№ 103
гр. Кюстендил, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Ц.а
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600102 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по бланкетна жалба от подсъдимия Д.С. А., чрез адв.Е.Й., срещу
присъдата по НОХД № 522/20 г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС), с която
подсъдимият е осъден, както следва:
1/ на 8 мес. ЛС с 3-годишен изпитателен срок по обвинението за престъпление по
чл.144, ал.2 от НК;
2/ да заплати на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3 000 лв. и 500 лв.-разноски по делото и
3/ да заплати разноските по делото по сметка на КнРС.
С допълнителна присъда №260056/07.12.2021 г. подсъдимият е осъден да заплати
законната лихва върху сумата от 3 000 лв., считано от увреждането до плащането.
В първоначалната жалба и допълнението й са развити съображения за неправилност
на присъдата, поради нейната процесуална и материална незаконосъобразност, както и явна
несправедливост на наказанието. Прави се искане по чл.336, ал.1, т.3 от НПК за отмяна на
обжалваната първоинстанционна присъда и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан и бъде отхвърлен предявения граждански иск.
Недоволен е останал подсъдимия и от допълнителната присъда, поради което я е
обжалвал. В жалбата са развити съображения за процесуална недопустимост на предявения
граждански иск, поради неподаването му в срока по чл.85, ал.3 от НПК и несъответствието
му с изискванията на чл.85, ал.1 от НПК Сочи се, че лихва не е претендирана, както и не е
посочен момент, от който се иска такава. Отбелязва се, че чл.301, ал.3 от НПК предвижда
постановяване на допълнителна присъда за граждански иск, а не за лихва към претендирана
сума.
1
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е изразил становище за
потвърждаване на присъдата, като законосъобразна, тъй като почива на доказателствата по
делото.
Адв.С., като повереник на частния обвинител и граждански ищец Б.Ц., е пледирал за
потвърждаване на присъдата, тъй като фактическите и правни изводи на
първоинстанционият съд в наказателната и гражданска част на присъдата са
законосъобразни и обосновани.
Адв.Б., като защитник на подсъдимия Д.А., е развил пространни съображения за
необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на присъдата. Направил е
и три алтернативни искания:1/ по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК за отмяна на
първоинстанционната осъдителна присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с
която подсъдимият да бъде оправдан ;2/ по чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3 от НПК за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на КнРС; 3/ за
намаляване на наложеното наказание и отхвърляне на гражданския иск.
КнОС , след преценка на жалбата и доказателствата по делото, и след служебна
проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
ДнРС е разгледал делото при спазване на съдопроизводствените правила,
регламентирани в НПК. По надлежния ред е събрал относими към предмет на делото
доказателства и е изяснил обстоятелствата по същото. Дал е вярна оценка на
доказателствата, въз основа на които е приел за установени фактически обстоятелства,
които КнОС намира за правилни и споделя изцяло.
След преценка на доказателствата, в тяхната съвкупност и поотделно, КнОС приема
за установена изложената от КнРС фактическа обстановка, която намира за необходимо да
допълни с някои факти и обстоятелства, установени от събраните доказателства от КнРС.
Установено е по делото, че подсъдимият Д. СТ. АТ. е роден на *** г. в село М.
община Кюстендил, българин е, с българско гражданство, с висше образование, работещ,
неосъждан, с ЕГН **********. Има постоянна адресна регистрация в *** и настоящ адрес в
село Н., ***, а живее в жилище на ул.** в гр.К.. Подсъдимият има семейство, състоящо
се от съпруга С.Т. А.а и син А.Д. А. –роден на ** г., с постоянен и настоящ адрес в
гр.****, на който има къща и дворно място, съсобственост на неговата баба ( тъща на
подсъдимия) и майка (съпруга на подсъдимия).
Подсъдимият А. и пострадалия св.Б.Ц. (частен обвинител и граждански ищец) се
познавали от дълги години по повод работата на св.Ц. в МВР. В него св.Ц. работел от
1996 г. като „младши разузнавач“ в група „Противодействие на тежки престъпения“,
сектор „Криминална полиция“. Подсъдимият смятал св.Ц. за причина за някои свои
бизнес и семейни неблагополучия-за отлива на клиентите от заведението му, преди години,
когато Ц. го посещавал и според подсъдимия „оттам си изпълнявал служебните
задължения, като шпионирал част от клиентите по сергиите“; за това, че в чантата на
тъщата му св.Ц. намерил амфетамин, когато излизала от жилището му, в което синът му
изтърпявал МН „Домашен арест“ и др. случаи, свързани със сина му А., когато бил с МН
„Домашен арест“, разследването срещу него във връзка с държане на наркотични вещества
и др.подобни.
През месец юли 2019 г. синът на подсъдимия бил дал ключ от дворната врата на
имота на ул.** на св. Е.С.. Пред дворната врата на имота, на 06.07.2019 г. , вечерта, св. С.
бил задържан от служители в сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР-Кюстендил. У
него били намерени около 20 топчета със зелена листна маса, реагирала при полевия
наркотест на канабис. Имотът служители от Криминална полиция“ наблюдавали до
сутринта на 07.07.2019 г., когато следвало да бъде претърсен, с цел проверка за наличие
на наркотични вещества, каквито данни имали.
На 07.07.2019 г., сутринта, св. А. и колегата му-М.Т. – служителите в
2
„Криминална полици“, потърсили собствениците на къщата и дворното място към нея на
ул.**, и адресно регистрирания на адреса син на подсъдимия, за да ги уведомят за
претърсването и поискат достъп до имота. Посетили сина на подсъдимия-А. А. в
семейното жилище на подсъдимия в ж.к. „Осогово“, в което той изтърпявал мярка за
неотклонение „Домашен арест“. За да не нарушават изпълнението й решили да поканят да
присъства на претърсването неговата баба и тъща на подсъдимия. От сина на подсъдимия
узнали, че тя е в болница. Той телефонирал на подсъдимия, който пристигнал на адреса си
в ж.к. „Осогово“, но отказал на св. А. и колегата му да присъства на претърсването, под
претекст, че не бил собственик на имота. След това свидетелите Х. и Б. посетили
болницата, в която била настанена тъщата на подсъдимия и установили, че здравословното
й състояние не позволява да присъства на претърсването. Тогава било решено
претърсването да се извърши в присъствие на представител на Община Кюстендил.
Повикан бил и пристигнал на адреса за претърсване св. Р.Н., а след това и работещите в
управляваното от него Общинско предприятие свидетели Т. и Р.Н., които били извикани
да са поемни лица.
На адреса бил доведен от ареста при РУ на МВР-Кюстендил св. Е. С., който имал
ключ от дворната врата. За да извършат претърсването пристигнали и свидетелите А. А.,
Е.Д., Х.Б. и Б.Ц. –всички служителите в „Криминална полиция“ при РУ на МВР-
Кюстендил и св. Р.Н.-разследващ полицай в РУ на МВР-Кюстендил, който следвало да
ръководи претърсването. Имало и униформен служител от МВР, както и два автомобила на
„Криминална полиция“ и автомобила на „Криминалистична лаборатория“. Пристигнал и
подсъдимия с лек автомобил. Застанал до дворната врата на имота, пред която чакали
всички, които следвало да присъстват или участват в претърсването. Там бил и св.Ц..
Подсъдимият започнал да ги пита, какви са те, макар да знаел, че са служители в РУ на
МВР. Питал и св.Ц., защо е там. Подсъдимият бил поканен от тях да отключи дворната
врата, но отказал, тъй като нямал нищо общо с този имот. Св.Ц. му наредил да се отдръпне
от вратата и да чака на др.тротоар, но той не го направил. След като дворната врата била
отключена с ключ, предаден от св. Е.С., заедно с всички, пристигнали по повод
претърсването, влязъл в двора и подсъдимия. Св. Н. разрешил на подсъдимия да
присъства на претърсването и той останал. Стоял до св.Ц., в близост до който бил св.Б.,
както и поемните лица-свидетелите Н. и Т., които наблюдавали претърсването. Св.Ц. имал
за задача да наблюдава св. Е.С., поради което не участвал в търсенето на наркотични
вещества. Такива били намерени от колегите му А. и Б., под орех, недалеч от тях, в закопан
в земята бидон. От него извадили 158 станиолови топчета, които при проверка с полеви
наркотест реагирали на марихуана. Тогава подсъдимият с арогантен и заплашителен
тон казал на св.Ц. :“ Ти съсипа живота на моето семейство. Ще свършиш като бившия ти
началник. - който скоро бил починал . Имам достатъчно пари и подходящите хора, които
ще се погрижи да го посетят в къщата му и да си получи заслуженото.“ Изреченото
подсъдимият повтарял многократно, въпреки апела на колегите на св.Ц. да спре.
Докато го казвал бил до св.Ц.. Пред тях, на известно разстояние, били свидетелите А.
А. и Х.Б., по- близо до тях, от едната им страна бил св. Б., а от другата-поемните лица-
свидетелите Н. и Т.. Ц. се стреснал и притеснил подсъдимия да не би действително да
изпълни заканите си. Подсъдимият и към останалите служители на МВР се държал
неуважително. Дори обиждал покойния началник Р.Р., като го обвинявал в
некомпетентност, което впечатлило св. Б..
Последвало претърсване и в къщата, вратата на която била отключена от
подсъдимия. Там подсъдимият се обърнал с груб и арогантен тон към св.Х.Б. заради
носената от него чантичка. Казал му да внимава, как отваря вратичка на шкаф, че в чантата
може да носи нещо, което да му подхвърли и да го обвинят после. За да е спокоен
подсъдимият, свидетелят предал чантичката на св.Б.. В къщата не били намерени
наркотични вещества, а бяла прах, без мирис. Св.Ц. бил извикан да й направи тест за
евентуалната й принадлежност към наркотичните вещества. Преди да извърши теста св.Ц.
попитал подсъдимия, какво е това вещество, но той му отговорил, че не знае. Не било
констатирано наркотично вещество , след тестването му от св.Ц. за такова.
3
Зарази поведението си към св.Ц., по –късно същия ден, подсъдимият би задържан
за 24 часа в РУ на МВР-Кюстендил и освободен. А притесненията на св.Ц. от евентуалното
реализиране на заканите от подсъдимия продължили. Не знаел, какво може да му се случи.
Било му известно, че автомобилът на покойния му началник и др.вещи били опожарени
от палежи, за които той лично му бил споделил, че се съмнява, че са извършени от членове
на семейството на подсъдимия. Имал и служебно придобита информация за контакти на
подсъдимия с лица, занимаващи се с палежи. Участието му в проверки и претърсвания
свързани с подсъдимия и семейството му, задържането на сина на подсъдимия за
разпространение на наркотични вещества, явно изразеното негативното отношение на
подсъдимия към него и казаното му от подсъдимия по време на претърсването на
07.07.2019 г. , породило продължителни притеснения у св.Ц. за собствената си безопасност
и тази на близките му, както и за евентуално увреждане на имуществото му. Споделил за
тези си притеснения с колегите си А. и Б. през следващите дни.
Гореизложената фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от
КнРС. Установена е от събраните от КнРС доказателства и доказателствени средства в т.ч.:
-гласни доказателствени средства, обособяващи 2 групи:
1/ включваща показанията на служители в РУ на МВР-Кюстендил- пострадалия
св.Б.Ц.-частен обвинител и граждански ищец (л.67 и л.79 от съд. п-во и л.67 от ДП, установил на
разпита си на 26.01.2021 г. (л.67 от съд.п-во ) различни факти и обстоятелства, сред които и това, че на
07.07.2019 г.,…. като работещ в РУ-Кюстендил, сектор „Криминална полиция“, отдел „Тежки престъпления,
линия “наркотици“….. бил на адрес,……в който се извършвало претърсване, под ръководството на разследващ
полицай; че разследващият полицай разрешил на подсъдимия да присъства по време претърсването и…… че по
време на същото бил до подсъдимия, ….с който се познавали от около 20 години и си говорели „общи теми“ ;
….че след като в двора били намерени 158 дози наркотик, подсъдимият му заявил: „ Ти ми съсипа живота на
моето семейство. Ще свършиш като бившия ти началник. “, който бил починал, а преди това имало палеж
на автомобила му и на дърва в имота на баща, намиращ се през 2-3 къщи. Заявил му и че „ Имал хората и
възможностите, които да го намерят. Знаят, къде живее.; ……………………..заявил по време на очна става,
на 20.09.2019 г. (л.67 от ДП), че имал словесен разговор с подсъдимия при който той му заявил : „ Ще свършиш
като други началници. Имам парите и властта да го свърша. Ще разбере, къде живея, за да ме посети.“
св.А. А. –помощник- разузнавач по линия „Наркотици“ в сектор „Криминална
полиция“ при РУ на МВР-Кюстендил (л.57г-58 от съд.п-во, заявил пред КнРС, че … в момента, в който
с разследващия полицай изваждали от бидон, намерен в земята, под орех, станиолови топчета, реагирали на
канабис, чул как подсъдимия и св.Ц., които през цялото време си говорели, започнали да си говорят на по-висок
глас; че самият разговор не е чул, но видимо и двамата били превъзбудени………че след случая, в ежедневната си
работа коментирали с Ц., като той му казал, че го е възприел като закана , че ще му прати г-н А. хора , това
му споменал Ц.…..че след този случай при работата им Ц. му споделил, че се чувства притеснен, има свои
притеснения, има скъп автомобил и го е страх да не се случи нещо. Споделил му, че смята за основателни
заканите и се притеснява…. ),
св. Р.Н.-старши разследващ полицай в РУ на МВР-Кюстендил (заявил пред КнРС,
л.58г-59 от делото….“ подсъдимият се закани………….. на Б.Ц. с думите, като не знам, дали ще цитирам точно, в
смисъл, „че ще му го върне тъпкано, за това че Ц. е направил нещо на семейството му , нещо от сорта“…….
, ), св.Е.Д.-работещ в сектор „ПКП“ към ОД на МВР-Кюстендил ( л.59 от съд.п-во, заявил пред
КнРС, че …..по време на претърсването подсъдимия се държал арогантно и постоянно търсел спор с тях,
постоянно имал някакви претенции. …………..той неколкократно се заканил на Б.Ц.……..Ц. не го е провокирал
с нищо………..чул А. да обяснява на Ц. че щял да му го върне тъпкано, за това което причинил на
семейството му; че имал много пари и познавал хора, които ще свършат тазиработа вместо него; че като
разбере, къде живее Ц., ще свърши като Р.Р.- който бил починал сравнително наскоро и му били запалили
фургона на същата улица; че тези заплахи се повтаряли многократно, все едно са записани на плоча……. ) и
св.Х.Б. –работещ в Криминална полиция при РУ на МВР-Кюстендил, сектор „ ПТП“
(л.66 от съд.п-во, заявил, че ………………чул подсъдимия да казва на Ц. „знам, къде живееш “, не си спомня
точните думи, казвал думи със заплашителен тон, но не може да ги цитира……………Ц. казал да спре с тези
заплахи спрямо него..Ц. изглеждал видимо притеснен………………….Много пъти говорили с Ц., който му казвал
„не се знае, какво ще ми се случи“ ………..Словесните пререкания, когато започнали, наркотичното вещество
било изровено и разследващия полицай го описвал………)
2/ показания на служители от Общинско предприетия „Управление на общински
4
имоти“-Кюстендил (ОП „УОМ“) - св.М. Б.- Директор на Общинското предприятие ( л. 55 г-
57 от съд.п-во заявил, че на 07.07.-неделя, подсъдимият казал на св.Ц. думите „Пак ли ти, ще си получиш заслуженото,
ще те стигне съдбата на твоя началник. Познава подходящите хора, има достатъчно пари и ще се погрижи да си
получи заслуженото“…. „Ще се постарае да го изпрати при неговия бивш началник и на л.24-28 от ДП, прочетени
от КнРС на осн.чл.281, ал.4 от НПК, заявил, че подсъдимият казал на Б.Ц.: „Познавам подходящите хора и ще си
получиш заслуженото. Няма да оставя нещата така и че ще последва съдбата на бившия си началник Р.Р.
……….Многократно подсъдимия заявявал на Б.Ц. : „ Има много пари и ще (се) свържа с подходящите хора, за да
те приключа“ ),
св.Р.Н.- работещ в ОП „УОМ“ ( заявил пред КнРС, на л.57, ….Д. хулеше Ц.. Спомена, че има доста
пари , ще се обади на подходящите хора и че ще го прати при бившия началник на РПУ, той беше починал, че ще го
прати при него. И от този род, но спрямо Ц.. И спрямо другите чат-пат, но не толкова.“ … ) и А. Т.- работеща в
ОП „УОМ“ (л.58 от съд.п-во заявила „…подсъдимият се държеше доста вулгарно с един от полицаите –Б.Ц., като го
заплашваше, обиждаше с обидни думи и думи от сорта „ Ще платя на подходящите хора да бъдеш убит. Ще свършиш
като предишния директор на полицията“…….през цялото време се държеше доста арогантно към Б.Ц. и още един от
полицаите….. и л.42-46 от ДП, заявила, че ….“висок едър мъж с побеляла коса, , който постоянно ходел до Б.Ц.,
първоначално започнал да обижда Ц..продължи с обиди и заплахи към Ц.…точно не можела да възпроизведе репликите,
придържа се към казаното от нея в обясненията й пред полицейските органи……това лице нещо му говореше на Ц.
………)
3/ показания на св.Е.С. –приятел на сина на подсъдимия (л.55 от съд.п-во и л.50-52
от ДП, както и на л.79 от съд.п-во) и обясненията на подсъдимия (дадени пред КнРС , на
л.85 и л.122 );
-писмени доказателства-Писмо-отговор, подписано от Директора на ОД на МВР-
Кюстендил (л.62 от ДП), Пълни данни от НБД „Население“ от 19.11.2019 г. (л.69 от ДП),
Справка за съдимост на подсъдимия от 09.05.2017 г. (на л.8 -11 от ДП), Справка-
характеристика за подсъдимия от инсп.С.Н. (л.13 от ДП).
Горецитираните доказателства са безспорни и взаимно потвърждаващи се относно
времето, мястото и обстоятелствата, при които е осъществен словесен контакт между
подсъдимия и св.Ц.
Спорно по делото е дали подсъдимият е изрекъл по адрес на св.Ц., и в качеството
му на длъжностно лице, посочените в обв.акт заканителни изрази „ Ще свършиш като
бившия си началник, който си замина. Имам точните хора, които да те посетят, поради това,
че ти си човека, който съсипа семейството ми“.
Съпоставяйки горецитираните показания на свидетелите Ц., Д., Б. и Н., КнОС
констатира, че подсъдимият е заявил на Ц., посочените в обв.акт заканителни изрази.
Действително всеки от свидетелите е пресъздал по различен начин заявеното от
подсъдимия, доколкото различно е структурирал изреченията, съдържащи заявеното от
подсъдимият на св.Ц.. В показанията на всеки от тях, обаче, има категорични и
убедителни твърдения за отправени от подсъдимия към св.Ц. (според едни от свидетелите
„закани“) от подсъдимия на св.Ц. ….. „ с арогантен, заплашителен тон“, изразяващи се в
изрази , „че ще свърши като бившия си началник, за който всички свидетели са установили,
че е починал ( който факт може да се заяви в разговорния речник и с глагола „ си замина“,
както е посочено в обв.акт) , „че има пари и хора“ ( според свидетелите, „подходящи“,
каквото значение има и думата „точни“, употребена в обв.акт, в смисъл „добре подбран“ ,
който е „годен, способен да свърши конкретна работа“), които да го посетят, тъй като е
съсипал семейството му. В тази насока са и показанията на св.Т. и св.Н.. От показанията на
всички свидетели, без св.Е.С., по недвусмислен начин се установява, че подсъдимият е
имал недобър тон към св.Ц., определен от свидетелите като заканителен, арогантен,
заплашителен.
КнОС кредитира показанията на свидетелите Ц., Д., Б. и Н., дадени пред КнРС (
част от които са цитираните по-горе), а на Б., и дадените на досъд.п-во, тъй като взаимно се
потвърждават относно времето, мястото, обстоятелствата и отправените от подсъдимия към
св.Ц., изрази „че има пари, ще намери хора, които да го посетят на адреса му, тъй като е
5
съсипал семейството му и ще свърши като бившия си началник“ .
Обясненията на подсъдимия, според КнОС са избирателни, доколкото установяват
само факти, които го оневиняват и които изразяват силно негативно отношение към св.Ц..
Обясненията му, според които не се е заканвал на св.Ц. с горецитираните от свидетелите
и посочени в обв.акт изрази, КнОС счита, че са негова защитна теза, целяща изключване на
наказателната му отговорност. Така приема съдът, защото те не се потвърждават от гласните
доказателствени средства. Същите категорично опровергават достоверността и на
твърдението на подсъдимия, според което бил казал на св.Ц., „Видя ли какво стана.
Началникът търча, търча, докъде стигна“, а не , „ че ще свърши като бившия си началник“.
Различието между двата израза е съществено и няма логика да бъде чуто от свидетелите по
начина , по който са го установили по делото, ако е казано от подсъдимия, както е твърдял в
обясненията си.. Не е констатирана по делото някаква заинтересованост от изхода на
делото в полза на пострадалия св.Ц. у свидетелите св.Б., Н. (които не са колеги, зависими
или близки на св.Ц.) и у св. Д. (който не работи в една група със св.Ц.). Липсват и каквито
и да са данни, пораждащи съмнение във верността на свидетелските им показания. Прави
впечатление, че свидетелите-колеги на св.Ц., каквито са св.А. и св.Б., установяват
неуважителното и грубо поведение на подсъдимия към тях и Ц., както и че подсъдимият е
казал на Ц. думи със заплашителен тон, но не са ги цитирали, поради липса на спомен, тъй
като били ангажирани с претърсването и съсредоточени в намереното количество
наркотично вещество. Очевидно, че водещата им цел е била точно и прецизно изпълнение
на професионалните им задължения, изразяващи се в претърсване на имота и описване на
намереното количество наркотично вещество, като с оглед изпълняваната им длъжност са
демонстрирали и по-висок праг на търпимост от обичайната към арогантното и
неуважително поведение на подсъдимия към тях. Установено е по категоричен начин, че
единствено подсъдимият е провокирал конфликтно и грубо поведение, към служителите на
полицията, които са реагирали чрез устни разпореждания за преустановяването му и са
продължавали да изпълняват функциите си.
Не се установи по делото пострадалия свидетел Ц. и горепосочените свидетели,
потвърждаващи показанията му за отправена към него закана от подсъдимия, да са имали
мотив или някакво логично обяснение, поради което да са установили неистина, твърдейки,
че подсъдимият е изрекъл горепосочените във фактическите обстоятелства закани към
него. Подобно поведение е и в разрез с изпълняваната от свидетелите длъжност, а и не
може да бъде предполагано, предвид липсата на данни в тази насока.
Показанията на св.Е.С. не опровергават и не поставят под съмнение достоверността
на свидетелските показания за отправена закана към св.Ц. от подсъдимия за свършването
му като бивши му началник и за изпращане на хора в дома му, като човек, който е съсипал
семейството му. Този свидетел е заявил липса на спомен относно съдържанието на
водения между Ц. и подсъдимия разговор, под претекст, че бил в шок от задържането си,
поради което бил чул единствено Ц. да казва на подсъдимия, че е „откачен и че ще го чака
с някакъв калибър, с някакво оръжие“.
Показанията на св. Е.С. са очевидно насочени към установяване на факти и
обстоятелства в интерес и полза на подсъдимия. Така приема съдът, предвид близките
отношения на свидетеля със сина на подсъдимия и еднородната им дейност, свързана с
държане на наркотични вещества. Ирелевантни за предмета на делото са установените от
този свидетел и подсъдимия факти за евентуално обидно и заканително поведение на
пострадалия св.Ц. към подсъдимия, след отправената му от подсъдимия закана. Поради това
КнОС не следва да обсъжда обясненията на подсъдимия, подкрепени единствено от
показанията на св.Е.С., според които Ц. бил нарекъл подсъдимия, че е луд или откачен и
че ще го чака с калибър 46, по време на разговора им , след като подсъдимият бил казал на
Ц. „ние сме хора на възраст ще си ходим по клубовете за пенсионери, да си гледаме
живота“. …..
КнОС, също както КнРС счита, че подсъдимият, действайки по описания по-горе
начин, е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.2 вр. с ал.1 от НК по
6
отношение на свидетеля Б.Ц., като изцяло споделя правните съображения на КнРС за
обективната и субективна съставомерност на деянието му.
Престъплението има за обект на защита обществените отношения, свързан със
свободното формиране волята на човека.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразило се в обективиране на
намерение от дееца (подсъдимия) към пострадалия св.Ц. , за извършване на престъпление
срещу него-против личността му. Заплахата е отправена устно, чрез изричане на изразите „
Ще свършиш като бившия си началник, който си замина ( в смисъл почина). Имам точните (
подходящите) хора, които да те посетят, поради това, че ти си човека, който съсипа
семейството ми“ . Не се сочи в заканата, какви точно действия следва да изпълнят хората,
които подсъдимият е заявил, че ще изпрати в дома на пострадалия Ц., но от съдържанието
й и обстоятелствата, при които е изречена става ясно, че се касае за престъпни намерения и
действия, увреждащи личността и имащи за последица летален изход. Очевидно и заради
това Ц. не е знаел, какво точно може да му се случи, но е бил притеснен, че нещо лошо
може да се случи с него, при изпълнение на заканата за изпращане на адреса му на хора от
подсъдимия. В тази насока са показанията на свидетелите Б. и А. пред които, след случая,
св.Ц. е изразил притесненията и опасенията си, за това, че не се знае какво може да му се
случи, при идване на изпратените му от подсъдимия хора и дали пък посещението на такива
хора би му причинило увреждане на имущество.
Заканата е могла да създаде възможност за възбуждане на основателен страх у
пострадалия, тъй като е изречена по начин, предполагащ съществуването на реална
възможност за извършването й от подсъдимия, поради обективирано намерение за
осъществяването й. Правилни и обосновани, са съображенията на КнРС относно
преценката на изреченото от подсъдимия като закана срещу личността на пострадалия.
Аргументирани и задълбочени са, КнОС ги споделя изцяло, поради което не следва да
ги преповтаря.
Престъплението е довършено в момента на възприемане на заканата от
пострадалия. То е осъществено по отношение на длъжностно лице при изпълнение на
функциите му, какъвто е св.Ц., който е изпълнявал функциите си като служител в МВР
-„мл. разузнавач“ в сектор „Криминална полиция“ към РУ на МВР-Кюстендил по време на
отправяне на заканата. Затова и деянието на подсъдимия е квалифицирано по чл.144, ал.2
от НК.
За съставомерността на деянието не е необходимо адресата на заканата с
престъпление срещу личността да се е изплашил. Този факт е ирелевантен за
съставомерността на деянието. Достатъчно е да е могъл да се изплаши, която преценка се
извежда въз основа на обективните действия, с които е осъществена заканата, обсъдени от
КнРС подробно и детайлно. За решаването на този въпрос ( дали се е изплашил пострадалия)
не е необходима психиатрична експертиза, психологични или др.медицински изследвания,
които да установяват, че се е изплашил пострадалия. Не е било необходимо по делото да
бъде назначавана психиатрична експертиза.
Деянието е осъществено и от субективна страна, по изложените от КнРС
съображения, които са правилни, тъй като кореспондират със закона и доказателствата.
Престъплението подсъдимият е извършил от субективна страна с пряк умисъл по см.на
чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал съзнание у дееца, че отправя заплаха с престъпление
срещу личността на пострадалия.
Волевият момент на престъплението се е изразил в целта на подсъдимия заплахата
да бъде възприета от пострадалия и той да изпита страх от осъществяването й, без да цели
да мотивира пострадалия към предприемане на определено поведение.
Причините за извършване на горното престъпление се коренят в слабите морално-
волеви задръжки у подсъдимия, незачитането на законите в страната .
7
Поради изложените съображения КнОС счита, че правилно КнРС е признал
подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.144, ал.2 вр. с ал.1 от НК
Не са налице основания за корекция на наложеното наказание 8 м. лишаване от
свобода с 3 –годишен изпитателен срок. То е ориентирано към минималното предвидено от
закона, което е 3 месеца. Не са налице основания за допълнителното му смекчаване, чрез
намаляването му на по леко от определеното 8 месеца. Наложеното наказание не е явно
несправедливо, тъй като размерът му не е такъв, че явно да не съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Не са налице основания за отмяна или изменение на гражданско-осъдителната част на
присъдата, както и на допълнителната присъда за присъждане на лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Нарушена е забраната да не се вреди виновно
другиму. Налице са предпоставките по чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност на подсъдимия за причинените вреди на пострадалия с престъплението.
Последното е противоправно деяние, което е извършено виновно и е причинило на гр.ищец
Ц. неимуществени вреди, изразили се в стрес, страх и безпокойство. Налице е причинна
връзка между вредите и деянието на подсъдимия.
Правилно КнРС е оценил доказателствата, установяващи основателността на
граж.иск. Обосновано и в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД
е приел, че искът е доказан по размер до присъденото обезщетение от 3 000 лв.
Такова по размер обезщетение е справедливо, тъй като е достатъчно да обезщети
претърпените от гр.ищец неим.вреди от деянието на подсъдимия. Съдът е отмерил
размера му след отчитане на необходимите обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне на конкретното обезщетение - вида на увреждането,
вида, степента и продължителността на негативното психическо отражение, намерило
израз в изпитано притеснение, стрес и страх от правената закана, които са нарушили
нормалното ежедневие и ритъм на живот на пострадалия.
Правилно КнРС е отхвърлил искът за разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв., като
недоказан.
Възражението в жалбата срещу допълнителната присъда за процесуална недопустим
на предявения граждански иск е неоснователно. Така приема КнОС, защото гражданският
иск е предявен в срока по чл.85, ал.3 от НПК-до започване на разпоредителното заседание, с
устна молба, както допуска чл.85, ал.2 от НПК и има необходимото съдържание, указано в
чл.85, ал.1 от НПК, тъй като са посочени характерът и размера на вредите, за които се иска
обезщетение от престъплението-предмет на делото.
Неоснователно е възражението за недопустимост на иск за вреди от престъпление по
чл.144 от НК. Искът е допустим, тъй като претендираните неимуществените вреди от
престъплението по чл.144, ал.2 вр. с ал.1 от НК са в пряка причинна връзка с това
престъпление, доколкото те могат да бъдат установени с обстоятелствата –предмет на
доказване по чл.102 от НПК и са пряко свързани с вида на престъплението и защитаваните
с него обществени отношения, изводими от общия и непосредствен обект на съответното
престъпление. Това е престъпление, регламентирано в раздел 5, глава 2, озаглавена
„Престъпления против личността“ , в която са и престъпленията убийства, за които според
трайната съдебна задължителна и незадължителна съдебна практика е допустим граждански
иск за неимуществени вреди от престъплението.
8
Неоснователно е и възражението за липса на искане за лихва върху претендираното
обезщетение. Изрично в съдебния протокол от 04.08.2020 г., на л.23, края на абзац първи, е
записано, че повереникът на пострадалия е заявил претенция за заплащане на лихви от
момента на настъпване на увреждането до окончателното заплащане.
КнРС правилно, на осн.чл.301, ал.3 от НПК, с допълнителна присъда, е отстранил
пропускът си да се произнесе по искането за лихва върху присъденото обезщетение с
основната си присъда от 20.10.2021 г. Неправилно е единствено, че не се е произнесъл в
срока за обжалване на присъдата-15.дн.срок от постановяване на присъда по чл.301, ал.1 от
НПК. Това нарушение, според настоящия състав, не следва да се отнесе към абсолютните
съществените процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата,
доколкото се касае за лихва по предявен граждански иск и не са ограничени правата на
страните, предвид обявяването й на страните по надлежния ред.
По гореизложените съображения КнОС намира за неоснователни доводите в
жалбата за материална незаконосъобразност на присъдата, поради обективна и субективна
несъставомерност на деянията на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Не споделя и
останалите оплаквания в жалбите срещу присъдата по чл.301, ал.1 и допълнителната
присъда по чл.301, ал.3 от НПК, както и в жалбата-допълнение, а също и развитите по време
на съдебните въззивни прения от защитата.
Присъдата не почива на предположения, тъй като изводите на съставомерността на
деянието са изведени въз основа на категорични и убедителни доказателства,
установяващи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е автор на
престъплението, за което е осъден.
Присъдата не е постановена и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като КнРС е спазил съдопроизводствените правила за
разглеждане на делото, в резултат на което по предвидения в НПК е разкрил обективната
истина по делото.
Мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от
НПК, тъй като първоинстанционният съд е посочил установените фактически положения,
направил е кратък, но правилен анализ на доказателствата, бегло е коментирал и
противоречията между доказателствата, като ясно е посочил на кои дава вяра и на кои не и
защо. Налице е обсъждане на доказателствата и оценка според действителното им
съдържание, сочещо на съставомерност на деянието на подсъдимия .
Правилно съдът не е назначил повторна психиатрична експертиза, която да изследва,
наличието или липсата на уплаха у пострадалия от заканата. И първата не е била
необходима, тъй като за съставомерността на престъплението по чл.144 от НК не е
необходимо пострадалият да се е изплашил от отправената му закана. Необходимо и
достатъчно е тя да е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, който въпрос
се решава въз основа на конкретните обстоятелства при които е изречена и заканата.
Не кореспондира с доказателствата и оплакването за присъствие на пострадалия на
местопрестъплението, в различно качество, освен като длъжностно лице, при изпълнение на
службата му. По категоричен начин е установено от гласните доказателства, че участващите
в претърсването служители на Криминална полиция са изпълнявали служебните си
9
задължения, в изпълнение на дадено им разпореждане от компетентен орган. Липсата на
писмен документ (акта) на полицейски орган за разпореждане на св.Ц. и колегите му за
извършване на претърсването, не поражда съмнение, че Ц. е бил на местопрестъплението
при изпълннееи на службата си, като мл.разузнавач.
КнОС не споделя и оплакването за неяснота на обвинението, каквато според
защитата е налице, доколкото не било ясно, какво означава израза „Ще свършиш като
бившия си началник“, при положение, че в делото се говорело за началник, починал от
естествена смърт. Ясно е обвинението и че с този израз се оправя закана за престъпление
срещу личността на пострадалия.
Обвинението е посочило заканителния израз, така, както е бил заявен от
пострадалия свидетел на разпита му на досъд.п-во. В този смисъл се е изразил подсъдимия
и според показанията на останалите свидетели. Изразът „Ще свършиш“ може и следва да се
разбира като „ще починеш“. Сравнението „като бившия ти началник“, за който е
установено по делото, че известно време преди случая е починал, насочва към тълкуване в
тази насока. И тъй като смъртта на бившия началник на св.Ц. не е в резултат на
престъпление, а на заболяване, както и предвид останалите уточнения „ за изпращане на
адреса на пострадалия на хора от подсъдими, тъй като пострадалия съсипал семейството
му“, следва извод, че не е отправена закана за убийство, а за извършване на престъпление
срещу личността, напр.причиняване на телесна повреда или др., от което може да настъпи
след време смърт.
КнОС не споделя възражението на защитата за липса на мотиви и за непълнота на обв.акт,
ограничаваща правото на защита и представляваща съществено процесуално нарушение,
тъй като в обв.акт не била посочена хипотезата на чл.144, ал.1 от НК. Изрично в правните
съображения в обстоятелствената част на обв.акт и в диспозитива на обв. акт , словесно е
изписано, че подсъдимият се е заканил спрямо ….Б.Ц. ……“с престъпление против
неговата личност“. Не съществува задължение за прокурора и съда, при конкретизиране на
цифровата правна квалификация да посочват „хипотези“ или „предложения“. Достатъчно
ясно е конкретизирано престъплението, чрез посочване на член, алинея, точка или буква.
Така счита съда, защото такъв е строежа на нормативния акт, според УКАЗ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, в чл.26, ал.1 от който е
записано, че всеки нормативен акт се състои от членове. Допълнителните, преходните и
заключителните разпоредби се означават с параграфи, а според ал.2 Членът може да се
състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви“.
Предвид гореизложените съображения КнОС не намира основания за отмяна или изменение
на първоинстанционната и допълнителна присъди, които като правилни, следва дапотвърди.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на повереника на частния
обвинител и граждански ищец за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв., за процесуалното му представителство пред въззивната инстанция.
Поради това подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Б.Ц. сумата от 500 лв.-
разноки по делото пред въззивната инстанция.
Воден от горното и на осн.чл.338 вр. с чл.333, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260051/20.10.2021 г. и допълнителна присъда №
260056/07.12.2021 г., постановени по НОХД № 522/2020 г. по описа на Кюстендилски
районен съд
ОСЪЖДА подсъдимия Д.С. А., със снета самоличност, да заплати на частния
обвинител и граждански ищец Б. СТ. Ц., с ЕГН **********, разноски по делото в размер на
500 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11