Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.07.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9641 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 368132 от 22.03.2018 год., постановено по гр.дело № 19304/2017 г. на СРС, ГО, 90 състав, е отхвърлен предявения от П.И.Ж., с ЕГН **********,
срещу ответника С.О., с код по БУЛСТАТ № *******, представлявана от кмета Й.Ф.,
иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, относно осъждането
на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпени
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от срязване на двете
му ръце, след падане на 22.01.2017 г. около 19.00 часа в гр.София, в района на
спирка до блок 501 на кв.“****“, върху неосветен и покрит с лед и сняг тротоар,
както и чувството на несигурност и подтиснатост поради факта, че е бил в тежест
на близките си, които вреди са настъпили
в пряка причинно- следствена връзка с бездействието на служителите на Общината
или на други лица, натоварени със задължението да поддържат осветени и да
почистват тротоарите в града, с което да обезпечават безопасното придвижване на
гражданите. С решението на съда е осъден П.И.Ж., с ЕГН **********,***, с код по
БУЛСТАТ № *******, представлявана от кмета Й.Ф., сумата от 100 лв./ сто лева/,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
решението на СРС, 90 с-в е постъпила
въззивна жалба от П.И.Ж., подадена чрез пълномощника му адв.А.С., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявения осъдителен
иск. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалноправните разпоредби
на закона, по съображения подробно
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник С.О., чрез своя процесуален представител
юрк.Д.Тодорова оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
съда, жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно, като в тази връзка настоящата
въззивна инстанция не
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от П.И.Ж. ***, иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Изводите на съда
не са обосновани с оглед данните по делото. Доводите на ищеца изложени във
въззивната жалба съдът приема за основателни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящето
производство е предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв.
За уважаване на
предявения иск с правно основание чл.49
от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин, че в резултат на противоправни действия на лица,
на които ответникът е възложил работа, при или по повод на тази работа, са му причинени посочените в исковата молба неимуществени
вреди.
Въз основа на
ангажираните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства,
настоящият съдебен състав приема за доказано обстоятелството, че на посочените в исковата молба дата и място, в резултат на падане на ищеца върху непочистен от
сняг, лед и счупени стъкла, и неосветен тротоар
в района на спирката на бл.501 в ж.к.“Дружба-2“, в гр.София, на ищеца П.И.Ж. е било причинено увреждане, а именно – порезни рани на ръцете- по една на дланта на дясната
ръка и една на дланта на лявата ръка.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя
по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа ; 2/ осъществен
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице -
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи / деяние, вреда -
имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина /; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /.В настоящия случай се претендират неимуществени вреди, в резултат на настъпил
инцидент, при който ищецът П.И.Ж., като пешеходец по тротоар на общинска улица
в гр.София, на 22.01.2017 год., поради подхлъзване и падане върху непочистен от сняг, лед и счупени
стъкла, както и неосветен тротоар в района на спирката на бл.501 в
ж.к.“Дружба-2“, в гр.София е получил порезни рани на ръцете си- по една
на дланта на дясната ръка и една на дланта на лявата ръка, за които ищецът твърди, че се намират в причинна връзка с противоправно
бездействие на общината - неизпълнено законово задължение за поддръжка на пътната инфраструктура.
В случая, при съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за доказани
твърденията на ищеца П.Ж., че на
22.01.2017 год., като пешеходец по тротоар на общинска улица в гр.София, поради
подхлъзване и падане върху непочистен от
сняг, лед и счупени стъкла, както и неосветен тротоар в района на спирката на
бл.501 в ж.к.“Дружба-2“, в гр.София е получил две порезни рани на ръцете си- по
една на дланта на дясната ръка и една на дланта на лявата ръка.
Показанията на свидетелите М.И.М.и Б.З.Х.възпроизвеждат преки и
непосредствени впечатления от инцидента, на който последните са били очевидци и кореспондират на
останалите събрани по делото доказателства – съдебно- медицинско удостоверение, издадено на 15.02.2017 год., както и на неоспореното
заключение на съдебно- медицинската експертиза. В настоящия случай съдът намира, че показанията на свидетелите по делото не са оборени. Ответникът С.О. не е установил
възможен друг източник на установеното телесно увреждане, следователно следва да се направи обоснован извод, че двете порезни
рани на ръцете на ищеца са получени по механизма описан от него, а именно при
падане и подпиране върху тротоара с двете си ръце. Ищецът е доказал механизма на увреждане, с което е провел главно и пълно
доказване. Същият не е длъжен да изключи всякакви други възможни начини да получи
подобно увреждане, защото не може да му се вмени в
задължение да доказва отрицателни факти. При тези обстоятелства, съдът намира,
че в случая са налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната С.О., в качеството й на юридическо лице. Несъмнено С.О.
отговаря деликтно по чл.49 от ЗЗД за действията и
бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. В случая, общината носи отговорност по общия ред за непозволено
увреждане на основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД. Отговорността на С.О. в случая е
обусловена от неизпълнение на задължения, произтичащи от закон – Закон за движение по пътищата и Закона за пътищата. В
настоящия случай се претендират неимуществени вреди, настъпили в резултат на
противоправно бездействие на ответника С.О. да изпълни задължението си да
поддържа пътя /съгласно §6 от ДР на ЗДвП, тротоарът е елемент от понятието
„път“/, чиито собственик е той, в необходимото състояние за безопасно
преминаване по него. Когато отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, като
възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение за осъществяване на действие, то в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от
лице, имащо качеството изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия
случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя
и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Общинските
пътища са публична общинска собственост – чл.8, ал.3 от ЗП. Съгласно чл.11 от ЗОС, имоти и вещи-общинска собственост, се управляват в интерес на населението
в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а от
чл.31 от ЗП произтича задължението на общините за изграждането, ремонта и
поддържането на общинските пътища. Същото задължение произтича и от чл.28, ал.1
от Наредба за управление на общинските пътища на територията на С.О., а чл.31
от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Организирането на дейностите
по поддържане на общинските пътища, част от които са и тротоара на процесната
улица в района на спирката на бл.501 в ж.к.“Дружба-2“, в гр.София, е задължение
на С.О.. Тя е тази, която трябва да съблюдава състоянието на пътя и съответно да
предприема необходимите действия за неговата поддръжка. При зимно поддържане
общината следва да възложи, съгласно чл.36 от Наредбата, обществена поръчка за
зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа, при условия и
ред, определени със ЗОП. Съгласно от чл.6 от Наредба за поддържане и опазване
чистотата и управление на отпадъците на територията на СО / отм. с Наредба за
управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на
СО, приета с решение по протокол №86 от 25.06.2015 г./ кметът на СО възлага на
кметовете на райони изготвянето, утвърждаването със заповед и връчването на
скици, с които се определят прилежащите към сградите площи, за които не е
сключен договор по чл.5, ал.3 от Наредбата и които следва да се почистват и
поддържат от собствениците и/или ползвателите на сградите, като скиците се
връчват на избраните управители/контрольори на сградите в режим на етажна
собственост или на упълномощени лица и се предоставят за контрол на Директора
на Столичен инспекторат, в 7- дневен срок от влизането им сила. Според чл.7 от
Наредбата всички лица, собственици, и ползватели на недвижими имоти или на
части от тях, са длъжни да почистват и поддържат чистотата в сградите,
незастроените части от имотите и определените прилежащи територии по чл.6,
ал.1, да почистват тротоарите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от
сградите. По делото от страна на ответника СО не са ангажирани доказателства,
че територията на която е станал инцидента с ищеца е определена по съответния
ред, като прилежаща към сграда в режим на етажна собственост, поради което не
може да се приеме, че отговорност за причинените на ищеца вреди следва да носят
собствениците или ползвателите на сградата, в близост до която е настъпило
увреждането. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че именно ответната С.О. не е изпълнила задължението си да съблюдава
състоянието на пътя, респективно тротоара и съответно да предприема
необходимите действия за неговата поддръжка и осигуряване на безопасно
придвижване по него, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й по
реда на чл. 49 ЗЗД. С оглед на което съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответната община на основание чл.49 от ЗЗД. В случая претърпените вреди от ищеца от инцидента на 22.01.2017
год. са в
причинно- следствена връзка с неизпълнението от общинските органи на законните
им задължения във връзка с поддръжка на
пътната инфраструктура, чиято вина се предполага съобразно разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД и за
което гражданска деликтна отговорност носи ответната С.О., съгласно разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в ППВС 7/1959 г.
юридическите лица отговарят по чл.49 от ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници или служители при или по повод изпълнение
на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
служител на ответника е проявил бездействие, намиращо се в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вида и размера на
претърпените вреди съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на
размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. Понятието,, справедливост " по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му
и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл
ППВС 4/1968 г./.
В
случая, видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- медицинска
експертиза прието, като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира
изцяло, като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в резултат от
настъпилия инцидент на 22.01.2017 г, при падане, ищецът се е подпрял на двете
си ръце и е получил две порезни рани на ръцете си с дължина 3,5 см. и 3 см.
След проведено хирургично лечение/ зашиване на раните/, болките са продължили 3
до 4 дни, като раните са заздравели за 10 -14 дни, като след заздравяването са
образували белези.
В
настоящия случай, с оглед на гореизложеното и съобразявайки критериите за определяне
размера на обезщетението- характер и тежест на увреждането/ две порезни рани на
ръцете/, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
продължителност и вид на проведеното лечение, обстоятелства при които е
настъпило увреждането, както и наличие на траен кожен дефект- белези след
заздравяване на раните, съдът намира, че обезщетение в размер на сумата от 2000
лв. е
съобразено с претърпените от ищеца неимуществени вреди и съответства
на общоприетото понятие за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
При така изложените съображения и поради несъвпадане
на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора,
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като постановено в
нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с
което предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв. бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на
въззивника- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски
за двете съдебни инстанции, в размер на сумата от 870 лв./ заплатена държавна такса
по делото за двете съдебни инстанции, депозит за вещо лице, както и уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени договори за правна
защита и съдействие/. В настоящия случай, направеното от въззивника – ответник, чрез
неговия процесуален представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за
неоснователно. Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото. На въззиваемата страна- ответник, разноски за
въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е
Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 368132 от 22.03.2018 год.,
постановено по гр.дело № 19304/2017 г. на
СРС, ГО, 90 състав и вместо това постановява:
ОСЪЖДА
С.О., гр.София, ул.“*******, да заплати на
П.И.Ж., с ЕГН **********,*** и с адрес за призоваване: гр.Сливен, ул.“ *******,
на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 2000 лв. / две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от непозволено увреждане-срязване на двете му ръце, след падане на 22.01.2017
г. около 19.00 часа в гр.София, в района на спирка на блок 501 на ж.к.“****“,
върху неосветен и непочистен от сняг, лед и счупени стъкла тротоар, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 870 лв. / осемстотин и седемдесет лева/,
представляваща направените пред двете съдебни инстанции разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.