Мотиви към присъда по НОХД № 1942/2020г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.Т. и същият е предаден на
съд за престъпление по чл. 304а във вр.
с чл. 304 ал.1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за това, че на 25.09.2020 г. на
автомагистрала „Тракия“ км. 108+200 - посока гр. София е направил опит да даде
подкуп - пари в брой - една банкнота с номинал 10 /десет/ евро със сериен № ********,
с левова равностойност 19,56 лв. на длъжностни лица - полицейски органи -
старши полицай А.Х.В.- ***в сектор „***“, група „***“ при ОД на МВР гр. Пловдив
и старши полицай П.Д. П. - ***в сектор „***“ при ОДМВР гр. Пловдив, за да не
извършат действие по служба - да не съставят глоба с фиш по Закона за движение
по пътищата - за това, че като водач на МПС товарен автомобил - влекач
„Скания“, с македонски регистрационен номер ******** с прикачено ремарке е
извършил нарушение - паркира в аварийна лента, като макар и да е довършил
изпълнителното деяние не са настъпили предвидените в закона и исканите от него
общественоопасни последици.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник – адв. Г.Д. бе направено
искане за предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като
подсъдимият направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти,
а събраните от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при
постановяване на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и
съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото
протече именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието, като излага и подробни съображения кои
доказателства установяват престъплението и авторството. Пледира при определяне
на наказанието съдът да отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия, неговата трудова ангажираност, изразено съжаление и
признание на вината, без да счита същите за многобройни такива или някое от тях
за изключително. Не сочи да са налице отегчаващи обстоятелства, като предлага
на съда, след като определи наказание в размер около една година лишаване от
свобода и глоба в размер не по-малък от десетократния на предлагания подкуп, по
реда на чл. 58а, ал.1 от НК да наложи на подсъдимия наказание от осем месеца
лишаване от свобода. Счита, че институтът на условното осъждане с минимален
размер на изпитателния срок би постигнал целите на наказанието „лишаване от
свобода“. По отношение на предмета на престъплението, предлага да бъде отнет в
полза на Държавата.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г.Д., с оглед
процесуалното поведение на подзащитния си и диференцираната процедура, по която
протече производството, пледира към съда за налагане на наказание при условията
на чл. 55 от НК поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства,
посочени от защитата, определящи подсъдимия като лице с ниска степен, дори
никаква според защитата обществена опасност. Изтъква и противокативно поведение
от страна на полицейските служители. Пледира за налагане на наказание лишаване
от свобода в минимален размер /съобразено с нормата на чл. 39, ал.1 от НК/, чието
изпълнение да бъде отложено с минимален изпитателен срок, но без да бъде
налагано кумулативното наказание глоба, като същевременно изтъква влошеното
материално положение на подсъдимия.
Подсъдимият С.Т. поддържа становището на защитника си,
признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, изразява съжаление за
стореното.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.Т. /С. Т./, персонален номер: *******, е
роден на ***г. в гр. О., Р. Македония, ж. *** ****, той е македонец, македонски
гражданин, със средно образование, женен, трудово ангажиран, неосъждан.
Подс. Т. работел като шофьор на товарен автомобил при
фирма „*****“ гр.О. Във връзка с осъществяване на трудовите си задължения, той
често преминавал през територията на Република България, за да превозва
различни товари от и за Македония.
На 24.09.2020г. подсъдимият
влязъл в Република България през ГКПП Русе, Дунав мост, управлявайки товарен
автомобил, марка „Скания“ с № *****, с прикачено ремарке, също с македонска
регистрация № ******, с цел да извърши курс от град Шумен до Република
Македония. След натоварване на стоката, на 25.09.2020г. подс. Т. потеглил с
товарния автомобил от град Шумен за Македония. Около 19,30 часа той се движел
по автомагистрала „Тракия“, в района на километър 108+200, в посока град София.
Въпреки, че знаел, че е забранено при движение по автомагистрала да спира
превозното средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за
това места, последният отбил и спрял товарния автомобил в аварийната лента на
магистралата, за да направи 45 минутен престой, тъй като изтичало разрешеното
му време на шофиране.
Със Заповед №317з- 7694-14.09.2020г. на Директора на ОД
на МВР гр.Пловдив било заповядано за времето от 16.09.2020г. до 30.09.2020г.,
включително, началник сектор ***да осигури по двама служители с един служебен
автомобил за дневна смяна от 08.00 ч. – 20.00ч. и нощна смяна от 20.00ч.-
08.00ч., за подпомагане на дейността на служителите от група КПДГПА при сектор
„Пътна полиция“. Съгласно същата заповед определените служители трябвало да
бъдат оборудвани със служебното си зачислено оръжие и помощни средства, както и
да бъде извършван инструктаж на придадените служители в сградата на сектор
„Пътна полиция“.
Свидетелите А.В. и
П. П. работели в сектор „****“, в отдел „*****“ при ОД на МВР гр.Пловдив, като
В. заемал длъжността младши инспектор- старши полицай в група „***“, а
свидетелят П.- ****, старши полицай в група „******“. На 25.09.2020г. двамата
били назначени в наряд като автопатрул, съгласно посочената по-горе заповед.
Смяната им започнала от 20.00ч. на 25.09.2020г. и трябвало да приключи в 08.00ч.
на 26.09.2020г. Съгласно дадените нареждания и с оглед изпълнение на
възложените им функции на свидетелите бил извършен ежедневен инструктаж,
отразен в ежедневна ведомост, където последните се подписали.
След приключване
на ежедневния инструктаж свидетелите В. и П. били изпратени да работят на
Автомагистрала „Тракия“, от 107- ми до 157- ми километър. Около 20,30 часа при
обход на магистралата, в района на километър 108+200, посока гр.София,
полицейските служители забелязали два товарни автомобила, спрени в аварийната
лента. Свидетелите веднага предприели действия по констатиране на нарушителите
и извършените нарушения. За целта спрели служебния автомобил до паркираните
пътни превозни средства, след което се насочили първо към товарен автомобил
„Волво“, с рег. № ***** като след легитимация, извършили проверка на шофьора и
превозното средство. После полицейските
служители пристъпили към проверка на втория товарен автомобил, влекач „Скания“,
с македонска регистрация, управляван от подс. Т.. Свидетелите В. и П. се
легитимирали пред подсъдимия и поискали последният да представи документите си
за правоуправление, както и документите на пътното превозно средство. Оценявайки, че заради неправилното спиране в
аварийната лента на автомагистралата може да бъде санкциониран, подсъдимият
решил да даде имуществен дар- подкуп, под формата на пари на полицейските
служители, за да не изпълнят служебните си задължения и да не му наложат глоба.
За целта поставил банкнота с номинал от 10 евро с № ****, с левова
равностойност 19.56лв., в паспорта си с номер № ****, след което оставил
паспорта с парите в него, заедно с регистрационния талон на влекача и на
ремаркето на багажника на служебния автомобил на полицейските служители и казал
на свидетелите В. и П. „да се почерпите“, като думите му били адресирани и към
двамата полицейски служители. Чувайки обаче заявеното от подсъдимия, свид. В.
веднага отворил паспорта, видял банкнотата от десет евро, която била видяна и
от свид. П., след което полицейските служители незабавно докладвали за
случилото се на ОДЧ, като по този начин ясно демонстрирали отказ да приемат
предоставения им дар.
Междувременно на място свид. В. съставил фиш по Закона за
движение по пътищата, с който наложил на подс. Т. глоба в размер на двадесет
лева за нарушение на чл.58 от Закона за ДвП.
Малко по-късно на
същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ орган, при което
действие било документирано местоположението на оставената от подсъдимия
банкнота, която била иззета с протокола за оглед.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка. Самопризнанието на подсъдимия по фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от всички събрани в хода
на воденото досъдебно производство доказателства – на първо място от
показанията на свидетелите А. В. и П.Д. П., както и от приобщените писмени доказателства
в хода на процеса - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
същия /л.5-12/, копия от два броя фиш за налагане на глоба /л.15 и 16/, копие
от паспорт, издаден от Р Македания и от шофьорска книжка /л.19-20/, копие от
документи /сертификат/ за регистрация на превозни средства, издадени от Р
Македония /л.21-24/, длъжностна характеристика на длъжността „полицай-старши
полицай“ в “*** на сектор “***” към отдел „****“ ОДМВР Пловдив /л.29-30/ и на
длъжността “полицай-старши полицай” в група **** и група “***” на сектор “***”,
отдел “****” в ОДМВР Пловдив /л.31-32/,
копие от заповед № 317з-76940/14.09.2020г. на Директор на ОДМВР Пловдив /л.34/,
копие от ежедневна ведомост на група “***” и “***” /л.35-42/, заповед за задържане /л.43/,
справка съдимост /л.45/, характеристична справка /л.56/.
Събраните по
делото доказателства, надлежно приобщени, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от
прокурора в съдебно заседание. Така посочените доказателства в своята
съвкупност категорично подкрепят признанието на подсъдимия по фактите, като
мотивират възприемането им в онази пълнота и категоричност, която води до изискуемия
от закона несъмнен правен извод за съставомерност на престъпното деяние, неговото
авторство в лицето на подсъдимия и вина. Според настоящия съдебен състав
провеждането на производството по реда на диференцираната процедура в
хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК не освобождава съда от задължението да посочи
кои доказателства подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и анализира
същите.
Относно времето и
мястото на реализиране на престъплението признанието на подсъдимия се подкрепя
както от показанията на двамата свидетели-полицейски
служители, така и от изготвения фиш за налагане на глоба на подсъдимия и
протокол за оглед на местопроизшествие. Тук е мястото съдът да посочи, че
показанията на всеки един от тези свидетели съдът кредитира като незаинтересовани,
логично изложени, непротиворечащи помежду си досежно възприетите от тях
обстоятелства, както и подкрепят признанието на фактите от подсъдимия.
Протоколът за
оглед на местопроизшествието фиксира и вещественото доказателство по делото –
предложената от страна подсъдимия на полицейските служители банкнота от 10 евро
с описан в същия сериен номер. Отново огледният протокол и показанията на
полицейските служители подкрепят признанието на подсъдимия по факта, че същият
бил спрял в аварийната лента на автомагистрала “Тракия” на км.108+200 в посока
София, като гласните доказателства установяват по непротиворечив начин и
обстоятелствата, при които подсъдимият е направил опит да им даде процесната
банкнота – при предоставяне за проверка на документите на водача и на
превозното средство, съпроводено с репликата, цитирана и от двамата очевидци /“да
се почерпят“/. Изготвеният протокол за оглед на местопроизшествие само подкрепя
посочените гласни доказателства, като посочва и мястото, където е била
установена банкнотата от 10 евро - в паспорта на багажника на патрулния
автомобил. Като видно от протоколите за разпит на тези двама свидетели, подсъдимият
е сторил това, след като полицейските служители били проверили документите на
другия водач на неправилно паркирал в аварийната лента товарен автомобил и му
били съставили фиш за налагане на глоба за нарушение по чл. 58, т.1от ЗДвП
/фишът приложен на л. 16 от ДП/. Видно от същия, този фиш действително е бил
съставен по време преди да бъде съставен фишът за налагане на глоба за
идентично нарушение на подс. Т. /л.16 /.
С оставянето на
банкнотата в паспорта си на багажника на
служебния автомобил с адресиране в множествено число на съпровождащото действието
словесно изявление – „да се почерпите“, т.е. има дава парите, пряко възприето и
от двамата свидетели, подсъдимият е демонстрирал предназначението на сумата и
към двамата полицейски служители и е афиширал недвусмислено насрещните си от
това действие очаквания, тъй като е знаел, че със спирането си в аварийната
лента на автомагистралата, той е извършил нарушение, а и предвид факта, че
минути преди това полицейските служители са съставили акт за идентично
нарушение на другия водач. Признанието на подсъдимия касателно посочените
обстоятелства, несъмнено се подкрепя от показанията на свидетелите В. и П., които
посочват, незабавно след това са докладвали на колегите си за случилото се,
което и наложило извършването на оглед на местопроизшествието, протоколът за
което действие е изготвен по реда и при спазване изискванията на НПК.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт /фактите, признати от подсъдимия/,
не само не се сочат данни за провокативно поведение от страна на полицейските
служители, но и доказателства за това в хода на производството не са събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При посочената
фактическа установеност съдът намери, че подсъдимият Т. е реализирал състава на
престъпление по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, за това, че на
25.09.2020г. на автомагистрала „Тракия“ км. 108+200 - посока гр. София е
направил опит да даде подкуп - пари в брой - една банкнота с номинал 10 /десет/
евро със сериен № ****, с левова равностойност 19,56 лв. на длъжностни лица -
полицейски органи - старши полицай А.Х.В.- ***в сектор „****“, група „****“ при
ОД на МВР гр. Пловдив и старши полицай П.Д. П. - ***в сектор „****“ при ОДМВР
гр. Пловдив, за да не извършат действие по служба - да не съставят глоба с фиш
по Закона за движение по пътищата - за това, че като водач на МПС товарен
автомобил - влекач „Скания“, с македонски регистрационен номер ***** с
прикачено ремарке е извършил нарушение - паркира в аварийна лента, като макар и
да е довършил изпълнителното деяние не са настъпили предвидените в закона и
исканите от него общественоопасни последици.
От обективна
страна подсъдимият на посочената дата и място е поставил в документите банкнота от 1 евро с
посочения сериен номер /иззета в последствие като веществено доказателство/ на
багажника на служебния автомобил, като същата е била предназначена и за двамата
полицейски служители, които са извършвали проверка, което, както се посочи,
недвусмислено е било афиширано от подсъдимия чрез адресирането на съпътстващите
това му действие думи и към двамата служители. По този начин подсъдимият е
манифестирал и очакваното си намерение срещу тази сума пари да не настъпят за
него неблагоприятни последици. Към този момент по отношение на същия вече тече
проверка от полицейските служители, които са поискали документите на водача и
автомобила, предвид факта, че е установено да е нарушил забраната да спира
пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално
обозначените за това места при движение по автомагистрала.
При поставянето
на банкнотата от 10 евро в паспорта и отправяне на поканата да се почерпят,
реакцията на свидетелите В. и П. е била да докладват за случилото се в ОДЧ.
Т.е. служителите не приели предоставения им дар, като незабавно са предприели
действия по уведомяване на съответните органи на властта за извършеното от него
деяние. Ето защо, следва да се приеме, че подсъдимият е направил всичко,
зависещо от него да даде противозаконната имотна облага, но тя не е била приета
от длъжностните лица, към които е била предназначена. Действията на подсъдимия
са останали на фазата на опита, който е довършен, тъй като подсъдимият е
направил всичко зависещо от него да даде имотния дар /осъществил е
изпълнителното деяние/, но не са настъпили предвидените в закона и целени от
дееца общественоопасни последици, тъй като дарът не е бил приет от длъжностните
лица, за които е бил предназначен.
Според правната
доктрина и съдебната практика / Решение № 383/30.10.2009г. по н.д. №
402/2009г., І н.о.; Решение № 134/07.03.2013г. по н.д. № 239/2013г., ІІІ н.о./
пълното осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви – даване
/активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/. Престъплението на всеки от един
от даващия и получаващия ще бъде довършено в момента, в който е довършено и
престъплението на другия. При подкуп с оглед бъдещо действие или бездействие е
необходимо между двете страни да е постигната съгласуваност относно
съдържанието на тези действия или бездействия, за които се дава, респ. получава
дара. Такава съгласуваност на волите на страните в конкретния случай липсва,
тъй като подсъдимият е дал подкупа, но другата страна не се е съгласила да го
приеме и се е противопоставила на това. След като даващият подкупа е започнал
изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху
предмета с цел той да премине във фактическата власт на получаващия, е налице
форма на изпълнителното деяние „даване” на подкуп, което остава недовършено,
когато не е установена такава власт от насрещната страна.
Писмените
доказателства по делото – длъжностните характеристики на длъжността
„полицай-старши полицай“ в “****” и на длъжността “полицай-старши полицай” в
група**** и група “****” на сектор “***”, отдел
“*** в ОДМВР Пловдив, копие от заповед № 317з-76940/14.09.2020г. на
Директор на ОДМВР Пловдив, както и от ежедневна ведомост на група “***” и “***”,
несъмнено установяват, че по това време свидетелите В. и П. са били на служба и
са извършили проверката на подсъдимия при изпълнение на служебните си
задължения. Свидетелите
извършвали служебна дейност съгласно длъжностните си характеристики и
утвърдените графици и като такива осъществявали служба в държавно учреждение – Министерство
на вътрешните работи, което определя и качеството им на длъжностни лица по
смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК. Свидетелите В. и П. имали правомощието да
констатират със съответни официални документи извършването на нарушения по
транспорта, регламентирани в ЗДвП и правилника за приложението му. С даването на тази сума подсъдимият е целял да ги мотивира да не предприемат
съответните действия, които същите са били длъжни да предприемат по служба – да
не му съставят глоба с фиш по ЗДвП, за това, че е спрял в аварийната лента на
АМ “Тракия”.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени, но ненастъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на
подсъдимия справедливо наказание и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът
прецени следното:
От една страна като
смекчаващи обстоятелства се отчетоха данните за личността на подсъдимия - чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, трудова и семейна ангажираност.
Наред с това изрази искрено разкаяние за стореното. Макар признанието да е
взето предвид от законодателя при регламентиране на процедурата по чл. 371, т.2
от НПК, то следва да се отчете същата непроменена позиция на подсъдимия още в хода
на досъдебното производство.
В казуса е безспорна
връзката между извършеното административно нарушение на подсъдимия и опита му
да избегне следваща се отговорност, като подкупи контролиращите полицейски
служители. Като не следва да се подценяват обстоятелствата, свързани със
степента, в която инкриминираната дейност е засегнала обществените отношения,
защитавани от чл.
304 а от НК, а именно фазата на довършеност на деянието и рефлекса й върху
общественопасните последици, оценявайки го като отегчаващо такова. В случая
подсъдимият е манифестирал пред свидетелите ясно и недвусмислено решимостта и
готовността си да ги стимулира материално /чрез предоставяне на определена
парична сума/, за да не извършат дължимите действия по служба и то именно
свързани с контрол движението по пътищата, каквато нормативна забрана
подсъдимият ясно е съзнавал, че е нарушил. Що се касае до корупционната цена,
тя е такава, каквато подсъдимият е преценил, че може да плати и на каквато е
оценил очакваната изгода. От друга страна, престъплението по чл.
304а НК не е с имуществен характер и размерът на предложената облага не би
могъл сам по себе си да повлияе в решаваща степен нивото на укоримост на
извършеното.
Изложените
обстоятелства мотивират съда да определи на подсъдимия наказание в съответствие
с нормата на чл. 54, ал.1 от НК. Не се отчитат изложените смекчаващи
обстоятелства като многобройни или някое от тях да е изключително такова, щото
и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
Като прецени
изложените по-горе обстоятелства, съдът намери, че справедливо на обществената
опасност на подсъдимия и деянието
определяне на наказание от седем месеца и половина лишаване от свобода –
в размер над минималния такъв, но далеч под средния и глоба, също в размер, по-близък до
минималния - в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева. В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, във вр.
с чл.58А ал.1 от НК, съдът редуцира наказанието лишаване от свобода с една
трета или същото бе наложено в размер на пет месеца лишаване от свобода, който
размер на наказанията и по вид, съдебният състав оцени като адекватни да
санкционират подсъдимия за конкретно извършеното от него деяние. Така ще бъдат
постигнати целите по чл. 36 от НК.
Тук следва само
за прецизност да се посочи, че за наказанието „глоба“, което се определи, съдът
съобрази сочените от подсъдимия в залата пестеливи данни за имотното си
състояние /доходи от трудова дейност и липса на други такива на фона на необходимост
сам да издържа семейството си предвид липсата на трудова ангажираност за
съпругата му/. Не може да бъде удовлетворена претенцията на защитата да не бъде
налагано кумулативното наказание глоба, тъй като такава възможност е предвидена
единствено, ако наказанието се определи при условията на чл.55 от НК /в
хипотезата на ал.3/, но в случая, както се посочи – не са налице законовите
предпоставки за това.
Досежно
наказанието лишаване от свобода, съдът намери, че нужният
поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът
и целите на наказателното санкциониране, ще се постигнат с отлагане на
изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК, за приложението на който
институт няма формална пречка, за срок от три години. Този извод на съда се базира
на обстоятелството, че подсъдимият е и трудово ангажиран понастоящем, както и
изводимо от добрите характеристични данни на същия.
Времето на
задържане на подсъдимия по реда на ЗМВР и НПК следва да се приспадне от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на основание чл.59, ал.2 от НК,
считано от 25.09.2020г. до 28.09.2020 година.
Приобщеното по
делото веществено доказателство – банкнота от 10 евро със сериен № ****, следва
на основание чл.307А от НК, след влизане на присъдата в сила, да се отнеме в
полза на Държавата.
По делото не са
направени разноски.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: