Решение по дело №557/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 684
Дата: 20 май 2021 г.
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20217050700557
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      ………………… / 20.05.2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I – ви касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                                                                                      ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ

 

   с участието на секретаря Ангелина Георгиева и прокурор Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдия В. Пушевски КНАХД № 557 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

    Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

    Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна срещу Решение № 260203 от 11.02.2021 г., постановено в производството по НАХД № 4635 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, 27 състав, с което е било отменено Наказателно постановление № 531641 – F560335 от 14.08.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на дружеството „Юлитрейд 20191“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Боряна, обл. Варна, на основание  разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, са наложени 6 (шест) броя административни наказания „имуществена санкция“, всяко едно от тях в размер на 1000 лева за извършени 6 (шест) броя административни нарушения на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

Касаторът ТД на НАП – гр. Варна намира решението на Районен съд Варна за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Посочва, че недвусмислено, както в обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на наказателното постановление  е описано в какво се изразява самото нарушение, а именно, че на датата 14.04.2020 г. дружеството „Юлитрейд 20191“ ЕООД не е отразило в дневника за продажбите на дружеството към подадената справка – декларация по ДДС за месец март 2020 г. 6 бр. фактури, като цитираните фактури са отразени в дневника за продажби за месец май 2020 г. (два месеца по – късно), с което свое поведение дружеството е осъществило състава на нарушението на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, при това за всяка една от шестте броя фактури. Поради гореизложените съображения касаторът ТД на НАП – гр. Варна счита, че нарушението е безспорно установено, намира, че не са били допуснати някакви процесуални нарушения, поради което моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и респ. за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна дружеството „Юлитрейд 20191“ ЕООД е депозиралa писмен отговор на касационната жалба, в който е изложилa своите подробни аргументи в защита на становището си, че самата касационна жалба е неоснователна, респ. първоинстанционното съдебно решение е законосъобразно, правилно и добре обосновано.

В проведеното на 22.04.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 557 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, нито една от двете страни не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на Районен съд Варна.

 

Съдът, след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по въззивна жалба на „Юлитрейд 20191“ ЕООД, с ЕИК: ********* срещу Наказателно постановление № 531641 – F560335 от 14.08.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на дружеството, на основание  разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, са наложени 6 (шест) броя административни наказания „имуществена санкция“, всяко едно от тях в размер на 1000 лева за извършени 6 (шест) броя административни нарушения на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

С Решение № 260203 от 11.02.2021 г., постановено в производството по НАХД № 4635 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, процесното наказателно постановление е било отменено, като от фактическа страна е било установено следното:

На 28.04.2020 г. Петър Илиев Маринов – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, офис гр. Силистра извършил проверка на дружеството „Юлитрейд 20191“ ЕООД, като установил, че дружеството, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е включило в подадената в ТД на НАП – гр. Варна справка – декларация за ДДС за месец 03.2020 г. вх. № 03003604427/ 14.04.2020 г. и не е отразило в дневника за продажбите на дружеството към справката – декларация за месец март 2020 г. следните фактури:

1) Фактура № **********/ 23.03.2020 г. за общо почистване, съгл. договор с данъчна основа 1608, 00 лева и ДДС 321, 60 лева, издадена от „Кораборемонтен завод Одесос“ АД;

2) Фактура № **********/ 23.03.2020 г. за общо почистване, съгл. договор с данъчна основа 1742, 00 лева и ДДС 348, 40 лева, издадена от „Кораборемонтен завод Одесос“ АД;

3) Фактура № **********/ 23.03.2020 г. за монтаж/ демонтаж скеле, съгл. договор с данъчна основа 360, 00 лева и ДДС 72, 00 лева, издадена от „Кораборемонтен завод Одесос“ АД;

4) Фактура № **********/ 23.03.2020 г. за монтаж/ демонтаж скеле, съгл. договор с данъчна основа 4410, 00 лева и ДДС 882, 00 лева, издадена от „Кораборемонтен завод Одесос“ АД;

5) Фактура № **********/ 30.03.2020 г. за общо почистване, съгл. с договор, с данъчна основа 2010, 00 лева и ДДС 402, 00 лева, издадена от „Кораборемонтен завод Одесос“ АД;

6) Фактура № **********/ 30.03.2020 г. за монтаж/ демонтаж скеле, съгл. договор с данъчна основа 2700, 00 лева и ДДС 540, 00 лева, издадена от „Кораборемонтен завод Одесос“ АД.

Гл. инспектор М. приел, че с това свое поведение дружеството „Юлитрейд 20191“ ЕООД е извършило 6 (шест) на брой нарушения на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, касателно всяка една от шестте броя фактури, поради което и гл. инспектор М. съставил на 06.08.2020 г. акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за шест броя нарушения на цитираната нормативна разпоредба.

В разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 14.08.2020 г. Директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, наложил 6 (шест) броя административни наказания „имуществена санкция“, всяко едно от тях в размер на 1000 лева за извършени 6 (шест) броя административни нарушения на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

 

За да отмени наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която изисква наказателното постановление да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е било извършено. Приемайки, че в случая датата и мястото на извършване на нарушението не са били конкретизирани от страна на административно – наказващия орган, нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в обстоятелствената част на наказателното постановление, първоинстанционният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на производствените правила, поради което и е отменил наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция не може да подкрепи подобен извод, доколкото ясно е отбелязано, че справката – декларация с вх. 03003604427 е била депозирана на 14.04.2020 г. в ТД на НАП – гр. Варна, поради което и очевидно именно това е датата, на която е извършено нарушението. Действително не е отбелязано, че нарушението е извършено в гр. Варна, но при условие, че гр. Варна е седалището на териториалната дирекция на НАП, отговаряща за района, в който се намира седалището и адреса на управление на дружеството, също съвсем нормално е да се приеме, че състава на нарушението е довършен именно в гр. Варна (където е седалището на институцията, която е адресат на процесната справка – декларация).

Същевременно нормата на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС е категорична, че неотразяването на всеки един отделен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период представлява нарушение, поради което и настоящата съдебна инстанция не може да сподели изводи на районния съд за неяснота по отношение броя на установените нарушения.

Същевременно касационната инстанция намира, че е допуснато друго нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на санкционираното лице, и което респ. представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

За да бъде ангажирана отговорността на данъчно – задължено лице по чл. 182 ал. 1 от ЗДДС следва неотразяването на издадените от него данъчни документи – фактури в отчетните регистри – дневника за продажби за процесния данъчен период да е довело до определяне на данъка в по – малък размер, за който извод обаче липсват твърдения, още по – малко факти, както в обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗДДС, резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС посочва, че данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, който се начислява в издадените от него данъчни документи. При възникване на някое от условията, посочени в глава Седма „Данъчен кредит“ на ЗДДС, за регистрираното лице възниква право на приспадане на данъчен кредит – сумата на данъка, която има право да приспадне от данъчните си задължения през съответния данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне (чл. 88,  ал. 2 от ЗДДС), когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване (чл. 88, ал. 3 от ЗДДС). Ще е налице резултат – определяне на данък в по – малък размер, ако през данъчния период задълженото лице има данък за внасяне, по който въпрос в наказателното постановление не са изложени никакви  твърдения, още по – малко факти. Не са изследвани записванията в дневника за покупки за м. 03.2020 г. на дружеството „Юлитрейд 20191“ ЕООД и при описанието на нарушението не е извършено съпоставяне между общата сума на данъка върху добавената стойност, който е начислен и изискуем от него, и  общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.

Извършеното от наказващия орган процесуално нарушение е съществено, защото  с допускането му, в действителност е останал неизяснен въпроса дали за м.03.2020 г. дружеството „Юлитрейд 20191“ ЕООД е имало данък за възстановяване, а това би означавало липса на резултата, който безусловно се изисква за съставомерността на нарушението по чл. 182,  ал. 1 от ЗДДС, а именно определяне на данък в по – малък размер.

Според съда, допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящата касационна инстанция и тези на първоинстанционния съд за наличие на процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление, Решение № 260203 от 11.02.2021 г., постановено в производството по НАХД № 4634 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Варна, I – ви касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260203 от 11.02.2021 г., постановено в производството по НАХД № 4635 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, 27 състав, с което е било отменено Наказателно постановление № 531641 – F560335 от 14.08.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна.

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: