Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1683 Година
15.10.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, Х състав, на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1039
по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Монолитстрой
3” ЕООД с ЕИК *********, гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 7, ет.1,
представлявано от М. А. В. срещу ревизионен акт № Р-02000217003314-091-001/23.11.2017г.
издаден от началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта в която е потвърден с решение № 74/03.04.2018г.
на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас,
при ЦУ на НАП. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на проверяващия
орган и с размера на определените публични задължения и прави искане да бъде
отменен ревизионния акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена. Представя писмени
бележки.
Ответникът – Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при ЦУ на НАП,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да
бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас,
след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217003314-020-01/31.05.2017г.
(л.57 от делото), издадена от началник на сектор „Ревизии“, в дирекция “Контрол”
при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на „Монолитстрой
3” ЕООД, относно задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2015г.-31.12.2016г. и за ДДС за периода 01.01.2015г.-30.04.2014г., определени
са лицата които да извършат ревизията и е определен срок за нейното завършване
– 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от
компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-5/03.01.2017г.
(л.59-60 от делото) на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с
нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е надлежно връчена по електронен път на 05.06.2017г..
С уведомление № Р-02000217003314-113-001/14.08.2017г. (л.250 от делото), на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, дружеството е уведомено,
че при извършване на ревизията са констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2
и т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с корпоративен данък за
периода 01.01.2015г.-31.12.2016г., данък върху добавената стойност за периода
01.01.2015г.-30.04.2017г. и
осигурителния доход за установяване на задълженията по ЗОВ ще бъде определена
по реда на чл.122-124а от ДОПК. В уведомлението е определен 14-дневен срок за
представяне на доказателства и вземане на становище.
С ревизионен доклад № Р-02000217003314-092-001/25.09.2017г.
(л.61-80 от делото), съставен на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращия орган
по приходите, е направено предложение да бъдат установени размера на задължения
по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 25.09.2017г.,
на „Монолитстрой 3” ЕООД. Ревизионния доклад е връчен на ревизираното лице по
електронен път на 27.09.2017г..
С ревизионен акт № Р-02000217003314-091-001/23.11.2017г.
(л.48-53 от делото) издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията, в съответствие с правомощията им по
чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по видове, периоди и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 23.11.2017г. на „Монолитстрой 3” ЕООД.
Ревизионният акт е връчен на дружеството по електронен път на 23.11.2017г..
Ревизионният акт е обжалван по административен
ред с жалба вх.№ ИТ-00-14585/08.12.2017г. (л.45-47 от делото). С решение № 9/09.01.2018г.
(л.41-42 от делото) на директор на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, жалбата е
оставена без разглеждане, като просрочена и производството е прекратено. Това
решение е обжалвано по съдебен ред и е отменено с определение №
286/06.02.2018г. постановено по адм.д.№ 221/2018г. по описа на Административен
съд Бургас, като преписката е изпратена на директора на Дирекция „ОДОП“
гр.Бургас за продължаване на производството. С решение № 74/03.04.2018г. (л.19-27
от делото) на директор на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, ревизионният акт е потвърден
частично. Решението е връчено на 10.04.2018г. по електронен път и с жалба вх.№
04-М-Ж-33#2/19.04.2018г. (л.3-5 от делото), подадена в
срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт в частта в която е потвърден е
обжалван по съдебен ред.
Съобразно разпоредбата
на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
при издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
писмена форма и процесуалните изисквания и в съответствие с материалноправните
норми на закона.
С ревизионният акт, в частта в
която е потвърден от решаващият орган, са установени задължения за данък върху
добавената стойност на „Монолитстрой 3” ЕООД за данъчен период 01.04.2015г.-30.04.2015г.,
в размер на главницата 3 239,62 лева и лихва 832,09 лева, като е отказано
правото на данъчен
кредит по издадена
от „Монолитстрой“ ООД данъчни фактури № 10….0008/27.10.2014г. (л.129 от
делото), с данъчна основа 11 856,67 лева и ДДС 2 371,33 лева и №
10….020/31.10.2014г. (л.155 от делото),
на стойност 4 0145,83 лева и ДДС 809,17 лева, както и по издадена от „Мартина макс“ ЕООД данъчна
фактура № 10…19008/29.09.2014г.
(л.445 от делото), на стойност 295,60
лева и ДДС 59,12 лева.
За данъчен период 01.05.2015г.-31.05.2015г.,
са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на
главницата 32 917,32 лева и лихва 8 161,81 лева, като е отказано
правото на данъчен кредит по издадена от „Монолитстрой“ ООД данъчни фактури №
10….0010/28.10.2014г. с данъчна основа 12 016,67 лева и ДДС 2 403,33
лева (л.133 от делото), № 10….012/29.10.2014г. на стойност 8 633,33 лева и
ДДС 1 726,67 лева (л.137 от делото),
№ 10….0011/29.10.2014г. с данъчна основа 10 083,33 лева и ДДС
2 016,67 лева (л.135 от делото), №
10….015/30.10.2014г. на стойност 11 650,00 лева и ДДС 2 330,00 лева (л.141
от делото), № 10….0016/31.10.2014г. с
данъчна основа 12 333,33 лева и ДДС 2 466,67 лева (л.153 от делото), № 10….019/31.10.2014г. на стойност
12 225,00 лева и ДДС 2 445,00 лева (л.145 от делото) и №
10….0017/31.10.2014г. с данъчна основа 8 120,83 лева и ДДС 1 624,17
лева (л.149 от делото).
През периода е
отказано правото на данъчен кредит и по следните фактури: №
10139354/15.05.2015г. на стойност 2 189,84 лева и ДДС 437,97
лева издадена от „Джесика-София“ ООД (л.444 от делото), № 190/26.05.2015г.
на стойност 4 824,91 лева и
ДДС 964,98 лева издадена
от „Дизайн стил ЕМ“ ЕООД (л.443 от делото), № *********/30.05.2015г. на стойност 1 003,33 лева и ДДС 200,67 лева издадена от ЕТ „Руми-Р.Димитрова“ (л.442 от делото). Както и право на данъчен кредит на част от издадена
от „Булелектрикс“ ООД данъчна фактура №
5423/29.05.2015г., на стойност
81 505,93 лева и ДДС
16 301,19 лева(л.157
от делото).
