№ 6859
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100513398 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 15001/14.09.2023г. по гр.д. № 44274 по описа за 2021. на
Софийски районен съд, 143-ти състав е признато за установено че Б. В. Г.,
ЕГН ********** дължи на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за
потребителския К., чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумата от 5000лв.
представляваща неплатена главница по договор за потребителски К. №
**********/13.02.207г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 15.12.2020г. до изплащането й, както и сумата от 913,89лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 26.02.2019г. до
14.12.2020г.., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
62793/2020г. по описа на СРС, като Б. В. Г., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на П. К. Б.” ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 451,56лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователни
са отхвъпрлени исковете за горницата над 913,89лв. до предявен размер от
3173,51лв., както и исковете за сумата от 2418,64лв., представляващи
договорна лихва ; за лихва за забава от 122,40лв., както е отхвърлен и
1
осъдителен иск за заплащане на сумата от 3750лв., представляващи
неплатено възнаграждение за закупени допълнителни услуги по договора за
потребителски К., като П. К. Б.” ЕООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на
адвокат М.Л.Л., ЕГН ********** представявал безплатно ответника по
исковете Б. В. Г., на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 569,59лв., представляващи възнаграждение.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1. въззивна жалба вх.№ 264936/26.09.2023г. по регистъра на СРС,
изпратена на 25.09.2023г. от ищеца П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **** в частта, в която
исковете са отхвърлени за възнаградителна лихва от 2418,64лв. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
възнаградителната лихва била договорена между страните, размер на същата
съответствал на добрите нрави. Небанковите институции определяли по-
високи лихви , защото паричния им ресурс бил в пъти по-скъп от този на
банките, както и с оглед на риска , който поемат за да отпуснат К.а на лица,
които не могат да получат такъв от банките. Лихвата съответствала на
разходите по предоставянето, обслужването, възстановяване на сумата. Клауза
за лихва, която не водела до повишаване на ГПР над допустимото била
валидна. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете Б. В. Г., ЕГН ********** е
оспорила жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е
правилно. Договорната лихва от 41,17% била нищожна поради противоречие
с добрите нрави, изводите на СРС били правилни. Претендирал е разноски.
2. въззивна жалба вх. № 271389/02.10.2023г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете Б. В. Г., ЕГН ********** в частта, в която иска за
лихвата за забава в размер на 913,89лв. бил уважен. Посочела е, че
решението в тази част било неправилно, противоречало на материалния закон,
необосновано. Нищожността на клаузите за възнаградителна лихва, за
допълнителни услуги и за ГПР водели до нищожност на целия договор за К..
Клаузата на възнаградителната лихва била нищожна и тя водела до
нищожност на целия договор. ГПР надвишавал 50% и водел до
недействителност на целия договор. Приложима била норма на чл. 23 от ЗПК
и дължима била само главница., не се дължала лихва. Претендирала е
2
разноски.
Въззиваемият-ищец П. К. Б.” ЕООД, ЕИК **** е оспорил жалбата.
Посочил е, че клауза за възнаградителната лихва е валидна. ГПР бил
коректно определен и в рамките на допустимото от закона. Лихвата за забава
била последица по закон от предявяване на иска. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба в вх. №
33730/28.07.2021г. по регистъра на СРС от П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **** срещу
Б. В. Г., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за
установено основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 9 и сл. от Закона за потребителския К., чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД че Б. В.
Г., ЕГН ********** дължи на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **** заплащане на сумата
от 5000лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
15.12.2020г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по
потребителски К. № **********/13.02.2017г.; сумата от 2418,64лв.,
представляващи възнаградителна лихва по договора; сумата от 122,40лв.
представляващи лихва за забава; сумата от 3173,51лв. представляващи
законна лихва за забава за периода от 26.02.2019г. до 14.12.2020г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 62793/2020г по описа на
СРС,; да осъди Б. В. Г. да заплати на П.К.Б.”ЕООД сумата от 3750лв.
представляващи възнаграждение по споразумение за допълнителни услуги от
13.02.2017г., като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че сключили
с ответника договор за К. за 5000лв. при възнаградителна лихва от 41,17%,
ГПР от 49,89лв., ответникът закупил и пакет допълнителни услуги за сумата
от 3750лв. , задълженията следвало да се погасят на вноски до 26.02.2019г. но
по договора нямало постъпления. Клаузите били валидни, сумите се дължали,
предоставена била главницата.
Ответникът Б. В. Г., ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е, че
не било доказано да е получила сумата по договора. Този договор бил
недействителен, защото шрифт на договора бил по-малък от 412”, не
съдържал условия за издължаването по чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК, нито
възможност да се откаже от договора при конкретни условия. Иск бил на
договорно основание и само на такова би могло да бъде уважен.
3
Възнаградителна лихва била в размер, противоречащ на добрите нрави.
Клаузата за допълнителни услуги била нищожна. Претендирала е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 62793/2020г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 23073719/15.12.2020г. е издадена заповед
за изпълнение, с която е разпоредено Б. В. Г., ЕГН ********** да заплати на
П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **** сумата от 5000лв. ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 15.12.2020г., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по потребителски К. № **********/13.02.2017г.; сумата
от 2418,64лв., представляващи възнаградителна лихва по договора; сумата от
122,40лв. представляващи лихва за забава; сумата от 3173,51лв.
представляващи законна лихва за забава за периода от 26.02.2019г. до
14.12.2020г, съдебни разноски от 289,29лв. и от 150лв., за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 02.02.2021г., на 01.03.2021г. е подал
възражение оспорващо задълженията по заповедта без да сочи конкретни
основания за същото, на 30.06.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта
да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
28.07.2021г.
По делото е приет договор № **********/13.02.2017г., декларации,
споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, Общи условия,
погасителен план, искане за отпускане на К., стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски К., носещ подпис
за потребителя, съгласно които П.К.Б.” ЕООД се е задължило да предостави
на Б. В. Г. К. от 5000лв. срещу задължение на К.ополучателя да върне сумата
за срок от 24 месеца с падеж на вноска 26-то число на месеца, да плати
договорна възнаградителна лихва от 41,17% годишно в размер за срока на
договора от 2418,64лв, при годишен процент на разходи от 49,89%, отделно
да заплати и възнаграждение от 3750лв. за закупени допълнителни за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския К.; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж ; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични вноски. Съгласно чл.
12.3. от Общите условия при просрочие на една месечна вноска с повече от 30
дни настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията без да е нужно изпращане на
4
уведомление за същото. В погасителния план са посочени конкретни падежи
на всяка от 24-те вноски, размер на главница и на лихва по всяка вноска както
по договора за К., така и по споразумението за допълнителни услуги.
Прието е извлечение от банкова сметка, съгласно което на 14.02.2017гщ.
П.К.Б.” ЕООД е наредило по сметка на Б. Г. сумата от 5000лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския К. и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския К.
„договорът за потребителски К.” е писмен договор с конкретни реквизити,
въз основа на който К.орът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя К. под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане,
лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по
договора за потребителски К. са „потребителят” и „К.орът”, като
„потребител” е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски К. и не действа в рамките на своята професионална или
търговска дейност, а „К.ор” е всяко физическо или юридическо лице, което
предоставя потребителски К. в рамките на своята професионална или
търговска дейност.
Съдът приема за установено по делото, че на 13.02.2017г. страните са
сключили писмен договор за К. и писмено споразумение за допълнителни
услуги при Общи условия, съгласно които П.К.Б.” ЕООД се е задължило да
предостави на Б. В. Г. К. от 5000лв. срещу задължение на К.ополучателя да
върне сумата за срок от 24 месеца с падеж на вноска 26-то число на месеца,
да плати договорна възнаградителна лихва от 41,17% годишно в размер за
5
срока на договора от 2418,64лв, при годишен процент на разходи от 49,89%,
отделно да заплати и възнаграждение от 3750лв. за същия срок за
допълнителни услуги –приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския К.; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на падеж ; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични вноски с уговорено в чл. 12.3. от Общите условия при
просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни да настъпи автоматично
прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост на
задълженията без да е нужно изпращане на уведомление за същото. Приетите
по делото писмени доказателства носят подписи за страните по тях и
установяват подписването на горепосочените договор и споразумение на
13.02.2017г.
Същеврменно, съдът приема, че по делото не е установено валидно
постигнато съглашение по договора за К. в частта за плащане на
възнаградителна лихва. Действително, съгласно договора дължимост на
такава е уговорена в размер на 41,17% годишно при ГПР от 49,89%. Така
уговорената клаузалихва за възнаградителна по договора съдът приема, че
противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основаниена чл.
26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД . Договорната свобода позволява страните да уговарят
възнаградителна лихва , включително и над размера на законната лихва за
забава. Ограничение на договорната свобода е посочено в чл. 9 от ЗЗД –
съглашението да не противоречи на закона и на добрите нрави. Волята на
страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер,
допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е
регламентиран в нашето законодателство. Добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение, като е предписал за нарушаването
им правна последица, идентична с тази при нарушението на закона. Добрите
нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването
им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за валидност на договорна клауза за
възнаградителна лихва произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката
6
за нищожност на възнаградителната лихва поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. По същността си възнаградителната лихвата
представлява цена на парите като капитал, но и цена на времето, през което
търговецът е лишен от ликвидността на този капитал. Така възнаградителната
лихва е капитал, чиято стойност нараства с времето. Затова и преценка за
съотвествието на уговорената лихва с добрите нрави може включва
съобразяване на размера на законната лихва за забава, но и пазарната цена на
този капитал, както и другите фактори които влияят върху цената на
предоставянето на капитала – риска от невъзстановянаето му, включително и
с оглед на дадените обезпечения; дали има неравноправно третиране на
икономически слаби участници в оборота; дали е използван недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и др.
Уговорената възнаградителна лихва следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции. В
съдебната практика постановена по приложението на Закона за задълженията
и договорите трайно е прието , че противоречи на на добрите нрави да се
уговаря възнаградителна лихва по обезпечен К. с ипотека, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва, а за необзепчене К. – размер,
съпоставим с трикратния размер на законната лихва за забава. За валидността
на клаузите по договора съдът следи служебно. Добросъвестността и
справедливостта са основен принцип в гражданските и търговски
взаимоотношения. Спазването им предотвратяват несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Преценката дали е
нарушен някой от основните правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
В конкретния случай уговаряне на възнаградителна лихва от 41,17%
годишно при съобразяване че предоставена сума е 5000 лв., а възнаградителна
лихва за срока на договора от 24 месеца е 2418,64лв. съдът приема, че е в
разрез с присъщите на възнаградителната лихва функции. Икономическата
цел на отпуснатия заем е придобиване на парични средства и за двете страни.
За заемополуателя целта е получаване на средства за покриване на текущи
стопански нужди, за заемодателя целта е да покрие разходите по заема и да
получи печалба чрез получаване на възнаградителна лихва. Извън тази цел,
7
всеки получен доход излиза извън присъщата функция. Възнаградителната
лихва е възнаграждението за предоставянето на финансовия ресурс. (В този
смисъл Решение № 378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.).
В случая уговорената лихва не е установено да съответства на присъщата й
функция. Този извод се налага при съобразяване на размера на
предоставената сума, срок за който е предоставена и размера на
възнаградителната лихва. Размер на лихви по банкови К.и към този момент е
няколко пъти по-нисък от уговореното с договора, размер на лихвата
надвишава многократно размер на законната лихва за забава, ищецът е
икономически по-слабия субект , като не е установено да е могъл да влияе
върху съдържанието на клаузата. При така възприето съдът приема, че
клаузата в договора за К., уговаряща размер на възнаградителна лихва е
нищожна.
Така съдът приема, че за К.ополучателя не съществува възможност да
търси плащане на възнаградителна лихва и правилно СРС е отхвърлил иска за
възнаградителна лихва.
Правилно СРС е приел, че се дължи лихва за забава на плащането на
главницата по договора за период преди подаване на заявлението. Вземането
на главницата по договора за К. е прието за съществуващо от СРС, като
основанието на същото е валидно договорно правоотношение по договор за
К.. Решението на СРС в тази част е влязло в сила и обвързва страните и съдът
със сила на пресъдено нещо. Основанието на вземането за 5000лв. е обхванато
от силата на пресъдено нещо на решението на СРС в необжалваната част. Така
съдът приема, че акцесорния иск за забава на плащането на главницата се
подчинява на правилата на договорното правоотношение по договора за К.,
включително погасителния план. Това е така, защото на тези правила се
подчинява главното вземане за 5000лв. При така възприето съдът приема, че
правилно районният съд е приел, че ответникът е изпаднал в забава в деня на
падежа на всяка вноска по отношение на размера на вноската в частта за
главницата. Във въззивното дело не са въведени оплаквания срещу извода на
СРС за раземр на обезщетението за забава при съобразяване на законната
лихва за забава, при обосноваване на извода си СРС не е допуснал нарушение
на императивна норма. При така възприето съдът приема, че правилно е
уважен иска за забава и въззивната жалба на ответника по исковете е
неоснователна.
8
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че нито една от страните няма
право на разноски за държавна такса, защото въззивните жалби са отхвърлени.
За производство пред СГС на адв. И. представлявала безплатно
ответника по исковете се следва възнаграждение от 541,80. На ищеца се
следват разноски за юрисконсулт от 150лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15001/14.09.2023г. по гр.д. № 44274 по
описа за 2021. на Софийски районен съд, 143-ти състав в обжалвана част .
ОСЪЖДА П. К. Б.” ЕООД, ЕИК **** да заплати на адвокат Н. И. И.,
ЕГН ********** представлявал безплатно ответника по исковете Б. В. Г. в
производство пред СГС, на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК и чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. възнаграждение в размер на 541,80лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9