№ 1032
гр. Варна , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900017 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна,
чрез адв. А.Т., с която се иска изменение на постановеното по делото решение
№ 165 от 14.06.2021 год. в частта за разноските, като се присъди пълния
размер на претендирания адвокатския хонорар, определен поотделно за всеки
един от предявените главни искове, в общ размер на 12 312 лв.
В молбата се излага, че неправилно съдът определил дължимото
възнаграждение на база общия материален интерес по предявените искове,
като уважил възражението за прекомерност на насрещната страна и намалил
дължимото възнаграждение до предвидения минимален размер, съгласно чл.
7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 6066 лв. Твърди се, че както с оглед тълкуването, дадено в
т.18 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, така и правилата на чл. 72, ал.2
ГПК и на чл. 2, ал.5 НМРАВ, следвал извод за определяне на минималния
размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за всеки
от предявените искове поотделно, тъй като последните почивали на различни
факти и се отнасяли до различни периоди от време.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна „ВГ-2“ ЕООД не
изразява становище по молбата.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от
надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството по делото е инициирано по по предявен от “ВГ - 2”
1
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу "ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати следните
суми: 11 621,23 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник –
ВяЕЦ за месец август 2017 г., за която е издадено дебитно известие №
114/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017г., както и сумата от 3 249,97
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 1 180,58 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена
за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник –
ВяЕЦ за месец август 2017 г., за която е издадено дебитно известие №
116/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г., както и сумата от 329,34
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 197 406,87 лева, представляваща остатък от дължима, но
незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за месец септември 2017 г., за която е издадена
Фактура № 115/30.09.2017 г. на обща стойност 216 874,32 лева, както и
сумата от 55 054,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; 17 227,42 лева, представляваща дължима, но
незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за месец септември 2017 г., за която е издадено
дебитно известие № 117/30.09.2017 г. към Фактура № 115/30.09.2017г., както
и сумата от 4 804,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; 16 359,22 лева, представляваща остатък от
дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец октомври 2017 г., за която
е издадена Фактура № 118/31.10.2017 г., на обща стойност 17 955,53 лева ,
както и сумата от 4 572,46 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът по исковете е претендирал и представил доказателства за
уговорен и платен адвокатски хонорар в размер на 12 312 лева за процесуално
представителство и защита в производството по делото. С постановеното по
делото решение съдът е отхвърлил изцяло предявените искове, поради което е
присъдил на ответника разноските за заплатено адвокатско възнаграждение,
2
но след редуцирането им по реда на 78, ал.5 от ГПК, във връзка със
своевременно релевирано възражение от ищцовата страна в тази връзка и
поради липса на фактическа и правна сложност на делото.
Настоящият състав не споделя доводите, изложени в сезиралата го
молба, досежно начина на определяне на минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение.Възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се
изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове. Обратно, когато с една искова молба са
предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу
определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права,
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото.
(така Определение № 29 от 20.01.2020 год. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019
год., II т. о., ТК).
Като се има предвид изложеното, както и че индивидуалните договорки
между страните не са обвързващи за съда, възнаграждението за процесуално
представителство е изчислено правилно на база сбора от цената на всички
искове, а не стойността на всеки от тях поотделно, поради което настоящата
молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, гр. Варна, чрез адв. А.Т., с която се иска изменение на постановеното по
делото решение № 165 от 14.06.2021 год. в частта за разноските, като се
присъди пълния размер на претендирания адвокатския хонорар, определен
поотделно за всеки един от предявените главни искове, в общ размер на 12
312 лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3