За данъчен период 01.11.2015г.-30.11.2015г.,
са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на
главницата 3 071,07 лева и лихва 605,93 лева, като е отказано правото на
данъчен кредит по издадена от „Монолитстрой“ ООД данъчни фактури № 10….0021/20.11.2015г.
(с данъчна основа 15 388,33 лева и ДДС 3 071,07 лева (л.151 от
делото),.
За данъчен период 01.11.2016г.-30.11.2016г.,
са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на
главницата 0,00 лева и лихва 4,69 лева, като е прието, че лихвите са начислени
на основание от ДОПК, във връзка със закъснение за внасяне на декларирания ДДС по
подадената от дружеството СД по ЗДДС за периода.
За данъчен период 01.03.2016г.-31.03.2016г.,
са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на
главницата 0,00 лева и лихва 2,52 лева, като е прието, че лихвите са начислени
на основание от ДОПК, във връзка със закъснение за внасяне на декларирания ДДС
по подадената от дружеството СД по ЗДДС за периода.
За да установи тези задължения органа по приходите е приел, че
дружеството на 01.08.2012г. има закупени 2/3 идеални части от поземлен имот
целия с площ 170 кв.м, намиращ в гр.София, местност – Западно направление,
бул.Тодор Александров № 24. През месец май 2015г. продава от собствените си 113,33
кв.м, идеални части от имота в размер на 52.67%, което се равнява на 59.69
кв.м. и за него са 53,64 кв.м.ид.части. През месец юни 2015г. извършва продажба
на още 14 % от собствените си идеални части, което се равнява на 7,51 кв.м. от
което следва, че след продажбите ревизираното лице притежава 46,13 кв.м
ид.части от ПИ, находящ се в гр.София, бул.Тодор Александров № 24.
През ревизирания период дружеството е включило в дневниците си за
продажби и СД фактури за покупка на услуги и материали, за извършването на
строителни и ремонтни дейности на същият този имот, от доставчиците „Булелектрикс“
ООД, „Монолитстрой“ ООД, „Мартина
макс“ ЕООД, „Джесика-София“ ООД, „Дизайн стил ЕМ“ ЕООД и ЕТ „Руми-Р.Димитрова“.
По отношение на доставчика „Булелектрикс“ ООД от жалбоподателя е
представен договор от 11.03.2014г. с предмет СМР по част Електро за обект
жилищна сграда с гаражи в УПИ VIII-39, кв. 17, в.з. Киноцентър І част и СМР за
обект парцел, находящ се на бул.Тодор Александров № 24, гр.София, съгласно
одобрен технически проект и приложение 1 – количествено стойностна сметка. Обща
стойност на договора е 187 091,68 лева. Към договора се представени две
приложения с номер 1 – за двата обекта: за обект Бул Тодор Александров № 24 –
за извършени СМР на обща стойност 81 505,93лв, а за обект жилищна сграда с
гаражи извършени СМР на обща стойност 105 585,75лв. Представената фактура
№ 5423/29.05.2015г, която стойностно отговаря за така описаните строителни
работи в двете приложения и акт 19 – 187 091,68 лева. Фактурата е включена
в дневник за покупките и СД за данъчен период 01.05.2015-31.05.2015г.
По отношение на обект на бул.Тодор Александров № 24 са описаните и
фактурирани строителни работи, който разгледани поотделно не отговарят на
притежаваната площ от „Монолитстрой-3“ ЕООД в квадрати. Например: описано е
полагане на тротоарни плочи – 870кв.м, подравнява се терен от 870кв.м, направа
на изкоп – 130кв.м и др. Целия ПИ е с обща площ 170кв.м, от тях РЛ е
притежавало идеални части – 2/3 -113.30кв.м, а след продажбите – 46.13кв.м.
/мес. 05 и 06.2015г/, като ревизиращият екип счита, че не е възможно
фактурираните СМР от „Булелектрикс“ ООД да бъдат изпълнени на обекта.
По отношение на доставчика „Монолитстрой“ ООД от ревизираното лице е
представен договор от 06.06.2014г. с предмет СМР за обект ул.Тодор Александров
№ 24, съгласно количествено-стойностна сметка. Издадените за обекта фактури са
включени в подадените от лицето дневници за покупки и СД за данъчните периоди
–месец април, месец май и месец ноември 2015г. Към тях са приложени
протокол/акт образец 19 за извършени СМР. Разгледани поотделно, описаните
количества на СМР видимо не отговарят на притежаваният от „Монолитстрой-3“ ЕООД
парцел.
Дружеството е осчетоводило и фактури за покупка на строителни
материали, греди, плочки, павета, градински бордюри за обект Тодор Александров
№ 24, както следва: данъчна
фактура № 10…19008/29.09.2014г. на стойност 295,60 лева и ДДС 59,12 лева
издадена от „Мартина макс“ ЕООД, данъчна фактура № 10139354/15.05.2015г., на
стойност 2 189,84 лева и ДДС 437,97 лева издадена от „Джесика-София“ ООД,
данъчна фактура № 190/26.05.2015г., на стойност 4 824,91 лева и ДДС 964,98
лева издадена от „Дизайн стил ЕМ“ ЕООД и данъчна фактура №
*********/30.05.2015г., на стойност 1 003,33 лева и ДДС 200,67 лева
издадена от ЕТ „Руми-Р.Димитрова“.
Съгласно счетоводна форма – освен фактури с право на данъчен кредит, за
същият този обект Тодор Александров № 24, дружеството е осчетоводило и фактури
без данъчен кредит, издадени от „Глобал Профешънъл“ ЕООД на обща стойност
82995,40лв. Представена е разпечатка на хронология на с/ка 6000 „Обект бул.Т.Александров“
в която е осчетоводена фактура № **********/30.11.2015г на стойност 60173,07лв,
издадена от „Глобал Профешънъл“ ЕООД. Такава фактура дружеството не е
представило. Всички представени 13 бр. фактури са на стойност приблизително до
10000лв., с предмет на доставките строителни материали, като в част от
фактурите не е описан такъв.
Съобразно изложеното е направен извода, че за имот на бул.Т.
Александров 24, с площ от 170кв.м, като от тях дружеството е притежавало
113.30кв.м, а след продажбите - 46.13кв.м., са закупени и вложени в извършване
на СМР материали и услуги за обща стойност 321 421,66лв. или се получава приблизителна себестойност на квадратен метър
около 2800 лева. Също така, част от описаните строителни дейности в актовете и
протоколите за приемане на строителни работи се повтарят, например: доставка и
полагане на тротоарни плочи, изкопи и др., както се повтарят и фактурираните
материали, които са в големи количествата.
На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ №
Р-02000217003314-040-001/13.06.2017г. за представяне на документи, като в
представения отговор вх. № 7856/14.07.2017г. не са представени никакви
документи относно обекта на бул.„Тодор Александров“ 24.
На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ №
Р-02000217003314-040-003/24.08.2017., с което са поискани обяснения относно
обект бул.“Тодор Александров“ № 24. Представени са следните документи с вх.№
9666/04.09.2017г.: - заповед на гл.архитект на Столична Община №
РД-09-50-821/18.09.2012г, в която е посочено, че са налице основание за
изменение на ПУП и издаването на исканата виза за проектиране е недопустимо.
Гл. архитект допуска да се изработи: 1/изменение на действащ ПУП – изменение на
ПРЗ и 2/ Работен устройствен план. Приложени са действащ план за регулация,
изменение на ПРЗ и чертеж – силует по бул.Тодор Александров. Не са представени и
липсват документи, свързани със
строителство, както каквито и да е строителни книжа.
С протокол № 0074257/29.08.2017г. е присъединена разпечатка от
кадастрално-административна информационна система на АГКК за поземлен имот
68134.300.506 гр.София, бул.Тодор Александров № 24.
С протокол № 0074257/29.08.2017г. от интернет сайт: https://www.google.bg/maps/,
са присъединени разпечатки на снимки и изображения обект бул.Тодор Александров
№ 24 – изображения по картографски данни 2017г., снимки със заснето изображение
– юни 2015г. и април 2012г. Google Maps показва, че ПИ представлява част от по
голям празен парцел, разположен на ъгъла между бул.Тодор Александров и ул.Братя
Миладинови/. Видно от снимките от април 2012г. до момента имота е празен,
покрит с трева, няма никакви следи от каквото и да било строителство. Оградата е
обикновена телена и винаги една и съща. В парцела /от който процесния ПИ е
част/ се намира стара барака. На всички снимки от заснетите изображения от
месец Април 2012г. до момента не се виждат следи от положени павета, цимент,
изкопи, бордюри, тротоарни плочи, стълбове за осветление и осветителни тела,
боядисана ограда или други, описани в така представените документи.
Изпратено е Искане за извършване на оперативна проверка №
Р-02000217003314-ИОП-001/30.08.2017г.., за която е съставен протокол обр.78 №
0311249/15.09.2017г.. В протокола е посочено, че „При проверката се установи,
че на посочения адрес има поземлен имот, ограден с телена мрежа. Терена е с
площ приблизително 200кв.м. и е видимо занемарен, като същият е празен, с
изключение на 1 стар павилион. Няма следи от извършвана строително-монтажна
дейност“. Приложен е снимков материал
С оглед на изложеното е прието, че не могат да се установят, каквито и
да било строителни работи на обект бул.Тодор Александров № 24. Не са налице
строителни книжа. Фактурирани са огромни по обем количества строителни работи,
неотговарящи на размера на притежаваните от дружеството идеални части от имота.
Съгласно представените документи за обекта са извършени строителни дейности с
приблизителна себестойност за кв.метър, около 2800лв., което е в пъти повече от
колкото за строителството на жилищна сграда /за сравнение себестойността на
жил.сграда и гаражи, която дружеството изгражда в гр.София, кв.Драгалевци е
много по ниска./ Приложения снимков материал показва, че терена е празен –
затревен и няма каквито и да било следи от строителство – плочки, тротоари,
стълбове за осветление и др. Видно от заснето изображение през април 2012г. в
парцела не е имало сграда, която да бъде разрушавана, не е имало отпадъци,
друга ограда, нито каквито и да било следи от материали, които да бъдат
товарени и извозвани. Изображенията са едни и същи през времето от 2012г. до
момента. От ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения. Освен
счетоводни данни и описаните по горе фактури, актове и договори, друго не е
представено. Не е ясно какво точно строителство е извършвано там, какъв е
обекта, завършен ли е, какво е изградено.
Въз основа на изложеното ревизиращият орган е приел, за извършени
разходите за терасиране и замерване на парцел, за изготвяне на ПУП и РУП, както
и разходите за извършване на проучвателни работи - консултантски услуги и
проучване в ЧЕЗ за подземни кабелни трасета, за свързване с ВиК, изготвяне на
план за частично изменение на план за застрояване и заснемане и нанасяне в
кадастър, посочени в протоколи/акт 19, издадени от „Монолитстрой“ ООД.
Съответно приел е, че на обекта бул.“Тодор Александров“ № 24, не са били
извършени каквито и да било СМР, не са влагани строителни материали, няма
доставки на услуги и материали по фактурите, като е признат частично данъчен
кредит по данъчни фактури **********/29.10.2014 и **********/20.11.2015г..
От органа по приходите е направен извода, че анализа на така събраната
информация и доказателства квалифицира случая като „липса на доставка“, съгласно
чл.68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Доставките не са осъществени от
посочените доставчици и не са извършени на посочения обект. Налице е обстоятелството, че получателят е знаел, и
след като е знаел, че ДДС е начислен неправомерно се е възползвал от правото на
данъчен кредит по фактурите с цел избягване плащането на начисления ДДС,
свързан с извършените от него продажби през 2015г. /продажбата на процесния и
други недвижими имоти, както и други продажби/. Не са налице условията на
чл.68, ал.1, т.2 от ЗДДС, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Така представените документи са създадени с цел приспадане на данъчен кредит от
получателят на фактурите.
Налице е само движение на документи и няма фактическо изпълнение на
доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. От това следва извода, че не са
възникнали данъчни събития по смисъла на чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДДС, а липсата
на получени услуги/стоки предопределя невъзможността да се породи данъчен
кредит по смисъла на чл. 68,ал.1 от ЗДДС. Липсата на доставка на услуги/стоки
предопределя невъзможността, както за възникване на данъчно събитие, така и за
определяне на дата на възникването му, от което следва извода, че за
„Монолитстрой-3“ ЕООД не възниква правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно чл.68,ал.2 от ЗДДС. Същото няма право да приспада данъка за
услуги/стоки по тези фактури, тъй като представените доказателства не
удостоверяват, че документираните услуги/стоки са предоставени, каквито са
изискванията на чл.68, ал.1,т.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.71,т.1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на данъчен
кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл.114 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.
Такива са и принципите, разписани в европейското законодателство. Правото на
приспадане е уредено в чл.168, буква „а“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от
28 ноември 2006г относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Съгласно чл.167 от Директивата за ДДС, правото на приспадане възниква, „когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем“. Съгласно чл.63, данъчното
събитие настъпва и ДДС става изискуем, „когато стоките или услугите са
доставени“.
Предвид гореизложеното и установените факти и обстоятелства, а именно
липсата на получени услуги/стоки, фактурите макар и формално да съдържат
изискващите се от закона реквизити, са съставени в противоречие с изискванията
на чл.114 от ЗДДС, тъй като са издадени без да са получени от „Монолитстрой-3“
ООД услуги/стоки. Налице е хипотеза, при която доставчиците са начислили данък
неправомерно – в конкретния случай без да са извършени облагаеми доставки. Налице
е обстоятелството, визирано в чл.70, ал.5 от ЗДДС, а именно, че не е налице
правото на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
С обжалвания ревизионен акт е
отказано право на данъчен кредит по отношение на част от издадена от „Булелектрикс“
ООД данъчна фактура № 5423/29.05.2015г. (л.157 от делото), на стойност 81 505,93 лева и ДДС
16 301,19 лева, с предмет на доставката – СМР по част електро на обект
жил.сграда с гаражи в УПИ VІІІ-39, кв.17, в.з.“Киноцентър І част“, гр.София, бул.“Тодор
Александров“ № 24.
По
отношение на доставчика „Булелектрикс“ ООД от жалбоподателя е представен
договор от 11.03.2014г. с предмет СМР по част Електро за обект жилищна сграда с
гаражи в УПИ VIII-39, кв. 17, в.з. Киноцентър І част и СМР за обект парцел,
находящ се на бул.Тодор Александров № 24, гр.София, съгласно одобрен технически
проект и приложение 1 – количествено стойностна сметка. Обща стойност на
договора е 187 091,68 лева. Към договора се представени две приложения с
номер 1 – за двата обекта: за обект бул.Тодор Александров № 24 – за извършени
СМР на обща стойност 81 505,93лв, а за обект жилищна сграда с гаражи
извършени СМР на обща стойност 105 585,75лв. Общата стойност на процесната
фактура отговаря на така описаните строителни работи в двете приложения и акт
19 – 187 091,68 лева. Фактурата е включена в дневник за покупките и СД за
данъчен период 01.05.2015-31.05.2015г.
Правилно от
органа по приходите е отказано частично правото на данъчен кредит по издадената
от „Булелектрикс“ ООД данъчна фактура № 5423/29.05.2015г., на стойност 81 505,93 лева и ДДС
16 301,19 лева, касаеща доставката на СМР по част електро на обект
жил.сграда с гаражи в гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 24.
Съгласно чл.70,
ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно. Съгласно чл.6 от ЗДДС доставка на стока
по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право върху стоката. Съгласно чл.9 от ЗДДС доставка на услуга е всяко
извършване на услуга.
В случая от
жалбоподателят се твърди, че е допусната грешка и цялата фактура касае
извършването на услуга на обект жилищна сграда с гаражи в УПИ VIII-39, кв. 17, в.з.
Киноцентър І част. Така направените възражения за първи път в сезираща съда
жалба се явяват защитна теза, която не се подкрепя от събраните в хода на
производството доказателства.
В хода на
ревизионното производство по отношение на доставката са представени договор от
11.03.2014г., 2 броя приложение №1 към договора и протокол акт обр.19 от
29.05.2015г., като липсват твърдения за допусната грешка при издаването на
фактурата и нейното счетоводно отразяване, въпреки направените констатации в
ревизионния доклад и ревизионния акт.
Договор от
11.03.2019г. (л.158-159 от делото) е сключен между „Монолитстрой 03“ ЕООД –
възложител и „Булелектрикс“ ООД – изпълнител и е с предмет „изпълнение на строително-монтажни работи по
част Електро за обект: Обект „Жилищна сграда с гаражи в УПИ VІІІ-392, кв.17,
в.з.“Киноцентър І част“ и строително-монтажни работи за обект: Обект: Парцел
находящ се на бул.Тодор Александров“ № 24 в гр.София“, съгласно одобрен
технически проект и Приложение 1 – Количествено-стойностна сметка“. Срока
на изпълнение на договора е 150 работни дни, а договорената цена е
187 091,68 лева без ДДС, която е твърда стойност съгласно Приложение 1.
Представени са
две Приложения №1, като първото от тях (л.160 от делото), касае обект на
бул.“Тодор Александров“ № 24, гр.София а второто (л.161-165 от делото)
касае обект във в.з.“Киноцентър І част“
гр.София.
Представения
акт обр.19 от 29.05.2015г. (л.166-1700 от делото), е за изпълнени СМР на обект
във в.з.“Киноцентър І част“ гр.София, като неговото съдържание е идентично на
представеното Приложение № 1 за този обект, както по отношение на посочените
количества СМР, така и относно техните стойности, в общ размер на
105 585,75 лева.
В хода на
ревизионното производство не са представени никакви други доказателства за
последвали договорени отношения между страните, въз основа на които да се направи
извода, че те са изменили договорните си отношения или имат нови. В този
смисъл, следва да се има в предвид чл.7, ал.1 от договора от 11.03.2014г.,
който е със следното съдържание: „Настоящият
договор може да бъде изменян и допълван по взаимно съгласие на страните с
допълнителни писмени споразумения“, тоест не би могло да се приеме, че тези
отношения са изменени въз основа на постигнати устни договорки между страните.
За първи път на
вещото лице по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза е представен
нов акт обр.19 също от дата 29.05.2015г. (л.337-341 от делото), за изпълнени
СМР на обект във в.з.“Киноцентър І част“ гр.София, чието съдържание е различно
от съдържанието както на представеното Приложение № 1 за този обект, така и на
представения в хода на ревизионното производство акт обр.19 от 29.05.2015г.
(л.166-170 от делото). Тези два акта, макар и да са от една и съща дата и да
касаят един и същи обект имат посочени както различни количества и видове
извършени СМР, така и различа стойност. Първият акт (л.166-170 от делото),
касае извършени СМР на обекта, но само на сутерен, етаж І и етаж ІІ, а във
вторият акт (л.337-341 от делото) са добавени допълнителни СМР на етаж ІІ, етаж
ІІІ и подпокривен етаж, като не става ясно кога точно са договорени и изпълнени
тези допълнителни СМР. Също така първият акт е на стойност 105 585,75 лева, която съответства на
договорената стойност на СМР за този обект, а вторият е на стойност
187 091,68 лева, която съответства на общата стойност посочена в договора
за двата обекта – във в.з.“Киноцентър І част“ гр.София и на бул.“Тодор
Александров“ № 24. Буди недоумение как точно в така представения втори акт е
постигната стойност на СМР само в единия обект, която съответства с точност до
стотинките на договорената стойност на СМР за двата обекта, още повече, че се
касае за различни по вид и количество СМР. Също така в приложение № 1 и първият
акт изрично е посочено, че са касае за І етап от строителството, което обяснява
посочването на извършени СМР само на сутерен, етаж І и етаж ІІ, като логично
следващият етап би бил извършване на аналогични СМР на останалата част от
сградата. Същевременно във вторият акт, макар и да е посочено, че касае І етап
е описана цялата сграда и не става ясно, какъв би следвал да е другият етап.
По своята
същност така представените два акта образец 19 от 29.05.2015г. са частни
писмени документи, които притежават формална, а не материална доказателствена
сила. За да бъде кредитирано от съда тяхното съдържание, следва отразените в
тях обстоятелства да съответстват на тези отразени в другите събрани по делото
доказателства. В случая, видно от изложеното по-горе липсва съответствие между представения на
вещото лице акт обр.19/29.05.2015г. (л.337-341 от делото), поради което същият
не следва да се кредитира. В този смисъл, следва да се има в предвид и че в
представените в хода на ревизионното производство разпечатки относно
счетоводното отразяване на процесната фактура (л.211-213 от делото), е видно,
че по отношение на обект на бул.“Тодор Александров“ е осчетоводена и част от
стойността по фактурата издадена от „Булелектрикс“ ООД.
С оглед на
изложеното, следва да се прием, че твърденията на жалбоподателя, за допусната
грешка при издаване на процесната фактура и че същата касае извършването
единствено на СМР на обект жилищна сграда с гаражи в УПИ VIII-39, кв. 17, в.з. Киноцентър І част,
се явяват защитна теза, която не се подкрепя от събраните в хода на
производството писмени доказателства.
До извод различен от изложения не би могло да
се достигне и въз основа на ангажираните по делото съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза. От вещото лице П.Ш. по приетата СТЕ се
установява, че всички СМР посочени в представения и́ от счетоводството на
жалбоподателя акт обр.19/29.05.2019г. /който не се кредитира от съда/, са
действително извършени на място, но не може да се установи кога са извършени,
съответно не се установява, че са извършени от доставчика „Булелектрикс“ ООД.
Съответно от основното заключение на вещото лице С.А. по приетите основно и
допълнително заключение по допуснатата ССЕ се установява, начина на счетоводно
отразяване на процесната фактура. При жалбоподателя, първоначално сумата от
81 712,56 лева е била осчетоводена като разход на обект бул.“Тодор
Александров“ № 24, а сумата от 105 379,56 лева е осчетоводена като разход
за обект София Киноцентър. Тези счетоводни записвания са сторнирани и е
съставено нова счетоводна статия съгласно която целия разход по фактурата е
отнесен към обект София Киноцентър, като видно от изявлението на вещото лице
при приемане на неговото заключение в проведеното на 11.06.2019г. открито
съдебно заседание, то не може да каже в кой момент е извършена корекция, тъй
като счетоводните разпечатки не съдържат дата и час.
С оглед на
изложеното и след като не се установява да е допусната твърдяната грешка при
осчетоводяването на процесната фактура и същевременно не се спори между
страните по делото, че не са извършени СМР за които тя е издадена по отношение
на обект находящ се на бул.“Тодор Александров“, които са договорени и описани в
приложението към договора, тоест не се спори че не е налице такава доставка, правилно
с обжалвания ревизионен акт е отказано правото на данъчен кредит, на посоченото
основание.
Правилно от органа по
приходите е отказано правото на данъчен кредит по издадените от „Монолитстрой“
ЕООД данъчни фактури № 10….0008/27.10.2014г. (л.129 от делото), с данъчна
основа 11 856,67 лева и ДДС 2 371,33 лева с предмет на доставката –
СМР по договор и № 10….020/31.10.2014г. (л.155 от делото), на стойност 4 0145,83 лева и ДДС 809,17 лева,
с предмет на доставката – аванс по договор за СМР, № 10….0010/28.10.2014г.
(л.133 от делото), с данъчна основа 12 016,67 лева и ДДС 2 403,33
лева с предмет на доставката – Аванс по договор за СМР, № 10….012/29.10.2014г. (л.137 от
делото), на стойност 8 633,33 лева
и ДДС 1 726,67 лева, с предмет на доставката – Аванс по договор за СМР, №
10….0011/29.10.2014г. (л.135 от делото), с данъчна основа 10 083,33 лева и
ДДС 2 016,67 лева с предмет на доставката – Аванс по договор за СМР, № 10….015/30.10.2014г. (л.141 от
делото), на стойност 11 650,00 лева
и ДДС 2 330,00 лева, с предмет на доставката – Аванс по договор за СМР, №
10….0016/31.10.2014г. (л.153 от делото), с данъчна основа 12 333,33 лева и
ДДС 2 466,67 лева с предмет на доставката – Аванс по договор за СМР, № 10….019/31.10.2014г. (л.145 от
делото), на стойност 12 225,00 лева
и ДДС 2 445,00 лева, с предмет на доставката – Аванс по договор за СМР и №
10….0017/31.10.2014г. (л.149 от делото), с данъчна основа 8 120,83 лева и
ДДС 1 624,17 лева с предмет на доставката – Аванс по договор за СМР.
По делото е
представен договор за СМР сключен на 06.06.2014г. между „Монолитстрой-3“ ООД – възложител и
„Монолитстрой“ ООД – изпълнител (л.127-128 от делото). Предмет на договора е
изпълнение на СМР за обект „Тодор Александров“ № 24, съгласно
количествено-стойностна сметка. Срока на договора е 90 работни дни и започва да
тече от датата на откриване на строителна площадка за обекта и откриване на
строителна линия. Посочено е, че общата стойност на договора възлиза на
160 462,49 лева без ДДС, която сума се изплаща след завършване на работата
и подписване на приемо-предавателен протокол обр.19 и издаване на данъчна
фактура.
На първо място не се установява за изпълнителя
да е започнал да тече срока на изпълнението, тъй като безспорно за имота няма
открита строителна площадка и дадена строителна линия.
На второ място, не става ясно какъв е предмета
на договорените СМР, доколкото нито в хода на ревизионното, нито в хода на
съдебното производство е представена изискващата се съгласно договора
количествено-стойностна сметка, което от своя страна води до невъзможност да се
установи разполагал
ли е доставчика със съответната материална, кадрова и техническа обезпеченост
за извършването на услугите.
Предмета на
договора не се установява и от представените фактури, доколкото само в една от
тях е посочен предмет – „СМР по договор“, а във всички останали, като предмет е
посочен – „Аванс по договор за СМР“.
Към всяка една
от фактурите е представен „ПРОТОКОЛ/АКТ (Образец 19) за Извършени СМР“, от
които също не би могло да се установи какъв е предмета на договорените услуги,
съответно извършените такива съответстват ли на договорените.
Протокола обр.19/28.10.2014г.
(л.130 от делото) е представен към данъчни фактури № 10….0008/27.10.2014г. (л.129
от делото), с данъчна основа 11 856,67 лева и ДДС 2 371,33 лева с
предмет на доставката – СМР по договор. Този протокол, като частен писмен
документ има формална, а не материална доказателствена сила и за да бъде
кредитирано от съда неговото съдържание, следва отразените в него обстоятелства
да съответстват на тези отразени в другите събрани по делото доказателства. В
случая, липсва съответствие. Протокола касае дейности по разрушаване на сграда,
натоварване на керемиди, рязане на арматура, товарене на контейнери за
отпадъци, натоварване с багер. Същевременно от събраните в хода на ревизионното
производство доказателства се установява, че парцелът е бил празен още към
2012г., когато част от него е закупена. В този смисъл, следва да се има в
предвид и ангажираните по делото от страна на жалбоподателя показания на
свидетеля Валентин Йорданов разпитан в проведеното на 29.01.2019г. открито
съдебно заседание по делото. От свидетеля се сочи, че парцелът е бил празен и
са го чистили от треви, храсти и боклуци. Ето защо, посредством този протокол
не би могъл да бъде установен предмета на договорените СМР.
Също така, след
като въз основа на този протокол е издадена данъчна фактури №
10….0008/27.10.2014г., то правилно с обжалвания ревизионен акт е отказано
правото на данъчен кредит по нея, тъй като посочените в протокола услуги не са
извършени фактически на място, тъй като в парцелът не е имало сграда която да
бъде разрушена и да бъдат извършени другите съпътстващи разрушаването услуги по
рязане на арматура и товарене на керемиди и отпадъци. Ето защо, следва да се
приеме, че данъчна фактури № 10….0008/27.10.2014г. издадена от „Монолитстрой”
ООД не отразяват действителни данъчни събития и правилно органа по приходите е
отказал правото на данъчен по тях.
До извод различен от изложения не би могло да
се достигне и въз основа на ангажираните по делото СТЕ и ССЕ, доколкото от
заключенията на вещите лица, не се установява в имота действително да е имало
сграда, която да е била съборена, след което терена да е бил разчистен от съответните
отпадъци.
Протокола
обр.19/28.10.2014г. (л.134 от делото) е представен към данъчни фактури №
10….0010/28.10.2014г. (л.129 от делото), с данъчна основа 12 016,67 лева и
ДДС 2 403,33 лева с предмет на доставката – Аванс по договор за СМР. В
случая е налице разминаване между издадената фактура и представения акт обр.19.
Предмет на доставката по фактурата е аванс по договор, което предполага, че към
този момент услугата все още не е извършена, а същевременно в акта са посочени
като извършени конкретни услуги. Ето защо, в случая не става ясно за какво
точно е издадена фактурата, за извършване на СМР по договор (които както беше
посочено не се установяват какви точно следва да бъдат) или за услугите които
са посочени в акта обр.19. Така изложеното се отнася и до останалите данъчни
фактури и представените към тях актове обр.19, доколкото фактурите са с предмет
на доставка Аванс по договор, а в актовете са посочени конкретни СМР.
На следващо
място начина на уговаряне на срока на изпълнение на договора, считано от открита строителна
площадка и даване на строителна линия, предполага, че предмет на договора са
СМР във връзка с извършване на строеж в имота (каквито безспорно няма и към
настоящия момент), а не услуги във връзка с подготовката на терена за
строителство, каквито са посочени в актовете обр.19.
Също така, за част от посочените в актовете
дейности, като например „преместване на ел.табло“ съгласно в акт
обр.19/28.10.2014г. (л.134 от делото) и „направа на водомерна шахта“ съгласно
акт обр.19/31.10.2014г. (л.150 от делото), касаят техническата инфраструктура
на имота и за тяхното извършване е необходимо строително разрешение и
съгласуване както с общинската администрация, тъй като се засяга тротоара пред
имота, така и с експлоатационните дружества, които се явяват собственици на инфраструктурата
и на самите ел.табла и шахти. По делото липсват твърдения за тези дейности да е
издадено изискващото се разрешение за строеж, съответно да е било извършено
съответно съгласуване, за да се приеме, че действително те са били извършени. Не
става ясно и защо е било необходимо да бъдат извършени, след като за имота няма
одобрени инвестиционни проекти и издадено строително разрешение за изграждане
на сграда, доколкото наличието на такива би могло да обоснове извода, че
съществуващите на място табло и шахта пречат на бъдещото строителство и е
необходимо тяхното преместване. Така изложеното се отнася и до съпътстващите
дейности по преместване на ел.табло и направа на водомерна шахта, посочени в
двата цитирани акта, а именно изкоп, доставка на фитинги, както и на дейностите
посочени в акт обр.19/31.10.2014г. (146 от делото), относно доставка и полагане
на тр.камък за основа тротоар, тротоарни плочи фугиране с пясък и цимент,
обезопасяване на тротоара и др., доколкото тяхното извършване е обвързано с
услугите по преместване на таблото и шахтата, които не се установява да са били
действително изпълнение на място. Това се отнася и до доставките посочени в акт
обр.19/30.10.2014г.(л.142 от делото) – „доставка и полагане на тръби Ф100“,
„доставка на ПВЦ лепило, скоби и др./комплект/“, тези посочени в
обр.19/31.10.2014г. (л.154 от делото) – „доставка на ПВЦ фитинги комплект“ и
посочените в акт обр.19/31.10.2014г. (л.150 от делото) – „доставка на фитинги
комплект“, доколкото по делото не са безспорно установени услугите по
изместване на канализационната шахта и действителното извършване на тези
доставки.
На следващо място в актовете обр.19, които са
издадени в рамките на 3-4 дни, по няколко пътя са описвани едни и същи
дейности, както и дейности които логически не би следвало да са извършени в
посочената последователност, съгласно датите на издаване на актовете. Така
например в протокол обр.19/28.10.2019г. (л.134 от делото), са посочени
извършването на „обратен насип“ и „подравняване на терена и извозване на земна
маса“. В протокол обр.19/29.10.2019г. (л.138 от делото), са посочени „обратен
насип“ и „направа на ръчен изкоп“. В протокол обр.19/29.10.2019г. (л.136 от
делото), са посочени „направа изкоп (ръчен) за основа на фургон“. В протокол
обр.19/30.10.2019г. (л.142 от делото) е посочен „изкоп h=1,20“,
а в протокол обр.19/31.10.2019г. (л.154 от делото), са посочени „заравяне на
изкоп“, „трамбоване“, „извозване на земя“,
„обратен насип“ и „направа на ръчен изкоп“. В случая не става ясно, защо
първо терена е бил подравнен и е изнесена земната маса, след което са правени
няколко ръчни изкопа, след което отново е налице извозване на земя. Също така,
не се установява, че така посочените като извършени три ръчни изкопа са
различни един от друг.
На следващо място макар и в акт
обр.19/28.10.2014г. (л.134 от делото) да са посочени дейности по „премахване на
ограда (съществуваща)“ и „натоварване и извозване на ограда“, не се установява
безспорно, че такава ограда е съществувала на място, била е премахната и после
е била изградена нова ограда. Безспорно имота към настоящия момент е ограден с
метални колове и мрежа между тях. От разпитания свидетел Иванов, се сочи, че те
са махнали старата ограда и са сложили нова, като той лично я е боядисвал в
жълт цвят, като същевременно в представените актове обр.19 не са отразени
услуги по поставяне на новата ограда и нейното боядисване. Също така, според
вещото лице, което се позовава на обясненията на жалбоподателя,
местоположението на новата ограда е било различно от това на старата, като е
била изместена, а от свидетеля се сочи, че „Местихме само
шахтата, оградата си е на старото място.“.
В акт
обр.1929-10.2019г. (л.138 от делото), са посочени услуги по „доставка и монтаж
фургон“, „декофриране“ и „извозване и натоварване на кофраж“, съответно в акт
обр.19/29.10.2014г., във връзка с направа на изкоп за основа на фургон са
посочени дейности по „полагане на баластра“, „доставка на арматура“, „доставка
и монтаж на кофраж“, „доставка и полагане полетилен“ и „доставка и полагане на
бетон. От вещото лице по СТЕ, се установява, че на място няма поставен фургон,
а има павилион който е на площ от 7,5 кв.м., за обслужване на бъдещ паркинг,
който да бъде изграден в имота. В случая, не се установява, че така посочения в
актовете обр.19 фургон е поставен действително място от доставчика, като този
извод не се обосновава и от наличието на павилион. Също така, логически и
житейски необосновано звучи да се направят разходи в размер на около
12 157,33 лева за поставяне на един фургон, както и да се закупи такъв
фургон на стойност 6 133,33 лева, съгласно цитираните два акта обр.19, с
цел евентуално ползване на имота за паркинг и впоследствие този имот да стои
празен и да не се ползва.
В акт
обр.19/31.10.2014г. (л.156 от делото) се
сочи, „почистване на терен“, за която услуга е заплатена сумата от
3 045,00 лева, като не става ясно какво точно включва това почистване,
след като и в акт обр.19/28.10.2014г. (л.134 от делото) е посочено „рязане на
храсти и дървета“ на стойност 1 176,00 лева. В случая не става ясно и как
е калкулирана цената на тези две услуги и какво е наложило заплащането на тази
сума в общ размер на 4 221,00 лева за почистване на един парцел от 170
кв.м.. Също така, не става ясно колко точно и какви дървета са отрязани за да
бъде определена тази цена, като се има предвид и че в чл.63 от ЗУТ е предвиден
разрешителен режим за тяхното отсичане или изкореняване, като по делото не се
твърди и не се установява такова разрешение да е искано и да е издавано.
В акт
обр.19/28.10.2014г. (л.134 от делото), е посочена „доставка на чували“, такава
доставка е посочена и в акт обр.19/31.10.2014г. (л.156 от делото), като във
втория акт е посочено и доставка по „напълване на чували с отпадъци“ и
„доставка на тиксо“. В случая не става ясно защо тези доставки са калкулирани
отделно и защо е имало нужда от тях, след като в акт обр.19/28.10.2019г., вече
е имало описани доставки по „товарене на контейнери за отпадъци (стр.мат.)“ и
„натоварване с багер“. Също така не става ясно какво е станало с тези чували с
отпадъци, доколкото липсват описани доставки по тяхното извозване и изхвърляне
извън имота на дружеството и защо е била необходима доставката на тиксо.
С оглед на
изложеното, следва да се прием, че правилно в обжалвания ревизионен акт е отказано
правото на данъчен кредит по процесните фактури, доколкото не се установява
действителното извършване на доставки на стоки и услуги по тях.
Правилно е
отказано и частично правото на данъчен кредит по данъчна фактура №
10….0021/20.11.2015г. (л.151 от делото), по отношение на данъчна основа
15 388,33 лева и ДДС 3 071,07 лева с предмет на доставката – СМР по
договор. Както беше посочено за предходните доставки, в случая не става ясно
какъв е предмета на договора, тъй като не е представена изискващата се по него
количествено-стойностна сметка. Представения акт обр.19/17.05.2015г.(л.152 от
делото), по отношение на отказаното право на данъчен е кредит е съставен за
извършване па доставки по „боядисване на ограда с включени материали“,
„доставка на цимент“, „косене на трева и извозване“ и „доставка и монтаж на
метален портал“. На първо място, посочената доставка по косене и извозване на
трева, по своята същност не представлява СМР и не става ясно на какво основание
е извършена от доставчика, след като липсват договорни отношение между страните
за извършването на аналогични доставки. На второ място, видно от свидетелските
показания на свидетеля Иванов, той лично през м.октомври 2014г. е боядисал
оградата в жълт цвят, като към този момент е и поставен метален портал на
имота. По делото не се установява да е извършено повторно боядисване на
оградата и поставяне на портал, тоест не се установява тези доставки да са били
извършени действително към момента на възникване на данъчното събитие. Ако се
приеме, че те са били извършени още през м.октомври 2014г. буди недоумение защо
не са били фактурирани към момента на извършването им, а акт обр.19 е съставен
след около шест месеца, а фактурата е издадена след повече от една година от
тяхното извършване. Също така през 2015г. доставчикът не е имал назначени на
трудов договор лица, както и няма осчетоводени разходи за заплати, съгласно
основното заключение на вещото лице по ССЕ, поради което не се установява
действително физически лица полагащи в негова полза да са конкретните
извършители на тези доставки.
Правилно с обжалвания
ревизионен акт е отказано е и право на данъчен кредит по отношение на следните
данъчни фактури: № 10…19008/29.09.2014г. на стойност 295,60 лева и ДДС 59,12
лева издадена от „Мартина макс“ ЕООД, с предмет на доставката иглолистни
дъски (л.445 от делото), № 10139354/15.05.2015г. на стойност 2 189,84 лева
и ДДС 437,97 лева издадена от „Джесика-София“ ООД, с предмет на
доставката фаянс, тоалетно казанче и транспорт (л.444 от делото), № 190/26.05.2015г.
на стойност 4 824,91 лева и ДДС 964,98 лева издадена от „Дизайн стил
ЕМ“ ЕООД, с предмет на доставката павета, градински бордюр, транспорт и
разтоварване с кран (л.443 от делото) и № *********/30.05.2015г. на стойност
1 003,33 лева и ДДС 200,67 лева, издадена от ЕТ „Руми-Р.Димитрова“,
с предмет на доставката цимент, лепило, бетонконтакт шитрок, фуга грунд (л.442
от делото).
В случая тези доставки са
осчетоводени от жалбоподателя, като разходи за обект бул.“Тодор Александров“ №
24, като от събраните по делото доказателства не се установява те действително
да са били извършени. Не е налице спор по делото, че в имота няма извършено
строителство на сграда, както през 2014г.-2015г., когато са издадени фактурите,
така и към настоящия момент. В случая тези материали няма как да бъдат отнесени
към този обект, тъй като не се установява те да са ползвани за него.
Същевременно от жалбоподателя не се твърди и не се установява да е допусната
грешка при тяхното отразяване в счетоводството му, поради което правилно от
органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по тях.
Поради дължимостта на така
установените задължения по ЗДДС за процесните периоди, правилно и
законосъобразно се явява и определянето на лихви по отношение на тях, в
съответствие с нормата на чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, изчислени до датата на издаване на
ревизионния акт.
Правилно с ревизионния акт са установени
задължения на дружеството за данъчен период 01.11.2016г.-30.11.2016г. за лихви
в размер на 4,69 лева и за данъчен период 01.03.2017г.-31.03.2017г. за лихви в
размер на 2,52 лева. В случая, се установява, че дружеството е закъсняло с
внасянето на декларирания от него ДДС, поради което правилно са установени тези
задължения, на основание чл.175 от ДОПК.
С оглед изложеното жалбата на „Монолитстрой 3”
ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание
чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника
сумата от 2 295,05 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер
на 1 995,05 лева,
на
основание чл.8, ал.1 т.4 от Наредба
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислено съобразно материалния
интерес – 48 835,05 лева и 300,00 лева заплатено възнаграждение на вещото
лице.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Монолитстрой
3” ЕООД, гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 7, ет.1 с ЕИК *********,
представлявано от М. Ат. В. срещу ревизионен акт № Р-02000217003314-091-001/23.11.2017г.
издаден от началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Монолитстрой 3” ЕООД, гр.Бургас, ул.“Александър
Стамболийски“ № 7, ет.1 с ЕИК *********, представлявано от Милен Атанасов
Василев да заплати в полза на Дирекция“ Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 2 295,05
лева (две хиляди двеста деветдесет и пет лева и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: