Решение по дело №1339/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. У., непридружен непълнолетен / към дата на подаване на жалбата /– [държава], с посочен по делото адрес: *, [жк], роден на [дата]., действащ лично и със съгласието на адв. Н. А. – назначена за процесуален представител по чл.25 от ЗУБ с Решение №1602/06.08.2024г. на председателя на НБПП, против Решение №11708/11.11.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Същото било постановено в нарушение на чл.8 и 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си, били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Причините за напускане на [държава] били изложени добросъвестно и пълно пред административния орган при проведеното интервю. Счита се, че с оглед изложеното от оспорващия за провежданите военни действия в неговата родина, решаващият орган неправилно приел, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване , нито се обосновава наличие на реална опасност за бъдещо такова. Безспорно било, че въоръженият конфликт в [държава] продължавал и към момента. Самият кандидат заявявал, че не желае да се завърне в [държава] заради страха си от войната и поради това, че там ще бъде застрашен живота му. Твърди се също, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Коментира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се навеждат доводи за приложимост на разпоредбите на чл.9 ал.1, т.2 и т.3 от ЗУБ. Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на член 3 от ЕКПЧ държавата носела отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – дело Hirsi Jamaa and Оthers срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като молителят вече бил напуснал държавата на произход. Счита се, че всички описани в жалбата факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, което водело до издаване на незаконосъобразен акт.

По изложените съображения се моли да бъде отменено процесното решение, ведно със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба УРИ 453600-1215/01.08.2024г. (л.98) на ГПУ- Свиленград към РДГП-Елхово – Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР, М. У. А. от [държава] е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №2108 от 02.08.2024г. на РПЦ – гр.Харманли, рег. №44056/02.08.2024г. на ДАБ, подадена с името М. А. У. от [държава].

Самоличността на чужденеца е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег. №44056/02.08.2024г. (л.75), видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) У. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място].

Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. №44056/02.08.2024г. като М. А. У., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава], [населено място], *, етническа принадлежност – *, религия – *, *, професия строителство, образование - *, *, без документи за самоличност. Регистрационният лист е подписан от длъжностно лице на ДАБ, чужденеца, преводач и социален работник.

В приложение към регистрационния лист са посочени имената на бащата (починал), майката, брат и сестрите на търсещия закрила, всички с местонахождение в [държава].

С писмо Х-16-1144/05.08.2024г. (л.68), на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, директорът на РПЦ – гр.Харманли уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли за подадената молба за закрила от непридружен непълнолетен и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето на 20.08.2024г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури, с определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита на правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

С писмо рег. №44056/07.08.2024г. (л.67) началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли е изискал от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-15524 от 26.09.2024г. /л.44/ (рег. №44056/27.09.2024г. в ДАБ при МС) на ЗА директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 1602/06.08.2024г. (л.62), издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ (НБПП), е решено на непридружения непълнолетен чужденец да се предостави правна помощ под формата на представителство от адвокат, за което е назначена адв.Н. А..

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-603/09.08.2024г. (л.64), издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли, във връзка с получено писмо с изх. № Х-16-1144/05.08.2024г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, се определя М. Ч. Н., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето М. А. У., [държава].

На 20.08.2024г. с кандидата за закрила е било проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. №44056/20.08.2024г. Чужденецът заявил пред интервюиращ орган на ДАБ, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Посочил, че адресът му бил [населено място], област *, но заради войната се преместили в лагер за бежанци в [населено място]. Имал близки роднини в страна от ЕС – братовчед в България, син на леля му, намирал се в София, но не поддържал връзка с него. Мисли, че е в България от една или две години и има статут. Заявил, че напуснал [държава] през месец юли 2024г. и преминал нелегално в Турция, където останал една седмица и след това дошъл в България. В България пристигнал нелегално преди 17 дни. Б. група от 10 човека. Преминали телената ограда през дупка в нея. Вървели два дни и стигнали до колата, на която трябвало да се качат, но тогава дошли полицаите и чужденците се предали. Заявил, че няма издадени документи от Турция. Не знаел дали имал възможност в Турция да подаде молба за международна закрила. Решил да напусне Турция, защото приятели му казали, че екстрадират сирийците обратно в [държава]. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Имал близки роднини, останали в [държава] – *, три * и един * били в [държава]. Майка му знаела къде е, чували се по телефон. Разказал, че напуснал [държава] заради войната. Самолетите непрекъснато идвали да стрелят. Затова напуснал [държава] и искал да направи събиране на семейство, за да спаси семейството си. Редовната армия дошла в селото им М. Д. преди шест години и около тях имало много сражения и бомби, затова се преместили в лагер за бежанци в [населено място]. В лагера идвали самолети и бомбардирали около лагера и още имало бомбардировки. Майка му решила чужденецът да напусне [държава]. На въпроса имал ли е възможност да се премести в друг район на страната, където положението е по-спокойно, отговорил, че няма такъв район. Като бил в лагера в * видял как самолетите хвърлят бомби. В селото им всичко било разрушено. Негов братовчед бил прострелян в гръб в селото, преди да се преместят в лагера. Решил сега да напусне, защото нямали пари досега. Решили той да дойде тук и след това да се събере със семейството, защото майка му била възрастна. Не бил арестуван, нито осъждан в [държава] или в друга държава, не е имал проблеми заради етноса или религията си, не е имал проблеми с властите, не знаел какво е политическа партия, не бил заплашван, нито семейството му, не му било оказвано насилие. Не искал да се връща в [държава], заради войната и самолетите, видял много убити хора. Подал молба за закрила в Република България, защото била хубава страна и можел да направи събиране на семейство.

Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденеца, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, социален работник и представител (адвокат).

За непълнолетния е бил изготвен и представен в ДАБ Доклад рег. №44056/10.09.2024г. (л.45) от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

Със Становище рег. № 44056/04.11.2024г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение № 11708/11.11.2024г. председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. У., на основание чл.75, ал. 1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 25.11.2024г., в присъствието на преводач и представител (адвокат).

Жалбата срещу него е подадена на 03.12.2024г. (л.5).

В хода на съдебното производство се представи Справка №МД-02-124/12.12.2024г., издадена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ.

От Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/272-002/23.12.2024г. за непълнолетния жалбоподател.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закон за закрила на детето, като в административното производство, по което се засягат правата или интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл.2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е изискването на чл.58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. У..

Съдът не намери основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия и към дата на постановяване на настоящото решение.

Съобразявайки информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните седмици и поемането от тях на контрола в редица големи градове в страната, вкл. и в столицата *, настоящият състав приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяната в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различни информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт и то такъв, който достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен региона в [държава], поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната информация в Справка вх. № ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка с вх.№ЦУ-1850/27.08.2024г., двете издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно Сирийска арабска република. Предвид изложеното в тях е приел, че в [държава] все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се подобрила значително и към момента не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото действително не било. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в провинция * било физически достъпно, релевантно и разумно, като там той можел да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че в * останали да живеят *, три сестри и един брат, което обосновавало ниската вероятност да бъдат изложени на опасност от тежки посегателства.

Съдът намира тези съображения на ответника за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] към момента на издаване на процесното решение.

Видно от информацията в приложените по административната преписка Справка с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г., Справка с вх.№ЦУ-1850/27.08.2024г., издадени от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната.

Следва да се отбележи и че оттеглянето от власт или свалянето на досегашният президент Б. А. не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни / виж. Справка № МД-02-124/12.12.2024г./. В тази връзка, сред последните новини за тази страна са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025г. (М. * Б.) и формиране на състава му. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. * е обсъди процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Същото така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, [интернет адрес] и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информации на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава] и поради това Турция е обявила отварянето един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, [интернет адрес] и др.). Появиха се новини за образувани опашки по границата между Турция и [държава] от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си (24 часа, Марица и др.). Сред новинарския поток относно [държава] са и информации за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война (вж. БТА, 24 часа, БНТ, Нова, Стандарт и др.). Съществуват и публикации за направено от новата власт в [държава] обещание за върховенство на закона и правова държава (БНР, 24 часа, [интернет адрес] и др.).

На фона на тези новини, от редица медии се съобщава и за военната намеса в [държава] от страна на Израел. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някой медии, заявки на министър председателя на Израел, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] за да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице информации или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

Следва да бъде отбелязано, че дори към настоящия момент да се приеме съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, то това не е достатъчна предпоставка да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо М. А. У..

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем обстановката там да е с характеристики, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства.

Следва да се посочи и че от представения за нуждите на настоящото производство Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/272-002/23.12.2024г., не може да се направи извод за наличие на причини, които да налагат предоставяне на закрила на лицето в Република България на основанията по ЗУБ. Установява се от този доклад, че жалбоподателят е на територията на България и поддържа връзка с близките си.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждава от данните в справките в [държава], както и от информациите от общодостъпни източници за актуалната обстановка в страната. От същите следва извода, че в [държава] ситуацията е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти.

В заключение, обстоятелството, че чужденецът е бил непълнолетен към момента на подаване на молбата за закрила и постановяване на оспореното решение, не променя извода за неоснователност на жалбата на М. А. У., против Решение №11708/11.11.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне хуманитарен статут, тъй като най-висшият интерес на детето е защитен. Спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено със служебно назначен процесуален представител при участие на представители на Агенция "Закрила на детето". Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява със система от специфични мерки, съпътстващи развитието на производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон.

Предвид горното ясно е и че липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 ЗУБ, а именно – член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. У., [държава], роден на [дата]., против Решение №11708/11.11.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.