№ 260
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Дебора Н. И.
в присъствието на прокурора И. К. Б.
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600855 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 26/01.07.2022г. по НОХД №
134/2022г. на РС- Провадия, ІІІ състав, с която подс. Н. Г. Н. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 150 ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е
наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание
чл. 58а ал.1 от НК първоинстанционният съд намалил с една трета, а именно "Лишаване от
свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1
от НК отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 59 НК съдът приспаднал времето, през което подс. Н. е бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, считано от 24.07.2021 г.
С присъдата на осн.чл.45 от ЗЗД осъдил подсъдимия Н. Г. Н. да заплати на гр.ищец И.
М. С. сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща причинени неимуществени
вреди, в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 23.07.2021 г. срещу 24.07.2021 г. г. до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата първоинстанционният съд осъдил подс. Н. да заплати съдебно-
деловодните разноски и държавна такса върху уважения граждански иск, както и сторените
по делото разноски от гр.ищец С..
С присъдата районният съд се произнесъл и по веществените доказателства по
делото.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подс. Н. Г. Н., чрез
неговия защитник- адв. Р. И. от АК-Варна, в частта относно приетия за съвместно
разглеждане граждански иск, като е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди
1
на пострадалата С. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева Във въззивната жалба са изложени
мотиви защо гражданският иск е завишен, като се иска от въззивната инстанция да бъде
намален от 10 000 лева в размер под 2000 лева.
Представителят на въззивната прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена. По отношение на размера на обезщетението прокурорът счита, че
същият е справедлив. В правото си на реплика представителят на обвинението изразява
становище, че след живота на хората, половата неприкосновеност е първата ценност, която
законодателят е защитил в НК.
Гр.ищец и частен обвинител И. С. и нейният повереник –адв. Г. К. от АК-Варна не се
явяват, но последния е депозирал молба, с която моли въззивната инстанция да даде ход на
делото и се произнесе с решение, с което да се отхвърли жалбата. В молбата се изразява
становище, че присъдата е законосъобразна, правилна и мотивирана, а уваженият гражданки
иск е съобразен с принципа на справедливост по пчл.52 от ЗЗД.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. се явява лично, като се представлява от адв. Р.
И. от АК-Варна. Защитата счита, че първоинстанционната присъда в частта за
обзещетението е неправилна и незаконосъобразна. Изразява становище, че при анализа на
всички относими обстоятелства присъденото обезщетение в размер на 10 000 лева е
завишено и несправедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, поради което моли въззивната
инстанция да намали размера на същото.
Жалбоподателят Н. в правото си на последна дума иска по-малък размер на
обезщетението.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Подс. Н. Г. Н. живеел в ****. Той и пострадалата –свид. И. М. С. били първи
братовчеди и поддържали добри отношения като близки роднини. Тя била вдовица и
живеела с непълнолетния си син - свид. Ив. Н. Р., в къща с дворно място в с. Венчан, общ.
Провадия. Подс. Н. често ходил на гости при свид. С.. На 23.07.2021 г., около 20.30 часа,
подсъдимият отново отишъл в дома на свид. С.. Последната била сама в къщата си и била
облечена с тъмно сини къси дамски панталони, долни гащи, бледо червена тениска и под нея
сутиен. Пострадалата забелязала, че подс. Н. е в нетрезво състояние, но това не й направило
особено впечатление, понеже той често употребявал алкохол и се напивал. Подсъдимият
поискал от свид. С. да му направи кафе, след което седнал да го пие на дивана в хола при
нея. Заедно гледали телевизия и подс. Н. пушил цигари. Около полунощ подсъдимият казал
на пострадалата, че ще си тръгва и тя отишла с него навън, за да заключи пътната врата,
когато той си замине. Докато вървели в двора по каменната пътека към вратата подс. Н. взел
решение да извърши със свид. С. действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление. В изпълнение на взетото решение както вървял пред пострадалата по
