РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Попово, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100713 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Р. Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. Д. ул. „Д.С.“ №, чрез пълномощника си адв. М.В. М., Адвокатска
колегия-Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. П., бул. „П. ш. №, ет, ап.
ПРОТИВ: „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от
Сокол Радостинов Янков и ПРОТИВ „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, гр.
София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от
Ива М.а Шаламанова.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил онлайн, през официалния сайт на
„Кредисимо“ ЕАД, Договор за потребителски кредит № 2319139 от дата 08.12.2020г.,
съгласно който трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на лева, при срок на
кредита от 24 месеца.
Въз основана на чл. 4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2319139 от дата
08.12.2020г., ищецът сключил с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, Договор за предоставяне на
поръчителство, с цел обезпечаване на вече сключения Договор за потребителски кредит.
При сключения Договор за предоставяне на поръчителство ищецът следвало да
заплати сумата от лева, разпределена на 24 равни месечни вноски, включени и начислени
към всяка една вноска по Договор за потребителски кредит № 2319139.
Ищецът счита, че Договор за потребителски кредит № 2319139 е нищожен на
основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а при
условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит №
2319139 и Договор за предоставяне на поръчителство сключен с "Ай Тръст" ЕООД , са
нищожни на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, и при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1
и чл.146 ал.1 от ЗЗП, като излага подробни съображения за това.
1
Моли се процесният Договор за потребителски кредит № 2319139, да бъде прогласен
за нищожен на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ал.4 от
ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски
кредит № 2319139 и Договор за предоставяне на поръчителство сключен с "Ай Тръст"
ЕООД , са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, и при неспазване на нормите на
чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, в
който излага, че не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2319139/08.12.2020 г. между ищеца, като кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД, като
кредитодател, за сумата от лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 35,90% и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42,44 %.
Оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на Договор №
2319139/08.12.2020 година, поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за
потребителския кредит. Не се споделят и изложените в тази връзка доводи, че сключването
на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за
кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР.
Не се споделят и изложените доводи, че ищецът е по някакъв начин е въведен в
заблуждение относно параметрите на сключения от него договор с „Кредисимо" ЕАД, тъй
като на същия е била предоставена предварително възможност да се запознае с Договора за
потребителски кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от ищеца
на „Кредисимо“ ЕАД суми - заявеният размер на главницата, размерът на възнаградителната
лихва при заявения период на погасяване, а именно 24 равни месечни вноски и общ размер
на всички плащания.
Предвид изложените възражения се моли за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който не оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит № 2319139/08.12.2020 г. между ищеца
като кредитополучател и Кредисимо ЕАД като кредитодател, за сумата от 2300 лв., при
лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 35,90 % и годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 42,44 %. Съгласно Договора за потребителски кредит, ищецът се е
задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски от 135,69 лв.
Не се твърди в Договор за потребителски кредит № 2319139/08.12.2020 година да е
налице основание за плащане на суми на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД.
Твърди се, че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне
на поръчителство от 08.12.2020 г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да
поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ такъв, какъвто е уговорен от него по
Договора за потребителски кредит № 2319139/08.12.2020 година.
За предоставяне на услугите по Договора за предоставяне поръчителство „Ай Тръст“
и ищецът са уговорили дължимата от него престация — месечно възнаграждение съгласно
Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на 134.55 лв. за периода на действие на Договора за
потребителски кредит.
Според ответникът, ищецът е имал възможност да се запознае предварително и е
сключил Договора за предоставяне на поръчителство посредством размяна на електронни
волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция. За него не е било задължително да избере сключването на
договор с дружество - гарант, което изрично е посочено в Общите условия към договора за
потребителски кредит.
2
За неоснователно се счита и релевираното в исковата молба твърдение, че
уговореното възнаграждение по услуги по Договора за предоставяне на поръчителство
сключен между „Ай Тръст“ и ищеца следва да бъде включено от „Кредисимо“ в ГПР като
разход по кредита. Неоснователно според ответника е и твърдението на ищеца, че клаузата
на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2319139/08.12.2020 година и Договора
за предоставяне на поръчителство са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143
ЗЗП и противоречащи на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Оспорват се твърденията на ищцовата страна за нищожност на договора за
поръчителство, като според ответника не е налице неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и
т.10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и не са налице сочените от ищеца хипотези за
неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП на процесиите договори.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Не се явява и
процесуалният му представител адв. М.. Депозирано е писмено становище от пълномощника
на ищеца, в което са изложени аргументи в подкрепа на исковите претенции, като се моли
същите да бъдат уважена. Представен е списък на разноските.
Ответниците, редовно призовани, не изпращат процесуални представители.
Депозирани са писмени становища, в които са релевирани доводи за неоснователност на
исковете. Моли се за отхвърлянето им. Претендират се разноски.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10
и чл.19 ал.4 от ЗПК:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 08.12.2020г. между „Кредисимо“ АД и С. Р. Б., е сключен договор за
потребителски кредит № 2319139, по силата на който „Кредисимо“ АД се е задължило да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит, в размер на лв. и при условия
посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление.
В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено приоритетно
разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в
срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на
обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал.2 на чл.4 е предвидена
санкция за потребителя, ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на
заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора между
„Кредисимо" и кредитополучателя.
В чл. 4, ал.3 е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до
посочения срок, договорът не поражда действие между страните.
В чл. 6 е посочен начин на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1-
3
Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита
по Приложение №1 е посочен неговия размер, срок на кредита – 24 месеца, фиксиран
лихвен процент по кредита от 35.90 %, годишен процент на разходите/ГПР/ от 42.44 % и
общ размер на плащанията от лв. В т. 5 и т. 6 е посочено, че задължението следва да бъде
погасено на 24 вноски, всяка в размер на лв.
На същата дата между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен и договор за
предоставяне на поръчителство, в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да
предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение
на задълженията на потребителя под формата на поръчителство Съгласно договора,
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" АД, за да
отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови
задължения по Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението му /чл.1 ал.1 от Договора за поръчителство/ - връщане на предоставената
сума по кредита от лв., възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и
изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията
по договора.
Предвидено е, че за поемане на тези задължения кредитополучателят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение № 1, а именно
в размер на 135.69 лв. месечно за целия период на договора.
Съгласно чл.8 ал.5 от раздел IV “Възнаграждение” е предвидено „Кредисимо” АД да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както
и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и на задължението на потребителя към
поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя.
От анализа на двата договора следва извода, че ищецът има качество на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК.
Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити. Кредиторът е
предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и
условия по кредита, чрез изпращане по електронен път на Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити. В последствие договорът е
сключен от разстояние при условията на ЗПФУР, т.е. спазена е предвидената в закона
писмена форма. Посочен е общия размер на кредита /т. 3 от Приложение № 1/ и условията за
усвояването му / VI от Общите условия/, фиксиран лихвен процент / т. 7 от Приложение №
1/, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита /т. 8 от
Приложение № 1/.
В представеното Приложение № 1 са посочени размера, броя и падежа на всяка една от
4
вноските. Ищeцът е информиран за правото си да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при
предсрочно погасяване на главницата, за правото му да се откаже от договора и срока, в
който може да бъде упражнено /VII, чл. 4 от Общите условия по Договора за кредит/.
Съдът намира за основателни релевираните от ищеца твърдения, че действителният
ГПР е различен от уговорения в договора, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в него следва
да се включат разходите по сключения с ответника „Ай тръст“ ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство.
След като съгласно чл. 4, ал. 1 Договора за потребителски кредит за усвояването на
сумата по кредита, е необходимо предоставяне на поръчителство от одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, за изпълнението на което условия между ищеца и „Ай
Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение, то договореното възнаграждение в размер на лв. месечно е компонент на
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легалната дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за
общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От изложеното следва, че посочения в Приложение № 1 размер на ГПР не отговаря на
действителния. В случая ответникът „Кредисимо“ ЕАД е приложил заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, тъй като в т. 9 от Приложение № 1 е
посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 3256.56 лв., без в нея да е
включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и
стойността му не е включена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин кредиторът
е действал недобросъвестно и не е предоставил на кредитополучателя точна информация за
общия размер на кредита, което е лишило ищеца от възможността да прецени дали да
сключи договора при тези условия или да се откаже от него..
Както вече се посочи, в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи,
при което е налице нарушение на разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за
потребителски кредит № 2319139 от 08.12.2020г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
По отношение искът за прогласяване на нищожност на сключения с ответника „Ай
тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство съдът намира следното:
Посоченият договор за предоставяне на поръчителство е сключен, с цел изпълнение
условието на „Кредисимо“ АД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на
договор за потребителски кредит.
При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от
5
изискването на чл.4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да
бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от
кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на
страните. В случая правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във
възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се
налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за
поръчител/.
Ето защо, настоящият състав намира, че договорът за поръчителство е сключен в
противоречие с добрите нрави, което е основание да бъде прогласен за нищожен на осн. чл.
26, пр. 3 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за
процесуално представителство в размер на 457.96 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото, с вида на извършените процесуални действия и с броя на
съдебните заседания.
От процесуалния представител на ищеца не е сторено повече от необходимото за
представяне на доказателства по делото и в проведено едно съдебно заседание, адвокатът на
ищцовата страна не се яви, поради което така определеното от съда възнаграждение в
минимален размер е съответно на процесуалните усилия по делото.
По делото е договорено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв. М.М. от АК-
Пловдив.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена заплатената от него държавна такса от лв.
С оглед изложеното съдът :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ
на закона, сключения между С. Р. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д., ул. „Д.С.“
№ и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол
Радостинов Янков, Договор за потребителски кредит № от 8.12.2020г..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречащ
на добрите нрави, сключения между С. Р. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д. ул.
„Д.С.“ №и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, Договор за
предоставяне на поръчителство от 08.12.2020г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. М.В. М. от АК- Пловдив, СУМАТА от лв. /
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
6
по гр. д. 713/2021г. на Районен съд Попово.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от Сокол Радостинов Янков и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.
Р. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д., ул. „Д.С.“ № СУМАТА от лв. /тинки/ -
разноски по делото за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7