Р Е Ш
Е Н И Е № 65
гр. Стара Загора,06.02.2020г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 768 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Г.Д. ***, чрез
пълномощника му адв. П.Г., против индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка (ПАМ) от 30.09.2019г. – „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач“, наложена спрямо лек автомобил „Рено“, с рег.№***, разпоредена от
длъжностно лице – главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ при
Община Казанлък. В жалбата се сочи, че наложената мярка е незаконосъобразна,
като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.Той бил
паркирал на участък от пътя, обозначен за кратковременно паркиране „синя зона”,
за което бил изпратил съобщение.
Жалбоподателят счита, че мярката е наложена при липсата на
материалноправни предпоставки. Не била налице нито една от хипотезите на закона,
за да може общинската администрация Казанлък
да премести автомобила му. Моли съда да бъде отменена, като незаконосъобразна
приложената спрямо него принудителна административна мярка.
Ответникът
по жалбата – Главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък - Х.Н.К.,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния представител оспорва
жалбата, като твърди, че мярката е приложена в съответствие с приложимия
материален закон.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Лек автомобил „Рено” с рег. № *** е
собственост на жалбоподателя, което не се оспорва от него.
На 30.09.2019г. е съставен протокол №00021
за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство. В
протокола е отразено, че в 12:20 часа на същата дата, служителят на Община
Казанлък – K. е констатирал неправилно паркиране на следното пътно превозно
средство – марка „Рено“ с рег. № ***,
като пътното превозно средство е паркирано на ул.23-ти „ ПШП” след пътен знак
Б27, знак „ Паяк”. Посочено е също, че е налице нарушение на чл.31 от Наредба
№4 на Общински съвет – Казанлък за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на Община Казанлък и е преместено с
техническо средство – репатриращ автомобил до паркинг, находящ се в
гр.Казанлък, бул.Розова долина №18, като е направена фотографска снимка. В
протокола за „предал“ е записано името на „Х. K.“, а за „приел“ е положен
подпис на лицето Ц.. От свидетелските
показания на Ц. е приел лекия автомобил „Рено” с рег. № *** на наказателния
паркинг на 30.09.2019 година и при
идване на собственика за освобождаване на автомобила е издал фискалния бон от
30.09.2019 г. и приемо-предавателен протокол № 22, на която е сгрешил датата на
съставянето му, вместо 30.09.2019г. е написал 28.09.2019г.
По делото е приложена преписката по
налагане на обжалваната ПАМ, която се състои от посочения протокол, снимков
материал, протокол № 1/23.01.2019 година за работата на комисията, от които е
видно, че има промяна на паркоместата по „23ПШП” в района на кръстовището с ул.
„Христо Ботев”. Представено и приложение 1.1 – Б паркоместа за демаркиране.
С разпореждането си за насрочване на
делото от 29.10.2019г. съдът, в изпълнение на задължението по чл.171, ал.4 от АПК, е указал на ответника, че в негова тежест е да установи законовите
изисквания за издаване на оспорения акт, като го е задължил да представи по
делото надлежно заверени копия на схема от плана за организация на движението с
посочване на точното местоположение на лекия автомобил „Рено” с рег. № ***,
непосредствено преди репатрирането му на 30.09.2019г.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Репатрирането на автомобили като ПАМ е
регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ:
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае
за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено
с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.
Оспореният акт представлява принудителна
административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата
на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да
бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок
за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК,
всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да
бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо, че прилагането на ПАМ по
чл.171, т.5, б. „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва доведена
до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането – 30.09.2019г., по делото
няма данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може
да я оспори. Поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за
оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца – т.е. до 30.11.2019г. Жалбата, като подадена на 11.10.2019г.,
се явява в срок, изхожда от активно легитимирано лице, за което индивидуалният
административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.168, ал.1
от ЗДвП гласи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него
водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да
прилагат ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, са включени длъжности лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки
един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и
оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. Законодателят не
е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки
собственик на път по смисъла на §1, т.6 от ЗДвП има законова възможност да
оправомощи лица, които да налагат принудителна мярка, като определи изрично
тези лица.
В разглеждания случай не се
спори, че мястото, където е бил паркиран автомобила се намира е пределите на
гр.Казанлък и е общинска собственост. Със Заповед №1656/17.10.2018г. Кмета на
Община Казанлък, Х.Н.К. – главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“,
е определен като длъжностно лице от Община Казанлък, имащо право да премества
или да нарежда да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, на
отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на неговия
собственик или на упълномощен от него водач, в случаите по чл.171, т.5 от ЗДвП
(л.14). С
оглед изложеното, обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално
компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП,
Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП постановява
кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед, като ПАМ по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП не е сред изрично изброените мерки.
Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и
предоставяне на отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана
писмена заповед за прилагане на мярката. Тя може да е устна или изразена чрез
действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.
При прилагането на ПАМ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на
чл.146, т.3 от АПК. Доколкото принудителните административни мерки от този вид
се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими
всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е
приложен по преписката.
Разпореждането
е извършено в съответствие с материалния закон. Хипотезите на цитираната
разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материално правно
основание за налагане на конкретната ПАМ, са три:
1. когато превозното средство
е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство;
2. когато създава опасност и
3.когато прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
Разпоредбата е императивна и
при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност,
административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение. Не съществува правна възможност за
административният орган да осъществи във всеки конкретен случай, с оглед на
конкретните обстоятелства, да извърши преценка за налагането или не
принудителната административна мярка.
Предвид разпоредбата на
чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е
задължението да установи, че оспорената принудителна мярка, наложена с
конклудентните действия по преместването на автомобила, е в съответствие със
законовите изисквания.
От снимките, приложени по
делото и от представената схема се
вижда, че автомобилът е паркиран на място, където е забранено паркирането/
поставен е пътен знак В 27/ и което е обозначено с табела Т 17, указваща принудителното
преместване на неправилно паркираните превозни средства.
В случая безспорно се доказа,
че към момента на прилагане на ПАМ мястото е обозначено с неподвижен пътен
знак, който да предупреждава за принудително преместване. Съгласно нормата на
чл.40, ал.1 от ППЗДвП, пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя
срещу посоката на движение. От приложения снимков материал и писмени
доказателства се вижда, че пътен знак
В27 с допълнителната табела Т17 е поставен на нормативно предвиденото място
спрямо процесния автомобил. Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, на
чието основание е разпоредено репатриране на процесния автомобил, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
На последно място, но не и по
важност, съдът намира, че атакуваната мярка е издадена в съответствие с целта
на закона, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения.
За налагането на ПАМ по чл.
171,ал.1,т.5 б.б ЗДвП няма законово изискване за писмена форма на
волеизявлението, с което се налага мярката. След като няма изискване за писмена
форма, следователно няма и изискване за мотивиране на мярката. Ето защо не е
налице нарушение, изразяващо се в дописване на мотивите на акта от страна на
съда.
По така изложените съображения
съдът намира за доказан факта, послужил като основание за издаване на
обжалвания акт, че паркираният автомобил е паркиран в нарушение на правилата за
движение, с оглед на което процесната ПАМ се явява наложена в съответствие със
законните изисквания, съставляващи материалноправни предпоставки за
постановяването й.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
обжалваната ПАМ е формално и материално
законосъобразна, издаването й
съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, както и не засяга адресата в по-голяма
степен от необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу нея е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Г.Д. ***, чрез пълномощника му адв. П.Г., против индивидуален
административен акт – принудителна административна мярка (ПАМ) от 30.09.2019г.
– „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения
от него водач“, наложена спрямо лек автомобил „Рено“, с рег.№***, като
неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от
ЗДвП.
СЪДИЯ: