Р Е Ш Е
Н И Е №260023/15.4.2021 г.
15.04.2021
год. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІII-ти граждански
състав
На 24 март 2021
година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
търговско дело № 93 по описа за
2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред
Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на „НИБО ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД
гр.София с ЕИК ********* против ОБЩИНА гр.БОЛЯРОВО. Иска се ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца, на осн. чл.99, вр. чл.258 и чл.86 ЗЗД сумата 274
010 лв., в т.ч. главница - 210 000 лв. представляваща неплатено възнаграждение,
дължимо по Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет: Изработване на работен проект за обект „Реконструкция на
вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно
съоръжение на с.Мамарчево", прехвърлено на ищеца с Договор за цесия
от 27.06.2015 г.; мораторна лихва върху главницата - 64 010 лв. за периода
07.12.2015 г. - 07.12.2018 г., както и законна лихва върху претендираната
главница от датата на предявяване на иска в съда (10.12.2018 г.) до
окончателното плащане. При условие на евентуалност и в случай, че
претендираната главница не се дължи на договорно основание, е поискано осъждане
на ответника на осн. чл.59 ЗЗД за сумата 210 000 лв. с ДДС, представляваща паричната
равностойност на направените разходи и средства (материали, труд, консумативи и
транспортни разходи), вложени за изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и
доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево", спестени от ответника – възложител на
проекта, с които същият се е обогатил до размера на обедняването на изпълнителя
по него, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 10.12.2018г. до пълното
погасяване на задължението.
Претенцията си ищецът основава на
следните обстоятелства: По
силата на Договор за цесия от 27.06.2015 г. ищеца „НИБО ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД е
придобило възмездно вземането на „Циклоп
21" ООД от Община Болярово, в размер на 210 000 лева, ведно със законната
лихва, като длъжникът Община Болярово, е надлежно уведомен за цесията на 11.08.2015 г. От своя страна вземането на „Циклоп 21" ООД
от Община Болярово е възникнало въз основа на Договор №48/30.06.2010 г. за
възлагане на обществена поръчка, сключен между Община Болярово и „Циклоп
21" ООД, по силата на който дружеството - изпълнител е приело да изработи
работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и
доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево, община
Болярово" за кандидатстване за финансиране, съгл. условията на НПРСР
2007-2013 г., мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в
селските райони". Описания договор е сключен след като „Циклоп 21"
ООД е спечелило обявената обществена поръчка, видно от решение №РД-5-206 от
03.05.2010 г. на Община Болярово за класиране на кандидатите и обявяване на
изпълнител на обществена поръчка и писмо изх.№АБ-1-94 от 03.05.2010 г.
Работният проект е приет от възложителя - Община Болярово на 19.07.2010 г., в
срок и без възражения, въз основа на което е издадено разрешение за строеж. Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.2 от договора, за извършената работа възложителят
дължи възнаграждение, определено в чл.4, ал.1 от същия договор в размер на 210
000 лева с ДДС, което към настоящия момент - 07.12.2018 г., не е платено. Проектите
по отделните направления са изготвени в рамките на уговорения срок от 20 дни и
са предадени на 19.07.2010 г. на кмета на община Болярово, за което е съставен
приемо-предавателен протокол. Договорената цена за извършената работа, в размер
на 210 000 лева, се заплаща след приемане на работата от възложителя, което е
осъществено, но не по-рано от постъпване на сумата от Разплащателната агенция
по сметката на общината и след уведомяване за постъпилата сума на изпълнителя. Въпреки
точното и качествено изпълнение на поетите по договора задължения от страна на
„Циклоп 21" ООД, дружеството не е уведомено какви са причините дължимото
възнаграждение да не бъде изплатено. Министерството на земеделието е обявило
няколко на брой срокове за прием на заявления за подпомагане по Национална
програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., като последния прием на
заявления по тази програма, съгласно Заповед №03-РД 12902 от 21.11.2013 г. на Министъра
на земеделието и по-конкретно за инвестиции свързани със строителство на
канализационни съоръжения за пречистване на отпадни води е бил от 02.12.2013 г.
до 09.12.2013 г. (крайна дата). В рамките на така указания, дори
и инструктивен, срок не са установени конкретни обстоятелства, още по-малко
такива, които не могат да се вменят във вина на Община Болярово, за да се
освободи от задължението си да подаде заявление, ведно с необходимия набор от
документи. Напротив - този пропуск се дължи на неправомерно поведение, което е
довело до значително засягане имуществената сфера на „Циклоп 21" ООД, а
впоследствие и на ищеца - „Нибо Инженеринг" ЕООД, което безспорно е
препятствано да реализира правата си по Договора за цесия, чрез събиране на
прехвърленото вземане в размер на общо 239 750 лева, считано към момента на
сключване на договора между страните. За реализиране на правата си като
изправна страна по договора и предвид желанието за доброволно, извънсъдебно
уреждане на взаимоотношенията между страните, на 27.05.2015 г. „Циклоп 21"
ООД изпратило до Община Болярово нотариална покана чрез нотариус К.К., peг. №*** на НК, с район на действия -PC-Е., с която ответника е поканен в 3-дневен срок
да изпълни задължението си като заплати чрез превод по банкова сметка ***,
представляваща дължимо възнаграждение за изработен и предаден в срок работен
проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на
канализация с пречиствателно съоръжение на с.М., община Болярово". Поканата е връчена
на 01.06.2015 г., а плащане в указания срок не е извършено. Според ищеца, като
е пропуснала да кандидатства по Програмата, включително и в рамките на
последната предвидена за това възможност, Община Болярово не е изпълнила задълженията
си по сключения Договор от 30.06.2010 г., което е основание да твърдят, че
същата е неизправна страна по договора. Сочат наличие на виновно поведение на
ответника и заявяват, че в случая не може да се приеме, че изпълнението е
станало невъзможно вследствие на причина, за която двете страни не отговарят,
тъй като ответника не е участвал и не е подал заявление за участие по
горепосочената програма. Цялата работа е била изпълнена качествено и в срок,
проектите са отговаряли на всички изисквания, поради което може да се приеме,
че същите са или са били полезни на ответника, включително не е изключено да се
използват или вече да са използвани.
По делото е изпълнена процедурата по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.
В депозирания при условията и в
срока по чл.367 от ГПК писмен отговор ответникът Община Болярово е заявила
становище по предявените искове. На първо място е заявено възражение, основано
на чл.120, вр. с чл.110 и сл.от ЗЗД за погасяване по давност на цялото вземане
както на цедента - „Циклоп 21“ ООД, така и на цесионера - „Нибо Инженеринг“ ЕООД
за претендираната сума от главница и лихва за забава, въвеждайки доводи, че претенцията
е за плащане на възнаграждение за положен труд с условие при постъпване на
финансов ресурс в касата на Община Болярово в
резултат на одобрение на проект с наименование „Реконструкция
на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно
съоръжение на с.Мамарчево, община Болярово, област Ямболска" от
Разплащателната агенция, каквито средства не са постъпвали. На следващо място е
изложено становище за неоснователност на исковите претенции, като
в тази насока се аргументират с изложена в хронологична последователност
фактология на отношенията между Община Болярово и „Циклоп 21” ООД - от
вземането на решение от ОбС Болярово за участие на ответната община в
посоченото проектно предложение по Програма за развитие на селските райони
2007-2013 г. до сключването на Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на
обществена поръчка, сключен между възложителя – ответната община и изпълнителя
– „Циклоп 21” ООД, с предмет - да се изработи работен
проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на
канализация с пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево", за
кандидатстване за финансиране съгласно условията на Национална програма за развитие
на селските райони 2007-2013 г., мярка 321 „Основни услуги за населението и
икономиката в селските райони", съгласно техническо задание и оферта на
изпълнителя, която е неразделна част от договора, както и последвалите
отношения между възложител и изпълнител по цитирания договор след издадената
Заповед №03-РД/3186 от 16.12.2011 г. на Изп.директор на ДФ ”Земеделие”-РА-гр.София
за отказ да бъде финансирано подаденото от Община Болярово заявление за подпомагане.
Въз основа на изложеното фактическо положение по проведената обществена поръчка
и липсата на одобрение за финансиране на проекта, както и договореното под
условие възнаграждение за изпълнителя – „ЦИКЛОП 21” ООД по см. на чл.5 от Договор №48/30.06.2010
г. за възлагане на обществена поръчка, се заявяват доводи за недължимост на
каквото и да е плащане на дружеството-изпълнител по цитирания договор, както и
на цесионера – ищцовото дружество. Направено е искане за отхвърляне, като
неоснователни и недоказани, на предявените искови претенции от ищеца. Заявено е
искане за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, с
която изразил становище по заявеното в писмения отговор на ответника и прецизирал
заявените с първоначалната искова молба две искови претенции – иск за заплащане на договорно
основание, съгласно подписания Договор за цесия вр.с Договор №48/30.06.2010 г.
за възлагане на обществена поръчка и при условията на евентуалност иск за
неоснователно обогатяване. По всеки един от така прецизираните искове ищецът е
изложил своите доводи и съображения, касателно основателността на заявените
претенции, правейки тълкуване на относимите договорни клаузи /чл.5, ал.2 от
посочения Договор за възлагане на обществена поръчка/ по първия иск, на които
се позовава ответникът в писмения си отговор и обосновавайки наличието на
елементите от ФС на чл.59, вр.с чл.55 от ЗЗД по коригирания с ДИМ заявен при
условията на евентуалност втори иск за неоснователно обогатяване. С ДИМ,
позовавайки се на представените доказателства ищецът заявява, че изпълнителя по
договора за възлагане на обществена поръчка е изготвил възложените му проекти и
ги е предал в пълен комплект, като същите са
извършени качествено и без забележки, доказателство за което е референцията
издадена от Кмета на Община Болярово, т.е. че възложената работа е изпълнена по
вид, количество и качество, и в уговорения срок. Излага и аргументи за
неоснователност и недоказаност на възраженията на ответника, касаещи
изпълнението. Разглеждайки поведението и най-вече бездействието на ответната община,
ищецът в ДИМ развива аргументи, че Община Болярово е имала интерес от
несбъдване на условието, визирано в чл.5, ал.2 от Договора за възлагане на
обществена поръчка, предвид наличието на многобройните, подробно изложени в
писменото изложение на ищеца пропуски, които му дават основание същият да се
позове на приложение на разпоредбата на чл.25, ал.1, изр.2 от ЗЗД. С ДИМ
ищецът релевира възражение за нищожност на договорната клауза на чл.5, ал.2
само в частта, след думите „след приемане на поръчката от Възложителя", до
края на цитираната алинея от Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на
обществена поръчка, тъй като със същата се поставя изпълнението на задължението
на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършена и приета
работа (чл.266, ал.1 ЗЗД) под условие, в зависимост от изпълнението на
задължение към възложителя от страна на трето за договора лице. Алтернативно,
при условие, че бъде прието, че цитираната договорна клауза не е нищожна, се
прави искане за нейното тълкуване, предвид практиката по реда на чл 290 от ГПК
и по-конкретно Решение №15/22.12.2016 г. по т.д. №2404/2014г. по описа на ВКС, I ТО, ТК.
В срока по чл.373,
ал.1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който заявява, че
поддържа изцяло становището, изложено в първоначалния отговор и оспорва изцяло
твърденията и доводите на ищеца, изложени в допълнителната му искова молба по прецизираните
два иска с направеното уточнение за съединяването им при условията на
евентуалност. Заявено е възражение за нищожност на Договор №48/30.06.2010
г. за възлагане на обществена поръчка, сключен с „Циклоп 21” ООД,
поради това, че съдържанието му противоречи на императивни норми на специалния
ЗОП, като в тази насока се преразглежда документацията на процесната обществена
поръчка и се въвеждат констатации за допуснати нарушения: антидатиране на
Протокол от 01.04.2010 г., приложен към отговора под №13, както и че подписите
на комисията вкл. на външния консултант, са положени чрез сканиране и са
„взети" от протокола на комисията от единственото й заседание, проведено
на 19.03.2010 г., Решение №РД-5-206 от 03.05.2010 г. за класиране на
кандидатите и обявяване на изпълнител на обществената поръчка е издадено на
основание несъществуващ протокол от 29.04.2010 г.; в документацията за
проведената обществена поръчка липсват доказателства, че участниците в тази
процедура са били уведомени в законоустановения срок за издаването на Решение
№РД-5-206 от 03.05.2010 г. /нарушение по чл.73, ал.3 от ЗОП/; в Договора за
обществена поръчка в нарушение на императивната разпоредба на чл.41, ал.2 от
ЗОП /изм., бр.82 от 16.10.2009 г. в сила от 16.10.2009 г./ не са включени всички
предложения от офертата на участника - „Циклоп 21" ООД, въз основа на
които е определен за изпълнител; Договорът за обществена поръчка е сключен в
нарушение на императивната разпоредба на чл.42, ал.1, т.З от ЗОП, тъй като при
подписването му „Циклоп 21" ООД не е представил определената /и
предварително обявена/ гаранция за изпълнение в размер на 1% от стойността на
договора - нито като парична сума, нито като банкова гаранция. Ответникът
въвежда доводи и че в конкретния случай липсва фактическо приемане на
договорените дейности от ОЕСУТ, а това е изискване, от наличието на което
зависи каквото и да било плащане на изпълнителя по процесния договор, като в
тази насока се изтъква, че нито представената от ищеца референция, нито
„Приемно-предавателен протокол" с дата 19.07.2010 г. доказват приемането
на договорените дейности от възложителя, тъй като съгласно закона и самия
договор, кметът не е органът, който приема, респ.одобрява извършената работа по
инвестиционни проекти. Според ответника в конкретния случай са налице
непредвидени обстоятелства, възникнали след сключването на процесния Договор
№48/30.06.2010 г., независимо от желанието и волята на ръководството на Община
Болярово, тъй като възложителят нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че
нормативната уредба, регламентираща условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Основни услуги за населението и
икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г. ще бъде многократно изменяна, допълвана и пр. от
Министъра на земеделието и храните, както и че експертите на ДФЗ-РА няма да
спазят нормативно определените срокове за разглеждане и оценка на подадените
заявление за подпомагане по реда на Наредба №25 от 29.07.2008 г.
В о.с.з. по същество ищеца „НИБО
ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД гр.София, редовно и своевременно призовани, не изпращат
законен представител, но чрез процесуалния си представител – адвокат поддържа
исковете (главен и евентуален) така, както са предявени и иска уважаването им. Поддържа
и претенцията за присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. Въпреки
поискания от процесуалния си представител – адвокат и предоставен от съда срок
за представяне на писмени бележки, такива не се представиха.
В о.с.з. по същество ответника Община
Болярово, редовно и своевременно призовани, но чрез процесуалния си
представител – адвокат поддържат заявеното становище за неоснователност на
предявените искове и искат отхвърлянето им. Поддържат и претенцията за присъждане
на направените по делото разноски. Въпреки поискания от процесуалния си
представител – адвокат и предоставен от съда срок за представяне на писмени
бележки, такива не се представиха.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото, съдът е квалифицирал
предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове по следния
начин: иск по чл.79, ал.1, вр.с чл.99, ал.2 от ЗЗД, вр.с чл.258, вр.с чл.266 ал.1 от ЗЗД, вр.с Договор за цесия, сключен на
27.06.2015 г., вр. с Договор за възлагане на обществена поръчка №48/30.06.2010
г. – за заплащане от ответника на сумата от 210 000 лв. с вкл. ДДС,
представляваща неплатено, дължимо по Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет: изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и
доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево",
прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 27.06.2015 г., вземане за
възнаграждение за изпълнена от цедента-изпълнител и приета от ответната община
като възложител работа без възражения; иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане
на сумата от 64 010 лв., представляваща законна лихва за забава,
изчислена за период от 07.12.2015 г. - 10.12.2018 г. – датата на подаване на
исковата молба в съда, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до пълното
погасяване на задължението. При условията на евентуалност и при преценка, че претендираната парична сума не се
дължи на договорно основание, е заявена осъдителна искова претенция по чл.59,
ал.1 от ЗЗД - за сумата от 210 000
лв. с вкл. ДДС, представляваща паричната равностойност на направените разходи и
средства (материали, труд, консумативи и транспортни разходи), вложени за
изработване на работен проект за обект
„Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с
пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево",
спестени от ответника – възложител на проекта, с които същият се е
обогатил до размера на обедняването на изпълнителя по него, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 10.12.2018г. до пълното погасяване на задължението.
