№ 89
гр. В., 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110107752 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от М. Д. И., ЕГН **********, срещу Пр. на Р.
Б. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника за
заплати на ищцата сумата от общо 1 881,28 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № ***/2022 г.
по описа на II РУ – ОД МВР В. и НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., **
състав, за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязъл в сила
съдебен акт, и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, от
която сума: 750 лева – разходи за процесуално представителство в рамките на досъдебната
фаза; 750 лева – разходи за процесуално представителство в рамките на съдебната фаза;
200,44 лева – разходи за нощувка на 15.02.2024 г.; 68,91 лева – разходи за храна на
15.02.2024 г.; 111,93 лева – разходи за гориво;
2. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника за
заплати на ищцата сумата от общо 5 100 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, стрес, чувство на страх и
безпокойство, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № ***/2022 г. по
описа на II РУ – ОД МВР В. и НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., **
състав, за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязъл в сила
съдебен акт, и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Ищцата твърди, че била председател на Синдиката на българските медицински
специалисти в Република България, във връзка с което на 22.05.2022 г. пристигнала в
УМБАЛ „С. М.“ – В. с цел извършване на проверка по повод на сигнал за неспазване на
трудовото законодателство по полагането, отчитането и заплащането на извънредния и
нощния труд на медицинските сестри. Заявява се, че по време на проверката бил подаден
сигнал до органите на реда за извършено нарушение на обществения ред в болницата от
нейна и на колегата й страна, което обстоятелства не отговаряло на действителността. Сочи
1
се, че по повод на последото било образувано ДП № ***/2022 г. по описа на II РУ – ОД МВР
В., в рамките на което ищцата била призована два пъти за разпит като свидетел, като на
16.02.2024 г. М. Д. И. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.
325, ал. 1 НК.
Твърди се в исковата молба, че воденето на посоченото наказателно производство било
свързано с много стрес и притеснения за нея и семейството й, като ищцата била обект на
негативно отношение от свои съседи и колеги, както и се влошило психическото й
състояние.
С оглед на изложените съображения се предявяват исковите претенции, като са
посочени като причинени на ищцата имуществени вреди, вследствие на незаконно и бавно
воденото наказателно производство, както следва: 750 лева – разходи за процесуално
представителство в рамките на досъдебната фаза; 750 лева – разходи за процесуално
представителство в рамките на съдебната фаза; 200,44 лева – разходи за нощувка на
15.02.2024 г.; 68,91 лева – разходи за храна на 15.02.2024 г.; 111,93 лева – разходи за гориво.
По отношение на неимуществените вреди се твърди, че същите се изразявали в душевни
страдания, стрес, нарушен нощен сън, чувство за тревожност и вина за неизвършено
престъпление, десоциализиране, прием на успокоителни лекарствени продукти, вследствие
на воденото близо две години наказателсно преследване, при липсата на фактическа и
правна сложност на същото.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове, както и моли за присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се оспорват
предявените искове.
Твърди се липсата на представени от ищцата доказателства за изложените от нея
твърдения в исковата молба.
Оспорват се настъпването и интензитета на претендираните вреди, както и същите да
са пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Пр.
на Р. Б..
Оспорва се размерът на претендираните от ищцата вреди.
Посочено е в отговора на искова молба, че продължителността на воденото срещу
ищцата наказателно производство – от привличането й в качеството на обвиняем до влизане
в сила на решението по същото е два месеца и седемнадесет дни, което представлява кратък
и разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Твърди се от ответника, че Пр. на Р. Б. носи отговорност единствено за
продължителността на досъдебната фаза, като в рамките на същата не са налагани мерки за
неотклонение или други мерки за процесуална принуда.
По отношение на твърденията за несвалена полицейска регистрация на ищцата се
заявява, че вредите от последната не подлежат на обезщетение от прокуратурата по реда на
чл. 2 ЗОДОВ.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ответникът,
представляван от прокурор при Районна прокуратура – В., оспорва предявените искове по
основание и размер, като излага съображения за тяхната неоснователност и недоказаност.
Евентуално се иска намаляване на претендираното от съда обезщетение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото, че е било образувано ДП № ***/2022 г. по описа на II РУ – ОД
2
МВР В., като на 16.02.2024 г. М. Д. И. била привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК; че с влязло в сила Решение № ***/17.04.2024 г.,
постановено по НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, ищцата е
била призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение.
Приобщени като писмени доказателства по делото са Фактура № ******/15.02.2024 г.
на стойност 200,44 лева за предоставена услуга нощувка и Фактура от 15.02.2024 г., ведно с
фискален бон, за сумата от 68,91 лева за предоставени храна и напитки, с получател
Синдикат на българските медицински специалисти. Представени по делото са също така
фискални бонове на стойност 58,62 лева и 53,31 лева от 15.02.2024 г. и от 17.02.2024 г. за
закупено гориво и напитки.
По делото е постъпило Писмо рег. № *****-*****/10.12.2024 г. от Заместник –
директора на ОД МВР – В., съгласно което със Заповед № ****-****/11.06.2024 г. на
Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ полицейската регистрация на ищцата
е снета, на основание чл. 68, ал. 6, т. 3 ЗМВР.
Приобщено по делото е в цялост НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В.,
** състав.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели, от показанията на които се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят В. М. Г. твърди, че познава ищцата във връзка с общата им синдикална
дейност в рамките на Синдикат на българските медицински специалисти, като същата била
много борбена и устойчива личност. Заявява, че през месец февруари 2022 г. заедно с
ищцата участвали на проверка в УМБАЛ „Св. М.“ – В., по време на която пристигнали
много хора, включително органите на реда, които се опитвали да осуетят проверката и им
казали, че нарушават реда в лечебното заведение. Сочи, че след няколко месеца М. Д. И.
била извикана в полицията, където й били снети отпечатъци и била снимана като
престъпник, което й се отразило много стресиращо. Свидетелката твърди, че ищцата се
притеснявала освен за себе си и своята работа, още за работата на съпруга си, който бил
служител в МВР, и за това как ще се отразят обвиненията на детето й. Заявява, че
наказателното производство срещу ищцата се отразило и на здравословното й състояние,
като същата започнала да приема успокоителни лекарства.
Свидетелят Б. К. Г. твърди, че познава ищцата като борбен и весел човек, като същата
била лидер в общата им синдикална дейност. Заявява, че забелязала промяна в М. Д. И. през
месец февруари 2024 г., когато в общата им социална група тя съобщила, че най-вероятно ще
бъде подсъдим във връзка с осъществяваните от нея проверки. Сочи, че ищцата била много
притеснена по повод на обвиненията, снемането на отпечатъците й и снимането й като
престъпник, като се влошил сънят й, получавала паник атаки, тревожела се и как
наказателното производство ще се отрази на съпруга и детето й. Свидетелят твърди, че
придружил ищцата на съдебното заседание, като същата била изключително притеснена и
уплашена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата за причинени на граждани вреди в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, ако лицето бъде
оправдано. Легитимирани да представляват държавата по исковете за обезвреда,
3
съгласно чл. 7 ЗОДОВ, в качеството на нейни процесуални субституенти са компетентните
правозащитни органи, натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от
чиито незаконни действия са произтекли вредите - в случая Пр. на Р. Б.. Пасивната
легитимация на ответника като субект на отговорността произтича от законоустановените
правомощия на прокуратурата да ръководи разследването и да осъществява постоянен
надзор за законосъобразното му провеждане и предоставената му в изключителна
компетентност държавна функция по обвинение в наказателния процес /в този смисъл ТР №
5 от 15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г. по описа на ВКС, ОСГК/.
Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ
предполага кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
настъпването на посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди по вид,
характер, интензитет, както и причинната връзка с образуваното досъдебно и съдебно
производство, приключило с влязло в сила Решение № ***/17.04.2024 г., постановено по
НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав; поведение на ответника,
което е довело до продължителност на наказателното производство, надхвърлящо рамките
на обичайното необходимо време за разследване, представляващо нарушение на чл.
6, §1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В приложение на
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
посочените релевантни обстоятелства, при условията на пълно и главно доказване. Предвид
безвиновния характер на отговорността на държавата - по аргумент от чл. 4 ЗОДОВ,
наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от основанието
за възникването й и съответно не подлежи на изследване при преценката за основателност
на исковата претенция.
Въз основа на събрания в производството доказателствен материал, настоящият
съдебен състав намира, че са изпълнени всички законови предпоставки, предвидени в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника
спрямо ищцата. Установено е водено срещу М. Д. И. наказателно производство по
обвинение в извършване на престъпление от общ характер - по чл. 325, ал. 1 НК, както и е
установено, че с влязло в сила Решение № ***/17.04.2024 г., постановено по НАХД №
****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, ищцата е била призната за невиновна и
оправдана по така повдигнатото обвинение.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за претендирани
неимуществени вреди:
В константната си и непротиворечива практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
която се възприема от настоящия съдебен състав, ВКС приема, че обезщетение
за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /в този смисъл
Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. по описа на ВКС, III г. о., Решение №
457 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 388 от
02.12.2013 г. по гр.д. № 1030/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 480 от 23.04.2013
г. по гр.д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр.д. №
3921/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и други/.
В същите решения е прието, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен за определи неговия размер по своя
преценка. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
4
случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца. Съобразявайки цитираните по-горе решения на ВКС следва да
се приеме, че на доказване подлежат вредите, които са над обичайните.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищцата не е доказала
претърпени неимуществени вреди, по-различни от обичайните такива. Такива не се
установяват и от показанията на разпитаните в производството свидетели, които сочат, че
ищцата изпитвала страх и притеснение за своята и на съпруга си работа, както и как
повдигнатото обвинение ще се отрази на детето й, сънят й се влошил и започнала да приема
успокоителни медикаменти. Така описаните от свидетелите морални страдания и неудобства
на ищцата по време на наказателното производство са от характера на обичайните и не
обосновават извод за присъждане на по-висок размер на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Съдът, преценявайки свидетелските показания съобразно изискванията на чл.
172 ГПК и при отчитане на обстоятелството, че свидетелите са трети, незаинтересовани
лица, приема, че следва да кредитира показанията и на двамата свидетели, като
еднопосочни, логични и непротиворечиви, дадени от лица, които са имали непосредствени
впечатления от състоянието на ищцата през процесния период от време, както и като
съответстващи на останалия събран в производството доказателствен материал.
Що се отнася до конкретния размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира следното:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ - по справедливост от
съда.
Понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то
е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; интензитета на мерките за процесуална
принуда и другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има или не
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и други.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В мотивите
към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид,
както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените
вреди /така Решение № 281/30.11.2018 г. по гр.д. № 582/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
5
посочените в него т. 11 и раздел II от мотивите от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 57/09.02.2016 г. по гр.д. № 4641/2015 г. по
описа на ВКС, IV г. о., Решение № 709/15.11.2010 г. по гр.д. № 178/2010 г. по описа на ВКС,
III г. о., Решение № 358 от 6.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
Решение № 232/25.07.2011 г. по гр.д. № 1381/2010 г. по описа на ВКС, III г. о./. Следва да се
отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й
субституент - Пр. на Р. Б. за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на
репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване.
Обсъждайки тези критерии през призмата на конкретния казус следва да се отчетат
следните фактори, имащи отношение към определяне справедливия размер на
обезщетението:
В случая, ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено
престъпление от общ характер по чл. 325, ал. 1 НК, за което в материалния наказателен
закон е предвидено наказание до пет години "лишаване от свобода", т. е. предявеното
обвинение не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, предвид
размера на предвиденото наказание. Във връзка с повдигнатото обвинение, в хода на
проведеното досъдебно производство спрямо ищцата е била взета най-леката мярка за
неотклонение "Подписка", при което не е възпрепятствана свободата на ищцата в
социалната и професионалната й сфера, както свободата й на придвижване на територията
на страната. По отношение на ищцата не са били наложени други мерки за процесуална
принуда. Наказателното производство спрямо ищцата е продължило формално една година
и девет месеца във всичките му фази, който срок може да се приеме за разумен, с оглед
приетото в Решение № 38 от 27.02.2020 г. по гр.д. № 2720/2019 г. по описа на ВКС, III Г.О.
Досъдебното производство - от привличането на ищцата като обвиняем на 16.02.2024 г. до
внасяне на делото в съда с предложение по чл. 78а НК е продължило точно един месец. В
рамките на първоинстанционното производство е проведено едно съдебно заседание, като
същото е приключило с с влязло в сила Решение № ***/17.04.2024 г., постановено по НАХД
№ ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, съгласно което ищцата е била
призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение. Ищцата е била
единствен обвиняем по делото, като същото не се отличава с фактическа или правна
сложност, в сравнение с подобни случаи. Следва да бъдат отчетени също така
обстоятелствата, че М. Д. И. е заемала длъжността председател на Синдиката на българските
медицински специалисти в Република България, както и че полицейската регистрация на
същата е била снета след влизане в сила на процесното решение, с което ищцата е
оправдана.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за
размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната, настоящият съдебен състав намира за справедливо
обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищцата
/доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение,
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване -
в съответствие с общоприетия критерий за справедливост/, сумата от 3 500 лева. Този
размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените морални
вреди. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните, т.е. липсват
проявления в емоционалното състояние на пострадалата по-големи от обичайните, които
неизбежно съпътстват наказателната репресия /в исковата молба не са и въведени подобни
твърдения/. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи.
6
Съдът намира за необходимо да посочи, че за база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служи и стандартът на живот в страната,
като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези.
При определяне на обезщетението съдът съобрази също така, че е налице превес на
обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на обезщетението, тъй като не е установено
вследствие на наказателното производство да е настъпило влошаване на здравословното
състояние или съществено влошаване на психическото състояние на ищцата, да се е
отразило на личния, социалния или професионалния й живот /така и Определение № 947/
03.12.2018 г. по гр.д. № 3679/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. /.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на
задължението му към ищцата, то съдът приема, че следва да уважи иска за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № ***/2022
г. по описа на II РУ – ОД МВР В. и НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., **
състав, за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, до посочения размер от 3 500 лева, като за
горницата до пълния предявен размер от 5 100 лева искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на твърденията на ищеца за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ:
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г.
по описа на ВКС, ОСГК, за да се приеме, че с иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е дадена защита
и на правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за
бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото,
поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие). Иначе
следва да се приеме, че защита на правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ не е дадено в производството
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Освен това, с оглед осъществяването на контрол върху съдебния
акт за спазване на критериите при определяне на размера на обезщетението за вредите от
бавно правосъдие, съдът следва да посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася
за вредите от неразумния срок на производството. Така е тълкувана от ЕСПЧ и нормата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, в смисъл, че за да се даде защита на
нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, в мотивите си към решението по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ съдът следва да обсъди и прецени конкретно наличието на предпоставките за бавно
правосъдие и да посочи каква сума от глобалното обезщетение се отнася за вредите от
неразумен срок (Решение на ЕСПЧ по дело „Д. и Хамънов срещу България“ по жалби №
48059/06 и № 2708/06 относно наказателните производства).
В съответствие с посоченото и като съобрази ниската фактическа и правна сложност на
проведеното досъдебно и съдебно производство за извършено престъпление по чл. 325, ал.
1 НК, извършените в рамките на същото процесуални действия от ответника, както и срокът
на проведените досъдебно и съдебно производства намира, че в случая не се касае до
забавено правосъдие, произтичащо от действия на правозащитните органи. Посоченото
обуславя извод, че на ищцата не се дължи отделно обезщетение, включено в глобално
определеното такова в настоящото производство, за претърпени от нея неимуществени
вреди, вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за претендирани
7
имуществени вреди:
Претендирани от ищцата са имуществени вреди в размер от общо 1 881,28 лева, от
които: 750 лева – разходи за процесуално представителство в рамките на досъдебната фаза;
750 лева – разходи за процесуално представителство в рамките на съдебната фаза; 200,44
лева – разходи за нощувка на 15.02.2024 г.; 68,91 лева – разходи за храна на 15.02.2024 г.;
111,93 лева – разходи за гориво.
От събраните по делото доказателства /Договор за правна защита и съдействие от
16.04.2024 г. – находящ се по НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав./
се установява, че ищцата е заплатила на процесуалния си представител сумата от 1 500 лева
за осъществяване на представителство по НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд –
В., ** състав. Не са ангажирани доказателства за сторени от ищцата разходи за адвокатско
възнаграждение в рамките на досъдебното производство.
В този смисъл, ищцата е претърпяла имуществена вреда под формата на загуба,
съизмерима с направените от нея разходи за ангажиране на защитата й в наказателното
производство в размер на уговореното адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло на
упълномощения адвокат, видно от обективираното в сключения договор за правна защита и
съдействие. Този разход, с който е намаляло имуществото на ищцата, подлежи на обезвреда
при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото е сторен в причинна връзка с
незаконното обвинение и по аргумент от чл. 4 ЗОДОВ се обхваща от отговорността на
държавата, която, предвид липсата на уредена в НПК възможност за присъждане на
разноски, следва да се реализира по реда на специалния закон (в този смисъл ТР №
1/11.12.2018 г. по т.д. № 1/2017 г. по описа на ВКС, ОСГК).
В контекста на настоящия случай, нуждата на ищцата от адвокатска защита е
обусловена от повдигнатото и поддържанно незаконно обвинение. Правната защита и
процесуалното представителство от адвокат се осъществяват на договорно основание и
обичайно са срещу заплащане. Именно действително заплатените парични средства
формират паричната равностойност на обезщетението за имуществени вреди. В този смисъл,
съдът намира за доказана по своето основание претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за осъществено процесуално представителство в рамките на съдебната
фаза, като претендираното такова е в размер на 750 лева.
Съобразно приетото в ТР № 1/11.12.2018 г. по т.д. № 1/2017 г. по описа на ВКС, ОСГК,
съдът, сезиран с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, може по възражение на ответника да
определи обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатска защита, в размер по-нисък от договорения. В този случай, съдът следва да
изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение, с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него, поради което не би могло да ангажира отговорността на
държавата. Критерии за обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.
е. съдът следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на наказателното дело.
В процесния случай, с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение
за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, с оглед на което и съдът
дължи преценка на визираните критерии. С оглед на същите, настоящият съдебен състав
намира следното:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за защита на подсъдимия възнаграждението е 1 000 лева,
8
когато за престъплението е предвидено наказание до 5 години лишаване от свобода.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на наказателното дело,
извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия в рамките на проведеното
едно открито съдебно заседания в рамките на НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен
съд – В., ** състав, както и обстоятелството, че претенцията за имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение за последното е под установения в наредбата
минимален размер, намира, че същото следва да бъде присъдено в полза на ищцата в пълния
му претендиран размер от 750 лева.
С оглед липсата на ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение
за осъществено в полза на ищцата процесуално представителство в рамките на проведеното
досъдебно производство, претенцията за заплащане на обезщетение за такова в размер на
750 лева се явява неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне.
За доказване на претендираните разходи за нощувка и храна на 15.02.2024 г. като
писмени доказателства по делото са приобщени Фактура № ******/15.02.2024 г. на стойност
200,44 лева за предоставена услуга нощувка и Фактура от 15.02.2024 г., ведно с фискален
бон, за сумата от 68,91 лева за предоставени храна и напитки. Видно от същите, получател
на фактурите е Синдикат на българските медицински специалисти, за сметка на който са
реализирани посочени разходи, поради което и не се установи в производството ищцата да е
претърпяла имуществена вреда под формата на загуба, изразяваща се в заплащане на
претендираните суми за нощувка и храна. Последното облуславя неоснователност на
претендирани имуществени вреди в размер на 200,44 лева – разходи за нощувка на
15.02.2024 г. и на 68,91 лева – разходи за храна на 15.02.2024 г., поради което и посочените
искови претенции следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претендираната сума в общ размер на 111,93 лева – разходи за гориво
от страна на ищцата са представени фискални бонове на стойност 58,62 лева и 53,31 лева от
15.02.2024 г. и от 17.02.2024 г. за закупено гориво и напитки. Съдът, като съобрази датите на
представените фискални бонове и датата на повдигане на обвинение на ищцата по ДП №
***/2022 г. по описа на II РУ – ОД МВР В., както и установеното в производството
местожителство на ищцата извън град В. и личното явяване на последната за посоченото
процесуално действие намира, че визираните транспорти разходи са действително сторени и
са във връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство. От общо претендираната
сума от 111,93 лева обаче следва да се приспаднат закупените, съгласно фискален бон от
15.02.2024 г., напитки на стойност общо 9,16 лева, поради което и посочената претенция за
разходи за гориво се явява основателна и доказана до размер от общо 102,77 лева, като за
разликата над същия до пълния претендиран размер от 111,93 лева същата следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В случая, претендираните от ищцата и доказани разноски за настоящото производство
са за държавна такса – в размер на 10 лева, която следва да бъде присъдена изцяло в полза
на ищцата, и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.
По отношение на последното от страна на ответника е направено възражение за
прекомерност, което, с оглед на вида и цената на уважените в производството искове,
извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия в рамките на проведеното
едно открито съдебно заседания, както и на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер за
всеки един от предявените обективно кумулативно съединени искове, съдът намира за
неоснователно. Претендираният общ размер на адвокатско възнаграждение е под
предвидения минимум, поради което и в полза на ищцата следва да бъде присъдено
възнаграждение от 623,49 лева от общо претендираните 1 000 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал разноски за настоящото производство, поради което и
такива не следва да бъдат присъждани, с оглед отхвърлителната част на предявения иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Пр. на Р. Б., гр. С., бул. "В." № **, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. И., ЕГН
**********, сумата от общо 852,77 (осемстотин петдесет и два лева и седемдесет и седем
стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие на повдигнато обвинение по ДП № ***/2022 г. по описа на II РУ – ОД МВР В. и
НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, за престъпление по чл. 325,
ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязъл в сила съдебен акт, от която сума: 750
(седемстотин и петдесет) лева – разходи за процесуално представителство в рамките на
съдебната фаза и 102,77 (сто и два лева и седемдесет и седем стотинки) лева – разходи за
гориво, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над сумата от общо 852,77 (осемстотин петдесет и два лева и седемдесет и седем
стотинки) лева до пълния предявен размер от 1 881,28 (хиляда осемстотин осемдесет и един
лева и двадесет и осем стотинки) лева или за сумата от общо 1 028,51 (хиляда двадесет и
осем лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № ***/2022 г. по описа на II
РУ – ОД МВР В. и НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязъл в сила съдебен акт,
от която сума: 750 (седемстотин и петдесет) лева – разходи за процесуално
представителство в рамките на досъдебната фаза; 200,44 (двеста лева и четиридесет и
четири стотинки) лева – разходи за нощувка на 15.02.2024 г.; 68,91 (шестдесет и осем лева
и деветдесет и една стотинки) лева – разходи за храна на 15.02.2024 г.; 9,16 (девет лева и
шестнадесет стотинки) лева – разходи за гориво.
ОСЪЖДА Пр. на Р. Б., гр. С., бул. "В." № **, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. И., ЕГН
**********, сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, стрес, чувство на страх и
безпокойство, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № ***/2022 г. по
описа на II РУ – ОД МВР В. и НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., **
състав, за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязъл в сила
съдебен акт, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева до пълния предявен
размер от 5 100 (пет хиляди и сто) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни страдания, стрес, чувство на страх и безпокойство,
претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № ***/2022 г. по описа на II РУ –
ОД МВР В. и НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязъл в сила съдебен акт,
и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.
6, § 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
10
ОСЪЖДА Пр. на Р. Б., гр. С., бул. "В." № **, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. И., ЕГН
**********, сумата от общо 633,49 (шестстотин тридесет и три лева и четиридесет и
девет стотинки) лева, представляваща разноски за настоящото производство, от които: 10
(десет) лева – държавна такса и 623,49 (шестстотин двадесет и три лева и четиридесет
и девет стотинки) лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11