Решение по дело №249/2020 на Окръжен съд - Добрич

                                                    

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                              №260000

                                            гр. Добрич, 04.01.2024г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                 гражданско отделение

На четвърти януари                                          година 2024

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                      

  разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

  гражданско дело                        номер 249            по описа за 2020 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

          Постъпила е молба с вх.№261264/05.12.2023г. от „Б. Г.“ООД – гр.Б., чрез упълномощения адвокат, съгласно която в постановеното по делото  решение №260009/27.10.2023г. съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, която се иска да бъде поправена. Съгласно молбата, в мотивите на съдебния акт било прието, че само сграда с идентификатор **е повредена, но не и другата сграда с идентификатор 02508.84.419.2. В противоречие на така приетото в диспозитива на съдебния акт съдът осъдил молителя – ответник по предявените от А.Г.М. искове да заплати на ищцата обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от повреждането и на двете сгради.

          Насрещната страна и ищца по делото А.Г.М. не е изразила становище по молбата за поправка на решението.

          „ДОЗ“, помагач на ответника по първоначалните искове „Б. Г.“ООД и ответник по предявените от него обратни искове, също не е изразил становище по искането за поправка на решението.

Искането е по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението и е неоснователно.

Очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл.247 от ГПК е налице, когато съдът, като е формирал воля в мотивите, е пропуснал да я изрази в решението /диспозитива/ или я е изразил, но по начин, различен от този, който е формиран в мотивите.

В случая съдът е разгледал предявените от А.Г.М. срещу „Б. Г.“ООД искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 30 000 лева и сумата 10 000 лева, съставляващи обезщетения за имуществените и за неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла следствие повреждането на собствената й жилищна сграда с идентификатор 02508.84.1 и идентификатор **по кадастралната карта на гр.Б., причинено при извършване от ответника на строителството на сграда в УПИ **в кв.** по ПУП на гр.Б..

По така предявените и разгледани искове крайно формираната от съда воля е, че искът за имуществени вреди е основателен до размера от 5947.91 лева, а искът за неимуществени вреди е основателен до размера от 2 500 лева. Така формираната от съда воля по предявените и разгледани искове е съответно съвсем точно изразена в диспозитива на съдебния акт, като ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 5 947.91 лева и обезщетение в размер на 2 500 лева, съответно за имуществените и неимуществените вреди, изразяващи се в повреждането на собствената на ищцата сграда в гр.Б. с идентификатор **и идентификатор 02508.84.419.2, причинени в резултат на противоправно осъществени на 14.05.2018г. изкопни работи за извършвания от ответника строеж в  УПИ IV – 377 в кв.** по ПУП на гр.Б., като за разликата над тези суми до пълния им предявен размер съдът е отхвърлил претенциите.

Действително, както е посочено в молбата за поправка, в мотивите на решението съдът е приел, че повредена при извършваните от ответника изкопни работи е само заснетата в кадастралната карта сграда с идентификатор 02508.84.419.1. Това, обаче е една фактическа констатация, заключение във връзка със само един от юридическите факти, релевантни за осъществяването на спорното право на ищцата на обезщетение.

За правото на ищцата на обезщетение съдът не е формирал извод, че то се свежда до такова за имуществени и неимуществени вреди от повреждане само на заснетата в кадастралната карта сграда с идентификатор 02508.84.419.1, поради което и именно решението /диспозитивът/ няма такова съдържание. Да се постанови исканата сега поправка, означава да се стигне до противоречие между решението /диспозитива/ и вече формираната воля от съда в мотивите на съдебния акт. А, ако молителят е смятал, че волята на съда по предявените искове е в противоречие с една от фактическите му констатации, то той е следвало да предяви това по реда на въззивното обжалване, а не по реда на чл.247 от ГПК.     

С оглед изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№261264/05.12.2023г. от „Б. Г.“ООД – гр.Б., чрез упълномощения адвокат, с която се иска съдът да поправи очевидна фактическа грешка в решение №260009/27.10.2023г. по гр.д.№249/2020г. по описа на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: