Производството по гр. д. № 162 по описа за 2010 г. на Кърджалийския окръжен съд е образувано по искова молба, подадена от „Караман” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „България” № 93, чрез пълномощника му адв. Венцислав Янев от АК- Кърджали против „ОЦК” АД- Кърджали, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „България” № 127 с ЕИК *********. В същата на основание чл. 389 от ГПК се прави искане за допускане на обезпечение на исковете с цена общо в размер на 68099.77 лв., от които главница- 62103.60 лв. и мораторна лихва- 5996.17 лв. чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника по иска. Ищецът твърди в исковата молба, че на 20.06.2008 г. между него в качеството му на изпълнител и „ОЦК" АД-Кърджали, в качеството му на възложител, бил сключен договор за строителство за извършване на СМР на обект „Реконструкция на същ. водопроводи и канализация в района на „ОЦК" АД и „производствено противопожарен водопровод". Ищецът извършил възложените му СМР съгласно договора, като на 19.06.2009 г. между страните бил подписан протокол обр. 19 за реално изпълните такива, описани подробно по видове, количество, единична цена и стойност. Установено било, че общата им стойност по протокола била в размер на 201927.53 лв. с ДДС. На същата дата била издадена и фактура № 5840/19.06.2009 г. за сумата в размер на 72103.60 лв. с ДДС, подписана между страните. От стойността на извършените СМР по протокола, във фактурата бил приспаднат полученият от възложителят аванс от 108186.60 лв., като крайната дължима сума била в общ размер на 72103.60 лв. с ДДС, която ответникът не заплатил. След отправяне на нотариална покана, видно от преводно нареждане от 22.10.2009 г. и отчет по сметка № 146, по банков път, на 23.10.2009 г., ищецът получил сумата в размер на 10000 лв., представляваща частично плащане по фактура № 5840/19.06.2009 г. На 15.02.2010 г. била постигната спогодба, по силата на която „ОЦК" АД- Кърджали признало задължението си към ищеца в размер на 62103.60 лв. с ДДС, произтичащо от договор за строителство от 20.06.2008 г., протокол от 19.06.2009 г. и фактура № 5840/19.06.2009 г. като ответникът се задължил на шест месечни вноски да погаси задължението си към ищеца, като било уговорено, че неплащането на която и да е от вноските, прави изискуемо цялото вземане. Въпреки това „ОЦК" АД- Кърджали не заплатило нито една от дължимите вноски. Моли, на основание чл. 389 и сл. от ГПК да се допусне обезпечение на исковете, като се наложи запор на банковите сметки на ответника в Банка "Първа инвестиционна банка"АД- клон гр. Кърджали, Банка "СИБАНК" АД- клон гр. Кърджали, както и в Банка „Пощенска банка"АД- клон гр. Кърджали, до размера на 68099.77 лв. Твърди, че без обезпечителната мярка, ищецът ще бъде съществено затруднен да осъществи правата си по съдебното решение, тъй като се касаело до дължима сума, чийто размери са значителни и съществувала реална опасност да не може дружеството да получи присъдената му сума. Счита, че исковете са подкрепени с убедителни писмени доказателства относно дължимостта на вземането. Представя договор за строителство от 20.06.2008 г., протокол от 19.06.2009 г., фактура № 5840/19.06.2009 г., преводно нареждане, отчет по сметка, нотариална покана, извънсъдебна спогодба и справка за дължима мораторна лихва. Съдът като прецени направеното искане и приложените към делото доказателства, намира молбата за обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество „ОЦК” АД- Кърджали в "Първа инвестиционна банка"АД- клон гр. Кърджали, Банка "СИБАНК" АД- клон гр. Кърджали, както и в Банка „Пощенска банка"АД- клон гр. Кърджали, до размера на цената на 68099.77 лв, за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Или, при произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Липсата на която и да е от посочените предпоставки, обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска. В конкретния случай, искането за допускане на обезпечителна мярка отговаря на изискванията на чл. 395 от ГПК. Изхожда от легитимирано лице и е подкрепено с убедителни писмени доказателства. Въз основа на изложените от молителя обстоятелства и приложените писмени доказателства съдът намира, че обективно съединените искове са допустими и вероятно основателни. Налице е и обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза. Обезпечителната нужда при паричните притезания се предполага, тъй като всяко разпореждане на ответника с имуществото му, би затруднило удовлетворяването на кредитора.С оглед доказаното наличие на процесуалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 391 ГПК, съдът намира, че обезпечение на предявените искове следва да бъде допуснато. Поисканата обезпечителна мярка- налагане запор върху сметки на длъжника в банки, съдът намира за допустима и отговаряща, адекватна на обезпечителната нужда, поради което следва да се допусне. Поради изложеното, следва да се наложизапор върху банковите сметки на „ОЦК” АД- Кърджали в "Първа инвестиционна банка"АД- клон гр. Кърджали, "СИБАНК" АД- клон гр. Кърджали и в „Пощенска банка"АД- клон гр. Кърджали, до размера на цената на исковете- 68099.77 лв. и да се издаде обезпечителна заповед. Водим от изложеното и на основание чл. 389 от ГПК във вр. с чл. 395 и чл. 397 ал. 1 т. 2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА обезпечение на обективно съединени искове с правно основание чл. 266 ал. 1 във вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Караман” ООД- Кърджали с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „България” № 93, чрез пълномощника му адв. Венцислав Янев от АК- Кърджали против „ОЦК” АД- Кърджали, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „България” № 127 с ЕИК ********* с цена на исковете общо в размер на 68099.77 лв., от които главница- 62103.60 лв. и мораторна лихва- 5996.17 лв., представляващи неплатена част от възнаграждение за изпълнени СМР по Договор за строителство от 20.06.2008 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 20.06.2009 г. до 03.05.2010 г., както и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банковите сметки на „ОЦК” АД гр. Кърджали, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „България” № 127 с ЕИК ********* в "Първа инвестиционна банка"АД- клон гр. Кърджали, "СИБАНК" АД- клон гр. Кърджали и в „Пощенска банка"АД- клон гр. Кърджали, до размера на цената на исковете- 68099.77 лв. и да се издаде обезпечителна заповед. Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника- от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397 ал. 1 т. 3 от ГПК. Председател:
|