ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Ямбол 22.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
В закрито заседание на
22.05.2017 г. Ямболския окръжен съд, в състав:
Председател: Д. Кючуков
след като разгледа
докладваното от съдията Д. Кючуков гр.д. № 46/2016г. по описа на Ямболския
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В
Ямболския окръжен съд е постъпила искова молба от „КАБИЛЕ ЛБ„ АД - гр. Ямбол
срещу НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - гр. София и АГЕНЦИЯТА ЗА
ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ - гр. София, с която се иска, на
основание чл. 4 § 3 ал.2 от ДФЕС и принципите, установени в практиката на Съда
на ЕС, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - гр. София и АГЕНЦИЯТА ЗА
ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ - гр. София да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на „КАБИЛЕ ЛБ „ АД - гр. Ямбол сумата 405 569,93 лв., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане, която сума представлява претърпени от „КАБИЛЕ
ЛБ „ АД - гр. Ямбол имуществени вреди, в резултат на допуснати от ответниците
нарушения на норми на правото на ЕС, както и сумата от 10 000 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба,
за причинените на дружеството неимуществени вреди.
Пред Варненския
административен съд е образувано адм.дело № 560/2016 г. Производството е по
реда на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ и е образувано по иск с правно основание чл. 4 § 3
ал.2 от ДФЕС . В хода на производството съдът е преценил, че за разрешаване на
спора между страните е необходимо тълкуването на чл. 4 § 3 ал.2 от ДФЕС . Във
връзка с това съдът, на осн. чл 267 ДФЕС, е отправил преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз относно тълкуването на приложимите към спора правни
норми и принципи, със следните въпроси:
1. Разпоредбата на чл. 4 § 3
ал.2 от ДФЕС и принципите на равностойност и ефективност, трябва ли да се
атакуват в смисъл, че при липса на национална уредба, допускат компетентността
на съда и реда за разглеждане на искове за вреди от нарушения на правото на ЕС
да се определят според публичния орган, който е извършил нарушението и според
характера на действието/бездействието, с което е осъществено нарушението, при
положение, че прилагането на тези критерии има за последица разглеждане на
исковете от различни съдилища - общи и административни, по различен процесуален
ред, изискващ внасяне на различни държавни такси - пропорционални и прости, и
доказване на различни предпоставки, включително и на виновно поведение
2.
Разпоредбата на чл. 4 § 3 ал.2 от ДФЕС и изискванията, поставени пред съда по
делото Frankovich, следва ли да се тълкуват в
смисъл, че допускат исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се
разглеждат по ред, като този по чл.45 и 49 от ЗЗД, което изисква внасяне на
пропорционална такса и доказване на виновно поведение, както и по ред, като
този по чл.1 от ЗОДОВ, който макар и да предвижда носенето на обективна
отговорност и съдържа специални правила, улесняващи достъпа до съд, се прилага
само за вреди от отменени незаконосъобразни актове и незаконосъобразни
фактически действия/бездействия на администрацията, и не обхваща хипотези на
нарушения на правото на ЕС, извършени от други държавни органи, с правни
действия/бездействия, които не са отменени по съответния ред.
По преюдициалното запитване е образувано дело
С-571/2016 г. на Съда на ЕС. Решението на Съда на ЕС по поставените с
преюдициалното запитване въпроси ще имат значение за правилното решаване на
спора по настоящото дело.
Основните принципи на правото
на ЕС имат директен ефект и върховенство пред националната правна система на
страните-членки. Съдът на ЕС е извел принципа на върховенство на европейското
право над националното право на страните - членки в решение по делото Costa v ENEL - 6/64 1964, като постановява, че " по силата на
принципа на върховенството на общностното право, пряко приложимите разпоредби
на Договора и на актовете на институциите, в отношенията им с вътрешното право
на страните - членки, водят до автоматично до неприложимост на всяка разпоредба
от националното законодателство, която им противоречи, със самия им факт на
влизането им в сила". При конфликт на норма на правото на ЕС и вътрешна
норма всеки национален съд, в рамките на своята компетентност, е длъжен да
прилага правото на ЕС в неговата цялост и да защитава правата, които то
предоставя на индивида, и съответно - да не прилага всяка разпоредба от
националното право, която му противоречи, даже и ако това е конституционна
разпоредба, без оглед на това дали тя предхожда или следва разпоредбите на ЕС.
Европейската конституция в чл.10 ал.1 формулира върховенството, като основана
характеристика на правото на ЕС, постановявайки, че "Конституцията и
законодателството, прието от институциите на Съюза в изпълнение на
компетентностите, които са му предоставени, имат предимство спрямо
законодателствата на страните -членки". А чл.10 ал.2 от Конситуцията
задължава страните-членки да спазват и прилагат правото на ЕС, постановявайки,
че " Страните - членки предприемат всички общи или
специални
мерки, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от Констиуцията
или актовете на институциите на Съюза".
От
изложеното според настоящия съдебен състав, е налице основание на спиране на
производството по настоящото дело - чл.229 ал.1 т. 4 ГПК, до произнасяне на
Съда на ЕС по дело С-571/2016 г., решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора по настоящото дело.
Водим от горното и на осн. чл. чл.229 ал.1 т. 4 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. №
46/2016г. по описа на Ямболския окръжен съд
СПИРА производството по гр.д. №
46/2016г. по описа на Ямболския окръжен съд, до произнасяне на Съда на ЕС по
дело С-571/2016 г.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщението на
страните
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: