Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 9.09.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Любомир Игнатов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11879 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 27.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 17266/ 2018 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 55 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за
установено, че А.П.А. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ******/ следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 65001/ 2017 г. на
СРС, 55 състав: сумата 1 636.43 лева- за доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот- апартамент № 7, находящ се в гр.София, ул. „******, през периода
01.05.2013 г.- 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до
окончателното плащане; сумата 394.22 лева- лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2014 г.- 01.09.2017 г.; сумата 13.12 лева-
главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2013 г.-
30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното
плащане; и сумата 3.42 лева- лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2014 г.- 01.09.2017 г. Със същото решение по
предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че А.А.А. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ******/ следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 65001/ 2017 г. на СРС, 55 състав: сумата 1 636.43 лева-
за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- апартамент № 7, находящ се в
гр.София, ул. „******, през периода 01.05.2013 г.- 30.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното плащане; сумата 394.22 лева- лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г.-
01.09.2017 г.; сумата 13.12 лева- главница за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г.- 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното плащане; и сумата 3.42 лева- лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.- 01.09.2017 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците А. П. А. и А. Ал. А. са осъдени да
заплатят на ищеца „Т.С.” ЕАД суми от по 448.70 лева всеки-
разноски, от които: по 57.61 лв.- разноски за заповедното
производство /ч.гр.д.№ 65001/ 2017 г. на СРС, 55 състав/, и по 391.09 лв.-
разноски за исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от А.П.А. /ответник по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която са уважени предявените срещу него от „Т.С.“ ЕАД установителни
искове, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му
и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваната част, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-
помагач на ищеца- „Б.“ ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на
ответника А. П. А..
Предявени са установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата на ответника А. П. А. е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за частично уважаване на предявените от „Т.С.”
ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД-
до посочените по- горе размери /за главница и лихви за забава/, като
основателни- чл.272 ГПК.
Основателността на предявените по делото установителни искове
е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на
ответника да отговаря по същите. Според приложимата през процесния
период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топло-снабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно
установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота- собственост или вещно право на ползване. Като потребител на топлинна енергия по
силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения
имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай
потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57
ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими,
доколкото относно доставката на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 11879/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се
по правило основен източник на облигационните правоотношения.
В случая
според доводите във въззивната жалба на ответника А. по делото не е безспорно
установено, че през посочения в исковата молба период той е бил собственик на
част от процесния имот и като такъв е бил потребител на топлинна енергия в
него. Според посоченото по- горе по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна
по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът
или вещният ползвател на имота. В подадения от ответника А. П. А. писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК /наименуван
„възражение“/ не е заявено оспорване на
обстоятелството, че е притежавал вещно право /собственост или право на
ползване/ върху процесното жилище през исковия период. Такова оспорване не е
заявено и в подаденото в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК. Ненаведени
в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се считат за преклудирани на
основание чл.133 ГПК, поради което и фактът, че през процесния период А.
П. А. е била титуляр на вещно право върху имота не е бил /пред СРС/ и не е
спорен по смисъла на чл.153 ГПК, което налага приемането на извод, че през този
период той е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството дали е притежавал права върху имота на самостоятелно
основание или в качеството на наследник на Ж.Г.Д.-А./поч. 4.03.2011 г./,
посочена в неоспорените списъци на етажните собственици в сградата на ул.“******в
гр. София като етажен собственик за ап.7 на ІІІ етаж, в случая е ирелевантно за
приемане изводите на въззивния съд по основателността на подадената по делото
въззивна жалба. Ирелевантно е и обстоятелството кой е бил фактически ползвател
на имота през исковия период, като същото има значение за вътрешните отношения
между сънаследниците, които могат да бъдат уредени извънсъдебно или в друго
съдебно производство.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са изслушани в първо-инстанционното производство
съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи, чиито експертни
заключения са приети като неоспорени от страните. Няма основание същите да не
бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй
като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по
непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза заключение в конкретния случай дължимите суми за
доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от
експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че сградата, в която се
намира имотът, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период; че
общата стойност на потребената топлоенергия е за отопление на имота- по данни
от четири отоплителни тела с уреди за отчет и щранг- лира, която е без
възможност за монтиране на разпределител, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване- на база двама потребители; че общите части не се
отопляват, а също и че за първия отоплителен сезон енергията е изчислена на
максимална мощност- поради неосигурен достъп до обекта на фирмата за дялово
разпределение, а за втория сезон е наличен реален отчет. Поради това и
ответникът- като потребител на посочената енергия, дължи на ищцовото дружество
плащане на нейната цена, която именно е отразена в приложените по делото
документи и в приетите като неоспорени от страните и възприети от въззивния съд
като обективно дадени експертни заключения. Следва да се отбележи във връзка с
доводите на въззивника, че сумите, определени за плащане от него, са в размер
на 1/3 от претендираните от топлопреносното предприятие суми, съответно на
определения му наследствен дял от наследството на Ж.Д.-А..
Според
заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на
ответника да е било извършено плащане цената на топлинната енергия за процесния
период.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ- бр.107/ 2003 г./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общия условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. За процесния
период между страните е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение № ОУ-001/ 7.01.2008 г.
и Решение № ОУ-02/ 3.02.2014 г. на ДКЕВР, действали през целия процесен
период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в действалата през
процесния период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн.
ДВ- бр.34/ 24.04. 2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Следователно, доколкото процесната сграда е
топлофицирана и през исковия период в нея е доставяна топлинна енергия, няма
основание за освобождаване на ответника от отговорността да заплати стойността
на съответната /отнасяща се за част от имота/ топлинна енергия за сградна
инсталация.
Предвид горното, поради неоснователност
на релевираните в жалбата доводи за недължимост на горепосочените суми- главници
и лихви за забава, решението в тази обжалвана от ответника А. П. А. част следва
да бъде потвърдено. Конкретни доводи за недължимост на останалите признати с
обжалваното решение вземания в жалбата на ответника не се съдържат, поради
което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви за
основателност на исковете относно тях.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 11879/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
При
горните съображения, тъй като с подадената от ответника А. П. А. въззивна жалба
не може да се постигне като резултат отмяна на постановеното от СРС решение
относно признатите на „Т.С.“ ЕАД вземания, следва същото в обжалваната част да
бъде потвърдено.
Независимо от
отхвърлянето на подадената от ответника въззивна жалба, разноски на
въззиваемата страна за въззивното производство, по преценка на настоящия
въззивен съд, не следва да бъдат присъждани, тъй като от дружеството не е
подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално
представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно
заседание. Подадените от „Т.С.“ ЕАД на 11.06.2020 г. и 31.03.2021 г. писмени
молби не могат да обосноват ангажиране отговорността на въззивника за сторени
във въззивното производство разноски.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.05.2019 г., постановено
по гр.д.№ 17266/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 състав, в обжалваната част, в която по
предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че А.П.А. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“
ЕАД /ЕИК ******/ следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 65001/ 2017 г. на СРС, 55 състав: сумата 1 636.43 лева- главница,
представляваща стойност на доставена в топлоснабден имот- ап.№ 7 в сградата на ул.„******
в гр.София през периода 01.05.2013 г.- 30.04.2015 г. топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното й плащане; сумата 394.22 лева-
лихви за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г.-
01.09.2017 г.; сумата 13.12 лева- главница за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г.- 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното плащане; и сумата 3.42 лева- лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.- 01.09.2017 г.,
а също и в частта, в която на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът А. П. А. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД сумата 448.70 лева- разноски, от
които: 57.61 лв.- разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 65001/ 2017 г.
на СРС, 55 състав/, и 391.09 лв.- разноски за исковото производство.
Решението
по гр.д.№ 17266/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 55 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Б.” ООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С."
ЕАД- ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.