Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 21.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през 2019
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА
ИЛЧЕВА
секретар Алина Т.,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13058 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 195159 от 16.08.2017 г., постановено по гр.д. № 20756/2014 г. на СРС, 118 състав, е осъден
М.К.К. да заплати на М.Т.К. на
основание чл. 45, ал.1 ЗЗД, сумата от 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане - отправяне на обидни думи, блъскане
и заплюване в лицето, осъществено от ответника на
15.08.2012г. в двора на къщата на К.С.Р.в
с. Богорово, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
15.08.2012г. до окончателното погасяване,
както и да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 580 лева
- съдебни разноски съразмерно
с уважената част от иска, катое
отхвърлен
иска за разликата над сумата
от 1500 лева до пълния предявен размер от 3000 лева и за
вреди от противоправно поведение изразяващо се в използване на обидни и
клеветнически думи и изрази
в книжата по гр.д.№
2514/2011г. на PC - Силистра, в.гр.д.№
276/2012г. на ОС - Силистра, гр.д.№
2204/2012г. на PC - Силистра и в.гр.д.№
276/2012г. на ОС - Силистра (съдебен
протокол), в отправяне на обидни думи по отношение на М.К. при среща с Д.П. през м. август
2012г. и в използване на обидни думи по отношение на М.К.
при посещението им на 10.12.2012г. в РУП на МВР - гр.
Силистра, като неоснователен. С решението е отхвърлен предявения
от Д.Д.П. срещу М.К.К. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди от противоправно поведение изразяващо се в използване на обидни и клеветнически думи и изрази в
книжата по гр.д.№ 2514/2011г. на PC - Силистра, в.гр.д.№ 276/2012г. на ОС -
Силистра, гр.д.№ 2204/2012г. на PC - Силистра и в.гр.д.№
276/2012г. на ОС - Силистра (съдебен протокол), в отправяне на обидни думи по отношение на М.К. при среща с Д.П. през м.
август 2012г. и в използване на обидни думи по отношение на М.К. при
посещението им на 10.12.2012г. в РУП на МВР - гр. Силистра, като неоснователен.
С определение от 27.06.2018
г. по същото дело, постановено по чл.248 от ГПК, е оставено без уважение
искането на ищците за изменение на решението относноразноските /което искане е
било обективирано в подадена от тях въззивна жалба/. С окончателно определение
№ 11501 от 21.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 11501/2018 г. е оставена без уважение
частната жалба на ищците М.К. и Д.П. срещу горното определение на СРС по чл.248 от ГПК, с което това производство по разноските е приключило.
Решението
по същество на спора от 16.08.2017 г., е обжалвано и от двете страни по спора.
Ищците
М.К. и Д.П. чрез
пълномощник адв.С.Х., обжалват решението в частите, в
които предявените от тях срещу М.К. искове са били отхвърлени. Излагат се доводи за нищожност на решението
поради нарушаване принципа за случаен избор на съдия; за недопустимост н арешението поради
неприлагане от съда на материалноправната норма посочена в основанието на
петитума; неправилност на решението поради нарушения
на материалния и процесуалния закон закон, и
необоснованост. Намират, че неправилно първоинстанционният
съд е оценил вида на използваните от отвеника
изрази в молбите по посочените дела. Считат, че с тях ответникът е обидил ищците като е изразил своето презрително отношение към
личността на засегнатия, и то по начин, противоречащ на общоприетите морални норми,
че обидата по своето съдържание то представлява изразяване на една отрицателна
оценка на дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството на засегнатия,
като не се поставял въпрос за истинността или неистинността на казаното, за
основателността или неоснователността на оценката; същественото е, че по
недопустим от общоприетите морални правила начин се унижава достойнството на
другиго. Акцентира се върху възможността обидата да е устно отправена лично към
засегнатия или писмено- така че да може да достигне до знанието на засегнатия ,
че освен с унизителни епитети, свързани с отрицателно качество, в безсмислени изрази, псувни, отрицателни
унизителни съждения за качествата на засегнатия и пр., обидата може да се
осъществи и с действия, унижаващи достойнството на засегнатия чрез накърняване
на неговата телесна неприкосновеност - нанасяне плесница, щипане, заплюване,
непристойни действия по отношение на жена и т. н.; в обидни символични жестове,
прояви и др.; в изготвяне, разлепяне, разпространяване на обидни изображения,
фигури и пр. Заключават, че макар
правилно съдът да е анализирал конституционно грантираното право на гражданите
да изразяват своето становище до органите на държаваната и местна власт, то не
е съотнесъл това право към забраната да се преминава
границата относно упражняването му, поставена в чл. 57 ал. 2 от КРБ , която
урежда злоупотребата с права като правен институт, и считат, че подаването на
сигнал и изразяването на становище не съставлява противоправно поведение ако
същото има за цел да ангажира отговорността на лице , което със своите действия
или бездействия осъществява противоправно поведение.
Считат, че в случая ответникът е злоупотребил с това свое право, защото чрез
поведението си се стреми да ограничи противоправно,
упражняването правото на собствесност в определения от
закона обем, т.е. е с користна цел, като съдът при определяне справедливия
размер на обезщетението от претърпените вреди не е обосновал неговия размер. Наред
с това считат, че не съставляват действия по упражняване на правото на зашита обективираните от ответника думи в молбите му до съда по
другите водени села между страните, предмет също на иска, че съдът неправилно е
игнорирал доказателствената стойност на посочените
обобщено в мотивната част на решението като документи по водени между страните
съдебни дела, жалби до полицейски органи и прокуратурата, медицински документи,
неправилно е игнорирал доказателствената стойност на
свидетелските показания на групата свидетели-неочевидци на деянието, но възприели
непосредствено след това причинената вреда на ищците и интензитета и продължителността
на вредите. Молят да се отмени решението в обжлаваните части и исковете им да бъдат изцяло
уважени, претендират и разноските по делото.
Въззиваемата страна – ответник М.К. не е
подал писмен отговор по жалбата в срока по чл.263 от ГПК. При устните прения
пред въззивния съд лично и чрез пълномощника си адв.И.М.,
оспорва
жалбата.
Ответникът М.К. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да
заплати на М.К. сумата 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Оспорова направеното от първоинстанционния
съд кредитиране показанията на свидетеля Т.К. (брат на ищцата М. Парева) като годно доказателство, за да приеме,
че ответникът е причинил неимуществени вреди на икщцата
М.К.. Счита, че показанията му не следва
да се ползват по делото, тъй като свидетелят К. е и тежко болен човек, с
паметни смущения, за които имало доказателство по делото, освен това е бил и
участник при извършване на преграждане в къщата, за която имало спорове между
страните. Позовава се ответникът с жалбата си на показанията на другия
свидетел, присъствал по време и място - свидетеля Р., който заявявил,
че не е видял физическо съприкосновение межщу него-ответника,
и М.-ищцата. Оспорва и истиността на дадените свидетлески показания на св.Т.К., както и липсата н апряско възприемане на показанията му от съдията по делото,
доколкото свидетелят е бил разпитан по делегация в РС-Силистра. Възразява отгветника с жалбата си и срещу извода на първоинстанционния съд в решението, че от заключението на
СПЕ се установявла негативното изменение на психиката
на ищцата, като обръща внимание на заключението на вещото лице, че описаните
при ищците заболявания може да се дължат както на стрес и физическо натоварване,
така и на др. причини и не можело да се направи извод за категорична причинно –следствена
връзка между стресовата ситуация, описана в жалбата им и тяхното възникване.
Моли да се отмени решеншието в обжалваната част и
искът да се отхвърли изцяло, претендира разноски .
Въззиваемата страна по тази жалба–
ищците М.К. и Д.П., не са подали писмен отговор по
жалбата в срока по чл.263 от ГПК. При устните прения пред въззивния
съд чрез пълномощника си адв.С.Х., оспорват жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на
въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции на всеки
от двамата ищци относно иска за обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение, правилно квалифицирани като такива
по чл.45, ал.1 от ЗЗД като се изхожда от изложените в исковата молба твърдения
и петитум на исковете.
Оплакването на
нищожност н арешението също е неоснователно. Доводът
за нарушение случайния избор на съдия по делото не е конкретизиран, но на база
служебно известната на въззивния състав ниформация, също и публичната информация /налична на нитернет страницата на СРС и на СГС/ съдия Димитър Петров е
председател на 118 състав на СРС, а първоначално определения съдия при
образуване на делото съдия Райна Мартинова, е съдия в СГС, поради което промяната
на докладчика по делото от съдия Р.М.на
съдия Димитър Петров, не води до извод за нарушаване принципа на избор на
докладчик.
При произнасянето си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на събраните по делото писмени
доказателства и свидетелски показания, относно наличие на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника за вреди от незаконносъобразно
поведение на 15 август 2012г.
/сочено като в
средата на м.август/ - отправяне на обидни
думи, блъскане и заплюване в лицето и предзивд
естеството и грубото безцеремонно поведение на ответника, силата
и интензитета на изживения от ищцата
шок и стрес, установени от показанията
на свидетеля Т.К. и негативното отражение на случая върху
психиката на ищцата, което се
установява от заключението на СПЕ, е
приел, че ищцата М.К. следва да бъде обезщетена със сумата от 1500лв. по
справедливост, без върху размерпа на обезщетението да
се отразява прекратяване н абрака между двамата ищци,
доколкото не се установило поведението на ответника М.К. да причина за развода им. За другите сочени
от ищеца М.К. в исковата молба изрази и действия, както и изцяло по отношение на
сочените от ищеца Д.П. обидни и клеветящи действия-думи и изрази, първоинстанционния съд е приел, че те не са доказани да са
осъществени по ответника, и че използвани думи или
изрази в описаните в исковата млоба
документи, подавани от товтеника
по повод други дела между страните, не били противоправни, тъй кеато не излизали извън предназначението
им да послужат
за аргументиране защитната теза на М.К. по делата
и не са били предназначени да обидят или клеветят
насрещната страна.
Изложените от първоинстанционния
съд с решението в обжалваните части фактически и
правни изводи въззивният съд споделя и
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение, без да ги препотваря. Във въззивното производство не са ангажирани нови
доказателства, поради което не се налага промяна във фактическите и правни
изводи, направени от първоинстанционния съд. При
извършената въззивна проверка не се установи нарушение на императивни
материално правни норми.
В допълнение и по
повод оплакванията с въззивната жалба, възивният съд намира следното:
За случка от 15.08.2012 г., за
която искът само искът на М.К. е бил уважен, са събрани гласни доказателства - показанията на свидетеля на
ищците св.Т.К./брат на ищцата
м.К./ и на свидетеля на
отвтеника- св.К.Р.. И двамата свидетели са били на срещата между ищцата
М.К. и ответника М.К., като срещата
е била в дома на св.К.Р., където ответника
М.К. тогава е отседнал. Противоправното поведение на ответника М.К. при тази срещу
с М.К. –отправяне на обидни думи, заплюване и блъсване, се установявя
от показанията на св.Т.К., който е присъствал по време на целия разговор между двамата.
От неговите показания се установява и преживяната от ищцата
неприятна емоция от този разговор в продължение на около 4 дни след това.
В случая установяване на противоправното поведение на ответника
е допустимо да става със свиздетелски
посказания, като евентуалната занитересованост на свидетеля Т.К. поради роднинството му с ищцата,
не може да е причина неговите показания да бъдат игнорирани от съда, ако се
установи в процеса, при преценка и на другите събрани по делото доказателства,
че свидетелтя е пряк очевидец на случката, и че вярно е възприел фактите и добросъвестно да ги възпроизведат
в показанията си. (в този
смисъл и в редица решения на ВКС по правлиното прилаганте на процесуалния закон при обсъждане на
свидетелските показания, напр. решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г.,
ІV г. о. на ВКС, решение № 700 от
28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 194 от
02.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 24 от
28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 570 от
06.11.2009 г. по гр. дело № 4112/2008 г. на ВКС, ІІ г.о и решение № 800 от22.03.2011 г. по
гр. дело № 776/2009 г. на ВКС, ІV г.о.). Показанията на св.Т.К.
не се опровергават от показанията на свидетеля
К.Р., който също е бил на срещата, макар и да не е възприел лично целия
разговор между М.К. и М.К., но свидетелства категорично, че при идването в дома
му М.К. е била дружелюбна и добронамерена, а след разговора с М.К., същата е
напуснала дома му видимо разстроена, афектирана, като този свидетел, стоящ на
разстояние от говорещите, все пак е чул, че говорят по-силно, като ищцата М.К.
и брат й отправяли молба към М.К., а последният се афектирал и казвал, че не
иска да говори с тях и ще се видели в съда. Няма данни за заинтересованост на
свидетеля К.Р., показанията му подкрепят
тези на свидетеля Т.К. за проведен недружелюбен разговор от страна на М.К., при
което, макар св.К.Р. да не е видял как М.К.
заплюва и блъсва ищцата М.К. и да не е
чул да я нарича с обидни думи, тъй като е бил настрани от говорещите, това не
изключва тези действия да са осъществени наистина от М.К., както свидетелства Т.К..
Този извод се подкрепя и от установеното и от свид.К.Р.
емоционално състояние на ищцата М.К. при тръгване-разстроена, афектирана, и от
явно демонстрираното при тази среща нежелание на М.К. да разговаря с нея и брат
й, въпреки тяхната начална добронамереност и молби. Ето защо само поради факта,
че св.Т.К. е брат на ищцата М.К. не означава, че същият не е дал добросъвестни
показания за описаното в сиковата молба и противоправно поведение на ответника М.К. при тази среща в
дома на св.Р.. Показанията на св.Р. сочат и на преживените от ищцата негативни
емоции от тази среща, а показанията на св.К. сочат на тяхната
продължителност-поне няколко дни. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза е възможно при ищцата М.К. да е настъпило т.нар. „реакция на тежък
стрес и разстройства в адаптацията“ с продължителност не повече от 2 години
според описанието на преживявантта на ищцата от водените
дела с ответника, но в конкретния случай не може да се заключи категорично, че
такова състояние, и да е имало, е в причинно-следствена връзка с поведението на
ответника само. Това заключение на вещото лице не води до извод, че тази конкретна случка от средата на м.август
2012 г. е причинила при ищцата М.К. т.нар.
„реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията“, но неизбежно от
тази случка същата е преживяла негативни емоции от накърненото достойство и физическа неприкосновеност като правно
защитими ценности, дори и те да не покриват характеристиките на „реакция на
тежък стрес и разстройства в адаптацията“ .
Поведението в случая на ответника М.К. се явява укоримо,
и същият дължи на ищцата обезщетение за причинените морални/неимуществени/
вреди.. Неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси; освен болки и страдания в резултат на телесни
увреждания, такива са и нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената
чест, достойнство, добро име в обществото.
С оглед събраните по делото доказателства,
безспорно се установява, че ищцата М.К. е претърпяла такива в резултат на процесните думи и действия спрямо нея на ответника М.К. на 15.08.2012 г. в дома н асв.Р., налице е и пряка причинна връзка между противоправното
действие и неимуществените вреди, установено категорично чрез показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Р., който са възприели непосредствено
отражението на поведението на М.К. върху психиката
на ищцата. Относно размер ана обезщетението, въззивният съд, като съобрази съдебната практика при
определяне съдържанието на понятието „справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД, и релевантни в конкретиката на процесния случай обстоятелства, и установени по делото, а именно: характера на противоправното деяние, негативните емоционални преживявания и дискомфорт на ищцата, установени от показанията на свидетелите, посочени по-горе, и липсата на доказателства тази случка да е предизвикеала
по-сериозни здравословни проблеми при ищцата, намира, че сумата от 1500 лв. е справедлив паричен еквивалент
на претърпените от нея неимуществени вреди, с който същите да бъдат
съразмерно компенсирани. Обезщетение в по-нисък или в по- висок размер би довело до
нарушение на критериите на чл.52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с
оглед техния вид, характер
и интензитет.
По отношение на
другите описани в исковата молба/и уточнението към нея/ действия и думи/изрази,
предмет на иска на М.К. въззивният съд намира, че макар
че се установи по делото съдържанието на посочените от ищцата изявления на
ответника М. по гр.д.№
2514/2011г. на PC - Силистра, по в.гр.д.№
276/2012г. на ОС - Силистра, по гр.д.№
2204/2012г. на PC – Силистра, и по в.гр.д.№
276/2012г. на ОС - Силистра (съдебен
протокол от 27.11.2012 г.), то същите, както са описани
в исковата молба/ и уточнението към нея/, не може да се считат за противоправни, тъй като
не надхвърлят защитната
теза на М.К. по съществуващите между него и М.К. и Д.П.
спорове относно къщата в с.Богорово,
общ.Силистра. С тях
ответникът М.К. излага своети виждане, че М.К. и съпругът и лъжели относно състоянието на къщата, че вършели престъпления в имота му, че повреждали имота му, че лишили баща му от ток и вода в къщата и така се отнесли нечовешки към него, че можели да си осигурят изгодно решение на съда. Събраните по делото писмени
доказателства сочат, че между страните
по настоящето дело са се
водили други дела пред РС-Силистра
относно правото на собственост на ищците върху част от къщата-първоначално
отречено с решение по гр.д.№ 1132/2004 г. на РС-Силистра, но впоследствие решението отменено от въззивния съд по в.гр.д.№ 160/2005 г. на
ОС-Силистра и искът за обявяване нищжна сделката по н.а. 186/1995 г., с който М.К. и Д.П. са закупили от М.К.
и брат му две
стаи от къщата, е отхвърлен.
Решението е влязло в сила
след като ВКС го е потвърдил със свое решение от
08.05.2007 г. Наред с това
се установава, че М.К. и Д.П. са
ползвали и др.част
от къщата за стопански нужди, със съгласието
обаче само на бащата на ответника- на Коста К., който не е имал право на собственост върху имота, тъй като
е прехвърлил собствеността
на дворното място и на къщата в него изцяло на синовете си М.К. и георги
Трифонов още през 1990 г.,
т.е. ползването на част от постройката
за стопански нужди е било без правно основание. Установява се още, че с решение по гр.д.2514/2012 г- на РС Силистра
е осъдена М. К./Парева/ да плати на М.К. и наследниците
на брат му, обезщетение за имуществени вреди от събаряне на
пристройка към къщата, и обратно, с решение по гр.д.№
46/2004 г. на РС-Силистра са
осъдени М.К. с наследниците
на брат му, да заплатят на М.К. /Парева/
и Д.П. увеличеуната стойност
на тяхната част от къщата в
резултат на извършени от П.действия в тяхната част от къщата, макар и без съгласие но в интерес н асобствениците, установява се в речултат на оплаквания и
прокурорски преписки81754/2012 г. на РП-Силистра/ по тях, че е установено, че П.за демонтирали входна врата от къщата, която е била собственост на другите съсобственици-М.К. и брат
му, но след това са я заменили с друга, поради което е отказано образуване на досъдебно производство. Горното сочи, че П.са извършвали действия в собстевената на ответника и брат му част от къщата, без тяхно съгласие, което обяснява изложеното в молбите на М.К. по посочените др. дела за противоправно/престъпно
поведение на П.в имота му и за излагане от П.на неверни/лъжливи/ твърдения по тези дела. Право на М.К. е да оспорва
доводи на противната страна по правен/съдебен спор, както и да твърди, че поведението на противната страна е противоправно или престъпно,
като точната квалификациая се дава от съда или от органа на досъдебното
производство. В писмените си изявления
по горепосочените дела М.К. е изразил
мнение относно поведението
на П.по имота в с.Богорово, което
не представлява обеда, тъй като не е неприлично нито непристойно отнасяне към Пареви, а е израз и на отрицателното му мение и оценка
на поведението им, което, както бе изложено по-горе, и се е установило със
съдебни решения, че действия са извършвано без съгласие на М.К. в неговата част
от къщата/ тази която притежава с брат си/. Ето защо въззивният
съд приема, че в никой от
процесните изрази не се съдържат
неприлични думи /епитети, ругатни или такива, съдържащи
унизителни съждения за качествата на
ищците. Наред с това М.К.
се е защитавал сам по тези други дела ,
и не може да се счита, че употребата от него на изрази, описващ
поведението на П.като престъпление, е позорящо, тъй като за част от излаганите
от М.К. факти в писмените му изявления до съда и до прокуратурата се
установява, че и са истина - че е налице противоправно
в общия смисъл на думата поведение на П.по въздействие върху собственост на М.К.,
без негово съгласие. Другите използвани от М.К. в описаните от ищците молби по
другите съдебни дела и събития също нямат обиден или клеветнически характер,
тъй като са изложени от него асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност, с които той дава субективната оценка и коментар на поведението на ищците. Ето защо е безпредметно
обсъждането на истинността на тези изявления, тъй като те
не подлежат на проверка и доказване,
а съдържанието им зависи единствено от съзнанието на
автора им. Предвид изложеното въззивнитя съд намира, че другите сочени от ищците като противоправни изявления на М.К. не осъществяват състава на
чл.45, ал.1 от ЗЗД и искът за тях подлежи на отхвърляне като недоказан и като
неоснователен. Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските за
въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора, направените от страните
разноски остават в тяхна тежест, тъй като жалбите им не се уважават.
Решението няма да
подлежи на касационнен контрол, тъй като всеки от ищците
е предявил иск с цена под 5000 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 195159 от 16.08.2017 г., постановено по гр.д. № 20756/2014 г. на СРС, 118 състав.
Оставя без уважение исканията на страните за разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалаване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.