РЕШЕНИЕ
№ 5536
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110127719 по описа за 2024 година
Ищецът П. М. М. твърди, че на 14.01.2022 между него и
ответника „Ф. Б.“ ЕООД бил сключен договор за кредит №
1111471. По силата на договора за потребителски кредит „Ф.
Б.“ ЕООД е поел задължението да му предостави, парична
сума в размер на 2 500 лв.. М. се задължил да върне заемната
сума по договори при следните параметри:
- годишен лихвен процент - 35,00 %
- годишен процент на разходите - 49,66%
- брои вноски - 18
- общ размер на плащанията - 3 375,00 лв.
Към основният договор за потребителски кредит бил
сключен допълнителен договор за поръчителство,
обезпечаващ процесния договор за кредит, по който на
заемателя е начислена допълнителна такса за възнаграждение
на поръчителя. Въпросната допълнителна такса е дължима,
по силата на чл. 5, от процесния договор. Като в настоящия
случай, а и масово при договорите на ответника,
юридическото лице – за поръчител кредиторът избрал „Ф.
1
Б.“, което е свързано лице с кредитното дружество.
Според чл. 1.6 от договора за предоставяне на
поръчителство, дължимото възнаграждение на поръчителя е в
размер на 2 450,00 лв., като това възнаграждение не било
включено, нито в годишния процент на разходите по
процесния договор за потребителски кредит, нито в
погасителния план към него.
При условие на евентуалност ищецът инвокира
нищожност на целия договор или нищожност на клаузата за
предоставяне на гаранция под формата на поръчителство със
свързаното с кредитора лице.
По отношение на предпочитания иск ищецът излага
аргументи покриващи практически всички изрични хипотези
на недействителност, предвидени в ЗПК. Подробно излага
съображения за недействителност поради прикриване и
превишаване на действителния процент на годишните
разходи, в които според ищецът следва да се включи и
размера на възнаграждението на поръчителя по договора.
Твърди, че е налице нищожност и поради превишаване
допустимия лихвен процент, който в случая е 35%
годишно.Ищецът моли съда да прогласи нищожността на
договор за потребителски кредит № ...и при условие на
евентуалност – нищожността на клаузите предвиждащи
възнаградителна лихва в размер на 35 % годишно, както ина
клаузата на чл. 5 от договора.
В писмения си отговор ответното дружество заявява, че
кредитът е бил продаден на 06.11.2023г. на трето лице, поради
което счита, че не е надлежен ответник по спора. Съдът, като
обсъди становищата на страните, намира евентуалния иск за
прогласяване гаранционната клауза за недействителна за
основателен. Очевидно, ответното дружество не оспорва
сключването на договора, а обстоятелството, че правата му по
този договор са прехвърлени, не е пречка за предявяване на
установителен иск. Валидността на цедирано задължение
2
може да се установява по съдебен ред както по отношение на
цесионера, така и цедента.
При оспорване на валидността на договори за
потребителски кредит с аргумент за неравноправност,
доказателствената тежест е на кредитора. В разглеждания
случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства по
съществото на спора и следва да понесе материалните
последици на процесуалното си бездействие.
От неоспореното изложение в исковата молба съдът
установява, че – с изключение на гаранционната уговорка,
условията на процесния договор отговарят на императивните
изисквания на ЗПК. Доколкото оспорената клауза на чл. 5 от
договора е единствено в интерес на кредитора и свързания с
него капиталово гарант, то съдът счита, че договора би бил
сключен без клаузата на чл.5.
Що се отнася до оспорената възнаградителна лихва в
размер на 35% годишно – не съществува законово
ограничение върху размера на възнаградителната лихва.
Нейният размер се контролира единствено чрез
ограниченията в размера на годишния процент на разходите.
Предпочитания иск следва да се отхвърли, както и
евентуалния иск за прогласяване недействителността на
уговорката за възнаградителна лихва. С оглед на уважената
част от исковете ищецът има право на 67,50лв разноски. На
същото основание ищцовият адвокат има право на 475лв.
възнаграждение по реда на чл. 38 ал-2 ЗАдв.Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване нищожността на
договор за кредит № ..., сключен на 14.01.2022г. между П. М.
М. ЕГН ********** и ответника „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК ...
ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване за неравноправа
клаузата от същия договор за заплащане на възградителна
годишна лихва.
3
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на
чл.5 от същия договор за предоставяне на гаранция чрез
сключване на договор с трето лице.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ответника 67,50 лв.
разноски.
ОСЪЖДА ответника да заплати на адвокат Е. К. К. 475
лв. възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалванте пред
софийски градски съд в двуседмиичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4