомобилните
превози на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Р. Т. СТ. е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 7 б а
ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7