Пак с доклада, при отделяне на
спорното от безспорното, съдът е приел за ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не се спори между страните, а и от
доказателствата се установява, че на 30.06.2010 г. между ответната Община като възложител и "Циклоп 21" ООД като
изпълнител, след проведена процедура по действащия от 01.10.2004 г. ЗОП (отм.) е бил сключен Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет изработване на работен
проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на
канализация с пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево", за кандидатстване за финансиране съгласно условията
на Национална Програма за Развитие на Селските райони 2007-2013 г., мярка 321
„Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“, съгласно
техническо задание и оферта на изпълнителя, която е неразделна част от
договора, по силата
на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изработи възмездно
работният проект, при
условия, срок, цена и начин на плащане съобразно договорните клаузи. Съгласно
чл.4 ал.1 от договора, възнаграждението на изпълнителя съгласно приетата от
възложителя оферта на изпълнителя възлиза на 210 000 лв. с ДДС, а начинът
на плащане е договорен с чл.5, ал.2 от договора, където е посочено, че плащането
на сумата по чл.4, ал.1 ще бъде наведнъж, след приемане на изпълнението на
поръчката от възложителя, но не по рано от постъпване на финансов ресурс в
касата на Община Болярово в резултат на одобрение на проект „Реконструкция
на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно
съоръжение на с.Мамарчево" от Разплащателната агенция.
Възражението на
ответника за нищожност на Договора за възлагане на ОП, с доводи за пороци при
провеждане на самата процедура по ОП и по избора на изпълнител, се прие за
неоснователно и се остави без уважение. На първо място - недопустимо е в
настоящото производство да се въвеждат възражения, касаещи пороци при
провеждане на самата процедура по процесната ОП и по избора на изпълнител,
най-малкото поради административния характер на процедурата, приключваща с
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който след влизане в
сила притежава придадената му от закона стабилност и предвид липсата на
надлежно заявено искане по чл.17, ал.2 ГПК. На следващо място следва да бъде
отчетено и че обсъждания договор за възлагане на обществена поръчка е последван
от договор за цесия на вземането по него. В Решение №127/30.07.2018 г. на ВКС
по т.д.№1103/2017 г. на II т.о. е прието, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на
договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение
във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на
възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни
възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване
чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу
цедента, който си остава страна по договора. При наличие на правен интерес
длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния
договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна
негова част, но само срещу цедената, който е страна по същия, освен ако не
докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера. При
съобразяване с цитираното решение на ВКС предпоставки, като описаните в него по
делото не са налице.
Неоснователно е и
следва да се остави без уважение и възражението на ищеца за нищожност
на договорната клауза на чл.5, ал.2 в частта след думите „след приемане на
поръчката от Възложителя", до края на цитираната алинея от Договор
№48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка, тъй като със същата се
поставяло изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя
възнаграждение за извършена и приета работа (чл.266, ал.1 ЗЗД) под условие, в
зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за
договора лице. В Решение №15/22.12.2016 г. на ВКС по
т.д.№2404/2014 г. на I т.о. е допуснато касационно обжалване по правния
въпрос относно това действителна ли е клауза в договор за изработка, поставяща
изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя
възнаграждение за извършената и приета работа (чл.266, ал.1 ЗЗД) в зависимост
от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора
лице, на който е даден следния отговор: Уговорката, че възложителят ще плати,
когато на него - в качеството на изпълнител, му заплатят, не е нищожна, но
следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са
визирали при договарянето й, а това - с оглед грижата на добрия търговец и
добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора -
следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението
на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за спора лице. Ирелевантно е дали
възложителят е изпълнил в срока спрямо това трето лице, дали е изпълнил точно и
дали изпълнението му е прието. В същия см. е и приетото в Решение №48/09.07.2020
г. на ВКС по т.д.№1072/2019 г. на II т.о. Съобразявайки се с цитираната
практика на ВКС, настоящия съд изведе извод за неоснователност на възражението
на ищеца за нищожност на горе описаната клауза от Договор №48/30.06.2010 г.
За установен по делото факт съдът
прие, че проектите по отделните направления са изготвени от изпълнителя по договора за възлагане на
обществена поръчка в рамките на уговорения в договора срок и са предадени на възложителя в пълен комплект, както и че същите са извършени качествено
и без забележки. За да достигне до този извод съдът се позова на
приложените по делото Приемо-предавателен протокол от 19.07.2010 г. и
Референция, издадена на изпълнителя "Циклоп 21" ООД и двата документа
подписани от кмета на Община Болярово, видно от съдържанието на които възложената работа е изпълнена по вид, количество и
качество, и в уговорения срок. Действително от показанията на разпитаните
свидетели Л. и А. се установя, че Приемо-предавателен протокол от
19.07.2010 г. е подписан по-късно, но това не може да доведе до извод, че
документацията не е предадена в Община Болярово в предвидения в договора срок.
Съгласно показанията на св.Л. той самия е предал документите и техническата
документация в деловодството на общината през 2010 г., а приемо-предавателния
протокол и референцията оставил в канцеларията на кмета, на секретарката му,
т.к. кмета отсъствал. При тези данни настоящия съдебен състав прие, че момента
на фактическото подписване на описаните документи (който по същество не е и
установен точно), не би могъл да доведе до извод, че работата не е предадена в
предвидения в договора срок.
Възражението
на ответника, че работата на изпълнителя не е приета, т.к. липсвало фактическо приемане на
договорените дейности от ОЕСУТ, както е предвидено по договора се прие за
неоснователно и се остави без уважение. По делото не е спорен факта на
предаване от изпълнителя на изработеното по процесния договор за обществена
поръчка. Действително липсват доказателства за приемане на договорените
дейности от ОЕСУТ, както е предвидено по договора, но в тази връзка съдът
възприе заявеното от ищеца становище, че свикването на ОЕСУТ за приемането на
извършената работа е изцяло и само в правомощията на възложителя и не би могло
да бъде извършено от изпълнителя, чието задължение е да предаде извършената
работа в общината, което е и сторено. Аргумент в посока, че договорените
дейности са приети може да бъде изведен и от последващото поведение на ответната
община - установено е, че въз основа на изготвените от изпълнителя проекти е
издадено Разрешение за строеж №17/22.10.2010 г., в което е отразено одобряване
на дейностите от гл.архитект на Община Болярово, както и че точно с тези
проекти ответната община на 22.10.2010 г. е подала заявление за финансиране до
ДФЗ-РА.
Не е спорно между
страните, а и от Заповед №03-РД/3186 от 16.12.2011 г. на изп.директор на ДФЗ -
РА, получена в Община Болярово на 28.12.2011 г. се установява, че на ответната
община е отказано финансиране по подаденото заявление по мярка "Основни услуги за населението и
икономиката в селските райони" по НПРСР 2007-2013 г., поради недостатъчен
бюджет по мярката. Не е спорно, че описаната заповед не е обжалвана в указания
в съдържанието й 14-дневен срок и е влязла в законна сила. С
влизане в сила на заповедта е приключено участието на Община Болярово в
процедурата за финансиране по ПРСР 2007-2013 г. и общината е узнала, че няма да
й бъдат предоставени средства за реализиране на проекта, изготвен в изпълнение
на договора от 30.06.2010 г.
С Нотариална покана, изпратена на
27.05.2015 г. от „Циклоп 21" ООД до
Община Болярово, чрез нотариус К. К., peг. №** на НК, с район на действия - PC-Е., ответника е поканен в 3-дневен срок да
изпълни задължението си като заплати чрез превод по банкова сметка ***,
представляваща дължимо възнаграждение за изработен и предаден в срок работен
проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на
канализация с пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево, община Болярово".
Поканата е надлежно връчена на 01.06.2015 г. и не е спорно, че плащане в
указания срок не е извършено.
С доклада по делото за безспорно
между страните е прието, а и от доказателствата се установява, че на 27.06.2015 г. между "Циклоп 21" ООД, в качеството му на цедент и ищцовото
дружество, като цесионер, е валидно сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил
възмездно на цесионера вземането си към ответната община в размер на
239 750 лв., от които 210 000 лв. с вкл. ДДС - главница и 29 750
лв. - законна лихва върху главницата, считано от 10.12.2013 г. до 19.06.2015 г.
– датата на завеждане на ИМ от цедента пред Арбитражния съд на БТПП. За установено
по делото и ненуждаещо се от доказване е прието и обстоятелството, че в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД
цедента "Циклоп
21" ООД е уведомило ответната община за извършената цесия с уведомление,
получено на 11.08.2015 г. Именно от този договор за цесия ищецът в настоящото
производство черпи правата си.
Безспорно по делото е и обстоятелството, а и от доказателствата се установява, че "Циклоп 21" ООД е инициирало с ИМ, депозирана на 19.06.2015 г.
арб.дело №181/2015 г. по описа на АС при БТПП (приложено в цялост), с която е
предявило против Община Болярово (ответник и в настоящото производство) в
обективно съединяване осъдителни искове – за сумата от 210 000 лева, претендирана
като възнаграждение или обезщетение за изработен и предаден инвестиционен
проект по Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка и за
сумата от 29 750 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
сумата 210 000 лв. за времето от 10.12.2013 г. до 19.06.2015 г. С оглед на
настъпилата в рамките на арбитражното производство промяна в кредитора по
вземането, въз основа на сключения Договор за цесия от 27.06.2015 г. и предвид
обстоятелството, че цесионерът (ищец по настоящото дело) „Нибо Инженеринг“ ЕООД
не е заместило първоначалният ищец по арб.дело, поради липсата на съгласие от
страна на ответника Община Болярово,
приемайки че е налице липса на материалноправна легитимация у ищеца, с
постановеното Решение от 06.11.2015 г. исковите претенции са отхвърлени, като
неоснователни.
Не е спорно по делото, че
възнаграждението на изпълнителя по обсъждания договор за обществена поръчка не
е заплатено. Правния спор между страните се концентрира по въпроса за
дължимостта на това възнаграждение и за неговата изискуемост.
Съгласно чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД
поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. В настоящия случай и с оглед
изложеното по - напред в мотивите, съдът счете, че работата е приета от
ответната община.
Ответника е заявил възражение, че
не дължи претендираната с иска главница с аргумент, че претенцията е за
заплащане на възнаграждение за положен труд с условие при постъпване на
финансов ресурс в касата на Община Болярово в
резултат на одобрение на проект с наименование „Реконструкция
на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно
съоръжение на с.Мамарчево, община Болярово, област Ямболска" от Разплащателната
агенция, каквито средства не са постъпвали. Така заявеното възражение за
недължимост, поради несбъдване на уговореното в чл.5, ал.2 от договора
отлагателно условие се прецени за неоснователно.
Според Решение №15/22.12.2016 г.
на ВКС по т.д.№2404/2014 г. на I т.о. т. о., практиката в което е възприета в
Решение №161/09.07.2018 г. на ВКС по т.д.№1561/2017 г. на II т.о., в рамките на признатата от
чл.9 ЗЗД свобода на договаряне страните по договор за изработка могат да
уговорят клауза, поставяща изпълнението на задължението на възложителя да
заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа (чл.266,
ал.1 ЗЗД) в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна
на трето за договора лице. Клауза с посоченото съдържание съставлява отсрочка
за изпълнение задължението на едната от договарящите страни - възложителят,
спрямо визираните в закона предпоставки за настъпване на изискуемостта му и
доколкото волята на насрещната страна - изпълнителят, не би могла да бъде уговаряне
на плащането като хипотетично и възможно неизпълнимо задължение, отсрочването
предполага договаряне и на конкретните предпоставки, при които ще настъпи
изискуемостта на задължението. За да не се стигне до злоупотреба с правата на
кредитора, уговорката, че възложителят ще плати, когато на него му заплатят,
следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са
визирали при договарянето й, а това - с оглед грижата на добрия търговец и
добрите търговски практики, следва да се счита времето, обичайно необходимо или
уговорено за изпълнението на възложителя спрямо третото лице, без значение дали
възложителят е изпълнил точно и в срок спрямо това лице и дали изпълнението му
е прието.
По правните въпроси приложима ли е
разпоредбата на чл.25 ЗЗД по отношение на задължението на възложителя по
договор за изработка да заплати възнаграждение за приета работа и действителна
ли е клауза в договор за изработка, поставяща изпълнението на задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя за извършена и приета
работа в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на
трето за договорното правоотношение лице в Решение №48/09.07.2020 г. на ВКС по
т.д.№1072/2019 г. на II т.о., както и в цитираното в него Решение
№7/19.04.2017 г. на ВКС по т.д.№53312/2015 г. на I г.о. е прието, че съгласно
установения в чл.9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето страните могат да
поставят сключения от тях договор под условие по смисъла на чл.25 ЗЗД,
предвиждайки потенциалните изменения на облигационната връзка досежно целия
комплекс от права и задължения или отделни негови елементи. С чл.25, ал.1,
изр.2 ЗЗД законодателят е въвел фикция, че условието се е сбъднало, ако
страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно попречи то да
настъпи, като преценката относно фингираното сбъдване на условието следва да се
осъществи при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на
събитията при отчитане интересите на страните и предметната рамка на сключения
договор. Уговореното отлагателно условие трябва да е съобразено с
равнопоставеността на договарящите страни и с възмездния характер на договора
за изработка, като несбъдването му не трябва да води до освобождаване на
изпълнителя от типичната за договора престация.
При сключване на
договор №48/30.06.2010 г. страните по него са постигнали съгласие да се
отклонят от правилото на чл.266, ал.1 ЗЗД, уговаряйки в чл.5, ал.2, че
плащането на възнаграждението на изпълнителя за извършената и приета работа ще
е наведнъж, но не по
рано от постъпване на финансов ресурс в касата на Община Болярово в резултат на
одобрение на проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и
доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево" от
Разплащателната агенция.
Съобразно горе цитираната съдебна
практика, произнасянето по основателността на иска за уговореното
възнаграждение в размер на сумата 210 000 лв., предполага тълкуване (по см. на
чл.20 ЗЗД) на предпоставките, с които страните по договора са обвързали изпълнението
на задължението на възложителя Община Болярово за окончателно разплащане с
изпълнителя "Циклоп 21" ООД. Тезата на ответника в хода на процеса е,
че уговореното с чл.5, ал.2 от договора отлагателно условие не се е сбъднало по
независещи от него причини и по аргумент от чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД той не дължи
претендираното от ищеца възнаграждение.
Преценена в аспекта на целия
договор и на преследвания с него резултат, обсъжданата клауза не може да се
квалифицира като уговорка за отлагателно условие по смисъла на чл.25 ЗЗД, тъй
като не обвързва пораждането на действието на договора, респ. на правата и
задълженията на възложителя и изпълнителя, от настъпването на бъдещо несигурно
събитие. Поставянето на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение
за извършената и приета работа в зависимост от настъпването на бъдещо несигурно
събитие е възможно и допустимо само при съблюдаване на принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. В конкретния случай
принципът за равнопоставеност би бил спазен, ако и задължението на изпълнителя,
срещу което се дължи възнаграждението, е обусловено от настъпването на бъдещо
несигурно събитие. При сключване на договора от 30.06.2010 г. страните не са
уговорили подобно условие по отношение задължението на изпълнителя и с оглед
изискването за равнопоставеност уговорката в чл.5, ал.2 не може да се приравни
на уговорка за отлагателно условие, чието несбъдване има за последица
освобождаване на възложителя от изпълнение на основното му договорно задължение
по чл.266, ал.1 ЗЗД - да заплати възнаграждение за извършената и приета работа.
Като се има предвид, че договорът е сключен в рамките на процедура по ЗОП,
единствената цел на клаузата на чл.5, ал.2 е да се отсрочи във времето
изпълнението на задължението на възложителя за плащане на възнаграждението до
момента на осъществяване на определени обстоятелства, специфични за
правоотношенията между възложител и изпълнител по договор за изработка,
финансиран от фондовете на Европейския съюз. Отсрочването е продиктувано от
намерението на ответника да реализира изработения от ищеца проект със средства,
предоставени му от бюджета на ПРСР 2007 - 2013 г. Обстоятелствата са уговорени
изрично още при сключване на договора и по причина на неговия възмезден
характер е логично да се приеме, че към момента на възникване на договорното
правоотношение изпълнителя не е имал съмнение относно сигурното им настъпване в
бъдеще. Аргумент за този извод се съдържа и в мотивите към Решение
№15/22.12.2016 г. по т.д.№2404/2014 г. на ВКС, I т.о., в които е обосновано
становище, че в хипотеза, аналогична на разглежданата, волята на изпълнителя да
бъде отсрочена изискуемостта на задължението на възложителя за плащане на
възнаграждение в никакъв случай не може да се тълкува като воля за уговаряне на
задължението като възможно неизпълнимо или на плащането като хипотетично.
Изразеното от изпълнителя по договора съгласие да получи възнаграждение след
осигуряване на очакваното от ответника финансиране по ПРСР не е равнозначно на
съгласие за безвъзмездно престиране на дължимия по договора резултат в случай,
че уговорените в клаузата на чл.5, ал.2 обстоятелства не настъпят. Подобно
тълкуване на уговорката относно момента на плащане на възнаграждението
противоречи на постигнатото при сключване на договора съгласие възложителят да
заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа в размер на 210 000
лв. с ДДС и е несъвместимо с възмездния характер на договора за изработка,
който не предвижда право за възложителя да не плати дължимото възнаграждение в
случай на несбъдване на визираните в чл.5, ал.2 обстоятелства. По изложените
съображения и в съответствие с практиката в решението по т.д.№2404/2014 г. на
ВКС, I т.о., настоящият съдебен състав приема, че обективираната в клаузата
на чл.5, ал.2 обща воля на страните следва да се тълкува като съгласие плащането
на дължимото на изпълнителя възнаграждение да бъде отсрочено с оглед на
обичайния или на максимално допустимия краен срок, в който възложителят е
следвало да получи отговор на заявлението за предоставяне на средства за
реализиране на проекта и да сключи договор по ПРСР, последван от отпускане на средства
за започване на изпълнението. От така възприетото разрешение следва извод за
неоснователност на доводите на ответника, че изпълнителят няма право на
възнаграждение за извършената и приета работа, тъй като предварително се е
съгласил да не получи възнаграждението в случай на несбъдване на визираните в
чл.5, ал.2 обстоятелства, респ. че несбъдването на обстоятелствата освобождава ответника
от изпълнение на основното му договорно задължение по чл.266, ал.1 ЗЗД.
От доказателствата по делото се
установява, че на 22.10.2010 г. Община Болярово е подала заявление за
подпомагане по ПРСР, мярка 321 "Основни услуги за населението и
икономиката в селските райони", като е кандидатствала с проектно
предложение, представляващо част от изработеният от "Циклоп 21" ООД
работен проект. Със Заповед №03-РД/3186 от 16.12.2011 г. на изп.директор на ДФЗ
- РА, на ответната община е отказано да й бъде предоставено поисканото
финансиране, поради недостатъчен бюджет по мярката. Заповедта е получена
в Община Болярово на 28.12.2011 г., не е обжалвана в указания в
съдържанието й 14-дневен срок и с изтичането му е
влязла в законна сила, т.е. на 12.01.2012 г. С влизане в сила на
заповедта е приключено участието на Община Болярово в процедурата за
финансиране по ПРСР 2007-2013 г. и общината е узнала, че няма да й бъдат
предоставени средства за реализиране на проекта, изготвен в изпълнение на
договора от 30.06.2010 г. В
качеството на публичен възложител ответникът несъмнено е имал яснота относно
реда за подпомагане със средства по ПРСР и е бил в състояние към момента на
сключване на договора да предвиди евентуалния неблагоприятен изход от участието
си в процедурата, свеждащ се до отказ за финансиране на изработения от ищеца
проект. Породеното от договора правоотношение е между равнопоставени стопански
субекти и е подчинено на принципа за добросъвестност при упражняване на правата
и изпълнение на задълженията на договарящите страни. Добросъвестността
предполага, че възложителят ще заплати на изпълнителя уговореното
възнаграждение за своевременно извършената и приета без възражения работа, а
това включва и осигуряване на средства за изплащане в разумен срок на цялото
дължимо възнаграждение в случай, че предвидените в чл.5, ал.2 на договора
обстоятелства не настъпят. Изхождайки от това разбиране съдът приема, че
изискуемостта на вземането на ищеца за възнаграждението - 210 000 лв. с ДДС, е
настъпила най-късно в момента на влизане в сила на заповедта за отказ -
12.01.2012 г., когато е внесена сигурност в отношенията между страните, че
обстоятелствата по чл.5, ал.2 от договора няма да се осъществят, т.е. че няма
да бъдат получени очакваните средства от бюджета на ПРСР, поради което общината
- възложител следва да плати възнаграждението със средства от друг източник. По
аргумент от чл.81, ал.2 ЗЗД липсата на налични парични средства за реализиране
на плащането е ирелевантна за настъпването на изискуемостта и доводът на ответната
община, че не дължи претендираното с иска възнаграждение по причина на
неосигурено финансиране от ПРСР, не може да доведе до отхвърляне на иска по чл.266,
ал.1 ЗЗД.
Заявено от ответната община възражение
за погасяване по давност на цялото вземане както на цедента - „Циклоп 21“ ООД,
така и на цесионера - „Нибо Инженеринг“ ЕООД за претендираната сума от главница
и лихва за забава с доводи, че претенцията е за плащане на възнаграждение за
положен труд с условие при постъпване на финансов ресурс в касата на Община Болярово, каквито средства не са
постъпвали се намери от настоящия съд за основателно, но не по заявените от
тази страна доводи
По отношение на така заявеното
възражение на ответника за изтекла погасителна давност и за да бъде уважено
същото, следва да са налице следните предпоставки: изтичане на
законоустановения за съответното вземане срок, неупражняване на субективното
право за предявяване на иск от страна на носителя му, липсата на факти, с които
законът свързва прекъсване или спиране теченето на давностния срок и упражнено
от длъжника възражение за изтекла давност.
Поначало вземанията за възнаграждение
с източник договор за изработка се погасяват с изтичане на общата пет годишна
давност по чл.110 ЗЗД. Прекъсване на давността може да стане на някое от
основанията, визирани в чл.116 ЗЗД.
В мотивите към т.10 на ТР №2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането,
като не е изпълнително действие и не прекъсва давността изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение. Разяснено е още и че в
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си
докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).
Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В Решение №9/05.02.2015 г. по т.д.№4339/2013
г. на ВКС, II т.о., като е направено позоваване на ТР №55/03.04.1967 г. по гр.д.№23/1967 г. на ВС, ОСГК и на Решение
№72/08.07.2009 г. по т.д.№17/2009 г. на ВКС, І т.о. и Решение №376/12.03.2013
г. по гр.д.№260/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че изброяването на основанията
за прекъсване на давността в чл.116 ЗЗД, не дава възможност за разширяването
им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично
посочени в правната норма; други действия, включително покани - устни, писмени
и т.н., вън от ограничително посочените в закона, не могат да прекъснат
течението на давността.
В конкретния случай и както вече
се посочи по-напред в мотивите, изискуемостта на вземането на ищеца за
възнаграждението от 210 000 лв. с ДДС, е настъпила най-късно в момента на
влизане в сила на Заповед №03-РД/3186 от 16.12.2011 г. на изп.директор на ДФЗ -
РА за отказ на поисканото финансиране - на датата 12.01.2012 г. и от тази дата
е започнал да тече давностния срок по чл.110 ЗЗД, като изтича на 12.02.2017 г.
С оглед цитираната по-горе съдебна
практика давността не е прекъсната с нотариалната покана, изпратена на
27.05.2015 г. от „Циклоп 21" ООД до
Община Болярово, надлежно връчена на 01.06.2015 г., с която общината е поканена
в 3-дневен срок да изпълни задължението си като заплати чрез превод по банкова
сметка ***.
Давността не е прекъсната и с предявяването
на от "Циклоп
21" ООД на 19.06.2015 г.
на ИМ против Община Болярово пред АС при БТПП, образувана в арб.дело
№181/2015 г. по описа на съда, с която са предявени в обективно съединяване
осъдителни искове – за сумата от 210 000 лева, претендирана като възнаграждение или
обезщетение за изработен и предаден инвестиционен проект по Договор
№48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка и за сумата от 29 750
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 210 000 лв.
за времето от 10.12.2013 г. до 19.06.2015 г. Противно на разбирането на
ответника предявяването на иск пред арбитражен съд би могло да прекъсне
давността в хипотезата на чл.116, б."б" ЗЗД. В случая обаче това не е
станало, т.к. прекъсването на давността в цитираната хипотеза е условно -
изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за
започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята
прекъсната. Видно от постановеното по арбитражното дело решение от 06.11.2015
г. исковите претенции са отхвърлени, като неоснователни, като е без значение
причината за отхвърлянето им, за да бъде приложен чл.116, б."б",
предл.2 ЗЗД и давността да не се смята прекъсната.
При всичко изложеното до тук и с
оглед датата на предявяване на ИМ - 10.12.2018 г., въз основа на която е
образувано настоящото производство, вземането на ищеца за възнаграждението от
210 000 лв. с ДДС е погасено с изтичането на 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД,
изтекла на 12.02.2017 г., както се посочи по-горе, което от своя страна прави
предявения иск за тази сума неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради основателността на
възражението за изтекла давност на главницата, неоснователен е и следва да бъде
отхвърлен и искът за мораторна лихва върху главницата за сумата 64 010 лв. за
периода 07.12.2015 г. - 07.12.2018 г.
Предявения при
условие на евентуалност иск на ищеца с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане
на ответника за сумата 210 000 лв. с ДДС, с които същият се е обогатил, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
10.12.2018 г. до пълното погасяване на задължението, настоящия съд също намери
за неоснователен.
Разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗЗД предвижда, че правото да се
иска връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само
тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити, като преценката
дали ищецът може да се позовава на цитираната норма за защита на своите права
представлява въпрос по съществото на спора. В конкретния случай, в мотивите си
съдът прие, че претендираната главница се дължи на договорно основание, като
отхвърлянето на иска по отношение на нея е поради изтекла погасителна давност.
Предвид на това и претенцията за същата сума, но на осн. чл.59 ЗЗД се явява
неоснователна и като такава също следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото ответната
община има право да й се присъдят разноски. Съдът присъжда разноски на ответника
в размер на 9800 лв. - възнаграждение за адвокат, предвид наличието на надлежно
искане за присъждане на разноски и на доказателства за направени такива.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „НИБО ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД гр.София с ЕИК *********
против ОБЩИНА гр.БОЛЯРОВО да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, на осн.
чл.99, вр. чл.258 и чл.86 ЗЗД сумата 274 010 лв., в т.ч. главница - 210 000 лв.
представляваща неплатено възнаграждение, дължимо по Договор №48/30.06.2010 г.
за възлагане на обществена поръчка с предмет:
Изработване на работен проект за
обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на
канализация с пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево",
прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 27.06.2015 г.; мораторна лихва върху
главницата от 64 010 лв. за периода 07.12.2015 г. - 07.12.2018 г., както и
законна лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на иска в
съда (10.12.2018 г.) до окончателното плащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „НИБО ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД гр.София с ЕИК *********
против ОБЩИНА гр.БОЛЯРОВО да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на осн.
чл.59 ЗЗД за сумата 210 000 лв. с ДДС, представляваща паричната равностойност
на направените разходи и средства (материали, труд, консумативи и транспортни
разходи), вложени за изработване на работен
проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на
канализация с пречиствателно съоръжение на с.Мамарчево", спестени от ответника – възложител на
проекта, с които същият се е обогатил до размера на обедняването на изпълнителя
по него, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 10.12.2018 г. до пълното
погасяване на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА „НИБО
ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД гр.София с ЕИК ********* да заплати на ОБЩИНА гр.БОЛЯРОВО сумата
9800 лв. - разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред АС - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: