РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Враца, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420104043 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фиремн регистър под № 542
097 902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********
срещу И. В. Б. от гр. В..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени три иска с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 149.49 лв. главница ; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 8.73 лев
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.04.2020 г. до
15.09.2020 г; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13,88 лв.
обезщетение за забава за периода от 15.05.2020 до 16.04.2021г.
При условията на евентуалност, в случай че така предявените установителни иск
бъде отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
предявява осъдителени искове за същите суми и да бъде прието, че същите имат
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез
връчване н препис от същите на ответната страна.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. e подал заявление и в негова
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. В.Б. за
1
следните суми: 149,49 лева, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № CREX-*****, сключен на 30.12.2019г. между кредитора и
длъжника; сумата от 8,73 лева, представляваща възнаградителна лихва за от 15.04.2020
г. до 15.09.2020 г., сумата от 13,88 лева, представляваща мораторна лихва от
15.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.06.2020 г. до изплащането на задължението; сумата от 25,00 лева представляваща
платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева.
Заповедта за изпълнение № 396 / 29.06.2021 г., постановена ч.гр.дело № 2476 от
2021 г. по описа на ВРС е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като
след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че вземането му се основава на договор за кредит № CREX-
*****, сключен от разстояние съгласно чл. 6 от Закона предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) на 29.12.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ като кредитор и И. В. Б. като кредитополучател.
Сключването на договора за кредит е извършено по инициатива на ответника,
който е попълнил заявка з кандидатстване, намираща се на уеб-сайта на ищеца -
https://www.bnpparibas-pf.bg. Процедурата по отпускането на кредита започнала с
попълване на заявлението за отпускане на кредит от разстояние на посочената
интернет страницата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като в зададените полета
ответникът попълнил целта на кредита, желаната сума за усвояване, предпочитаната от
него месечна вноска и желания срок за изплащане на кредита. На потребителя била
предоставена преддоговорна информация за годишния лихвен процент (ГЛП) по
кредита, годишния процент на разходите (ГПР) и размера на такса ангажимент
еднократно дължима такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент по
кредита за срока на договора.
Посочва, че след натискане на бутона „Заяви кредит“ потребителят е пренасочен
към страницата на кредитора, където е попълнил в празни полета информация за
личните си данни-име, фамилия, ЕГН, електронен адрес (E-mail) телефон. Клиентът се
е съгласил с Общите условия за кандидатстване за кредит и се е запознал с
информацията за защита на личните данни посредством маркирането на съответните
полета - tick-boxes. Приемането на общите условия и запознаването с информацията за
личните данни е необходимо условие за изпращане на заявката.Предоставената чрез
кандидатстване за кредит през уеб - сайта информация, съдържа лични данни
представлява заявка за контакт с лицето, което я подава. С натискането на бутона
„Изпрати”, лицето потвърждава, че е предоставило информацията лично и доброволно
и с цел да мотивира „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ да му предостави кредит при
2
уговорени между страните условия и параметри.
След одобряване на кандидата за финансовата услуга предоставяне на кредит, на
посочената от ответник електронна поща е изпратено електронно съобщение (E-mail)
от електронна поща esign.contract@bnppariba: pf.bg, съдържащо линк до официалната
интернет страница на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, където заявителят на кредита
се отвежда в „Зона за документи“.
При отварянето на линка потребителят получава на личния си мобилен телефон
уникална парола, валидна две минути от изпращането, посредством която да достъпи
„Зона за документи“, където следва да се запозна с общите условия, при които ще бъде
отпуснат кредита и при съгласие с тях да маркира полето /tick-bo/ „Прочетох Общите
условия и се съгласявам с тях“.
Кодът за потвърждение има силата на обикновен електронен подпис на заемателя,
по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
След изразяване на съгласие с Общите условия на потребителя се предоставят за
запознаван декларираните от него лични данни, а именно: телефон , E-mail, ЕГН, име,
фамилия, презиме и същият г потвърждава посредством натискане на бутона
„Продължи“.
На следващата стъпка „Прикачи“ потребителят следва да прикачи снимка на
личната си карта, като документът за самоличност се снима и от двете страни (лице и
гръб), след което потвърждава извършените действия с натискане на бутона „Напред“.
По този начин се потвърждава, че в Интернет пространството точно физическото лице
И. В. Б. е извършило всички твърдени действия за отпускане и сключване на договора
за заем с дружеството-доставчик.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответника, чрез назначения му особен представител
оспорва иска, както по основание, така и по размер. По тези съображения се иска от
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието ч. гр. д. № 2476 от 2021 г.по описа на Районен съд – Враца.
Представен е Договор за потребителски кредит № CREX-******, сключен на
30.12.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
********* - кредитор и И. В. Б.- кредитополучател.Договорът е сключен при следните
параметри: размер на кредита 215.00 лева, месечна погасителна вноска в размер на
3
26.46 лева, с първа падежна дата на 15.01.2020 г. и последна на 15.09.2020 г. Уговорен
е лихвен процент в размер на 27,84 %, годишен процент на разходите в размер на
31,68 %. В договора е обективиран погасителен план, съгласно който кредитът
следвало да бъде изплатен на 9 месечни вноски.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза. В заключението е посочено, че кредит № CREX-*******,
сключен на 30.12.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
ЕИК ********* - кредитор и И. В. Б. е усвоен от последната на 30.12.2019 г., като
съгласно условията на чл.1 от договора на същата дата кредитодателят е превел на
Технополис България” ЕАД сума в размер на 215.00 лв.Вещото лице уточнява, че на
дати 16.01.2020 г., 19.02.2020 г. и на 05.07.2020 г. кредитополучателят И. В. Б. е
направила три погасителни месечни вноски в общ размер 79.92 лв., с която сума е
погасена главница в размер на 65.51 лева и възнаградителна лихва в размер на 14.41
лева.След падежна дата 15.03.2020 г. до 28.04.2021 г./ датата наподаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ и до момента на изготвянето на заключението от страна на
кредитополучателя не са постъпвали суми за погасяване на задълженията по договора
за потребителски кредит CREX - ******. Вещото лице е изчислило, че размерът на
задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК/
28.04.2021 г./ са както следва:главница - сума в размер на 149.49 лева, определена по
погасителен план за периода от 15.03.2020 г. до 15.09.2020 г.:възнаградителна лихва -
сума в размер на 8.73 лева, представляваща сумата на непогасената възнаградителна
лихва, определена по погасителен план за периода от 15.05.2020 г до 15.09.2020 г.,
мораторна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 28.04.2021 г. - сума в размер на 14.49
лв.
Съдът кредитира заключението по изготвената експертиза като обективно и
компетентно, като същото не е оспорено от страните по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 2476 от 2021 г.по описа на Районен съд – Враца се
установява , че в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 396 / 29.06.2021
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми: 149,49 лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № CREX-
********, сключен на 30.12.2019г. между кредитора и длъжника; сумата от 8,73 лева,
представляваща възнаградителна лихва за от 15.04.2020 г. до 15.09.2020 г., сумата от
13,88 лева, представляваща мораторна лихва от 15.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2020 г. до изплащането на
задължението; сумата от 25,00 лева представляваща платена държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Издадената заповед за
4
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на ищцовото
дружество са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, във
връзка с които е подал исковата молба, по която е образувано настоящото
производство.В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
По изложените по – горе съображения, съдът приема, че установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок.
По основателността на предявените искове, съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства е видно,
че между ответникът и БНП Париба Пърсънъл Файненс, ЕАД, ЕИК ********* -
кредитор е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между
тях договор за кредит, по силата на който ищецът - кредитор е предоставил на
ответника сумата от 215.00 лева, а последният се задължили да я върне, ведно с
дължимите такси и лихви съобразно обективирания в договора погасителен план.
Ищецът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в
рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по
смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен
договор за кредит, по който на ищеца е предоставена финансова услуга по смисъла на
§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. След като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Сключеният между
страните Договор за потребителски кредит № CREX-********** от 30.12.2019г. има
правната характеристика на договор, сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР,
поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на
специалния закон.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние – едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира
подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на
договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на доставчика на услугата.Съдът намира, че с оглед изявлението на
потребителя в договора, че същият дава изричното си съгласие Кодът за потвърждение,
5
предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен
подпис, то процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Същите съдържат данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва –
три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща,
телефон за връзка и други, до които само титулярят би следвало да има достъп.
Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис,
когато това е уговорено между страните, какъвто е настоящият случай.
Не спорно между страните, а и от изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установя, че ищецът е предал сумата на кредитополучателя.
Сумите по издадената заповед за изпълнение се претендират въз основа на
твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.Както бе посочено по –
горе, по делото не са ангажирани доказателства изявлението на кредитора, че обявява
кредита за предсрочно изискуем реално да е достигнало до длъжника. Съгласно
даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор
за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на
Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на
кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа,
съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта – в т.см.Решение № 148 от
02.12.2016 г., ВКС, I т.о.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по
6
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ,
като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. При вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между
тях анекси.В конкретния случай, към датата на приключване на съдебното дирене -
20.09.2022 г. е настъпил падежът на всички 9 броя погасителни вноски, като падежа на
последната вноска е 15.09.2020 г.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип
на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз
основа на договор за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата
и съдържанието на договора. Съгласно нормата на чл. 22 Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ,когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
7
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Сключеният договор не отговаря и на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, в
която норма е посочено, че договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.В договора най – общо е посочено, че ГПР е в размер на 31,68
% , но не е посочено от кои компоненти/ РАЗХОДИ/ на конкретния договор е
формиран, като освен това не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
от ЗПК начин.Това е самостоятелно основание за обявяване недействиетлността на
договора.
Съдът намира, че договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал.1, т 12,
тъй като договорът не съдържа информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.Освен това,
към договора е приложен погасителен план, който не отговаря на изискванията на чл.
11, ал.1, т 12 - планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи .В погасителния план е посочен само
размерът на погасителната вноска, нейният падеж и оставащата за погасяване
главница, тоест не направена разбивка, от какви конкретния плащания се формира
конкретната погасителна вноска.
По изложените съображения, сключеният договор за потребителски кредит се
явява недействителен по смисъла на чл. 22 Закон за потребителския кредит, тъй като
не отговарят на посочените по – горе императивни изисквания на ЗПК .Последиците от
тази недействителност е уредена в разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тоест всички
извършени плащания от ответника по кредита се отнасят към дължимата главница.От
представеното по делото заключение на вещото лице се установи, че остатъчната
непогасена главница е в размер на 149,49 лева, поради което този иск следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид изложените последици от обявяване недействиетлността на договора,
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени искът за възнаградителна лихва и
акцесорната претенция за мораторна лихва.
При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по предявените при
8
условията на евентуалност осъдителни искове.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК право на разноски
възникват и за двете страни. Ответникът не е доказал извършени разноски в
настоящото производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада.
За настоящото производство ищецът претендира разноски съгласно списък по чл.
80 ГПК, а именно 75,00 лв. -държавна такса, 250,00 лв. – възнаграждение за вещо лице,
както и 150,00 лева – депозит за особен представител.По ч.гр.д. № 2476 от 2021 г. по
описа на РС – гр. Враца ищецът е претендирал разноски в размер на 75.00 лева. На
последния, съобразно уважената част от исковите претенции следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 412.14 лева за исковото производство и 65.14 лева за
производството по ч.гр.д. № 2476 от 2021 г. по описа на РС – гр. Враца.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че И. В. Б., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс, ЕАД, ЕИК ********* чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК **********, сумата от 149,49 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит на
физическо лице № CREX-******, сключен на 30.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 396 / 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2476 от 2021 г.
по описа на РС – гр. Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс, ЕАД, ЕИК
********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК **********
срещу И. В. Б., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86
9
ЗЗД за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата
от 8,73 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.04.2020 г. до
15.09.2020 г.,както и сумата от 13,88 лв. – мораторна лихва за периода от 15.05.2020 г.
до 16.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
с № 396 / 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2476 от 2021 г. по описа на РС – гр. Враца, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс, ЕАД, ЕИК ********* чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********** сумата от 412,59
лева /четиристотин и дванадесет лева и петдесет и девет стотинки/ - разноски в
производството по гр. дело № 4043 /2021 по описа на РС – Враца, съразмерно с
уважената част на исковете, както и сумата от 65,14 лева / шестдесет и пет лева и
четИ.десет стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2476 от 2021
г. по описа на РС – гр. Враца, съразмерно с уважената част на исковете.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10