пътеката, подс. Н. спрял и се обърнал към нея, след което сложил лявата си ръка пред врата
на свид. С. и с нея я притиснал. В същото време с дясната си ръка започнал да опипва
пострадалата по гърдите, без да й бърка под тениската и сутиена. След това подс. Н. вкарал
дясната си ръка под панталоните и бельото на свид. С. и започнал да я опипва по женския
полов орган. Въпреки че с лявата си ръка той продължавал да я стиска здраво за врата, от
което тя се задушавала, свид. С. все пак успяла да се отскубне за момент и се развикала за
помощ. Два или три пъти извикала, но никой от съседите не я чул и не излязъл. След това
подс. Н. отново се приближил до нея като застанал зад гърба й и сложил лявата си ръка пред
нейната уста, като я запушил, за да не вика и ограничил движенията на пострадалата. Тогава
той бутнал напред свид. С., като тя паднала на земята в лехата с домати в двора й, където
било кално, а подс. Н. паднал върху нея като я притиснал с тялото си. Подсъдимият отново
вкарал едната си ръка под късите панталони на пострадалата, от което копчетата им се
разкопчали. Тогава освен да опипва половия й орган подс. Н. проникнал с няколко от
пръстите на ръката си във влагалището на свид. С.. От своя страна пострадалата всячески се
2
съпротивлявала като се мъчела отново да се отскубне от хватката на му или да го удари по
някакъв начин. При боричкането на земята дрехите на свид. С. се изкаляли и раздърпали,
като шевът на тениската й се разкъсал в горната дясна част в областта на рамото. Накрая с
лявата си ръка пострадалата успяла да го хване за лицето, като се опитала да забие ноктите
си и така го одраскала с тях по носа. От това подс. Н. леко се отдръпнал, при което свид. С.
се възползвала и успяла да вземе с другата си ръка едно от колчетата за домати, което били
съборили при боричкането на земята. С колчето пострадалата започнала да удря силно
подсъдимия, безразборно по тялото и главата му. Тогава подс. Н. станал от нея, изправил се
и побягнал. Той минал през портата и се насочил по пътя към къщата на родителите си в
селото, в която живеел. От своя страна свид. С. хукнала по улицата към дома на майка си -
свид. К. Н. Д., живуща в същото село. На излизане от своя двор пострадалата хвърлила до
вратата колчето за домати, което дотогава все още държала в ръце. След като свид. С.
пристигнала в дома на своята майка, там освен свид. Димитрова я видели още сина й - свид.
Р., сестра й - свид. Й. М. С., племенника й - свид. Д. Й. С. и нейната снаха свид. Ел. В. Г..
Тези свидетели непосредствено възприели състоянието на пострадалата, която треперела,
плачела, цялата била кална, с раздърпани и скъсани дрехи, като имала следи от одрасквания
и зачервявания по врата, ръцете и краката. След като пострадалата се успокоила тя им
разказала какво се е случило и се преоблякла. През това време в дома пристигнал и свид. С.
М. С. - брат на пострадалата, който като разбрал какво се е случило казал да подадат сигнал
в полицията, а той тръгнал да търси подс. Н.. В 01.07 часа на 24.07.2021 г. свид. Ел. Г. се
обадила на телефон 112 и подала сигнал за случилото се. На място пристигнали
полицейските служители от дежурния автопатрулен екип при РУ Провадия - свид. И. Ш. М.
и М. Г. Г.. Когато свид. С. им разказала за случая те информирали дежурния в оперативната
дежурна част на управлението и в дома на пострадалата бил изпратен екип, който извършил
оглед на местопроизшествие. Своите тениска и къси панталони, с които била облечена при
нападението от подс. Н., пострадалата предала доброволно за нуждите на разследването.
Междувременно свид. М. и свид. Г. били извършили обход в селото, но не открили
подсъдимия. Него го намерил в дома му свид. С. С., за което в 05.01 часа подал сигнал на
телефон 112, на който се отзовал дежурния автопатрул. В 05.20 часа подс. Н. бил задържан
за срок от 24 часа от полицаите свид. М. и свид. Г..
Впоследствие по-късно през деня подсъдимият бил конвоиран от сградата на РУ
Провадия до гр. Варна в отделението по съдебна медицина на МБАЛ „Свид. Анна - Варна"
АД, където на него и пострадалата били извършени съдебномедицински експертизи за
освидетелстване.
Според СМЕ на подс. Н. Н., същият имал хоризонтално ориентирано линейно
червеникаво ожулване, с дължина 0,5 см, по гърба на носа в средната трета. Над дясната
устно-носна гънка личало червеникаво кръвонасядане, с неправилна форма и размери 2/1 см.
По задната повърхност на дясната мишница, в долната трета личало линейно червеникаво
ожулване с кос ход и дължина 6 см. По предната повърхност на дясната гривнена става
личало петнисто червеникаво ожулване, на площ с размери 3/1 см. По задната повърхност на
дясната гръдна половина на ниво пето, шесто и седмо ребра личало червеникаво
кръвонасядане с издължена форма и размери 10/3 см. Описаните травматични увреждания
били в резултат на удари с тангенциално действие с или върху твърди тъпи предмети, вкл.
такива с подчертан ръб и според експертизата биха могли да се получат по начин съобщен в
свидетелските показания, а именно при удар с дървен кол в областта на дясната гръдна
половина и десния горен крайник и действието на човешки нокти в областта на лицето.
Описаните травматични увреждания имали давност до около 24часа преди извършения
преглед. В своята съвкупност уврежданията обусловили чувство на болка и страдание.
Видно от съдебномедицинската експертиза за освидетелстване, пострадалата И. С.
имала червеникаво линейно ожулване, с дължина 1.5 см., по вътрешната повърхност на
3
дясната предмишница, в долната трета, като подлежащо кожата била синкаво-мораво
кръвонаседнала, с диаметър 3 см. По вътрешната повърхност на лявата мишница, в средната
трета личало ивичесто червеникаво ожулване с дължина 3 см. В централната поясна област
личало синкаво-мораво кръвонасядане с окръглена форма и диаметър 6 см. По вътрешната
повърхност на лявото бедро в средната и долна трети личало червеникаво кръвонасядане с
неправилна форма и размери 8/4 см. По предната повърхност на дясната подбедрица, в
горната трета, личало косо разположено линейно червеникаво ожулване, с дължина 1,5 см.
Описаните травматични увреждания били в резултат на удари с тенгенциално действие с
или върху твърди тъпи предмети, вкл. такива с подчертан ръб и съгласно експертното
заключение биха могли да се получат по начин съобщен в свидетелските показания, а
именно при стискане с ръце в областта на горните крайници, падане и удар в подлежащата
настилка. Уврежданията имали давност до около 24 часа преди извършения преглед.
Липсата на травматични увреждания в областта на половия орган, задпроходното отверстие
не изключвало извършването на действията, указани в свидетелските показания. В своята
съвкупност описаните травматични увреждания обусловили чувство на болка и страдание.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП била установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните по реда на глава XXVII от НПК
доказателства, а именно: признанията на подс. Н., направени по реда на чл.371 т.2 от НПК,
показанията на свидетелите И. М. С. (л. 12 -13), К. Н. Д. (л. 41), С. М. С. (л. 42), Ив. Н. Р.
(л. 43), Ел. В. Г. (л. 44), Й. М. С. (л. 45), И. Ш. М. (л. 46), М. Г. Г. (л. 47), Д. Й.С. (л. 48), Й. П.
Й. (л. 49-50) и Ив. Ст. М. (л. 51-52); протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него (л. 6-9); протокол за доброволно предаване (л. 14); веществените доказателства - 1
бр. тениска в бледо червен цвят, с черна правоъгълна фигура в предната част, в която има
изобразени три сърца и надпис на английски език, с разкъсване на шева в горната дясна част
и 1 бр. тъмно сини къси дамски панталони със засъхнали наслоявания от кал по тях;
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л. 36-38); 2 бр.
съдебномедицински експертизи (л. 1827); заверени копия на документи по задържането за
24 часа, конвоирането и освобождаването на обвиняемия (л. 58-68); заверено копие на
страница от книга за приетите сигнали в РУ Провадия (л. 69); писмо от Районен център 112-
Варна с приложен компакт диск (CD) съдържащ 8 файла с електронни картони и 2 файла с
аудио записи (л. 72-73); докладна записка (л. 84-85); разпечатани на хартиен носител
електронни картони (л. 89-96); справка за съдимост (л. 107); характеристична справка (л.
105), както и от останалите писмени доказателства по делото.
Първоинстанционният съд е приел, че доказателствата са непротиворечиви и
очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и която е била призната от подс. Н. по
реда на гл.ХХVІІ чл. 371 т.2 от НПК.
За тези деяния, след признаване на горните факти и съкратена процедура, съдът
приел, че жалбоподателят следва да понесе смекчена наказателна отговорност и е определил
наказанието по реда на чл. 58 А ал.1 от НК.
Пред настоящата инстанция не се оспорват събраните доказателства, нито правната
квалификация на деянието. Съдът е изложил подробни и убедителни аргументи защо приема
тази квалификация, като се е позовал изчерпателно на събраните и приобщени по надлежен
4
ред доказателства и доказателствени средства. Затова и настоящата инстанция счита, че
правилно е приложен закона от районния съд и законосъобразно жалб. Н. е осъден за
престъплението по чл. 150 ал.1 от НК, като по безспорен и категоричен начин от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства и предвид разглеждане на делото по реда
на чл. 371 т.2 от НПК пред първа инстанция се установява авторството на деянието
извършено от жалбоподателя.
Първостепенният съд е наложил наказание, което въззивният съдебен състав намира
за адекватно, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК, като на
подсъдимия след редукцията е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Изпълнението на наказанието е било отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като
законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.
66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието е до три години, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и че не се налага
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на
условното осъждане без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и
възпиращо на подсъдимия.
По отношение размера на гражданския иск определен като обезщетение на гр. ищец
С. и изложеното във въззивната жалба настоящата съдебна инстанция намери следното:
От страна на гражданската ищца И. С. е бил предявен граждански иск в размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева срещу подсъдимия Н. за причинените й с деянието
неимуществени вреди. С оглед на изхода от наказателната част на делото гражданския иск е
доказан по основание. Принципа на справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД е бил отмерен от
първостепенния съд в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, с оглед вида и характера на
причинените наранявания, създалото й се безпокойство, както и обстоятелството, че
подсъдимият е близък неин роднина, на който последната е имала доверие.
Въззивната инстанция не споделя решението на районния съд за определяне на
обезщетение в размер на 10 000 лв., като счита, че същият е завишен. Безспорно вида и
характера на нараняванията на гр.ищец С. са установени и доказани в наказателното
производство. Безспорен факт е и обстоятелството, че свид. С. сама се е защитила от
противоправното деяние на подс. Н. и е осуетила неговите действия. Неминуемо от
такова посегателство върху личността пострадалата е изживяла стрес и безпокойство,
още повече, че тя не е очаквала подобно поведение от близък роднина, на когото е
имала доверие.
Но на следващо място по делото не са събрани други доказателства, които да
установят в каква степен и доколко и към настоящият момент е преживяла случилото се
пострадалата. Нито с молбата входирана от повереника на пострадалата С. за предявяване на
гр.иск в размер на 20000 лева, нито от материалите по досъдебното производство са били
представени и събрани доказателства за нейното психическо състояние след случилото се.
Изложеното от адв. К. в хода на съдебните прения се подкрепя единствено от показанията
на свидетелите Ив. Р.- син и Й. С.-сестра на пострадалата С., които заявяват, че
пострадалата не оставала в дома си сама, защото се страхувала.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД размера на обезщетението за вреди от деликт се определя от
съда по справедливост. Справедливостта, съобразно ППВС № 4/1968г, т. 2 изисква преценка
на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, свързани с настъпилия деликт и
неговите последици. При съобразяване на всички обстоятелства- възрастта на пострадалата,
претърпените вреди и изживените болка и психически страдания, съдът приема, че за
5
обезщетение на неимуществените вреди претърпени от ищцата размерът на дължимото се от
подсъдимия Н. обезщетение на основание чл. 45 от ЗЗД възлиза на сума в размер на 5000
/пет хиляди/ лева, ведно със законна лихва от датата на деянието до окончателното й
изплащане, като гражданския иск до пълния размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Що се отнася до присъдените разноски и веществените доказателства по делото
въззивната инстанция намира, че правилно районният съд се е произнесъл с присъдата.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на РС-
Провадия следва да бъде изменена, като бъде намален размера на уважения граждански иск,
поради което и на основание чл. 337 ал. 3 от НПК и чл. 338 от НПК, съставът на
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 26 по НОХД № 134/22г. на Районен съд-Провадия, ІІІ състав,
постановена на 01.07.2022г., в частта, с която подсъдимия Н. Г. Н. е осъден да заплати на И.
М. С. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, като НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение на 5 000 /пет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане, като
гражданския иск до пълния размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Потвърждава изцяло присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6