Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 810
19.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Йорданка Попова,
като разгледа докладваното от съдия
Митрушева
адм. дело № 821 по описа за 2020
година на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В. П.З. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 1970з-893/07.09.2020г., издадена от В.К.
В., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково.
Жалбоподателката посочва, че от
съставения й електронен акт не ставало ясно къде точно е извършила заснетите
нарушения на база координатни данни, като били посочени само номерата на
издадените й електронни фишове. Самите електронни фишове не й били доброволно
връчени, за което имало подадена жалба в РПУ – Хасково – за превишаване на
придобитите права на служители, работещи по ЗМВР в РПУ – Хасково. При
съставянето на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и
АУАН не бил получен отговор от Началника на РПУ – Хасково по подадена жалба
срещу полицаи, работещи в Охранителна полиция при РПУ – Хасково. Непосочването
къде точно е извършено нарушението накърнявало правото на защита на
жалбоподателката и представлявало съществено нарушение както на материалния, така
и на процесуалния закон, съответно било предпоставка за отмяна на съставените й
електронни фишове. Налагането на
административната мярка можело да остави човек без работа заради отнемането на
шофьорската книжка за неплатени глоби, с което се ограничавали правата и
свободите на жалбоподателката като гражданин на Република България и било в
противовес с конституционните й права, доколкото всяка лична принуда срещу
длъжник по парично вземане била недопустима. С оглед на гореизложеното, моли да
бъде отменена обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна
мярка.
Ответникът -
Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково - В.К.
В., не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
07.09.2020г. срещу жалбоподателката В. П.З. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA, № 2*****, за това, че на същата дата, в 01.15
часа, в гр.Хасково, бул.„България“, до Промишлен пазар, в посока центъра на
града, управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ Х 9*** КВ, с наложено
наказание с електронен фиш - № К 1998549, № К 2640628, № К 3730286, № 3740894,
незаплатени в срока за доброволно плащане. В АУАН е посочено, че с това деяние В.
П.З. е нарушила чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя –
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково – К. М.
М., от присъстващия свидетел И. Б. Б.и от В. П.З. като нарушител, която не е
дала обяснения, нито вписала възражения. В АУАН е посочено също, че са иззети
като доказателство: СУМПС № *********, контролен талон № 928616, СРМПС №
*********.
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
1970з-893 от 07.09.2020г., В.К. В. - младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково, упълномощен със Заповед № 272з-906/20.03.2019
г. на Директора на ОДМВР - Хасково, е наложил на В. П.З. принудителна
административна мярка по чл. 171, ал. 1, буква „д“ от ЗДвП – „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата
глоба“. Отнето СУ на МПС № *********, категория В.
Заповедта
е обоснована с това, че К. М. М., на длъжност младши автоконтрольор в сектор ПП
при ОДМВР – Хасково, е съставил АУАН с бл.№ 2***** от 07.09.2020г. срещу В. П.З.
за това, че на 07.09.2020г. около 01.15 часа в гр.Хасково е управлявала МПС
„Ауди А3“ с рег.№ Х 9*** КВ, като не е изпълнила задължението си да заплати в
едномесечен срок наложената глоба с № К 1998549, № К 2640628, № К 3730286, №
3740894, с което виновно е нарушила разпоредбите на чл. 157, ал. 8, вр. чл.
190, ал. 3 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста
на оспорената по делото Заповед № 1970з-893 от 07.09.2020г., препис от същата е
връчен на жалбоподателката срещу подпис на 07.09.2020г. Жалбата срещу заповедта
е подадена до Административен съд – Хасково на 10.09.2020г.
В
представената по делото Справка за нарушител/водач на името на В. П.З. са
вписани цитираните в ЗППАМ №
1970з-893/ 07.09.2020г. електронни
фишове, а именно: К 1998549/30.03.2018г., К 2640628/31.03.2019г., К
3730286/25.06.2020г., К
3740894/29.06.2020г., всички издадени за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и връчени на 15.07.2020г., с отбелязване за влизането им в сила и за липса
на извършени плащания на наложените с тях глоби, съответно в размер на 50 лева,
в размер на 50 лева, в размер на 50 лева и в размер на 400 лева.
С оглед
на така изложените факти, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу подлежащ на оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита. Преценявайки доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за
неоснователна поради следните съображения:
Оспорената
заповед е подписана от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ
със съответна материална и териториална компетентност. На основание чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия
закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №
272з-906/20.03.2019г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР
- Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е
оправомощил длъжностни лица от ОДМВР - Хасково, включително (т. 9) държавните
служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, полицейски органи по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително
такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и
чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е
ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху
движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни
мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с представената заповед е доказана и
материалната, и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на
акта.
Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискване същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие (чл. 171, т. 1, б. "д"
от ЗДвП), така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП – управление на моторно
превозно средство с наложени наказания „глоба“, незаплатени в срока за доброволно
заплащане.
Заповедта
е мотивирана, като в обстоятелствената част е посочено, че с описаното
поведение В. З. виновно е нарушила чл. 157, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивирана заповед за
прилагане на принудителна административна мярка.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата,
възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая оспорената заповед за
прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание на чл.
171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно средство с наложено наказание „глоба“,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Следователно прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП се
свързва с управлението на МПС от водач, на когото е наложено наказание „глоба“,
незаплатена в законовоустановения срок за доброволно плащане. За наличието на
материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП е
достатъчно съществуването дори и на едно задължение на водача на МПС във връзка
с наложено наказание „глоба“, което задължение да не е изпълнено в срока за
доброволно плащане, като ирелевантно за прилагането на принудителната
административна мярка е дали глобата е наложена с наказателно
постановление, електронен фиш или фиш.
Видът на акта, с който е наложена глобата, е от значение единствено за
преценката дали е изтекъл срокът за доброволно плащане, доколкото за
задължението за глоба, наложена с наказателно постановление или с електронен
фиш, законът в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП предвижда едномесечен
срок за доброволно изпълнение, който тече от влизане в сила на наказателното
постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на съда
при обжалване, а, ако глобата е наложена с фиш, според чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, задължението
следва да се изпълни в 7-дневен срок от датата на издаването на фиша.
В случая
приложената на жалбоподателката с обжалвания административен акт принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, от фактическа
страна се обосновава с това, че на 07.09.2020г. около 01.15 часа в гр.Хасково същата
е управлявала МПС „Ауди А3“ с рег.№ Х 9*** КВ, като не е изпълнила задължението
си да заплати в едномесечен срок наложените й глоби с електронни фишове № К
1998549, № К 2640628, № К 3730286, № 3740894.
От
доказателствата по делото, включително от Акт за установяване на
административно нарушение бланков № GA 2***** от 07.09.2020г., по
несъмнен начин се установява, че на посочените в атакуваната заповед за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП дата, място и час,
жалбоподателката е управлявала лек автомобил "„Ауди А3“ с рег.№ Х 9*** КВ
– обстоятелство, което не се оспорва и от последната.
В тази
връзка се поставя въпросът дали към момента на управление на МПС, водачът не е
изпълнил задължението си да заплати в срока за доброволно плащане наложените с
посочените в обжалвания административен акт глоби по влезли в сила електронни
фишове.
По
делото не се събраха доказателства в законовоустановения едномесечен срок,
както и към датата на издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, задълженията за заплащане на
наложените с посочените електронни фишове глоби, да са били изпълнени от
жалбоподателката.
Следователно
от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че към момента на
издаване на Заповед № 1970з-893/07.09.2020г. и съответно на приложената със
заповедта принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, водачът В.П.З. е имала незаплатени в срока за доброволно изпълнение
глоби, наложени й с електронни фишове № К 1998549/30.03.2018г., влязъл в сила
на 30.07.2020г., № К 2640628/31.03.2019г., влязъл в сила на 30.07.2020г., № К
3730286/25.06.2020г.,
влязъл в сила на 30.07.2020г., и
№ 3740894/29.06.2020г., влязъл в сила на 30.07.2020г.
След
като по делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че към момента на
издаване на обжалваната заповед и на прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, законово
регламентираният срок за заплащане на всяка една от глобите е бил изтекъл,
неплащането в срока за доброволно изпълнение на която и да е от глобите, наложени
с посочените електронни фишове, е било основание за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. "д" ЗДвП.
Предвид
така установените по делото факти, съдът намира, че са налице елементите на
правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл. 171, т. 1, б.
"д" от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“.
Административният орган обосновано е приел, че управлението на МПС от водач, на
когото с посочените електронни фишове са наложени наказания „глоба“, които не
са заплатени в срока за доброволно заплащане, съставлява законово
регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка.
В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение на материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че
е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на
материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, се
основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидената в закона цел. От анализа на нормативната уредба на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е видно, че
законодателят цели да създаде правни гаранции за своевременно заплащане на
наложените на водачите на МПС глоби. Това е и в обществен интерес, защото на
всеки нарушител на изискванията на ЗДвП трябва не само формално да бъде
наложено наказание, но и това наказание да бъде ефективно изпълнено, доколкото
само чрез своевременно изпълнение на наложеното наказание могат да се
гарантират целите на ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и
съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона,
съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателката за ограничаване
на правата и свободите й като гражданин на Република България.
Твърденията
на жалбоподателката, свързани с липса на изискуеми елементи в съдържанието на
процесните електронни фишове (като място на осъществяване на
съответното нарушение), са доводи за
незаконосъобразност, които евентуално биха могли да обусловят тяхната отмяна,
но предвид, че това оспорване се прави след изтичане на срока за обжалване и в
настоящото производство, съдът не би могъл да извърши преценка за тяхната законосъобразност.
Останалите
изложени в жалбата съображения относно незаконосъобразни административни
действия и бездействия на органи (длъжностни
лица) на ОД на МВР – Хасково във връзка с връчването на
електронните фишове, също не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в
настоящото съдебно производство, тъй като са извън предмета на осъществявания
съдебен контрол за законосъобразност по отношение на оспорения административен
акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-893/07.09.2020г.
С оглед
изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен
орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, се
явява правилна и законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В. П.З. с ЕГН : ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 1970з-893/07.09.2020г., издадена от В.К. В., на
длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от
решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: