РЕШЕНИЕ
№ 12669
гр. София, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
И.Г.М.И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110162994 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 411 КЗ за сумата от 645.44 лв. – регрес по щета №
470421212144221 от 2021 г., образувана при /ФИРМА/.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 22.03.2022 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
частно гр. дело № 14819/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав до изплащане на вземането, както и на направените по последното
заповедно дело и в исковото производство разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт И.А. в писмен отговор на исковата молба от 26.03.2024 г.,
подаден по електронната поща на Софийски районен съд на 22.03.2024 г.
поддържа становище за неоснователност на предявения иск, като излага
подробни съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по
1
делото разноски. В писмено становище от 10.10.2024 г. чрез юрисконсулт И.А.
се заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца като разноски по делото.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в заверени преписи и от
заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието от съда като
неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и
безпристрастно от вещото лице В. Д., се установяват и съдът приема за
доказани по делото твърдените в обстоятелствената част на исковата молба
обстоятелства, релевантни за предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 411 КЗ, поради което същият следва да бъде уважен изцяло, със
законните последици.
Възраженията на ответника, съдът намира за неоснователни.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на разноските,
направени от ищеца за адвокатско възнаграждение, заявено от ответника на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, по следните съображения: Разноските за
адвокатско възнаграждение, направени от ищеца в заповедното производство
възлизат на общата сума от 360 лв. с ДДС. Същите са съобразени с
фактическата и правна сложност на делото и са към минимума, установен в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща в редакцията към 30.06.2022 г.,
поради което не подлежат на намаляване по възражението, заявено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В исковото производство не се установява от
страна на ищеца да са направени други разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което такива не му се следват.
Предвид горното, при този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство по частно гр. дело № 14819/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 123 състав разноски в общ размер на 385 лв., от
които 25 лв. – платена по сметка на Софийския районен съд дължима
2
държавна такса и 360 лв. – за възнаграждение на един адвокат, както и
направените в исковото производство по настоящото дело разноски в общ
размер на 375 лв., от които 25 лв. – платена по сметка на Софийския районен
съд дължима държавна такса и 350 лв. – депозит за възнаграждение на вещо
лице.
Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски,
но с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, такива не следва
да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че /ФИРМА/ с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление ********* ДЪЛЖИ на /ФИРМА/ с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление ********* сумата от 645.44 лв.
– регрес по щета № 470421212144221 от 2021 г., образувана при /ФИРМА/ –
по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 411 КЗ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2022 г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е образувано частно гр. дело № 14819/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
********* ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление ******* сумата от 385 лв. – разноски направени в заповедното
производство по частно гр. дело № 14819/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; както и сумата от 375
лв. – направени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4