Решение по дело №677/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на Г. Е. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от М. Д. Х., с [ЕГН], понастоящем в Затвора-Пловдив, чрез адв. Н. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 25000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода от 01.04.2022г. до 04.09.2023г. и от 01.11.2023г. до 01.04.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Според ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение; липса на подходяща за здравословното сътояние на ищеца храна; липса на медицински грижи; на пост 3, където е настаняван ищецът имало дървеници, мишки и гризачи; на коридора няма баня и тоалетна, общата баня се намира отвън на двора и през зимата е много студено и неприятно; когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка; в килиите хигиената е лоша; към момента в затвора няма пералня, поради което дрехите се перат на ръка, простират се в килиите, поради което се образуват влага и мухъл;

Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Н. Д., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Редовно призован в съдебното заседание, ищецът се явява лично чрез видеоконферентна връзка и се представлява от адв.Д., която поддържа изцяло исковата претенция.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция.

По данни от писмен отговор и справки от Затвор Пловдив, се установява, че М. Д. Х. търпи наказание „лишаване от свобода” в Затвора-Пловдив в следните периоди: от 04.09.2021г. до 02.09.2022г. /когато е освободен по изтърпяване/, от 04.11.2022г. до 04.10.2023г. /когато е освободен по изтърпяване/ и от 03.01.2024г., като към 01.04.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ е още там.

В писмен отговор и становища /л.42-43 и л.45-46/ е посочена частична информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.

Съобразно представените доказателства, се установява, че за периодите от 01.04.2022г. до 20.04.2022г., от 07.06.2022г. до 08.06.2022г., от 16.06.2022г. до 24.08.2022г., от 29.08.2022г. до 02.09.2022г., от 30.05.2023г. до 07.06.2022г., от 14.07.2023г. до 20.07.2023г., от 10.08.2023г. до 04.09. 2023г., от 19.01.2024г. до 01.04.2024г., ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него не се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.

За останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали под 4 кв. метра нетна площ на човек.

В представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от настанените лиш.св. Във всички помещения е осигурен постоянен достъп до санитерен възел и течаща вода. Затвора-Пловдив се отоплява посредством централно-локално парно отопление. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването е по желание на лишените от свобода. Спално бельо и постелъчен инвентар се получава от лиш.св. в деня на постъпване. При желание от страна на лиш.св., домакинът осигурява комплекти, колкото са необходими, такива могат да получат и от своите близки. Прането е по усмотрение на лишения от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Къпането на лиш.св. се осъществява в обща баня по предварително изготвен график, а като неработещ Х. е имал достъп до баня най-малко два пъти седмично.

В становище към рег.№ 3068 от 16.04.2024г. е посочено, че в спалните помещения, за които има данни да е настаняван ищецът (№ 27, № 35, № 24 и № 33 на пост №3), разполагат с по два отваряеми прозореца.

Посочва се още, че през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от Х., в Затвора-Пловдив не са извършвани основни ремонти. Извършват се текущи ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от страна на лишените от свобода домакинът осигурява колокото комплекта са му необходими. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Когато дрехите се перат в пералнята се сушат в сушилна машине, а когато се перат от лиш.св се сушат на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето.

Към писмен отговор от ст. юрк.Ч. са приложени протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки за м.11 и м.12.2021г.; м.2, м.3, м.5, м.6, м.8, м.9, м.11.2022г.; м.01, м.2, м.3, м.5 и м.11.2023г. /л.17-31/; таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лиш.св.-възрастен; седмичен график на служебната пералня в Затвор-Пловдив. Приложена е таблица №6 за полагащите се перилни и миещи препарати на един лиш.св. за един месец и копие на работното време на медицински център при Затвор-Пловдив по дни.

По делото чрез видеконферентна връзка са разпитани като свидетели Д. И. Ц. и М. В. М., чиито показания съдът приема като логични и почиващи на непосредствени техни впечатления. Като при необходимост същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че М. Х. е постъпил в Затвора-Пловдив от 04.09.2021г. до 02.09.2022г. /когато е освободен по изтърпяване/, от 04.11.2022г. до 04.10.2023г. /когато е освободен по изтърпяване/ и от 03.01. 2024г. като към 01.04.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ е още там.

С оглед така представените от ответника и неоспорени доказателства съдът намира, че исковата претенция по отношение периодите от 03.09.2022г. до 03.11.2022г. вкл. и от 01.11.2023г. до 02.01.2024г. вкл. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.

При това положение и с оглед изричното посочените в исковата молба периоди, възведените в обстоятелствената ѝ част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Х., ще следва да бъдат разглеждани, за Затвора [населено място] от 01.04.2022г.до 02.09.2022г., от 04.11.2022г. до 04.09.2023г. и от 03.01.2024г. до 01.04.2024г. /датата на подаване на исковата молба/.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че: За посочения исков период в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Тук е мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, че за такива съдът приема и помещенията, за които от страна на ответника не бяха предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани през процесните периоди, а именно от 04.11.2022г. до 15.05.2023г. вкл. и от 03.01.2024г. до 18.01.2024г. вкл.

Изключение правят периодите от 01.04.2022г. до 20.04.2022г., от 07.06.2022г. до 08.06.2022г., от 16.06.2022г. до 24.08.2022г., от 29.08.2022г. до 02.09.2022г., от 30.05.2023г. до 07.06.2022г., от 14.07.2023г. до 20.07.2023г., от 10.08.2023г. до 04.09.2023г., от 19.01.2024г. до 01.04.2024г. в Затвора-Пловдив.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Х. при изтърпяване на наложеното му наказание, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Действително, от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, за което им се осигуряват съответните прибори, почистващи и перилни препарати.

Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – [населено място] е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Х. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – [населено място] на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Отделно, от показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода реално са можели да ползват банята именно по предназначение и не се установява да не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане, което предполага и наличие на смесителни батерии на душовете, което е стандарт за страната.

По отношение на твърдението, че за да използват баня лишените от свобода преминават през открито пространство (карето), което особено през зимния период създавало неприятно усещане, то твърдяната последица изобщо не е доказана. Действително, от свидетелските показания става ясно, че това е така, но това обстоятелство по никакъв начин не сочи на нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на налична невъзможност за ползване на банята. Не са констатирани и заболявания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с моментното преминаване след баня през открито пространство, а доказателствената тежест за това е била на ищеца.

Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени, като по делото са представени и протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Неоснователни са и оплакванията по отношение изпирането на спалното и постелъчно бельо на Х. и хигиената в спалните помещения. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по график и по усмотрение на лишения от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори.

Неснователни са оплакванията на ищеца за липса на адекватно лечение и липса на подходяща за здравословното му състояние храна. Това е така, защото по делото не се представиха доказателства за заболявания на Х., във връзка с които същият да е имал нужда от медицински грижи и специална диета, които да не са му били осигурени, а доказателствената тежест за това отново е била на ищеца.

Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на това, че за периодите от 21.04.2022г. до 06.06.2022г., от 09.06.2022г. до 15.06.2022г. и от 25.08.2022г. до 28.08.2022г. в стая №27 на пост 3; от 16.05.2023г. до 29.05.2023г., от 08.06.2023г. до 13.07.2023г. и от 21.07.2023г. до 09.08.2023г. в стая №35 на пост 3, както и от 04.11.2022г. до 15.05.2023г. вкл. и от 03.01.2024г. до 18.01.2024г. вкл. /за които не са предоставени данни/, при престоя в Затвора-Пловдив, Х. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., Горното, води до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.

 

 

 

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, следва да се присъди обезщетение по справедливост. С оглед това и размера на заявената претенция от самия ищец, следва да се присъди обезщетение в размер на 2 500 лева. В останалата част - за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на претендираните - от 01.04.2022г. до 04.09.2023г. и от 01.11.2023г. до 01.04.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ вкл., искът следва да бъде отхвърлен, поради изложеното по-горе.

Съответно, спрямо този размер на главния иск (2 500 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2024 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.

В представения договор за правна защита и съдействие /л.48/, сключен с ищеца е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 265 лева.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе П. А. С. – ІІ отд., Десети състав :

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на М. Д. Х., с [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], сумата от 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите от 21.04.2022г. до 06.06.2022г., от 09.06.2022г. до 15.06.2022г. и от 25.08.2022г. до 28.08.2022г.; от 16.05.2023г. до 29.05.2023г., от 08.06.2023г. до 13.07.2023г. и от 21.07.2023г. до 09.08.2023г., както и от 04.11.2022г. до 15.05.2023г. вкл., и от 03.01.2024г. до 18.01.2024г. вкл. при престоя в Затвора-Пловдив, ведно със законна лихва, считано от 01.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 25 000 лв., както и за останалите периоди в обхвата на претендираните от 01.04.2022г. до 04.09.2023г. и от 01.11.2023г. до 01.04.2024г.

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на М. Д. Х., с [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на адв. Н. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], сумата от 265 лв./двеста шестдесет и пет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.