Решение по дело №474/2019 на Районен съд - Ловеч

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                               град Ловеч, 08.07.2019 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 474 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С наказателно постановление № 31-0000056/ 08.04.2019 год. на Пенчо Василев Карамашев, Началник ОО”АА” гр.Ловеч, е наложена на основание чл. 93,ал.1,т.1 от Закон за автомобилните превози глоба в размер на 2000. 00 / две хиляди/лева и на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10. 00/десет/ лева на Б.Д.И., ЕГН: ********** за това, че на 22.03.2019 год. около 15,00 часа на първокласен път Е 772, 35-ти километър, в посока гр.София, като водач на товарен автомобил „***”  с рег.№ *** с прикачено полуремарке с рег. № ***, собственост на „***” ЕООД гр.Нова Загора, извършва обществен превоз на товар на територията на Р.България с маршрут гр.Нова Загора – с.Т. с пътен лист № 507183/22.03.2019 г. и товарителница с № 0122520/22.03.2019 г., като извършва следните нарушения: Водачът извършва превоз без удостоверение за психологическа годност и без контролен талон към СУМПС или друг документ, което представлява нарушение на чл.89,т.6 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ и на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б.Д.И., който го обжалва в срок като  незаконосъобразно, тъй като при извършване на проверката, съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени наруения и моли НП да бъде отменено изцяло.

          В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован не се явява.

          Ответникът – ОО”АА” - гр.Ловеч,редовно призован не изпраща представител.

          От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите М.М. и А.Д., както и от становището на жалбоподателя изразено в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

          На 22.03.2019 год. бил съставен Акт № 250076 за установяване на административно нарушение от св.М.М., в присъствието на св.А.Д. срещу Б.Д.И., за това, че на 22.03.2019 год. около 15,00 часа на първокласен път Е 772, 35-ти километър, в посока гр.София, като водач на товарен автомобил „***”  с рег.№ *** с прикачено полуремарке с рег. № ***, собственост на „***” ЕООД гр.Н.З., извършва обществен превоз на товар на територията на Р.България с маршрут гр.Н.З. – с.Т. с пътен лист № 507183/22.03.2019 г. и товарителница с № 0122520/22.03.2019 г., като извършва следните нарушения: Водачът извършва превоза без удостоверение за психологическа годност и без контролен талон към СУМПС или друг документ, което представлява нарушение на чл.89,т.6 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ и на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения.

Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

          От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че при извършената проверка на жалбоподателя, същият е извършвал обществен превоз на товар без  удостоверение за психологическа годност и контролен талон към СУМПС, като същите дават подробни обяснения за начина на извършване на проверката и констатираното нарушение.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

          АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно прилоената към преписката заповед.

         Безспорно процесното нарушение се изразява в извършване на обществен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност, като задължението за наличието на такова удостоверение се съдържа в  чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП, който се явява специален, тъй като регламентира осъществяването на определена категория обществени отношения, а именно обществен превоз на товари. Налице са доказателства и за вида на превоза, а именно, че същият е обществен по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗАвП. В подкрепа този извод на съда са показанията на разпитаните свидетели и отразените в АУАН и НП товарителница и пътен лист.

 

 

 

 

Съгласно  чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП: „ Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер 2 000 лева при първо нарушение. В процесния случай се касае за документ, който се изисква от подзаконов нормативен акт по прилагането на закона. Посочената в АУАН и НП Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на Министъра на транспорта, обн. ДВ бр.101 от 23.11.1999 г. е издадена на основание чл.7, ал.3, чл.16 и чл.21 от ЗАвП, видно от §2 на Преходните и заключителни разпоредби на закона. В случая при проверката от водача не е  представено удостоверение  за психологическа годност, като контролните органи са направили справка по телефон дали водача има издадено удостоверение към датата на превоза, която е и датата на проверката,  като са констатирали, че водачът извършва обществен превоз на товари без да притежава удостоверение за психологическа годност. Към преписката е представено и копие от справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване и от същата се установява, че водачът е имал издадено удостоверение за психологическа годност със срок на валидност 22.01.2016 г., т.е. към датата на проверката не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, т.е. правилна и обоснована се явява констатацията, че същият извършва превоз без удостоверение за психологическа годност. Нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл.89, т.6 от наредбата, който касае непредставяне на изискуемите документи при поискване от контролните органи съответните документи, като за да бъдат представени, същите следва да са налични, да са издадени по съответния ред. В случая безспорно е установено, че водачът не е представил въобще при проверката удостоверение, което е наложило служебна справка за наличието му, от която е установено, че водачът има удостоверение с изтекъл срок на валидност, което е еднозначно на липсата на този документ, поради което и санкцията е наложена не за непредставяне, а за липса на удостоверение за психологическа годност. Ако се касае до притежаване на валидно удостоверение за психологическа годност, което водача не носи у себе си при проверката, съответно не може да представи, то приложима би била санкционната норма на чл.93,ал.2 от ЗАвП.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че  нарушението по чл.89, т.6 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ, за което е санкциониран жалбоподателя е безспорно доказано. Безспорно доказано от гласните доказателства е и другото констатирано нарушение, че в хода на проверката не е представил контролен талон към СУМПС или друг документ.

          Следва да се отбележи, че няма данни непосредствено след извършената проверка и съставяне на АУАН, жалбоподателят да е предприел действия, да се е явил на изпит и да е придобил удостоверение за психологическа годност. Липсата на валидно удостоверение за психологическа годност, придобито макар и след проверката, достатъчно дългия период от време от повече от три години от изтичане срока на валидност на предходното удостоверение, разкриват по-висока обществена опасност на деянието, в сравнение с деяния от същия вид, поради което настоящата инстанция споделя извода на наказващият орган, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. По делото не са и ангажирани от жалбоподателя доказателства за многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извод за малованост на извършените нарушения.

          От друга страна наказващият орган за да издаде НП се е позовал на съставения АУАН, при съставянето на който не са допуснати процесуални нарушения на чл.40 и следващите от ЗАНН, при издаване на НП е съобразен материалния закон, като за нарушенето на чл.89,т.6 от Наредбата е наложено  съгласно чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП предвиденото наказание  глоба в размер на 2 000 лева при първо нарушение. Съобразена е санкционната норма на чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП пре определяне на съответното наказание за наруението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗдвП.

          Предвид на изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е  законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде пътовръдено изцяло.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът

         

                             Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000056/ 08.04.2019 год. на Пенчо Василев Карамашев, Началник ОО”АА” гр.Ловеч, с което е наложена на основание чл. 93,ал.1,т.1 от Закон за автомобилните превози глоба в размер на 2000. 00 / две хиляди/лева и на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10.00/десет/ лева на Б.Д.И., ЕГН: **********, за нарушение на чл.89,т.6 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

 

                            

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :