Решение по адм. дело №251/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.

Постъпила е жалба от С. В. В. от [населено място], подадена чрез адв. Н. Р. от АК – Бургас, против отказ на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД да предостави поискани от жалбоподателя документи, съдържащи обработвани от дружеството негови лични данни. В жалбата се твърди, че в противоречие с чл. 12, т. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни не е предоставил исканата от жалбоподателя информация - копие от договора, сключен между него и „Фератум България“ ЕООД, ведно с всички съпътстващи договора документи (погасителен план и всички приложения към договора, в т.ч. и договора за поръчителство, сключен с Мултитюд Банк, явяващ се неразделна част от договора за кредит), вземанията по който са прехвърлени на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД по силата на договор за цесия. Жалбоподателят сочи, че е получил само част от първа страница от подписания договор за кредит, тъй като според ответника само в тази част се съдържат лични данни. Жалбоподателят излага съображения, че като субект на данни има право да получи копия от носителите на личните данни, за да може ефективно да упражни предоставените с регламента права. Моли отказът да бъде отменен и ответникът да бъде задължен да предостави поисканите документи, съдържащи негови лични данни. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Мост Финанс Мениджмънт“ АД чрез юрисконсулт М. С. оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че липсва конкретен административен акт, подлежащ на оспорване, че субектът на личните данни е получил копие на обработваните лични данни, ведно с извадка от поискания договор за кредит, и липсва мотивирана необходимост от получаване на целите договори. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2025 г. по електронен път С. В. В. чрез пълномощник адв. Н. Р. е подал молба по чл. 37б ЗЗЛД до „Мост Финанс Мениджмънт“ АД като администратор на лични данни на основание Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета да му бъдат предоставени копия от сключения между него и „Фератум България“ ЕООД договор за кредит № 654518, ведно с всички съпътстващи договора документи (погасителен план и всички приложения към договора, в т.ч. и договора за поръчителство, сключен с Мултитюд Банк, явяващ се неразделна част от договора за кредит), вземанията по който са придобити от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с договор за цесия.

На 25.08.2025 г. на електронната поща на жалбоподателя е изпратен отговор от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, подписан с КЕП от М. С. – юрисконсулт на дружеството, в който е потвърдено, че дружеството обработва лични данни на В. и че обработката е във връзка със събиране на вземания, придобити от администратора. С писмото е изпратена част от първата страница на договор № 654518 от 17.08.2018 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между „Фератум България“ ЕООД и С. В. В., в която са вписани индивидуализиращите данни за кредитополучателя. Посочено е, че останалата част от договора не съдържа лични данни на жалбоподателя.

С определението за насрочване на настоящото дело съдът е задължил ответника да представи заверено копие от административната преписка, ведно с всички документи за съществуващи правоотношения между жалбоподателя и дружеството. Ответникът не е изпълнил това указание.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Актът е издаден от компетентен орган – администратор на лични данни, представляван от оправомощено лице, в необходимата форма и при спазване на предписаната процедура.

Но материалният закон е приложен неправилно. Оспореният акт представлява отказ на администратора на лични данни да предостави на субекта на данни копие на документите, в които се съдържат негови лични данни. Този отказ противоречи на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, а именно: на член 15, параграф 1, съгласно който субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните; и на член 15, параграф 3, съгласно който администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съгласно задължителното тълкуване на член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679, дадено в Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 година по дело C-487/21, правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

Следователно, ответникът в качеството си на администратор на лични данни е бил длъжен да предостави на жалбоподателя не само копие на обработваните лични данни, но и документите, които обективират самите данни. По този начин се реализира в пълнота правото на достъп на субекта, за да може да се запознае с данните, да провери дали са точни, дали се обработват законосъобразно и при нужда да предприеме съответни мерки за защита.

Неоснователен е аргументът на процесуалния представител на ответника, че субектът не е мотивирал необходимост от представяне на целите договори. Нито в Регламент (ЕС) 2016/679, нито в ЗЗЛД не е предвидено изискване субектът на личните данни да обосновава необходимост от получаване на носителите на данните. Правото му на достъп може да бъде ограничено от администратора на данните само при условията на чл. 23 от регламента, съответно, чл. 37а от закона, които в случая не се твърди да са налице.

Неоснователно е и възражението на ответника, че целта на жалбоподателя е събиране на доказателства за гражданскоправен спор. Както е разяснено в Решение на Съда (първи състав) от 26 октомври 2023 година по дело C-307/22, член 12, параграф 5 и член 15, параграфи 1 и 3 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент.

В подкрепа на горните изводи е съдебната практика, изразена в Решение № 7173 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2025 г., V о. и Решение № 7180 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2024 г., V о.

Съдът приема, че оспореният отказ е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да се върне на ответника за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при което административният орган следва да предостави копия от поисканите в молбата по чл. 37б ЗЗЛД документи, съдържащи лични данни на субекта на данните.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на разноски за платена държавна такса в размер на 10 лв.

Заявено е искане от адв. Н. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 900 лв., какъвто е предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Претенцията е частично основателна. Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Въведеното правило, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е прието, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Следователно, нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в частта, препращаща към чл. 36 ЗА, респ. към Наредба № 1 от 9.07.2004 г., не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност. В него не е защитаван материален интерес, проведено е едно открито съдебно заседание, в което жалбоподателят и неговият представител не са присъствали. Събрани са минимален брой писмени доказателства. Процесуалната дейност на адвоката се изчерпва с изготвяне на жалбата и писмено становище. При това поисканият размер на адвокатското възнаграждение от 900 лв. е прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 400 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД да предостави на С. В. В. документи, съдържащи обработвани от дружеството негови лични данни.

ИЗПРАЩА преписката на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД за ново произнасяне по молбата на С. В. В. по чл. 37в ЗЗЛД при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК 14 – дневен срок за произнасяне, считано от влизането в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, [ЕИК] да заплати на С. В. В. за разноски по делото сумата 10 лв.

ОСЪЖДА „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, [ЕИК] да заплати на адв. Н. В. Р. от АК – Бургас адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.