Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
гр. Велико Търново, 03.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
466/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Същото е образувано
по жалби на В.Ц. Д. и на М.С.Д.-С. *** против мълчалив отказ на главния
архитект на Община Велико Търново по тяхно Заявление за издаване на разрешение
за строеж с вх. № 94ММ-12354-1/05.04.2022 г.
Жалбоподателките, чрез процесуалния
си представител *** Е.Д. от ВТАК, оспорват мълчаливия отказ като
незаконосъобразен с мотив, че същият не отговаря на изискванията за форма по
чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, вкл. липсва изложение на конкретни мотиви. Твърди се, че
е налице неизпълнение на законовото задължение на главния архитект за изрично
произнасяне по въпрос от неговата компетентност, при наличие на фактическите
предпоставки за това. По тези съображения, подробно изложени в жалбата, от съда
се иска да отмени оспорения мълчалив отказ и да върне преписката на главния
архитект на Община Велико Търново за произнасяне. Моли за присъждане на
направените разноски и за изплащане на адвокатското възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Оспорването се
поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител по изложените вече
съображения. Подчертава, че дадените указания за отстраняване на нередовности по подаденото заявление за издаване на
строително разрешение са изпълнени коректно, поради което е следвало
произнасяне по същество, каквото липсва.
Ответникът – главният
архитект на Община Велико Търново, не се явява, не се представлява и не взема
становище по спора.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По
силата на Договор от 24.01.2019 г. Община Велико Търново е учредила на В.Д.
възмездно право на строеж върху югоизточната част от недвижим имот – частна
общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор
№10447.515.523 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико
Търново, и УПИ I от стр. кв. 361 по ПУП – ПР на гр.
Велико Търново, отреден за жилищно строителство, актуван с АЧОС
№4334/22.08.2007 г., за изграждане на една гаражна клетка №4 с размери 3 м/6,10
м и застроена площ – 18,30 кв. м.
Аналогично,
с договори от 20.06.2019 г. Община Велико Търново е учредила на М.С. възмездно право
на строеж върху югоизточната част от недвижим имот – частна общинска
собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор №10447.515.523 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, и УПИ I от
стр. кв. 361 по ПУП – ПР на гр. Велико Търново, отреден за жилищно
строителство, актуван с АЧОС №4334/22.08.2007 г., за изграждане на три гаражни
клетки №1, №2 и №3, всяка с размери 3 м/6,10 м и със застроена площ – 18,30 кв.
м.
Със Скица
№94ММ-12354-1#1/26.05.2022 г. и Виза за проектиране от 15.06.2021 г. на главния
архитект на Община Велико Търново е допуснато изработване на инвестиционен
проект за гаражна група.
През
м. март 2022 г. е изготвено Конструктивно становище по чл. 147, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 от ЗУТ от строителен инженер К. Д.и заверено от архитект Н. Л.. По т. 1 „Проектна
ситуация“ е посочено, че теренът е озеленен и разположението на гаражната група
засяга минимално съществуващото едроразмерно озеленяване
– премахва се едно широколистно дърво (бреза), живият плет от туя се
изважда внимателно и се засажда на подходящо място. Указано е да се засадят два
броя дървета – видът и точното местоположение да се съгласува с живущите и с
Община Велико Търново.
На
05.04.2022 г. В.Д. и М.С. подават до главния архитект на общината Заявление № 94ММ-12354-1
за издаване на разрешение за строеж на обект „гаражна група“ в УПИ I, кв. 361 по плана на гр. Велико Търново. Към
заявлението е приложено Конструктивното становище.
Главният
архитект е адресирал до заявителките Писмо №94ММ-12354-1#1/21.04.2022 г., в което е посочил, че на основание чл.
148, ал. 12 от ЗУТ и Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на Община Велико Търново (Наредбата) е необходимо да се входира в
деловодството на Община Велико Търново писмено заявление за издаване на
разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна
растителност. Видно от разписките заявителките са получили писмото на
09.05.2022 г.
На
10.05.2022 г. В.Д. и М.С. са депозирали до кмета на Община Велико Търново изисканото
Заявление №94ВВ-1123-1 да бъде разрешено премахването на дървета в УПИ I, кв. 361 по плана на гр. Велико Търново.
Едва в
хода на съдебното производство от общинската администрация е представено
Писмо №94ВВ-1123-1#1/25.05.2022 г. на кмета
на общината, според което на основание чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредбата
разрешение за премахване на дълготрайна декоративна растителност се издава след
одобряване на инвестиционен проект. Видно от представените пликове и известия
пощенската пратка за това писмо е непотърсена от получателите – Д. и С..
Не се
твърди и не се доказва процедурата по подаденото заявление за издаване на
строително разрешение да е приключила с издаване на писмен акт – разрешение или
отказ, като пасивното поведение на главния архитект е възприето от заявителките
като мълчалив отказ. Недоволни от него те са го оспорили с жалба, входирана в общинската администрация под
№94ВВ-1123-2/16.06.2022 г., въз основа на която е образувано настоящото дело.
С
разпореждането за насрочване на делото в открито заседание е разпределена
доказателствената тежест.
В хода на същото
като доказателства са приети документите от състава на административната преписка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорването е допустимо,
а разгледано по същество – основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето на административния орган
в определения законов срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. За да
е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да
се установи, от една страна, подадено искане за издаване на индивидуален
административен акт и от друга – бездействие на административния орган при
нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е
сезиран. Следователно законовата фикция е относима и
приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил сезиран и
има правомощие да издаде съответния административен акт. Липсата на
волеизявление по направено искане за издаване на индивидуален административен
акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона
съдържание, т. е. непроизнасянето релевира мълчалив
отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на
АПК.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ главният архитект е компетентният
административен орган, комуто е вменено издаването на разрешение за строеж,
като според разпоредбата на ал. 4, изр. последно на цитираната норма това
следва да бъде сторено в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление,
когато има одобрен инвестиционен проект. Доколкото обектът, за които се иска
разрешение в случая, представлява постройки на допълващото застрояване, по
смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ законодателят е предвидил облекчен ред
за издаване на разрешение за строеж – без одобряване на инвестиционни проекти, като
предвид ал. 2 е достатъчно представяне на становище на инженер-конструктор с
указания за изпълнението на строежа. Според чл. 153, ал. 1 от ЗУТ в случаите,
когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж
се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост,
за учредено право на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на
специален закон. В разрешението за строеж се вписват видовете строителни и
монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. За постройки и съоръжения по чл.
147, ал. 1 към разрешението за строеж се прилага ситуационна скица с обозначени
линии на застрояване, разстояния и височини. Нормата на чл. 148, ал. 12, изр.
последно от ЗУТ регламентира, че разрешението за строеж се издава след издаване
на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна
растителност при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 10.
В случая, със
Заявление №94ММ-12354-1 от 05.04.2022 г., подадено от жалбоподателките
до главния архитект на Община Велико Търново, е направено искане за издаване на
разрешение за строеж. Компетентният орган е установил, че искането не
удовлетворява останалите изисквания на закона – чл. 148, ал. 12 от ЗУТ, като конкретно
е указал как да бъде отстранен констатираният недостатък – чрез входиране в Община Велико Търново на писмено заявление за
премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност. Такова
заявление е подадено от жалбоподателките веднага след
уведомяването – на 10.05.2022 г. и доколкото срокът за произнасяне на
компетентния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите,
главният архитект е следвало да се произнесе в седемдневен срок, като издаде
разрешение за строеж или постанови мотивиран отказ за това – аргумент от чл.
149, ал. 1 от ЗУТ. Не се твърди и не се доказва това да е сторено, поради което
съдът намира, че в случая действително е формиран мълчалив отказ.
По правило мълчаливият
отказ, като индивидуален административен акт, подлежи на контрол за
законосъобразност по предвидения в съответния закон ред, като преценката за
законосъобразност се свежда до съответствието му с материалния закон и
съобразяването му с целта на закона. Съдебният контрол обхваща преценката
налице ли са били условията за издаване на конкретния акт, като преди всичко трябва
да се отговори на въпроса дали от изискването отказът да е мотивиран се налага
изводът, че мълчаливият отказ е винаги незаконосъобразен и съответно, че при
всички случаи подлежи на отмяна при обжалването му. В общия случай, съгласно
трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ за издаване на
административен акт, съдът се произнася по неговата законосъобразност като
взема предвид фактическите и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и като изхожда от предполагаемите
съображения, които биха мотивирали административния орган да не уважи искането.
Единствено неспазването на писмената форма и само това, че отказът е мълчалив не
е достатъчно условие за неговата отмяна. Това би означавало да се отрече
предвиденият върху него контрол по същество, като се сведе само до
задължаването на органа да се произнесе изрично.
По отношение на
отказите за издаване на разрешение за строеж разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ регламентира изискване отказът да се прави само по законосъобразност и да
се посочват конкретните мотиви за това. Изискването за изрична мотивировка на тези
откази, каквото всъщност е общото изискване за излагане на мотиви към всеки
един административен акт, представлява гаранция за законосъобразност на акта,
която законът е установил за защита на правата и правно защитените интереси на
гражданите и организациите. Разбирането, застъпено в правната теория и намерило
място в редица съдебни актове, че отказът за издаване на разрешение за строеж
следва винаги да бъде мотивиран, поради което и неизлагането на мотиви го прави
незаконосъобразен, изхожда, от една страна, от законовата разпоредба, изискваща
всеки един административен акт да е мотивиран с цел да се гарантира на
заинтересованите лица възможност да организират и реализират пълноценно
защитата си, а от друга – от естеството на акта, предмет на отказа. Издаването
на разрешение за строеж е единствено в правомощията на главния архитект на
общината, който орган следва да установи налице ли са законовите предпоставки и
съответно липсват ли нормативноустановени пречки за
издаването на този вид административен акт.
Нормативно
регламентираното изискване по чл. 149, ал. 1, изр. последно от ЗУТ за посочване
на конкретни мотиви при отказ само по себе си не може да обоснове извод, че
законодателят изрично е изключил възможността за мълчалив отказ по подадено
заявление за разрешаване на строителство, която недопустимост да обуславя
всякога неговата незаконосъобразност. Да се приеме противното и доколкото
изискването за мотивировка по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е общо за всички
индивидуални административни актове, би означавало при всички случаи на
мълчаливи откази за издаване на индивидуални административни актове същите да
бъдат отменяни само по съображение за липса на изрично, обективирано в писмена
форма и мотивирано волеизявление, без възможност да бъде извършвана преценка за
тяхната законосъобразност от гледна точка на съответствието им с материалния
закон и съобразяването им с целта на закона. А както вече беше посочено
съгласно трайната практика на ВАС, при произнасянето по жалба против мълчалив
отказ за издаване на административен акт се преценява именно наличието на
фактическите и правните предпоставки, обуславящи съществуването на претендираното право. В този смисъл липсата на обективирана преценка по искането за издаване на разрешение
за строеж и формирания мълчалив отказ за одобряването му без посочване на
конкретни мотиви за това, не би било основание за отмяна на този отказ, ако в
хода на производството са установени правоизключващи
обстоятелства, съставляващи нормативно регламентирани пречки за издаването на
разрешителния административен акт, респ. ако се установи липсата на обуславящи
издаването на акта факти.
По аргумент от чл.
58, ал. 1 от АПК мълчаливият отказ е напълно приравнен откъм съдържание на
правните последици на изричния отказ за издаване на акт със съответното
съдържание. Съдебната практика приема за допустимо издаването на акта и излагането
на мотиви към него да не съвпадат по време. Няма пречка мотивите да бъдат
изложени както преди издаването на акта, в друг приложен по преписката
документ, при условие на несъмненост, че органът, компетентен да издаде акта, е
изхождал от тези съображения при неговото издаване. Няма пречка мотивите да
бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига
да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за
мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на
такива (ТР № 16/1975 г.).
В конкретният случай
мотиви за формирания мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж
липсват. Главният архитект на Община Велико Търново е изложил в Писмо
№94ММ-12354-1#1/21.04.2022 г. съображения, че е налице пречка за
издаване на разрешителния акт по чл. 148, ал. 12 от ЗУТ и е дал конкретни
указания за отстраняване на недостатъка, които са своевременно и стриктно
изпълнени от жалбоподателките. Липсват констатации за
други пороци в заявлението, подлежащи на отстраняване. В този смисъл не се
намират основания за липсата на произнасяне по същество, вкл. ако главният
архитект е счел, че издаването на искания акт е необосновано от гледище на
закона и на доказателствата, последният е разполагал с възможността да
постанови изричен отказ, мотивиран със съответните съображения.
За прецизност следва
да се посочи, че цитираното писмо с указания от 21.04.2022 г., изпратено до
заявителките в срока за произнасяне, не съдържа нито срок, в който да бъдат отстранени
идентифицираните недостатъци, нито са посочени последиците от неизпълнението,
каквито белези се изискват за този води уведомления по смисъла на чл. 30, ал. 2
от АПК, вр. чл. 5в от ЗУТ. Според чл. 30, ал. 2 от АПК ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят
се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това
с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на
производството. Според
чл. 5в от ЗУТ административният орган, пред който е подадено заявление за
издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, може само
еднократно да изисква отстраняване на нередовности
или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено
заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или
за представяне на допълнителните документи. Срокът за произнасяне на административния
орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или
представяне на допълнителните документи. Когато нередовностите или непълнотите
по ал. 1 не са отстранени в срок, административният орган прекратява
производството.
Представеното в хода
на съдебното производство Писмо № 94ВВ-1123-1#1/25.05.2022
г. на кмета на Община Велико Търново (част от преписката
по Заявление №94ВВ-123-1/10.05.2022 г. за издаване на разрешение за премахване
на дървесни видове) не може да бъде прието за
самостоятелно, годно и относимо обяснение за отказ по
заявлението за издаване на разрешение за строеж. На първо място, още с
разпореждането за насрочване на това дело съдът указа, че производствата по
издаване на строително разрешение и на разрешение за отсичане/премахване на
дървесна растителност са самостоятелни и различни такива, от компетентността на
различни органи. Следователно, крайните актове по тях подлежат на самостоятелен
съдебен контрол и съдът понастоящем не дължи произнасяне по писмото на кмета на
Община Велико Търново. На следващо място, действително според текста на чл.
148, ал. 12, изр. второ от ЗУТ издаването на разрешение за премахване на
дървесна растителност, засегната от строителство, предшества издаването на
разрешение за строеж. Това изискване е свързано с опазване на зелената система
и е в съответствие на закона, изискващ минимална задължително озеленена площ
или компенсаторно залесяване (което в случая е
съобразено в Конструктивното становище на инженер-конструктор, приложено към
заявлението за издаване на разрешение за строеж),
но наличието на издадено разрешение за строеж не е правоизключващо
по отношение издаването на разрешение за премахване на растителност. В този
смисъл Решение №16852 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм.
д. №4549/2019 г., II о. А същевременно липсата на одобрен инвестиционен проект
не би могло да осуети процедурата по заявлението, доколкото законодателят е
предвидил облекчен режим за разрешаване на строеж на обекти като процесния, а според
чл. 153, ал. 1 от ЗУТ в случаите, когато не се изисква одобряване на
инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава само въз основа на
искането за разрешение и документ за собственост, за учредено право на строеж
или за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон. В
разрешението за строеж се вписват видовете строителни и монтажни работи, които
ще бъдат изпълнени. За постройки и съоръжения по чл. 147, ал. 1 към
разрешението за строеж се прилага ситуационна скица с обозначени линии на
застрояване, разстояния и височини.
С оглед изложеното и
съобразно приложимото право, не се намират основания, обуславящи липсата на
произнасяне от страна на главния архитект, поради което мълчаливият отказ се
явява материално незаконосъобразен и в противоречие с целта на закона.
Процедурата по заявлението за издаване на разрешение за строеж следва да
приключи с произнасяне по същество съобразно отстранените нередовности,
като се издаде исканото разрешение или се постанови отказ по законосъобразност с
посочване на конкретните, нови мотиви за това, различни от дадените вече
указания за входиране в общинската администрация на заявление
за премахване на дървесна растителност. По този начин ще бъде обезпечено
правото на защита на заявителките, както и осъществяването на съдебния контрол
за законосъобразност.
По тези мотиви
настоящият състав намира подадената жалба за основателна. Мълчаливият отказ
следва да се отмени и преписката да се върне на ответника за произнасяне при
съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен
срок след влизане в сила на това решение.
При този изход на
делото и предвид своевременно направеното искане, на жалбоподателките
следва да се присъдят разноски в общ размер на 20 лв., в това число внесена държавна
такса за образуване на делото пред АСВТ – по 10 лв. На *** Е.Д. от ВТАК следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лв. на основание чл.
38, ал. 2, чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и Договор № 3940/14.06.2022 г. и Договор № 3939/14.06.2022
г., съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалби на В.Ц. Д.
и на М.С.Д.-С.,***, мълчалив отказ на главния архитект на Община Велико Търново
по Заявление за издаване на разрешение за строеж с вх. регистрационен индекс и
дата 94ММ-12354-1/05.04.2022 г.
ВРЪЩА преписката на главния архитект на Община
Велико Търново за произнасяне по Заявление за издаване на разрешение за строеж
с вх. регистрационен индекс и дата 94ММ-12354-1/05.04.2022 г. съобразно мотивите
на решението в 14-дневен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на В.Ц. Д.,
ЕГН ********** *** 10 (десет) лева и на М.С.Д.-С., ЕГН ********** *** още 10
(десет) лева, представляващи разноски по делото на всяка от тях.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на *** Е.Д. ***, офис 2,
сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: